РЕШЕНИЕ
№ 1046
гр. Бургас, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20232100501249 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на В. П. П. и М. П. Н. от
гр.*** ,както и адвокатския представител на А. П. П. и Е. Д. С. –ищци по
гр.д. № 761/2020 год. по описа на Бургаския районен съд против решение №
260007/24.03.2023 год. постановено по същото дело в частта ,с която е
отхвърлен иска на въззивниците против С. И. Д. за установяване ,че
ответницата не е собственик на над ¼ ид.част/или на 117,25/ 537 ид.части / от
сграда за обществено хранене с идентификатор 07079.609.221 по КККР на гр.
Бургас,адм.адрес – гр.*** ул.*** № **.
Въззивниците изразява недоволство от решението в атакуваната
част , като считат същото за неправилно и необосновано ,постановено при
допуснати съществени процесуални правила .
Сочи се на първо място ,че процесните две сгради са били
изключителна собственост на наследодателя на ищците П.И. П.-първата
сграда придобита от него като пералня по договор за дарение от 1976 г. ,а
1
впоследствие – разширена с метален павилион от 10 кв.м. и достроена през
1993 г.,а втората – дървено бунгало ,поставено през септември 1991 г.,като
ищците са твърдяли ,че по отношение на сградите е изтекла изискуемата
придобивна давност-от 1993 г. до настоящия момент .Съдът е приел ,че са
предявени отрицателни установителни искове и в тежест на ответната страна
е да установи в условията на пълно и главно доказване ,че е собственик на ¼
ид.част от процесните сгради на заявеното от нея основание-по
приращение,което предполага и установяване на правата на ответницата в
дворното място,а в тежест на ищците е да проведат насрещно доказване и да
установят възраженията си ,включително и за придобиване на процесните
ид.части на сградите чрез давностно владение.
Счита се ,че същественият въпрос за правилното решаване на спора е
дали процесната пералня /сега част от сграда за обществено хранене / може да
бъде предмет на самостоятелно придобиване /като съдът е приел ,че
пералнята е изба /склад към къща ,построена в процесния имот/.Пералнята е
отразена в плана на града като паянтово жилище и е била предмет на
прехвърлителна сделка-с нот. акт № ***/19** г. на нотариус
Томов.Въззивната страна счита ,че въпросната пералня подлежи на
самостоятелно придобиване / с оглед на законодателната уредба към този
период и представените писмени доказателства / и не попада в кръга на
разпоредбата на чл. 38 от сегашния ЗС.При извода си ,че пералнята е
използвана като изба ,съдът не е съобразил наличието на складови помещения
в самата къща /която не е предмет на делото /,но се изразява съгласие с
извода на съда ,че пералнята е ползвана единствено от наследодателя на
ищците.Категорично се оспорва заключението на съда обаче ,че всеки от
собствениците на сградата/къщата/притежава по 1/3 ид.част от процесната
пералня.
По делото не спорило ,че имот с идентификатор 07079.609.221.6 ,със
застроена площ от 61 кв.м. е част от пералнята .Подчертава се ,че съгласно
константната практика на ВКС избено помещение в сграда в режим на етажна
собственост може да бъде придобивано по давност от собственик на
самостоятелен обект в сградата ,само ако това не е единственото складово
помещение на друг обект в сградата ,за който по закон задължително се
предвижда такова помещение,както и ако не е единственото такова
помещение в сградата ,ползващо се от всички етажни собственици .
2
Като се цитират показанията на разпитаните свид. Ш. ,Г. и С. ,се посочва
,че субективното отношение на починалия общ наследодател П. към
заведението „Ореха“прозира от неговото изявление ,дадено пред свид. С.
,във връзка с изготвяне на завещание ,че най –малкият му прочлем е къщата
със заведението ,за да ги разпредели на децата си ,защото има и други имоти
,като не споменава **** си по отношение на заведението .Безспорно било по
делото и че той е едноличен собственик на р-т“Ореха“,който е
преустройвал,достроявал и владял и всички СМР са финансирани от него .
