№ 1424
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000501417 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 901053/17.09.2021 г., постановено по гр.д. № 159/2020 г.,
Окръжен съд-Благоевград е отхвърлил предявените от Б. И. Г. и Ф. Г. Г.
срещу В. И. И. активно субективно и обективно кумулативно съединени
главни искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищците сумата от 28 395,25 лв.,
съставляваща предоставена от ищците сума по неформален договор за
безлихвен паричен заем от 24.07.2013 г., който е станал изискуем на
21.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. С решението и за същата
сума са отхвърлени и предявените при условията на евентуалност искове,
квалифицирани от ОС-Благоевград по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.59 от ЗЗД. С
решението ищците са осъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на
ответника направените от него разноски в производството в размер на 800 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок по куриер на
22.11.2021 г. въззивна жалба вх.№ 900651/23.11.2021 г. на ищците по делото
Ф. Г. Г. и Б. И. Г., починал в хода на настоящото производство и заместен на
1
основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Ф. Г. Г., участваща в
процеса на лично основание и Ц. Б. Г. и И. Б. Г., чрез процесуалните им
представители адвокат Н. и адвокат К. с надлежно учредена представителна
власт с пълномощно приложено към първоинстанционното дело-л.7 за
адвокат Ж. Н., а за адвокат К. на л.30 от настоящото дело, съответно
пълномощно на л.35 от въззивното дело.
Решението се обжалва изцяло с твърдението за неговата неправилност,
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа неправилност на
изводите на съда, че ищците се явяват и солидарни длъжници по договора за
банков кредит. Поддържа се, че фактът на предаване на процесната сума е
доказан и не се оспорва от страните. Твърди се, че с разпитаните свидетели е
доказано по безспорен начин и основанието за предаване на сумата-заем.
Твърди се, че правопогасяващите възражения на ответника, че сумата е
предоставена от ищците, за да покрие направени от него разходи за ремонт на
жилището им, са останали недоказани. Поддържа и неправилност на извода
на съда, че извършеното плащане от страна на ищците на сумата от 28 398,25
лв. по сметката на банката, е направено в качеството им на ипотекарни
длъжници, обезпечили дълга на длъжника В. И. към банката кредитор, с
учредяване на ипотека върху процесния недвижим имот, което погасяване на
чужд дълг безспорно е при наличието на правен интерес.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови
друго, с което да уважи така предявените главни искове, а в случай, че не
уважи главните искове да уважи евентуалните такива в поредността, в която
са предявени.
Претендират се разноските.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна-ответника в първоинстанционното производство чрез
неговия процесуален представител адвокат Б., надлежно упълномощен с
пълномощно приложено в първоинстанционното дело /л.46/.
Счита, че постановеното по делото решение е справедливо, а въззивната
жалба неоснователна.
Моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното
решение и да присъди на въззиваемата страна направените от нея разноски.
2
В открито съдебно заседание въззивниците-ищци чрез своя процесуален
представител поддържат въззивната си жалба по подробни съображения
изложени в писмена защита. Претендират разноски и за двете инстанции, за
което представят списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемият ответник, чрез своя
процесуален представител оспорва въззивната жалба на ищците и моли съда
да я остави без уважение. Подробни съображения излага в писмени бележки,
представени по делото. Претендира направените разноски, представя списък
по чл.80 ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд Благоевград е сезиран с активно субективно и обективни
кумулативно съединение искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във
връзка с чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищците сумата от 28 395,25 лв., представляваща предоставен от
ищците заем по силата на сключен между страните неформален договор за
безлихвен паричен заем от 24.07.2013 г., станал изискуем на 21.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
иска-02.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност ищците са предявили искове за
неоснователно обогатяване, които първоинстанционният съд е квалифицирал
по чл.55, ал.1, пр.1 и чл.59 от ЗЗД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, както и
пред настоящата инстанция, въззивният съд приема за установени и доказани
следните факти и обстоятелства:
Между страните не се спори, че ответникът е бивш зет на ищците,
съответно бивш съпруг на новоконституираната страна Ц. Б. Г..
