Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 25.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на четвърти
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Росица Хаджидимитрова и участието на
прокурор Румен Рачев при ШОП, като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 416 по описа за 2018г. на Административен съд –
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл.203
и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по искова на З.С.М. *** против
Национално бюро за правна помощ – София, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинени неимуществени. Първоначалният
размер на неимуществените вреди, посочен в исковата молба е в размер на 1000 (хиляда) лева. В хода на
съдебното производство ищецът е направил искане за изменение на размера на
иска, което е допуснато от съда с оглед спазване на реда, регламентиран в
чл.214, ал.1 от ГПК, в резултат на което искът се счита за предявен в размер на
4000 (четири хиляди)
лева, от които 3000 (три хиляди) лева обезщетение за причинени имуществени вреди и
1000 (хиляда) лева
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В съдебно заседание ищецът се явява лично,
поддържайки така предявената искова молба.
Ответникът, Национално бюро за правна помощ
– София, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Депозира
писмено становище с рег. № ДА01-980/27.03.2019г., в което аргументира
становището за неоснователност на предявената искова претенция.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Шумен
изразява становище за неоснователност на иска и моли исковата претенция да бъде
отхвърлена.
Шуменският административен съд, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
З.С.М. е бил предаден на съд по обвинение в
извършването на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.146, ал.1
от НК, извършено на 08.11.2016г. в гр.Шумен, а именно за това, че в проведено
открито съдебно заседание по НОХД № 1070/2016г. по описа на ШРС казал нещо
унизително за честта и достойнството на Р.Н.М. в негово присъствие, нарекъл го
„тъпанар“ и „тъп изрод“, като обидата била нанесена публично.
В хода на образуваното НЧХД № 850/2017г. на
ШРС З.М. депозирал молба с рег. № 16869/16.11.2017г. за назначаване на служебен
защитник. Във връзка с предявената молба районният съд изпратил писмо до
Адвокатска колегия – Шумен за определяне на служебен защитник на З.М.. С
Уведомително писмо от АК – Шумен, изх. № 501/21.11.2017г. на З.М. е определен
адвокат И.М.И.от Шуменска адвокатска колегия, представлявал подсъдимия в
проведеното открито съдебно заседание от 23.11.2017г. по НЧХД № 850/2017г.
С Присъда № 60/23.11.2017г., постановена по НЧХД № 850/2017г. състав
на ШРС признал З.М. за виновен в това, че на 08.11.2016г., в гр.Шумен, в
проведено открито съдебно заседание казал нещо унизително за честта и
достойнството на Р.Н.М. в негово присъствие, като обидата била нанесена
публично, поради което на основание чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.146,
ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му наложил наказание „глоба“ в размер на
3000 лева и „обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на
обявление на таблото за съобщения в Община Русе.
Присъдата на ШРС е влязла в сила на
09.12.2017г. Срещу съдебния акт на районния съд била депозирана въззивна жалба
с вх. № 18549/14.12.2017г. на ШРС, изпратена по пощата с отразено на клеймото
дата 12.12.2017г., поради което жалбата е върната като просрочена с определение
на съдия от ШРС № 12/08.01.2018г.
Впоследствие З.М. депозирал молба до ВКС с
искане за възобновяване на наказателното дело, отмяна на постановената
първоинстанционна присъда и оправдаването му на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Със свое Решение № 140/20.09.2018г.,
постановено по наказателно дело № 410/2018г. по описа на съда, състав на ВКС
оставил без уважение искането му за възобновяване на НЧХД № 850/2017г.
Междувременно, с писмо изх. № ЧХ
850/17 от 07.12.2017г. ШРС уведомил НБПП, че назначеният за служебен защитник
адв.И.М.И.се е явил в съдебно заседание, проведено на 23.11.2017г. от 14,00ч. –
15,35ч. по НЧХД № 850/2017г. по описа на ШРС като адвокат, оказващ правна помощ
на лицето З.С.М..
С писмо изх. № ШМ-109-3203/2018
от 23.02.2018г. председателят на НБПП изпраща на ШРС Решение №
ШМ-109-3203/2018г. и моли на основание чл.189 от НПК и чл.81, вр.чл.78, ал.7 от ГПК, вр.чл.27а от Закона за правната помощ, съдът да присъди разноските за
възнаграждението на адвоката, предоставил правната помощ.
С Определение № 442/01.10.2018г. на Районен
съд – Шумен, постановено по НЧХД № 850/2017г. и във връзка с депозирано искане от
НБПП за присъждане на разноските за служебен защитник, съдебният състав осъдил З.М.
да заплати в полза на НБПП – София разноските за адвокатско възнаграждение за служебна
защита в размер на 120 лева, съобразно приложеното решение на НБПП № ШМ – 109 –
3203/23.02.2018г. за определено възнаграждение.