Счита се ,че при постановяване на решението съдът е допуснал
процесуално нарушение ,позовавайки се на оспорен договор за наем .
По делото твърденията на ответника ,че е собственик на ¼ ид.част от
сградата ,придобита от него по приращение по силата на договор за дарение с
нот. акт № ****/19** г. , са останали недоказани .Доказано е било ,че една
част от заведение „Ориха“ е изградено от построената преди договора за
дарение самостоятелна сграда „пералня“,която вече е била собственост на П.
П. .Собствеността на ищците върху пералнята следва от нот.акт за дарение №
***/19** г.,приложен по делото ,която сграда към момент е част от
заведение“Ореха“-което следва както и преложеното разрешение за строеж
от 20.05.2016г. за вътрешно преустройство на съществуващо кафе,така и от
събраните по делото свидетелски показания и приетата СТЕ.Тази сграда не е
била разрушаване ,тя единствено е сменяла предназначението си .Не са
събрани доказателства ответницата на свое основание да е ползвала пералнята
,от което се прави извод за знанието й чия собственост е сградата .Тежестта
на доказване ,че сградата е била разрушена е за ответната страна ,което
последната не е сторила.
Счита се ,че е доказано ,че ищците са придобили по давност търговски
обект-ресторант „Ореха“ .Безспорно ответницата не твърди ,че е изградила
сградата – заведение ,че е извършвала преустройства и поддръжка
,стопанисване и експлоатация и пр. ,не твърди ,че е извършила плащане към
П. за това строителство и че има намерение да го плати .Освен това –
установено е ,че от 1969 г. ответницата е напуснала България,като през 1993
г. е доказано явното отхвърляне на претенциите й от наследодателя П. П. –
което се доказва от представената покана-предупреждение ,както и от
показанията на св. Ш. .Няма доказателства ответницата да е ползвала или да е
3
владяла лично или чрез другиго имота ,както и да е вземала каквото и да е
решение по управлението на имота ,не са представени доказателства и да е
плащала данъци за получавани от имота наеми .
Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване изцяло
на исковете ,като се поставя въпросът е за прилагане на института на правната
конверсия .
Не се сочат нови обстоятелства и доказателства по делото .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и
отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
В писмения си отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемият ответник
,чрез адвокатския си представител , оспорва въззивната жалба и счита ,че при
постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения.Подчертава се ,че според ответницата е осъществено пълно и
главно доказване ,че тя е собственик на ¼ ид.част от дворното място ,върху
което е изградено въпросното помещение ,като в тази връзка е представен
нот. акт за собственост .доказано е било ,че процсното заведение било
изградено възоснова на издадено разрешение за строеж от 1998 г. и
последващо такова от 2001 г. ,издадени на името на наследодателя П. и на
ответницата като собственици на мястото.На името на двамата са издадени и
последващите разрешения за ползване –жт 2001 г.,ново разрешение за строеж
от 2016 г. за вътрешно преустройство на съществуващо кафе в бистро за
сезонно ползване ,като последното е издадено по отправено съвместно искане
от наследодателя на ищците и въззиваемата – ответница .Освен това
наследодателят години наред е действал и подавал молби за имота в лично
качество и в качеството си на пълномощник на ответницата ,въз основа на
издадено му пълномощно .Установено било ,че години наред обектът е
отдаван под наем съвместно от наследодателя и ответницата,с ясното
съзнание ,че са били собственици на същия .Оспорва се твърдениео,че
процесното заведение за обществено хранене представлявало изградена и
съществуваща в дворното място поралня-изключителна собственост на
наследодателя П..Според ответната страна в хода на производството по
несъмнен начин било доказано ,че новоизградената сграда няма нищо общо
със съществуващата преди десетилетия пералня-нито по отношение на
разположението на същата ,нито по отношение на квадратурата и т.н.От
4
заключението по назначената СТЕ се установило ,че въпросната пералня е без
посочена площ,разположение и граници ,не са налице стари зидове в
изградения нов обект /конкретно – кухненския блок на същия/,не може да се
установи и наличие на запазени основи /съдът изрично е дал възможност да
бъде поискана експертиза за основите ,но такава не е поискана от
ищците/.Приживе наследодателят на ищците не е направил стъпки да
официализира това свое субективно отношение ,или поне да го демонстрира
пред трети лица,а напратив-последователно е сключвал договори за наем
съвместно със **** си-ответницата.
