РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Разлог, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Административно
наказателно дело № 20221240200139 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на А.С.С., ЕГН*, от г.С., чрез адв. М.М., срещу Заповед за задържане
на лице с рег. №3794зз-50 от 04.03.2022 г., издадена от полицейски орган при РУ-Б., с която
А.С. е задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР.
В жалбата са изложени подробни съображения, според които оспореният адм. акт е
незаконосъобразен. Сочи се, че не може да се направи обосновано предположение, че
вероятно жалбоподателят е извършил престъпление. Наведени са доводи, че при
задържането не било обяснено на задържания какво налага подобно действие спрямо него.
Според жалбоподателя издаденият индивидуален адмивистративен акт е засегнал негови
права и интереси в по-голяма степен от необходимото за конкретния случай.
Като ответник по жалбата е конституиран полицейският орган, който е издал заповедта –
С.Л.Л., действал като полицейски инспектор при РУ-Б..
РП-Б., ТО-Р. е била надлежно уведомена за инициираното съдебно производство, но от
същата не е постъпило становище, нито в проведените открити съдебни заседания се е явил
прокурор – неин представител.
В проведеното открито съдебно заседание се явява процесуалния представител на
жалбоподателя, който поддържа жалбата.
За да се произнесе по предмета на делото, съдебният състав съобрази следното:
Подадената жалба е депозирана в срок, изхожда от лице, което има правен интерес от нея и е
насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, а съображенията за това са следните:
От събрания доказателствен материал се установява, че спрямо А.С. е издадена Заповед за
задържане на лице рег. №3794зз-50 от 04.03.2022 г., чийто съставител е мл. експерт С.Л.Л.
към РУ-Б.. От съдържанието на заповедта, препис от която е приет по делото като писмено
доказателство, става ясно, че А.С.С. е бил задържан за периода от 16:00 часа на 04.03.2022 г.
до 22:05 часа на 04.03.2022 г. В заповедта, като основание за задържането е посочена
разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като е уточнено, че е „във връзка с подадена жалба
с вх. №379400-1157 от 04.03.2022 г.
От показанията на свидетеля Р.И.-С. – съпруга на жалбоподателя, се установява, че
1
минавайки за ски екипировката си на начална станция – Б., преди качване на кабинка,
непознат мъж блъска съпруга й, вследствие на което си разменили удари. След като
обядвали били спрени от полицейски автомобил, които потърсили документи за проверка
само на жалбоподателя С. и били помолени да ги придружат до РУ-Б.. Сочи се, че не им
било обяснено какво се случва и защо са там и кое налага задържането на жалбоподателя.
От показанията на свидетеля Л. се установява, че той е издал заповедта за задържане.
Твърди, че бил изпратен от дежурния ОДЧ за установяване на лицето на начална станция в
г.Б., като по-късно жалбоподателят бил установен в района на х. „К.“ г.Б., като бил помолен
да придружи ПИ до РУ-Б.. Издадена била заповедта за задържане и случая бил прехвърлен
на полицески служител Н.Ш..
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално
компетентен адм. орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл.59,
ал.2 от АПК, доколкото липсват специални правила относно последното.
Настоящият съдебен състав намира че в хода на адм. производство не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са
ограничили правото на защита на оспорващата страна и да са препятствали възможността й
адекватно да я организира.
Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа
реквизитите, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на
служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи
задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по
чл.73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С
декларацията, съставена на 04.03.2022 г. е заявено запознаването с правото на адвокатска
защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето
задържане.
На следващо място, в атакуваната заповед е посочено основание по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, а именно във вр. с подадена жалба с вх. №379400-1157 от 04.03.2022 г.
В заповедта обаче, освен горното отразяване липсва описание на фактическата обстановка,
както и на обстоятелствата, при които задържаното лице е извършило противоправното
действие, заради което е задържано. В акта липсва описание на фактическата обстановка,
както и на обстоятелствата, при които задържаното лице е извършило престъплението. От
заповедта не става ясно какви са били конкретните действия на Стойчев, за да може да се
прецени дали изводът на полицейския орган, че тези действия покриват признаците на
законов състав от НК, е верен или не. Това води до невъзможност за осъществяване на
съдебен контрол за законосъобразност на заповедите за задържане. Органът във всички
случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната
заповед за задържане. Преценка за законосъобразност на един административен акт е
възможен само тогава, когато той съдържа минимални реквизити, съгласно изискванията на
АПК.
Независимо, че в настоящия случай адм. орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, същият е следвало да изложи в заповедта какви са конкретните причини,
обосноваващи необходимостта от задържане. В този смисъл е и т.2 от Тълкувателно
решение №4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. №ТР №4/2002 г., съгласно която липсата на
мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения адм. акт.
Макар да е допустимо мотивите, т. е. фактическите основания, да се съдържат и в друг
документ, неразделна част от адм. преписка, следва същите да са приложени към преписката
по заповедта за задържане, още повече, че в случая са описани в самата заповед. Дори и при
проявената от страна на съда процесуална активност и изискване на цялата преписка по
издадената и оспорена заповед за задържане, по делото не са представени други
доказателства.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за
2
задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се
уважи.
От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на сторените по делото
разноски, което искане следва да бъде уважено с оглед изхода на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. №3794зз-50 от 04.03.2022 г., издадена от
полицейски орган при РУ-Б., с която А.С.С. е задържан за срок от 24 часа на основание
чл.72, ал.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА РУ-Б. да заплати на А.С.С. сумата от 650.00 лева представляващо заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3