Определението на Районен съд – Шумен е
атакувано с частна жалба на З.М. пред състав на Окръжен съд – Шумен, който с
Определение №301/12.11.2018г., постановено по ВЧНД № 386/2018г. потвърдил
съдебния акт на районния съд.
На 19.10.2018г. ШРС издава
изпълнителен лист, с който осъжда З.С.М. да заплати сумата от 120 лева,
представляваща разноски за възнаграждение за правна помощ, в полза на държавата
по сметка на НБПП, като и да заплати 5 лева държавна такса за издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната система.
Изпълнителният лист е изпратен за
изпълнение на НБПП с писмо рег.№ 4353/22.10.2018г.
На 24.11.2018г. З.М.
подава искова молба против НБПП – София с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Първоначално исковата молба е
депозирана в Районен съд – Шумен, като същият със свое Определение №
3490/11.12.2018г., постановено по гр. дело № 3422/2018г. по описа на ШРС, прекратил
производството пред себе си и изпратил исковата молба по подсъдност на
Шуменския административен съд, по повод на което е образувано и настоящото административно
дело № 416/2018г. по описа на съда.
В уточнителните писма ищецът заявява, че
вредите са причинени от бездействията на определено длъжностно лице, а именно
адвокат И.И., който е бил назначен като служебен защитник по НЧХД № 850/2017г.
по описа на ШРС. Впоследствие уточнява, че всъщност длъжностни лица при
Националното бюро за правна помощ, като са платили възнаграждение на посочения
адвокат, без да са констатирали дали Илиев е отработил възнаграждението си, са
увредили ищеца.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната
отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и
юридически лица от дейността на администрацията. В случая исковете се
разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност,
регламентирана в разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата
подведомственост на административните съдилища по чл.128, ал.1, т.5 от АПК.
В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени
специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК,
наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така,
съгласно разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след
отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило
е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за
предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение относно нищожността на административния акт, респективно незаконосъобразността
на действието или бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл.204,
ал.3 и 4 от АПК незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за
обезщетение. Тоест, когато твърдените вреди са настъпили от незаконосъобразни
действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или
по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на
незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на
делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче в исковото производство
сезираният съд да установи незаконосъобразността на действието или
бездействието. В настоящия случай, съобразно твърденията в исковата молба се
претендират вреди, произтичащи от незаконосъобразно действие на ответника при
или по повод осъществяване на административна дейност, поради което съдът
следва да се произнесе по незаконосъобразността на действието при разглеждане
на делото по същество. Във връзка с обсъждане на въпроса за допустимостта на
исковата молба, следва да се посочи още, че наличието на елементите от
фактическия състав за ангажиране отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ имат
отношение към основателността на иска, а не към неговата допустимост (така Определение № 8484 от 25.06.2009г. на ВАС по адм.
д. № 8437/2009г., III о., Определение № 14030 от 17.12.2008г. на ВАС, по
адм.дело № 9536/2008г., ІV о., Определение № 1492 от 4.02.2009г. на ВАС по адм.
д. № 579/2009г., III о.).
В контекста на изложеното, искът срещу
Национално бюро за правна помощ – София е процесуално допустим, като е предявен
от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите
твърдения за претърпени вреди от незаконосъобразно действие на административен
орган по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото НБПП е независим държавен
орган – юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити към министъра на правосъдието, със седалище в София.
Относно основателността на исковата
претенция, съдът намира следното:
С исковата молба се претендира отговорност
на държавата за вреди причинени на физическо лице в резултат на
незаконосъобразни действия на длъжностни лица при НБПП. Във фактическия състав
на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията се
включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния
ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно
чл.204, ал.3 от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие
на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна
дейност (което се установява от съда, пред което е
предявен искът за обезщетение, съгласно чл.204, ал.4 от АПК); 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда,
настъпила за ищеца (имуществена или неимуществена); 3. пряка и непосредствена причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тук под вредоносен резултат (вреда) следва да се разбира
отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно
имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под „пряка и
непосредствена“ се разбира тази вреда, която следва закономерно от
незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на
компетентния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка
между тях. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не
може да се реализира отговорността на Държавата по посочения ред.
С оглед наведените твърдения в депозираната
искова молба, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че за
да се ангажира отговорността на ответника на това основание, следва да се
установят незаконосъобразно действие или бездействие, като законът има предвид
фактически действия, отграничавайки ги от действията по чл.21, ал.3 и 4 от АПК,
които кодексът приравнява на индивидуални административни актове.
Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в
противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. Бездействието е
незаконосъобразно, когато е извършено в противоречие с предписан от нормативен
акт волеви акт, т.е. когато е налице пасивно поведение в разрез с изискуемо от
норма активно такова. Бездействието е основание за отговорност, когато се
изразява в неизпълнение на задължение, произтичащо от закона, подзаконовите
нормативни актове, правилата и характера на дейността.