Установява се, че на 07.10.2011 г. между „Първа инвестиционна банка“
АД и ответника В. И. И. в качеството на кредитополучател, е сключен
договор № 022LD-R-001253 за банков кредит „Пре-имущество“ Промоция, по
силата на който банката е предоставила на ответника банков кредит в размер
на 15 000 евро за ремонт и рефинансиране на текущи задължения, с краен
3
срок за погасяване-15.10.2031 г. За обезпечаване на вземанията на банката по
предоставения кредит-главница, лихви, такси, комисионни и разноски,
ищците Б. Г. и Ф. Г. са учредили в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД
договорна ипотека върху следния техен съсобствен в режим на СИО
недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.624.66.1.5. с предназначение: жилище, апартамент, който обект се
намира в сграда 1, построена върху поземлен имот с идентификатор
04279.624.66, находящ се в гр.Благоевград, общ.Благоевград, обл.Благоевград
по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния
директор на АК, с адрес: гр.***, квартал ***, ет.*, ап.* с площ от 79,40 кв.м.
От удостоверение изх.№ 200-1498 от 13.11.2020 г., издадено от „Първа
инвестиционна банка“ АД се установява, че ответникът И. е ползвал кредит в
размер на 15 000 евро, съгласно договор за банков кредит № 022LD-R-
001253/07.10.2011 г., редовно обслужван, като на 25.07.2013 г. кредитът е
изцяло предсрочно погасен.
Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото
безспорно се установява, че на 23.07.2013 г. Б. Г. и съпругата му Ф. Г. са
продали на третото лице Г. Й. Х. ипотекирания в полза на банката имот за
продажна цена от 57 890 лв. На 24.07.2013 г. Б. Г. е превел по
разплащателната сметка на ответника, обслужваща кредита, а именно:
**********, посочена в договора за кредит, процесната сума от 28 398,25 лв.
с основание: пълно погасяване на кредит № 022LD-R-001253/2011, В. И.
**********.
От разпитаните пред първата инстанция по делото свидетели И. Г., Ц. Г.
(двамата към онзи момент не са имали качеството на страна в процеса), С. И.а
Г. и З. Н. П. се установява, че ищците са обезщетени с апартаментът в
кв.Еленово, който се намира в сграда, построена върху тяхна земя. С
апартамент в тази сграда била обезщетена и свидетелката С. Г.-сестра на
ищеца Б. Г.. Видно от приетото по делото удостоверение № 68/17.08.2010 г.
на Община Благоевград, жилищната сграда, в която се намира процесният
апартамент е въведена в експлоатация на 17.08.2010 г. Тъй като семейството
на ответника живеело при ищците, било взето решение да се преместят да
живеят отделно в апартамента в кв.Еленово.
Както с разпитаните по делото свидетели на ответника: Д. Т. Д., А. М.
4
Я., Б. К. К. и А. Н. Б., така и с ангажираните по делото писмени доказателства,
ответникът не доказа главно и пълно с получената сума от 15 000 евро да е
осъществил строително-ремонти работи в апартамента на ищците. Кредитът е
усвоен през месец октомври 2011 г., а процесният апартамент е продаден през
месец юли 2013 г. Видно от приетия по делото протокол за оглед от
12.06.2013 г. (неоспорен от ответника в о.с.з. от 11.01.2021 г.), осъществен
във връзка с изготвяне на оценка на имота, с оглед отпускане на кредит на
купувача Г. Й. Х., подовите настилки в цялото жилище са били на циментова
замазка и стом.бет.плоча в санитарния възел, а стените и таваните на
помещения с машинна варова мазилка и стом.бет.плоча, с поставена метална
външна врата и без поставени вътрешни врати, няма извършвани реновации.
Това писмено доказателство не кореспондира с показанията на свидетеля Б. К.
който установява, че посетил апартамента през пролетта на 2013 г. и
установил, че в него се извършват довършителни работи-ел.инсталация, ВиК
инсталация, измазване и боядисване на стени, настилки, доколкото
съществуването на такива с протокола за оглед през лятото на 2013 г. не са
констатирани. Не кореспондира и с показанията на свидетеля Д. Д., който
установява, че в апартамент при едното посещение видял циганин, който
шпакловал. От писмените доказателства се установява, че по стените и
таваните няма шпакловка. По тези съображения съдът не кредитира
показанията на тези двама свидетели. Съдът не кредитира изцяло показанията
на свидетеля А. М. Я., защото те са в пълно противоречие с приетите по
делото и неоспорени от ответника писмени доказателства- протокол за оглед
от 12.06.2013 г. и пазарна оценка, изготвена от „Явлена Импакт“ ООД през
месец август 2011 г. в частта, й по т.2.3., в която се установява състоянието на
процесния апартамент, към момента на извършване на оценката, както и са
разколебани от извършената от първоинстанционния съд очна ставка между
свидетеля А. М. Я. и разпитаната свидетелка Ц. Б. Г., която към онзи момент
не е имала качеството на страна в процеса. Отделно от това с показанията на
този свидетел и предвид забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, не може да се
установи сключването между него и ответника на договор за изработка на
стойност 13 000 лв.
Свидетелят Б. също установява, че в апартамента не е виждал майстори,
но виждал строителни материали в гаража и в апартамента, от което
заключавал, че ответникът извършвал ремонт.
5
Свидетелките М. М. В. и С. И.а Г. установяват, че също притежават
апартамент в процесната сграда, който е съседен до този на ищците и е
наследство от бабата на свидетелката В., която установява, че от разговор с
ответника разбрала, че на жилището на ищците са направени само терасите.
Разбрала също така, че апартаментът се продава и че му трябват пари за
бизнеса. Свидетелката Г. макар и да не е влизала в апартамента, при
посещения в своя никога не е виждала майстори, нито е чувала шум от
извършване на ремонтни дейности.
Свидетелят Г. Й. Х. закупил процесния апартамент от ищците,
установява, че всички строителни работи в апартамента е извършил сам. При
закупуването апартаментът бил стандартно ново строителство. Потвърждава,
че апартаментът бил в състоянието, което е посочено в пазарната оценка,
изготвена във връзка с тегления от него кредит от УниКредит за закупуване
на апартамента.
Така анализираните по-горе и кредитирани от съда свидетелски
показания, очевидно не доказват извършени от ответника СМР на стойност
около 15 000 лв., непосредствено след усвояване на кредита през месец
октомври 2011 г. и до 23.07.2013 г., когато апартаментът е продаден, не
доказват и съглашение във вътрешните отношения между ищците и ответника
кредитът да бъде изтеглен от него, но парите да се използват за ремонта на
съсобствения на ищците апартамент.
Въззивният съд не обсъжда останалите събрани по делото
доказателства, доколкото счита че същите са неотносими към подлежащи на
главно доказване факти в процеса.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че първият главен иск, с който е
сезиран, е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД. Съдът е приел, че искът е
неоснователен, тъй като липсва реално предаване на парична сума от ищците
на ответника по делото, същите са обезпечили чрез ипотека едно вземане на
ответника И. по договор за банков кредит, по който ответникът е получил
парите от банката, не от ищците. Приел за недоказано въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, при условията на пълно
и главно доказване, че между ищците и ответника, е постигнато съгласие за
сключването на договор за заем при конкретни условия и уговорки между
6
страните за размера на заемната сума, за начина и срока за нейното връщане
от заемателя и др. съществени елементи на договора за заем.
С оглед отхвърляне на главния иск, първоинстанционният съд е
пристъпил към разглеждане на евентуалните искове, които квалифицирал
съответно по чл.55, ал.1, пр.1 и чл.59 от ЗЗД, които също като неоснователни
отхвърлил.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни-ищците в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Както правилно е приел първоинстанционният съд и с оглед
фактическите твърдения изложени в исковата молба, съдът е бил сезиран с
активно субективно и обективно кумулативно съединени главни искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
В Решение № 821 от 7.07.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3703/2007 г., II г. о.,
е прието, че когато третото лице плаща на кредитора и погасява задължението
на длъжника, то възможността да му се върне обратно това, което е платило,
зависи от вътрешните отношения между него и длъжника: мандат, договор за
заем, управляване на чужда работа без мандат, плащане без всякакво
основание - напр. плащане по грешка, дарение. Третото лице има интерес да
замести удовлетворения кредитор в правата му, следователно, и в
преимуществата, с които кредиторовото вземане може да бъде съпроводено.
Възможността на третото лице да встъпи в правата на удовлетворения
кредитор не го лишава от личния му обратен иск срещу длъжника,
произтичащ от вътрешните им правоотношения.
В случая ищците твърдят, че във вътрешните отношения между
7
страните е уговорено сумата да бъде предоставена в заем.
Исковете са неоснователни, както правилно е приел и
първоинстанционния съд. В производството по иск с правно основание по чл.
240, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е
предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото
обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто,
доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е
изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил
дарение на сумата и пр.-така Решение № 244 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 983/2019 г., III г. о., ГК.
По делото е установено предаването на процесната сума, защото както
правилно е приел и първоинстанционния съд, няма пречка и в практиката
често се използва заемателят да не получи сумата, а същата да се преведе от
негово име направо на третото лице-негов доставчик.
Но освен предаването на сумата безспорно, т.е. главно и пълно ищците
следва да докажат и основанието, на което е предадена процесната сума,
което не е сторено в настоящия процес. Липсват каквито и да е доказателства,
които да установяват поемане от страна на ответника по исковата молба
задължение да върне на ищците получената от него сума, за да се направи
категоричен извод, че сумата е преведена на него като заем. Такова основание
не се установява и с разпитаните по делото свидетели. С оглед на
обстоятелството, че към процесния момент страните са се намирали в близки
родствени отношения, могат да се предположат много други основания за
предаване на сумата. Предаването на същата обаче на основание заем, не
следва да е презюмирано, а да е доказано главно и пълно, каквото доказване
ищците не са провели в хода на настоящото производство.
Ето защо и по горните съображения обжалваното решение и в частта, с
която главната исковата претенция е отхвърлена като неоснователна, следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед отхвърляне като неоснователна на главната претенция, съдът
дължи произнасяне по исковите претенции заявени под евентуалност.
Настоящият въззивен състав намира, че при така изложените в исковата
молба фактически твърдения, разгледани от първоинстанционният съд,
8
последния не е определил правилно правната квалификация на евентуално
предявената искова претенция.
Въззивният съд намира, че правната квалификация на активно
субективно, евентуално съединените искове е тази по чл.155, ал.2, във връзка
с ал.1 ЗЗД, а не по чл.55, ал.1, пр.1 и чл.59 от ЗЗД.
В Решение № 24 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 308/2012 г., IV г. о.,
ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК съставът на ВКС е приел, че:
„Съгласно разпоредбите на чл. 155, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1 от ЗЗД,
собственикът, който е ипотекирал свой имот за обезпечаване на чуждо
задължение, т. е. т. нар. ипотекарен длъжник встъпва в правата на
удовлетворения кредитор срещу длъжника, ако плати обезпечения чужд дълг
или ако претърпи принудително изпълнение върху ипотекирания имот. Тези
правни норми на чл. 155 от ЗЗД, уреждащи изрично суброгацията на
ипотекарния длъжник, са специални спрямо общата норма на чл. 74 от ЗЗД.