Моли се за потвърждаване на решението .Също не се сочат нови
доказателства .
Ответницата чрез адвокатския си представител е подала насрещна
жалба против същото решение ,в частта му ,с която е уважен предявения
отрицателен установителен иск и е установено по отношение на ищците ,че
ответницата Д. не е собственик на ¼ ид.част от еднофамилна жилищна сграда
с идентификатор 07079.609.221.3-по същество ,представляваща съблекалня за
персонал,обслужващ заведението за обществено хранене ,както и на 17/537
ид.части от сграда за обществено хранене .
Счита ,че абсолютно неясно било въз основа на кои доказателства
съдът е уважил евентуално предявените в условията на субективно
съединяване отрицателни установителни искове по отношение на 17/537
ид.части от заведение за обществено хранене с идент. 07079.609.221.6 по
КККР на Бургас ,не е ясно на кое от двете евентуално предявени претенции
исковете са уважени .Не изследвано по делото на какво се дължи
разминаването в квадратурата на имота –съответно през 1976г.,1981 и 1993
г.,когато същият е бил с площ от 537 кв.м. и към настоящия момент ,когато
площта е 576 кв.м. Не е било изяснено каква ид.част от двата имота – с пл. №
1956 ш 1959 в кв. 25 по плана на града е бил надарен наследодателя П. .
Неправилно се счита решението и в частта ,с която е уважен
отрицателния иск за имот с идентификатор 07079.609.221.3-по същество
очевидно не представляващ жилищна сграда ,а търговска такава,използвана
за целите за нормално функциониране на заведението за обществено хранене
.Съдът не е съобрезил ,че въпросното бунгало ,освен ,че е отразено като
самостоятелна сграда по КККР на града , е трайно залепено към терена и не
5
може да бъде преместено /в който смисъл е заключението на вещото лице
/.Не са били представени доказателства ,че става дума за временна
,преместваема постройка ,тъкмо обратното – става дума за паянтова
постройка ,трайно прикрпена към терена и една от стените й служи за
масивен навес с комбинирана конструкция ,с площ от 21 кв.м. ,с монтирана
хладилна камера ,която отново обслужва заведението .В съсобственото
дворно място има множество допълнителни постройки ,ненанесени в
кадастъра ,които без изключение се ползват за дейността именно на
заведението .Затова се оспорва извода на съда ,че ставало въпрос за
приращение по смисъла на закона.
Моли се за отмяна на решението в частта ,с която са уважени
отрицателните установителни искове и постановяване на ново решение ,с
което исковете бъдат изцяло отхвърлени .
В отговор на насрещната жалба ищците-въззивници считат ,че липсват
основания за порочност на решението в атакуваните части.След като съдът
правилно е разпределил доказателствената тежест между страните ,
единственото доказателство ,което ответницата е представила е нот. акт №
**/**.**.19** г. ,с който придобива 117125 кв.м./правно ирелевантни са
обстоятелствата по отношение на квадратурата на парцела/.Именно
ответникът е следвало да докаже собствеността си върху процесните сгради –
след като твърди ,че са придобити по приращение ,следва да докаже ,че е
собственик на имота ,в който са изградени .По същество не се съдържат в
насрещната жалба указания за порочност на решението .Подчертава се още
веднъж ,че ответникът не е участвал нито в изграждането на сградите ,нито в
поддръжката им,нито оспорва ,че единствено наследодателят на ищците ги е
владял .
Моли се за потвърждаване на решението в атакуваната част.Също не се
сочат нови доказателства .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са били искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК,като се
претендира бъде признато за установено по отношение на ищците, че
ответницата не е собственик на по ¼ ид. част от сграда за обществено хранене с
6
идентификатор 07079.609.221.6, със застроена площ от 61 кв. м. и с лице към
ул.“Алеко Богориди „ в гр. Бургас и жилищна сграда – еднофамилна с
идентификатор 07079.609.221.3,със застроена площ от 44 кв. м. и с лице към
ул.“Цар Симеон !“, двете изградени в ПИ с идентификатор 07079.609.221 по
КККР на гр.Бургас , адм. адрес: гр.*** ул.*** №** .
В исковата си молба ищците твърдят, че сградите са били изключителна
собственост на наследодателя им П.И. П. – първата, придобита от него като
пералня – по договор за дарение през 1976г., впоследствие разширена с метален
павилион от около 10 кв. м. и достроена през 1993г., а втората – дървено бунгало,
поставено през месец септември 1991г. Евентуално сочат, че по отношение на тях
е изтекла изискуемата по закон придобивна давност – от 1993г. до настоящия
момент.
Ответницата оспорва исковете. Сочи, че е собственик на 117.25 кв. м. ид.
части от дворното място, по силата на правна сделка – дарение, обективирано в
НА № ** от **.**.19**г., том **, дело № ****/19**г. на нотариус при РС Бургас,
респективно – на ид. части от процесните две сгради, изградени в него – по
приращение, като излага и доводи за неоснователността на възражението на
ищците за изтекла в полза на наследодателя им и на тях самите придобивна
давност.
Както е поддчертал и първоинстанционният съд ,предмет на спора на
заявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването
или несъществуването на отричаното с исковата молба право на собственост
на ответника. За разлика от иска по чл. 108 ЗС предметът на спора не може да
включва и установяване на правоизклюващи правото на собствеността на
ответника обстоятелства, въз основа на които ищецът би могъл да
противопостави собствено право на собственост, без същият да го е заявил,
при условията на обективно съединяване с положителен установителен иск за
придобито на собствено основание право на собственост по отношение на
същия обект ( недвижим имот) . Дали ищецът се легитимира за собственик на
процесния недвижим имот на конкретно придобивно основание по см. на чл.
77 ЗС или е само в позиция на правни очаквания да придобие собствеността,
релевантните обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен
установителен иск за собственост.. Въпросът за евентуалната идентичност на
„имотите на страните“ – този на ищеца и на ответника , по отношение на
който имот се търси съдебна защита чрез отричане правото на собственост на
7
ответника по отношение на конкретен недвижим имот, следва да се
интерпретира само и единствено от гл.точка на наличието на правен интерес,
съобразно дадените в тази насока задължителни разяснения с ТР № 8/20102
год. на ОСГТК на ВКС, прието на 27.11.2013 година.Правният интерес от
решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в
които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се
засяга правната му сфера.
Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или
друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от
ищеца, различно от спорното, право върху същия обект , чието съществуване
би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било
осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.
Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице,
когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта – т.е. без да
предявява и положителен установителен за собственост, както и при
евентуалната конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху
един и същ обект , единствено ответникът ще е длъжен да доказва
съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго
вещно право, защото само неговото право на собственост се обхваща от
предмета на спора, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че
такова право не е възниквало или е било погасено. Въпросът за евентуалното
наличие, респ. липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с
преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за
разглеждането му, но този въпрос не е част от предмета на спора. Същинска
конкуренция на права може да има само ако и двете спорящи страни са
релевирани самостоятелно право на собственост по отношение на един и същ
( изцяло или отчасти ) обект на правото на собственост .
С оглед на казаното ,без основание, от гл.точка на процесуалния закон -
чл. 124 , ал. 1 ГПК сочещ, че отричането на съществуването на конкретно
правоотношение съчетано само и единствено с искането това да бъде
установено със силата на пресъдено нещо, носи правната квалификация на
отрицателен установителен иск, не би могло да се приеме , че в предметната
рамка на спора за собственост, отричащ правата на собственост на ответницата,
съществуваща конкуренция на права по отношение на собствеността на сграда с
8
идентификатор 07079.609.221.6 и жил.сграда с 07079.609.221.3 – по силата на приращение
в полза на ответницата от една страна, и от друга страна в полза на ищците, базирана на
твърденията им за изтекла в тяхна полза придобивна давност като основание за придобиване
право на собственост за времето от 1976 година/за пералнята / и от 1991 г. /за 1992г./за
заведението за обществено хранене / до завеждане на иска 2018 година (уточнение на
исковата молба от дата 06.12.2019 год. – до окръжен съд).
Излизайки извън предмета на спора по заявения отрицателен установителен
иск и приемайки, че следва по същество да разгледа и предпоставките за
закона – чл. 79 ЗС за придобиване на имотите на основание давностно
владение от страна на ищците , обсъждайки наличие на елементите от
фактическия състав на това придобивно основание на правото на собственост
,настоящият състав намира , че районният съд , сезиран със спор по иск на
основание чл. 124, ал.1 ГПК , с който иск се иска отричане правото на
собственост на ответниците на основание приращение, не е следвало да се
разширява предмета на спора, в който имплицитно е включено придобивнато
основание на правото на собственост на ищците по спора,респ.на
няследодателя им ( придобивната давност ), под тезата на „конкуриращо
право на собственост“, резултат на осъществен във времето фактически
състав след извършените сделки с ид.части от дворното място .( без това
право да е заявено за защита с положителен установителен или
ревандикационен иск от страна на ищците ).
Независимо от това обаче ,в случая първостепенният съд е изходил от
факта,че ответницата че е придобила 117.25/537 кв. м. ид. части от ПИ с
идентификатор 07079.609.221 по КККР на град Бургас, с адм. адрес: гр.***
ул.*** ул.** на основание правна сделка – дарение от **** й М. П. ,
обективирано в НА № **/**.**.19**г., том **, дело № ****/19**г. на
нотариус при РС Бургас .Собствеността върху ид. части от същия имот
наследодателят на ищците П. П. е придобил по силата на правни сделки –
дарения, направени от **** му М. П. , обективирани в НА № ** от
**.**.19**г., том **, дело № ****/19**г. на нотариус при РС Бургас – за
243.5/862 кв. м. ид. части от имот пл. № 1956 и 1959 в кв. 25 по тогавашния
план на града/дворище 6647 кв. 26 по плана на града от 1981 г./, и в НА №
**/**.**.19**г., том **, дело № ****/19**г. на нотариус при РС Б, – за
117.25/537 кв. м. ид. части.
От заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява ,че
9
първоначално имотът /в който са построени процесните обекти / се е
включвал в дворище 6645 в кв. 26 по ЗРП на града от 1981 г.,в което са
нанесени двуетажна масивна жилищна сграда ,построена на уличната
регулация с ул.“Софроний „ и паянтово жилище ,обозначено „пж“-построено
на имотната граница с дворище 6644.Впоследствие ,по ЗРП на града от 1989
г.дворище 6645 кв. 26 се е включвало в пар.**-1956 в кв. 25/заедно с бивш
пар I-1956,1959 ,в който са нанесени също двуетажна жилищна сграда
,обозначена с „2мж“-построена на уличната регулация с ул.“Софроний „,с
пристроена към жилищната сграда паянтова сграда ,обозначена с „пс“ и
паянтово жилище ,обозначено с „пж“-построено на имотната граница в
дворище 1957 и 1968 .
Предмет на делото е отричане собствеността на ответницата в
процесните две страни ,построени в това дворно място – а именно ¼ ид. част
от сграда за обществено хранене с идентификатор 07079.609.221.6, със
застроена площ от 61 кв. м. и с лице към ул.“Алеко Богориди „ в гр. Бургас и
жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 07079.609.221.3,със
застроена площ от 44 кв. м. и с лице към ул.“Цар Симеон !“, двете изградени
в описания по-горе ПИ с идентификатор 07079.609.221 по КККР на гр.Бургас
, адм. адрес: гр.*** ул.*** №** .
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на вещото лице по СТЕ, безспорно се установява, че през месец
юли 1991г. наследодателят П. П. е закупил дървено бунгало и го е поставил в
имота – с лице към ул.“Цар Симеон !“ което е отразено в КККР на град Бургас
като жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 07079.609.221.3, със
застроена площ от 44 кв. м., а в периода 1998г. – 2016г. е изградена
процесната сграда за обществено хранене – с лице към ул.“Алеко Богориди „
с иденти-фикатор 07079.609.221.6,със застроена площ от 61 кв. м.,на мястото
на метален павилион от 10 кв. м.
При тези доказателства ,безспорно е установено по делото ,че **** П. П.
/наследодателят на ищците / и **** му-ответницата С. Д. са били
съсобственици на процесния недвижим имот с идентификатор
07079.609.221 по КККР на град Бургас, с адм. адрес: гр.*** ул.*** ул.** ,като
по силата на договор за дарение ответницата е съсобственик на 117,25/537
кв.м. ид.части от дворното място /заедно с втория етаж от масивната
10
двуетажна жилищна сграда ,построена в имота ,който не е предмет на делото
/.
Както е посочил първоинстанционният съд ,съгласно разпоредбата на
чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея,
освен ако е установено друго.Доколкото при тяхна доказателствена тежест,
ищците не са ангажирали доказателства в полза на наследодателя им да е
било учредено право на строеж за сградата с идентификатор
07079.609.221.6,нето пък са били доказани и установени твърденията им ,че
сградата е придобита от П. като дарение през 1976 г. ,впоследствие –
разширена с метален павилион от около 10 кв.м. и достроена през 1993 г.,то
и изводът на съда ,че посилата на приращението ответницата като
собственик на 117,25/537 кв.м. ид.части от земята ,е придобила и
съответните ид-части от построената в същото дворно място сграда с
идентификатор 07079.609.221.6 /заведение за обществено хранене /,е
правилен .
Твърденията на ищците са били,че наследодателят им още през 1976 г.
,по силата на цитираната по-горе дарствена сделка ,е станал собственик на
отделна самостоятелна сграда в дворното място ,обозначена като „пералня
„,която сграда не е била разрушавана ,а е сменила предназначението си и е
била преустроена и е част от сегашното заведение „Ореха „,построено в
дворното място ,а впоследтвие – разширена с метален павилион от 10 кв.м.
/закупен от наследодателя /и достроена през 1993 г. ,за да се превърне в
сегашното заведение от 61 кв.м. /по измерване на в.л. 63,50 кв.м. /.Затова
твърденията са ,че наследодателят им е изключителен собственик на
въпросната постройка ,а евентуално – че той я е придобил въз основа на
давностно владение .Както стана дума по-горе , произнасянето ,че правото
на собственост на ответницата върху процесната сграда не съществува,
доколкото същото е погасено поради изтекла в полза на ищците/респ.
наследодателя им / придобивна давност , „обстоятелство“ , заявено с
твърдения в исковата молба , но без искане за позитивно произнасяне в тази
насока , ,би съставлявало произнасяне на съда извън предмета на спора по
заявения отрицателен установителен иск , , поради което и въззивната
инстанция счита ,че не следва да се занимава с него .
Що се отнася до твърденията ,че част от заведението съставлява т.нар.
11
„пералня „,която никога не била събаряна и разрушавана ,а единствено е
сменила предназначението си ,то в тази връзка настоящият съдебен състав
споделя изводите на районния съд ,като трябва да добави следното :
По делото е представен НА № ** от **.**.19**г., том **, нот. дело №
***/19**г. на нотариус при РС Бургас , с който **** на П. П. – С. П. И. Т. , му
е дарила 1/3 ид. част от собствения й първи приземен етаж от къщата,
построена в процесния имот, „със съответните общи части за сградата и
пералнята в двора, използвана за изба, съгласно чл.38 от ЗС“.В нотариалния
акт не се сочат нито границите на т.нар“пералня“,нито застроената й площ
.Сочи се обаче ,че въпросната „пералня „ се използва за изба съгл.чл. 38 от
ЗС ,което навежда на извода ,че е била обща част за целия първи етаж и
съответно наследодателят на ищците е придобил 1/3 ид.част от
нея.Независимо от това обаче ,дори и да приемем ,че е бил собственик на
цялата постройка /за която няма данни да е била самостоятелна такава ,както
се опитва да твърди ищцовата – въззивна страна / ,по никакъв начин не се
установи именно това помесение да е било преустроено за заведение и
впоследствие – разширено .
Напротив ,от заключението на вещото лице по приетата СТЕ се
установява ,че процесната сграда за обществено хранене е изцяло нова
постройка и не се касае за преустройство и разширение на старата пералня
/както се опитва да твърди другата страна / .
Всъщност от представените по делото строителни книжа ,включително
и от заключението на вещото лице ,се установява ,че с разрешение за строеж
№ 124/28.07.1998 г. на гл. архитект на Община Бургас на името на П. П. и С.
Д. е разрешена „временна постройка-кафе в пар. I-1956,1959 в кв. 25 по
плана на Бургас ,по одобрени проекти от 1997 г.От визата за проектиране е
видно ,че временната постройка –кафе е била два павилиона тип „пчелна
пита „,които са били поставени откъм ул. „А.Богориди „“/местонахождението
на т.нар. „пералня „ не е точно установено ,но тя не е била на границата с ул.
„А.Богориди „
По-късно ,с разрешение за строеж от 01.02.2001 г. пак на името на
двамата – П. П. и С. Д. ,е разрешено „преустройство и префасадиране на
съществуващата постройка –кафе пар. I-1956,1959 в кв. 25 по плана на Бургас
,по одобрени проекти от 2000 г.В обяснителната записка към проекта е
12
описано преустройство на кафене с наименование „Лимани „-премахване на
двете деления на пчелните пити ,изграждане на стени от итонг с дебелина 10
см.,подмяна на дограмата с дървена ,замяна на металния покрив с
четирискатен дървен покрив с покритие от бардолин ,а зад павилиона е
изграден покрит склад за амбалаж от лека метална конструкция.
Междувременно ,през 2009 г. е изработена кадастрална карта на града и
УПИ II-1956 в кв. 26 по регулационния план на града – ЦГЧ е нанесен в
кадастралната карта като ПИ с идентификатор 07079.609.221 и сгради в
поземления имот с идентификатори 07079.609.221 .1-с предназначение
многофамилна жил. сграда ; 07079.609.221 .2-друг вид обществена сграда ;
07079.609.221 .3-еднофамилна жил. сграда ; 07079.609.221 .4-еднофамилна
жил. сграда ; 07079.609.221 .5- сграда за търговия.От Община Бургас е
издадено удостоверение ,от което е видно ,че строежът с идентификатор
07079.609.221 .4 е изпълнен преди 2001 г. ,а едноетажната сграда с
идентификатор 07079.609.221 .5 представлява допълващо застрояване с
издадено разрешение за строеж от 2001 г.
За строеж „вътрешно преустройство на съществуващо кафе с
идентификатор 07079.609.221 .5 и съществуваща сграда –допълващо
застрояване с идентификатор 07079.609.221 .4 в бистро за сезонно ползване „
е одобрен проект през 2016 г. и издадено разрешение за строеж на името на
П. П. и С. Д. ,като на 28.07.2016 г. е съставен констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа с решение на проектантите
по всички части ,че строителството е изпълнено съобразно одобрените
инвестиционни проекти .Въз основа на молба от П. е изработен проект за
изменение на КККР за сгради с идентификатори 07079.609.221 .4 и
07079.609.221 .4 и нанасяне на нов обект с идентификатор 07079.609.221
.6/общ за двете сгради със заличени идентификатори /,с предназначение –
сграда за обществено хранене
Всичко това дава основание да се направи извод ,че новоизградената
сграда за обществено хранене няма нищо общо със съществуващата преди
деситилетия пералня-нито по отношение на местоположението на същата
,нито по отношение на квадратурата .От заключението на вещото лице става
ясно ,че от въпросната пералня ,която е без посочена площ ,квадратура и
граници ,не са запазени никакви стари зидове в изградения нов обект –
13
конкретно кухненския блок от същия ,а по отношение на някакви запазени
основи от стара постройка ,вещото лице е посочило ,че единственият начин
за това е разкриване на основите на новата сграда .Съдът изрично е дал
подобна възможност на ищците за извършване на подобна експертиза ,но те
са се отказали от нея.Освен това вещото лице е категорично и по отношение
на обстоятелството ,че по плановете от 1981 и 1989 год. ,и по тогава
действащите нормативни изисквания означението „ПЖ“ е некоректно и не
се отнася за подобни складови постройки ,изби ,перални и т.н. В края на
краищата липсват и документи ,от които да е видно преустройството на
т.нар.“пералня „ в част от заведението „Ореха „ Затова и изводът на
първоинстанционния съд ,че по силата на приращението – като собственик на
117.25/537 кв. м. ид. части от ПИ, ответницата е придобила и съответните идеални
части от построената в същия сграда с идентификатор 07079.609.221 .6,е
правилен и съобразен с представените и събрани по делото доказателства
.Липсват основание да се приеме ,че тя е собственик на по-малка ид.част от
обекта ,пристроен и разширен към съществуващ такъв в дворното място
,лична собственост на наследодателя на ищците .
Затова и правилно е отхвърлен отрицателния установителен иск за
собствеността върху 117,25/537 ид.части от въпросния обект –заведение за
обществено хранене .Що се отнася до разликата от 17,25/537 ид.части ,за
които претенцията е уважена ,тя се явява от обстоятелството ,че ¼ ид.част от
имота /респ. сградата ,построена в нея / се равнява на 134,25/537 ид.части ,а
ответницата е собственица на 117,25/537 ид.части ,т.е.за разликата над
117,25/537 ид.части претенцията за установяване ,че тя не е собственица над
тази ид.част от обекта е основателна .Затова и възраженията на ответната
страна в тази връзка са неоснователни .Верно е ,че по делото не изследвано на
какво се дължи разминаването в квадратурата на имота –тъй като същият е
бил с площ от 537 кв.м. по плановете от 1976,1981 и 1993 г. , а към сегашния
момент е от 576 кв.м. ,но ,както е посочил и районният съд ,правата на
ищците и на третите ,неучастващи в процеса съсобственици в имота не са
включени в предмета на делото ,имащо за предмет само установяване
собствеността на ответницата.По изложените по-горе причини ,доколкото не
е предявена и положителна претенция за установяване собствеността върху
процесните имоти на ищците ,не следва да се обсъждат и твърденията им за
придобиване на сградите в собственост на техния наследодател в резултат на
14
последващо давностно владениепоради което правно ирелевантни са и
твърденията кой отдавал под наем заведението и дали наследодателят е
отблъсвал или не владението и претенциите на **** си за заведението / .
Ето защо в тази част решението следва да бъде потвърдено .
Настоящият съдебен състав счита решението за правилно и по
отношение на другата сграда ,построена в имота – а именно недвижимия имот
с идентификатор 07079.609.221 .3 – със застроена площ от 44 кв. м,която е
нанесена по плана като сграда ,нямаща характер на жилище , а е тип бунгало
,изградена на ниво терен ,състои се от четири стаи и коридор.Безспорно е
установено по делото ,че сградата представлява бунгало ,закупено от П. и
поставено в имота .Вещото лице по СТЕ сочи ,че конструкцията на сградата е
паянтова –дървени носещи колони и макар да е трайно прикрепени към терена
,бунгалото може да се демонтира и да се премести на друго място,без дъното
/вж. обасненията на в.л. в с.з. от 29.09.2021 г./ .Затова и изводът ,че не става
дума за недвижим имот ,който да е станал предмет на прирашение ,а
безспорно е установено ,че бунгалото е закупено лично от наследодателя на
ищците ,т.е. ответницата не би могла да претендира собственост върху него .
Затова и решението следва да бъде потвърдено изцяло ,поради което
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260007 /24.03.2023 г. постановено по
гр.д. № 761/2020 г. по описа на Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16