МОТИВИ
към Присъда № 113/28.07.2020г. по НОХД 331/2020г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на
обвинителен акт по ДП №
556/2019 год. по описа на Четвърто РУ Бургас, вх.№7662/2019г., досъдебното
производство пор.№2303/2019год. по описа на Районна прокуратура гр.Бургас,
внесен от БРП, срещу М.В.С., ЕГН:**********,***, българско
гражданство, неженен, неграмотен, осъждан, с който същият е обвинен в това, че на 19.09.2019, в гр. Бургас, бул. “*С.”,
в близост до магазин “Зора”, без надлежно разрешително, изискуемо съгласно чл.
ал. 1 и ал. 2 и чл. 30 и чл. 31 от Закон за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите чл. 73,
ал. 1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/,
държал в себе си високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. т.
вр. ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични и Приложение № Списък № 1 от същата, а
именно - метамфетамин, условно обозначени като обекти № 1 и № 2, както следва:
- обект № 1 - МЕТАМФЕТАМИН с нето тегло 0, 030 гр. цяло,
/нула тридесет хилядни грама/ и съдържание на основно вещество - метамфетамин -
28, 30 /двадесет и осем цяло и тридесет/ % и на стойност 00,75 лв. /нула лева,
седемдесет и пет ст./;
- обект № 2 МЕТАМФЕТАМИН с нето тегло 0, 736 гр. /нула
цяло, седемстотин тридесет и шест хилядни грама/ и съдържание на основно
вещество - метамфетамин - 40, 10 /четиридесет цяло и десет/ % и на стойност 18,
40 лв. /осемнадесет лева и четиридесет ст./,
като общото нетно тегло на
МЕТАМФЕТАМИНА е 0,766 гр. /нула цяло седемстотин шестдесет и шест хилядни
грама/ на обща стойност в размер на 19,15 лв. /деветнадесет лева и петнадесет
стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29. 01. 1998 г.,
като случаят е маловажен- престъпление по чл.354а, ал.5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по
общия ред, като бяха разпитани всички свидетели и бяха приобщени всички писмени
и веществени доказателства, посочени от страните и имащи значение за предмета
на доказване.
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка,
изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството
доказателства. Предлага за престъплението по
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК
да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв..
Служебният защитник
на подсъдимия - адв. С.А. – БАК на практика предоставя на съда да вземе
решение.
Съдът,
след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно
и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М.В.С., ЕГН:**********,***, българско
гражданство, неженен, неграмотен, осъждан.
На 19.09.2019г. в гр.Бургас, полицейските служители Р.Р.
и Г.К. били на работа, като автопатрул в района на Четвърто РУ Бургас. Около
04:00 часа, те получили сигнал за лица, които държали наркотични вещества и се
придвижвали по бул.“*С.“. Придвижвайки се по булеварда със служебния си
автомобил, в близост до магазин „Зора“, те забелязали три лица, които
отговаряли на описанието от сигнала. По тази причина, полицейските служители
преустановили движението на автомобила, след което св.К. слязъл от него и ги
спрял за проверка, а веднага след това поискал и да представят документите си.
Тъй като мъжете заявили, че не носят документи за самоличност у себе си, св. Р.
също излязъл от служебния автомобил, а междувременно св. К. задържал подс. С.,
като му извършил обиск по ЗМвР. При извършения обиск по реда на ЗМвР, св.К.
открил, в десния джоб на анцунга му, полиетиленов плик тип „джъмпер“, съдържащ
бяло прахообразно вещество, за което на място подс. С. заявил, че е “пико“. От
изготвената физикохимична експертиза е установено, че обект № 1 -метамфетамин е
с нето тегло 0, 030 гр. нула цяло, нула тридесет хилядни и е със съдържание на
основно вещество - метамфетамин - 28,30 % /двадесет и осем цяло и на стойност
0,75 лв., а обект № 2 - също метамфетамин е с нето тегло 0, 736 гр. цяло,
седемстотин тридесет и шест хилядни и
е със съдържание на основно вещество - метамфетамин - 40,10 % / четиридесет
цяло и десет/, на стойност 18,40 лв. Общото нетно тегло на метамфетамина е
0,766 гр. /нула цяло седемстотин шестдесет и шест хилядни грама/ на обща
стойност в размер на 19,15 лв.,
определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29. 01. 1998г. Малко -по
късно, подс.С. бил отведен в сградата на Четвърто РУ Бургас, като за изясняване
на фактите по случая били призовани и неговите спътници, чиято самоличност също
била установена, а именно свидетелите Г.А.С. и Ю.М.С..
Иззетото с извършеният по ЗМвР обиск, наркотично
вещество било предадено и приобщено към материалите поделото с протокол за
доброволно предаване
По
доказателствата:
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: от
показанията на разпитаните свидетели – Р.Р. /л. 56 и л. 56-гръб, както и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК на
л. 29-30 от ДП /, Г.К. / л. 56-гръб
и л. 57, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл.
второ от НПК на л. 32-33 от ДП / и Ю.С. /л. 56 /; от заключението на вещото
лице по извършената физикохимична експертиза /л. 38-39 от ДП/ и залкючението на
дактилоскопната експертиза /л. 43 от ДП/; актуална справка за съдимост на
подсъдимия /л. 41-45/, както и от другите множество приложени по делото писмени
доказателства- протокол за доброволно предаване /л. 45-46 от ДП/ и др.
Показанията на
свидетелите Р., К. и С. са на първо място вътрешно непротиворечиви, логични и
последователни. Същевременно липсват съществени противоречия между показанията
на отделните свидетели. По отношение на Р. и К. се касае за показания на
полицейски служители, за които липсват каквито и да е съмнения относно тяхната
заинтересованост от изхода на делото, поради което съдът изцяло кредитира
техните показания. Съдът кредитира прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК показания на двамата служители, доколкото
тяхната липса на спомен е лесно обяснима с изминалия период от време.