Както вече бе казано наличието на
елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ има отношение към основателността на съдебното производство по силата на съществуващата функционална
връзка между нуждаещото се от защита материално право и правото на иск.
Исковият процес се инициира с твърдението
на ищеца в исковата молба, че спорното право съществува или не съществува. В
случая ищецът твърди, че е претърпял вреди, които са в причинна връзка с
противоправното действие на ответника НБПП. При това положение и във връзка с
правилното разрешаване на настоящия административноправен спор преди всичко
следва да бъде даден отговор на въпроса налице ли е твърдяното противоправно
действие или бездействие. Едва след евентуалното му установяване има смисъл да
бъде изследван и въпросът за наличието на претърпени вреди и
причинно-следствената им връзка с деянието.
В настоящия случай липсват доказателства за
твърдяното от ищеца незаконосъобразно действие / бездействие. На ищеца по
негово изрично искане е бил назначен служебен защитник – адвокат И.И.. Адвокат
Илиев е представлявал подзащитния си в проведеното на 23.11.2017г. съдебно
заседание пред РС – Шумен, в хода на което е проявил активно поведение по
отстояване на правата му. Противните твърдения на ищеца не могат да бъдат
споделени по няколко причини. На първо място, той не е присъствал на
насроченото за 23.11.2017г. заседание, независимо, че не са били налице
уважителни причини за това (този въпрос е подробно
изследван и от решаващия състав на ВКС, произнесъл се по искането за
възобновяване на производството пред районния съд).
Действително е поискал отлагане на делото, мотивирано с личното си убеждение,
че то не може да се разгледа преди разглеждането на „насрещната му тъжба“. Това
му становище не е било възприето от решаващия съд, оставил искането за отлагане
на делото без уважение, доколкото сочените обстоятелства не разкриват белезите
на уважителни причини за неучастието на ищеца в производството. Следва да се
отбележи и факта, че присъствието на
обвиняемия в съдебното заседание не е било задължително с оглед характера на
престъплението, като той е бил представляван от назначения му адвокат. Тук е
мястото да се отбележи, че защитникът е самостоятелна страна в наказателния
процес и в това си качество взема решение как да изгради защитното поведение,
да извърши или не конкретно процесуално действие и дали да обжалва или не
присъдата на определена инстанция. Анализът на наличните доказателства навежда
на извода, че действията на назначения служебен защитник са били съобразени с
изискванията на НПК и са коректно отразени в отчета му до пред Националното
бюро за правна помощ, което е изплатило на адвоката следващите му се средства
за предоставената услуга. В тази връзка, твърденията на ищеца, че НБПП не
назначава „годни адвокати“ настоящата инстанция намира за неотносими към
предмета на спора, доколкото изразяват единствено лична, субективна позиция и
по никакъв начин не способстват за установяване на твърдяната от него
незаконосъобразност на действието /
бездействието на длъжностни лица при Бюрото. Съгласно чл.144 от АПК във връзка
с чл.154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Следователно в тежест на ищеца е да установи по
пътя на пълното и главно доказване противоправното деяние, вредата и причинно-следствената
връзка. В конкретния случая от страна на ищеца това не е сторено, поради което
за съда възниква задължението да приеме за недоказан факта на твърдяното
противоправно деяние.
В обобщение на изложеното съдът
намира за необходимо отново да акцентира върху обстоятелството, че обезщетение
по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ може да се
търси за незаконосъобразни действия / бездействия на административен орган. Събраните
по делото доказателства не сочат на незаконосъобразни действия / бездействия,
осъществени от ответника в качеството му на административен орган.
Следователно доколкото в настоящото
производство по реда на чл.203, ал.3 и 4 от АПК ищецът не установи наличието на
една от предпоставките за реализиране на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а
именно твърдяното незаконосъобразно действие или бездействие на ответното Национално
бюро за правна помощ, то не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.203 ал.1
от АПК, поради липсата на кумулативно предвидените предпоставки от фактическия
състав за реализиране на тази отговорност. Доколкото материално правните предпоставки на този текст са
предвидени в условията на кумулативност, липсата дори само на една от тях
квалифицира предявения иск като неоснователен и недоказан единствено на това
основание и прави безпредметно изследването на наличието на останалите елементи
от фактическия състав на нормата.
Липсата на посочените предпоставки за
реализиране на отговорността, обуславя извода за липса на основание за
претендираните вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, които дори и доказани, не могат да
бъдат обезщетени при липсата на основание за това - противоправно бездействие,
което да е в причинна връзка с тях. Това изключва необходимостта от обсъждане
на размера на претърпените вреди и причинно-следствената връзка. Крайният
извод, който се налага е, че искът е
неоснователен и недоказан и като
такъв ще следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от З.С.М. *** срещу Национално бюро за правна помощ – София, иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 4000 (четири хиляди)
лева, от които 3000 (три хиляди) лева обезщетение за причинени имуществени вреди и
1000 (хиляда) лева
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: