РЕШЕНИЕ
№1188
23.12.2019 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 1836 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжниците М.В.К.,
с ЕГН ********** и Я.Т.К., с ЕГН: **********, и двамата с адрес ***, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Чаталджа“ № 21, чрез адвокат Димитър Петров, против действията на
ЧСИ Г. Михалев по изпълнително дело № 165/2007 г., обективирани в постановление
от 23.07.2019 г. за отказ да се прекрати изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за немотивираност,
неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди се, че след
внимателен преглед на материалите по изпълнителното дело безспорно се
установява, че взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия в
продължение на повече от две години, като изпълнителното дело не е дело за
издръжка. Молят съда да отмени отказа на ЧСИ Г. Михалев да се приложи чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК и да постанови решение, с което изпълнителното дело да
бъде прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
В законовия срок по чл. 436, ал. 3 ГПК по делото са
постъпили писмени възражения от взискателя Г.С.У.. Счита, че жалбата е
немотивирана, неоснователна и не кореспондира
с материалите по
делото и извършените действия на взискателя по разкриване на имуществото
на длъжника и извършване на
изпълнителни действия. Намира, че в жалбата не е посочено и
конкретизирано, кога според
длъжниците е изтекъл преклузивният срок, начална и крайна
точка и конкретни съображения защо. Оспорва като неотговарящи на истината
твърденията на длъжниците, че в продължение на повече от две години взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия, тъй като са депозирани редица молби, съдържащи искания за
извършване на конкретни изпълнителни действия. Посочва, че трябва да се отчете
и факта за наличието на водени разговори и преговори с длъжниците и техни
представители за доброволно уреждане на задълженията им по делото. Поддържа, че
по делото са били извършени опис и
запор на МПС собственост на длъжниците, както и че на основание
чл. 448 от ГПК е било проведено производство по ч. гр. д. № 8837/2017г. по
описа на Бургаски районен съд, в хода на което длъжниците са се явили пред съда
и са декларирали имуществото си и всичките си доходи, включително
от трудови възнаграждения. Представя протоколи от с. з.
по ч. гр. д. № 8837/2017г. по описа на Бургаски районен съд. Моли съда да
остави без уважение жалбата на длъжниците.
Съобразно чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Г. Михалев е изложил
мотиви по обжалваните действия, с които оспорва жалбата като неоснователна. Излага
доводи, че не са налице основанията за прекратяване на изпълнителното дело поради
бездействие на взискателя.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирани лица, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и против
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително
дело № 20077030400165 по описа на ЧСИ Г. Михалев е образувано на 10.05.2007
г., като е изпратено от ДСИ при БРС /стар номер 4020/2004г./ по молба на
взискателя Г.С.У.. Образувано е на основание изпълнителен лист от 19.01.2004 г.,
издаден по гр. д. № 138/2002 г. по
описа на Бургаски районен съд с
взискател Г.С.У. и длъжници Я.Т.К. и М.В.К..
По
делото е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжниците, но не са
извършвани опис и публична продан, тъй като е единствено жилище. Извършен е
опис и наложен на запор на МПС на длъжниците. Последователно са налагани запори
върху трудово възнаграждение и върху пенсия на длъжниците. По изпълнителното дело
са приложени и молби от длъжниците, с които изразяват съгласие за доброволно плащане
на дълга. Правени са и множество справки за имущественото състояние на
длъжниците. На основание чл. 448 от ГПК е било проведено и производство по ч. гр.
д. № 8837/2017г. по описа на Бургаски районен съд, в хода на което длъжниците
са се явили пред съда и са декларирали имуществото си и всичките си доходи, включително
от трудови възнаграждения.
С
постановление от 23.07.2019 г. ЧСИ Г. Михалев е отказал да прекрати
изпълнително дело № 20077030400165 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство
се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.
В жалбата не са изложени
конкретни твърдения за изтичането на двегодишния срок с посочване на началната
и крайната му дата. Същевременно по делото не се установява да е налице
процесуално бездействие от страна на взискателя, който е проявил дължимото
активно поведение, насочено към реализиране на конкретни изпълнителни способи –
запор върху трудово възнаграждение и пенсия на длъжниците, опис и запор на МПС
на длъжниците. Взискателят е депозирал и множество молби за проучване на
имущественото състояние на длъжниците с искания за изготвяне на справки,
включително и за провеждане на производство по реда на чл. 448 ГПК.
Налагането на запор
върху трудово възнаграждение и пенсия на длъжника създава периодично задължение
за третото задължено лице да удържа съответните секвестируеми суми и да ги
внася по изпълнителното дело до настъпване на основание за преустановяване на
посочените действия (например прекратяване на трудовото правоотношение, изцяло
несеквестируем размер на пенсията или трудовото възнаграждение). Въз основа на
наложените запори върху трудово възнаграждение и пенсия на длъжниците, както и
въз основа на доброволни плащания, по изпълнителното дело регулярно са
постъпвали суми. Видно от отбелязванията в изпълнителния лист, такива суми са постъпвали в продължение на всяка
година за периода от 10.05.2005 г. до 12.03.2018 г.
По изложените
съображения не може да се приеме, че са налице предвидените в чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство. Ето защо съдът намира, че не са налице
основания, които да обосноват отмяна на обжалваното действие на ЧСИ, поради
което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не
подлежи на обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на длъжниците М.В.К., с ЕГН ********** и Я.Т.К., с
ЕГН: **********, и двамата с адрес ***, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Чаталджа“ № 21, чрез адвокат Димитър Петров, против действията на
ЧСИ Г. Михалев по изпълнително дело № 165/2007 г., обективирани в постановление
от 23.07.2019 г. за отказ да се прекрати изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.