Съдът цени и всички
приобщени и описани по-горе писмени доказателства. Против приемането им не са
депозирани никакви възражения, поради което и съдът ги оценя като достоверни и
ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение.
Съдът кредитира и
заключението на изготвената по делото химическа експертиза, като същата е
изготвена от компетентно лице, което е отговорило пълно, точно и ясно на всички
поставени задачи, като същото напълно корелира с кредитираните по-горе писмени
и гласни доказателства. Самите страни също нямат възражение във връзка с
приетото заключение. Същото се отнася и за дактилоскопната експертиза, макар
същата да не допринася съществено за изясняване на обективната истина.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението
по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от
обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на
престъплението, вменено във вина на С., се изразява в „държане” на наркотично
вещество. С действията си, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
„държане“. Същият е осъществявал фактическа власт върху веществото, като е
безпротиворечиво възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен
физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно
извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху него,
включително и да се разпореди с този предмет ( Решение № 110 по н.д. № 5/2012
г. на ВКС, III н.о.). Веществото се е намирало в дрехите на самия подсъдим,
като е било намерено от полицейските служители.
На следващо място от
обективна страна, видно от заключението на приобщената СФХЕ процесното вещество
е метамфетамин с нето тегло 0, 030 гр. цяло, /нула тридесет хилядни грама/ и
съдържание на основно вещество - метамфетамин - 28, 30 /двадесет и осем цяло и
тридесет/ % и на стойност 00,75 лв. /нула лева, седемдесет и пет ст./ и метамфетамин
с нето тегло 0, 736 гр. /нула цяло, седемстотин тридесет и шест хилядни грама/
и съдържание на основно вещество - метамфетамин - 40, 10 /четиридесет цяло и
десет/ % и на стойност 18, 40 лв. /осемнадесет лева и четиридесет ст./. Метамфетаминът
няма легално производство и употреба и подлежи на контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като е включен в Списък № I
към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, поради което и се явява високорисково наркотично вещество по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП.
Подсъдимият С. не е
имал разрешително за държането на въпросното вещество, изискуемо съгласно чл.
73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради
това - поведението му се квалифицира като престъпление.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл"
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК,
тъй като С. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото
поведението. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия,
че държейки в себе си, същият упражнява фактическа власт върху високорисковото
наркотично вещество, без да има разрешително за това, като от волева страна С.
е искал именно това упражняване на фактическа власт.
Съдът счита, че деянието на С. разкрива признаците на
„маловажен случай”. В съдебната практика трайно и последователно се приема, че
въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост
не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди
всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите
смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно
Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява
маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния
казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на
извършеното (Решение № 19/2008 г. на II
НО, Решение № 69/2010 г. на II НО,
Решение № 306/2009 г. на III НО).
По мнение на настоящия състав може да се касае за по-малко на брой
обстоятелства от гореизложените, които да бъдат взети предвид при преценката за
маловажност, но тези малко на брой обстоятелства може да са с голямо значение в
конкретния случай. Такова обстоятелство е много малкото количество наркотично
вещество, което С. е държал, като неговата стойност е около тридесет пъти
по-малка от размера на минималната работна заплата. Именно това много малко
количество сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на престъпления от съответния вид.
Поради изложените съображения, престъплението следва да се квалифицира като
маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Деянието извършено от С. не може да бъде
преценено като "малозначително". Малозначителността на деянието
представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен
анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно
въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова
минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай, макар да
става въпрос за малък паричен еквивалент на предмета на престъплението, се
касае за лице, което е многократно осъждано и изтърпяло ефективно наказание
„лишаване от свобода“, което сочи на извод за достатъчна степен на обществената
опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази
степен на обществена опасност да обосновава приложението на „маловажния случай”
по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
По вида и размера на наказанието:
По
отношение на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК законът
предвижда наказание „глоба“ в размер до 1000 лв. неговият размер бе определен
при приложение на разпоредбата на чл. 54 от НК, като съдът съобрази като
отегчаващо обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия, който е
изтърпявал различни наказания, включително и ефективно наказание „Лишаване от
свобода“.
Като
смекчаващи обстоятелства следва да се отчете много малкото количество
наркотично вещество, което е било предмет на престъплението.
При
това положение, съдът намира, че с оглед изброените обстоятелства, и най-вече
данните за съдимостта на подсъдимия, ,както и материалното положение на същия,
предвид липсата на данни за доходи, справедлив размер на наказанието би се явил
такъв около средния, а именно- 500 лева. Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия
към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото с оглед конкретиката на казуса.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен,
го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 93,62 лева за експертиза,
поради което и подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на
ОДМВР-гр.Бургас. На основание чл. 190, ал.2 НПК – за наложената глоба се издава
изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради което и подсъдимият следва
да се осъди да заплати и сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас за
служебното му издаване.
По веществените доказателства:
По делото има
приобщени веществени доказателства - остатък от наркотично вещество, предадено
и изпратено съгласно протокол от 25.09.2019г. и писмо №3292р-16141/25.09.2019г.
на Централно митническо управление - гр.София, което на основание чл. 354а,
ал.6 НК, вр. с чл. 112, ал.2 НПК следва да бъде отнето в полза на държавата и
унищожено след влизане в сила на настоящата присъда.
По делото има приложени
и веществени доказателства – един бр. бял хартиен плик с надпис „Опаковки“
съдържащ - 3 бр. мастилени печати на БМТЛ при ОД МВР Бургас, съдържащ опаковки
от наркотично вещество, които като вещи без стойност следва да се унищожат по
предвидения в ПАС ред.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС