№ 57181
гр. София, 09.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110116835 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК. Образувано е по заявление на „Финанси
Център" ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
срещу Б. Н. Д. за вземане по запис на заповед, издаден на 16.03.2022 г., служещ като
обезпечение на вземанията по договор за потребителски кредит № F9006102 от 16.03.2022 г.
Според уточняващата заявлението молба със записа са обезпечени следните задължения:
сумата от 3000 лева - главница, сумата от 870.25 лева - договорна лихва; сумата от 2289.75
лева - дължима по чл. 11.4 от договора неустойка за неизпълнение на задължение.
Заявителят съобщава, че заплатените от длъжника суми по договора за кредит са в размер на
сумата от 920 лева, като с подаденото заявление иска от съда да издаде заповед за
вземането, обезпечаващо остатъка от вземанията по процесния договор за кредит в т.ч. и
вземане за неустойка в размер на сумата от 1708,09 лева.
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. В
случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което и по аргумент от разпоредбите на чл.
417, т. 10, изр. 2 съдът дължи извършването на преценка дали вземанията, които ценната
книга обезпечава са в противоречие със закона или с добрите нрави или са основани на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
В чл. 11, ал. 3 от представения договор за заем е предвидено, че ако заемателят в
1
определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл. 11, ал. 1, ще причини на
заемодателя вреди и ще дължи неустойка в размер на 2289,76 лева.Предвидено е задължения
за заемателя в 7-дневен срок от сключване на договора да осигури банкова гаранция, или
застрахователна полица в полза на кредитора относно договор за застраховка с одобрен
застраховател срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения на длъжника и да
поддържа валидна застраховка за срока на договора. Предивдено е неустойката да се
заплаща на части и същата е включена в погасителния план.
Съдът намира обсъжданата клаузата за неустойка за нищожна. Сключеният между
заемодателя и заемателя договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение
намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител. Тази
клауза изпълва характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност
и води до значително неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата
попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение след сключването на договора има за
цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху стойността на отпуснатия
заем, което представлява заобикаляне изискванията на (ЗПК) и води до нейната нищожност
съгласно чл. 21, ал. 1.
Кредиторът е длъжен преди сключване на договора за кредит да оцени кредитоспособността
на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако
прецени, че не е достатъчно платежоспособен, разполага с възможността да откаже
предоставянето на заемните средства. На практика тази клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху кредитополучателя.
Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите й функции с оглед
което и се явява нищожна и поради противоречието й с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД.
С оглед изложеното съдът приема, че дължими от потребителя са сумата по главница и
договорна лихва в размер на общо 3531,91 лева. За горницата над този размер до
претендирания такъв от 5240 лева искането следва да се отхвърли по горните съображения.
Искането за разноски също следва да се отхвърли съразмерно на частта, за която се отхвърля
заявлението - за сумата над 70,64 лева до сумата 104,80 лева за държавна такса и за сумата
над 378,80 лева до сумата от 562 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 88822/30.03.2023 г., подадено от „Финанси Център" ООД за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Б.
2
Н. Д. за сумата над 3531,91 лева до пълния размер от 5240 лева, представляваща задължение
по запис на заповед, издаден на 16.03.2022 г., а в частта за разноските за сумата над 70,64
лева до сумата 104,80 лева за държавна такса и за сумата над 378,80 лева до сумата от 562
лева за адвокатско възнаграждение
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземания може да предяви осъдителен иск в 1-
месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3