За разлика от последната, която изрично предвижда правен интерес от
плащането на чуждия дълг и доказването му с оглед суброгиране в правата на
кредитора, при ипотекарния длъжник законодателят приема, че този интерес
винаги е налице, предвид наличието на вещната тежест върху имота, поради
което за суброгирането е достатъчно ипотекарният кредитор да плати дълга
или да претърпи принудително изпълнение върху имота си. По този начин в
закона са уредени две алтернативни хипотези, между които ипотекарният
длъжник може да избира: да удовлетвори кредитора чрез имота си, в който
случай той отговаря до размера на продажната му цена, или да запази
собствеността върху имота, като плати чуждия обезпечен дълг, в който
случай отговаря до размера на същия. Ипотекарният длъжник винаги може да
избере последната алтернатива, за да запази собствеността си върху
ипотекирания имот от евентуално принудително изпълнение върху него, без
да е необходимо да доказва какъвто и да било друг правен интерес за
плащането, и без да е необходимо действия по принудително изпълнение
върху имота вече да са предприети или да са непосредствено предстоящи. В
смисъла на изложеното е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290
от ГПК, намерила израз и в решение № 61/16.07.2012 г. по търг. дело №
678/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС. Няма пречка и ипотекарният длъжник
да продаде имота си на свободния пазар на изгодна за него цена и с
получената от продажбата сума да погаси обезпечения с ипотеката върху
9
имота чужд дълг, като по този начин предотврати бъдещо (предстоящо
или евентуално) принудителното изпълнение върху имота, респ. - публичната
продан на същия по реда на ГПК, каквато хипотеза е налице и в случая.
Както вече беше посочено, за разлика от общата норма на чл. 74 от ЗЗД,
специалните норми на чл. 155, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗД не изискват
доказването на правен интерес за ипотекарния длъжник, който винаги може
да плати обезпечения чужд дълг и да се суброгира в правата на кредитора
срещу длъжника до размера на обезпеченото вземане.“
С Определение № 2488/06.10.2022 г. въззивният съд и на основание
чл.146, ал.1, т.3 от ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства:
1.сключен валиден договор № 022LD-R001253379/07.10.2011 г. за
банков кредит „ПРЕ-ИМУЩЕСТВО“ ПРОМОЦИЯ между „Първа
инвестиционна банка“ АД в качеството на кредитодател и ответника В. И. И.
в качеството на кредитополучател, по силата на който банката е предоставила
на ответника банков кредит в размер на 15000 евро за ремонт и
рефинансиране на текущи задължения, която сума е усвоена напълно от
ответника,
2.по силата и в изпълнение на раздел ІV, чл.7, т.7.1. от договора за
банков кредит, ищците Б. И. Г. и Ф. Г. Г. са обезпечили вземането на банката,
съответно задължението на ответника /техен зет към датата на сключване на
договора/ с учредяване на първа по реда договорна ипотека върху техен
собствен имот, придобит в режим на СИО, а именно: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 04279.624.66.1.5, с предназначение: жилище,
апартамент, който обект се намира в сграда 1, построена върху поземлен имот
с идентификатор 04279.624.66, находящ се в гр.***, квартал ***, ет.*, ап.* по
КККР, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния
директор на АК,
3. на 23.07.2013 г. ищците Б. И. Г. и Ф. Г. Г. са продали апартамента,
върху който е била учредена договорната ипотека за продажна цена от 57 890
лв.,
4.остатъкът по кредита в размер на 28 395,25 лв., (която сума
представлява част от продажната цена на апартамента от 57 890 лв.) е погасен
чрез банкова операция с референтен № 501В1РО132051405 от 24.07.2013 г.,
10
като сумата е преведена от банкова сметка на ищеца Б. И. Г. за погасяване на
задължението на В. И. И. по договор № 022LD-R001253379/07.10.2011 г. за
банков кредит.
Срещу това определение и приетите за безспорни факти, нито една от
страните не е възразила.
С оглед така установените факти и съдебната практика посочена по-
горе, въззивният съд приема, че с погасяването изцяло на задължението на
ответника И. от ищците, чрез получената от тях продажна цена от продажба
на ипотекирания имот на свободния пазар, съгласно чл. 155, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от ЗЗД, двамата въззивници-ищци - ипотекарни кредитори, са се
суброгирали в правата на банката срещу ответника длъжник до размера на
платеното и тъй като двамата ищци са били съсобственици при равни квоти
на ипотекирания имот, на всеки от тях се следва половината от процесната
сума, т. е. по 14 197,63 лв.
Заплащането на чуждия дълг от ипотекарните длъжници, ги
освобождава от тежестта да доказват своя интерес в процеса по чл. 155 ЗЗД,
но това не означава, че с обратно доказване не може да се установи основание
за плащане, изключващо встъпване в чужди права.
Подобно основание (съглашение) за плащане, изключващо встъпване в
чужди права, е въведено от ответника по иска и установяването му и е в
негова доказателствена тежест.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест с определение на
въззивния съд, ответник не проведе главно и пълно доказване на твърдените
от него факти, а именно: че е действал от свое име в отношенията с „Първа
инвестиционна банка“, т.е. формално се легитимира като страна по договор
№ 022LD-R001253379/07.10.2011 г. за банков кредит, но не придобива
правата и задълженията по нея, те настъпват в патримониума на ищците,
както и че сума от около 15000 лв., получена по договора за кредит е вложена
в материали за ремонта на процесното жилище, за труд и разходи, свързани
със СМР.
Съображенията за това са изложени по-горе в настоящите мотиви, при
обсъждане на доказателствата, установяващи фактическите твърдения на
страните.
По тези съображения евентуалната претенция на ищците като
11
основателна и доказана ще следва да бъде уважена.
При това положение решението на първоинстанционния съд ще следва
да бъде отменено в частта, с която евентуалните претенции са отхвърлени
като неоснователни и вместо него постановено друго, с което исковете с
правно основание чл.155, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗЗД бъдат уважени.
По отговорността на разноски:
С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищците на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените от тях съдебни разноски и пред двете
инстанции, както следва: пред първата инстанция разноски в общ размер на
сумата от 2 865,81 лв., от която: 1135,81 лв. внесена държавна такса и 1730
лв. заплатено адвокатско възнаграждение, сума в общ размер 2300 лв., от
която: 570 лв. заплатена държавна такса за въззивно обжалване и 1730 лв.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция, или общо сума в размер на 5 165,81 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 901053/17.09.2021 г., постановено по гр.д.
№ 159/2020 г., Окръжен съд-Благоевград в частта, с която съдът е отхвърлил
предявените от Б. И. Г. починал в хода на настоящото производство и
заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Ф. Г. Г.,
участваща в процеса на лично основание и Ц. Б. Г. и И. Б. Г. и Ф. Г. Г. срещу
В. И. И. активно субективно и обективно кумулативно съединени главни
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата от
28 395,25 лв., съставляваща предоставена от ищците сума по неформален
договор за безлихвен паричен заем от 24.07.2013 г., който е станал изискуем
на 21.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 901053/17.09.2021 г., постановено по гр.д. №
159/2020 г., Окръжен съд-Благоевград в частта, с която съдът и за същата
сума е отхвърлил предявените при условията на евентуалност искове,
12
квалифицирани от ОС-Благоевград по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.59 от ЗЗД,
както и в частта, с която ищците са осъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК
да заплатят на ответника сумата от 800 лв. разноски И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № * да заплати на
основание чл.155, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗЗД на Б. И. Г., починал в хода на
настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от Ц. Б. Г.,
ЕГН **********, И. Б. Г., ЕГН ********** и Ф. Г. Г., ЕГН **********,
последната участваща в процеса и на собствено основание, и тримата с адрес:
гр.***, ул. „***“ № * и съдебен адрес: гр.София, ул. „Ралевица“ № 83, вх.А,
ет.1, ап.1 адвокат Ж. Н. сумата 28 395,25 лв. /двадесет и осем хиляди триста
деветдесет и пет и 0,25 лв./, представляваща част от изплатен чужд дълг,
обезпечен от ищците с договорна ипотека върху съсобствен имот, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2020 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сума в общ размер
на 5165,81 лв. /пет хиляди сто шестдесет и пет и 0,81 лв./ разноски направени
пред двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13