РЕШЕНИЕ № 1051
гр. Русе, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20214520104253 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание по чл.498, ал.3 КЗ.
Ищецът Р. Т. АНДР. чрез процесуалния си представител твърди, че на
29.08.2018г., в 13 часа и 50 мин. се е движел пеш по левия тротоар на бул.
“Христо Ботев” в гр. Русе в посока от Центъра към кв. “Чародейка”. Стигайки
до края на тротоара, започнал да пресича отсечката от пътната варианта,
идваща от бул. “България” и вливаща се в бул. “Христо Ботев”, когато бил
блъснат с предна дясна и странична част на навлезлия в отсечката в посока
бул. “Христо Ботев” лек автомобил “Хонда”, модел “Лого”, с рег. №Р 7181
ВК, управляван от Й И Р С. От удара паднал на лентата за движение на бул.
“Христо Ботев”. Произшествието е причинено виновно от Й И Р С, която е
нарушила чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и е била санкционирана по образуваното адм.
нак. дело №2132/2020г. на Районен съд Русе. Автомобилът, управляван от
виновния водач, е бил застрахован при ответника “ОЗК - Застраховане” АД,
по застраховка “Гражданска отговорност” с полица №BG/23/118002058533,
валидна от 19.07.2018г. до 18.07.2019г. След произшествието постъпил по
спешност за лечение в МБАЛ “Канев” АД с болки в главата и в лявата
коленна става, гадене и световъртеж. Установено било, че има откършек на
контила на лява бедрена кост и кракът му бил шиниран. Претърпял болки,
1
страдания, възстановяването му продължило в домашни условия и въпреки
проведеното лечение счупването не зараснало и движенията на ставата били
много болезнени. Главоболието и световъртежът също не отминавали, което
наложило преглед при невролог. Последвали нови изследвания и прегледи,
при което било установено дифузно пръснати остри вълни и дифузни
иритативни промени. В резултат на претърпяната травма бил напълно
обездвижен, разчитал на чужда помощ, станал емоционално зависим,
подтиснат, ограничил социалните си контакти. Поради това моли съдът да
осъди ответника да му заплати сумата 12000 лв обезщетение за
неимуществени вреди, получени в резултат на ПТП на 29.08.2018г., заедно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество “ОЗК -
Застраховане” АД, представлявано от изп. директори Александър Петров
Личев и Румен Кирилов Д., чрез процесуалния си представител оспорва иска
по основание и размер. Възразява, че след постъпила от ищеца претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП
на него е била изплатена сумата 2000 лв, определена като обезщетение, която
е съобразена с критериите за справедливост. Оспорва изключителната вина на
водача Й С, като счита, че за инцидента е виновен и ищеца, който е пресичал
район на кръстовище, където няма пешеходна пътека и пресичането е
забранено за пешеходци. Позовава се на съпричиняване на вредоносните
последици от страна на ищеца. Оспорва описаните в исковата молба, като
вид, характер и продължителност вреди, резултат на ПТП на 29.08.2018г.
Оспорва механизма на произшествието. Оспорва претенцията за лихва. Моли
иска да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е НАХД
№2132/2020г. на Районен съд Русе, разпитан е свидетел, назначени са
автотехническа и съдебномедицинска експертизи, чиито заключения са
приложени в писмен вид по делото.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
№682/192/08.10.2018г. се установява, че на 29.08.2018г. в 13.50 часа в гр.
Русе на бул. “България” - пътен възел с бул. “Христо Ботев” в посока Център,
2
е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил марка “Хонда”, модел
“Лого”, рег. №Р 7181 ВК, Й И Р С блъснала пресичащия по пешеходна пътека
отдясно наляво пешеходец Р. Т. АНДР., който получил разкъсно-контузна
рана на тила и разкъсно-контузна рана на носа. Протоколът за ПТП има
доказателствено значение за обстоятелствата, при които е настъпило
транспортното произшествие. Срещу виновния водач на лек автомобил марка
“Хонда”, модел “Лого”, рег. №Р 7181 ВК е образувано НАХД №2132/2020г.
по описа на Русенски районен съд за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“,
предл.2 НК във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 НК.
С влязло в сила на 23.01.2021г. Решение от 07.01.2021г. четвърти
състав на Районен съд - Русе по НАХД №2132/2020г. е признал Й С за
виновна в това, че на 29.08.2018г. в гр. Русе при управление на лек автомобил
марка “Хонда”, модел “Лого”, рег. №Р 7181 ВК, е нарушила правилата за
движение - чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, като по непредпазливост е причинила средна
телесна повреда на Р. Т. АНДР., изразяваща се в трайно затрудняване на
движенията на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни –
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2 НК във вр. с чл.342, ал.1, предл.3
НК и във вр. с чл.78а НК, вр. чл.12 ЗАНН я е освободил от наказателна
отговорност и й е наложил административно наказание 1000 лв глоба и я е
лишил от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Съгласно чл.413, ал.2 и ал.3 НПК, влязлото в сила решение на
наказателния съд е задължително за гражданския съд по въпросите дали е
извършено деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.
Следователно, виновна за пътнотранспортното произшествие на
29.08.2018г. е ответницата Й И Р С, която е нарушила чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и е
създала причина за злополуката, при която е пострадал ищеца Р.А..
Механизмът на произшествието е установен и от заключението на
автотехническата експертиза, прието от съда и потвърдено устно от вещото
лице инж. Ем. В. Ж. в съдебно заседание на 23.06.2022г., според което
произшествието е възникнало на Т-образно кръстовище между бул. “Христо
Ботев” с дъговидно включване на бул. “България”. Автомобилът, управляван
от Й И Р С, се е движел по бул. “България” към бул. “Христо Ботев” в посока
Център - Русе. Пешеходецът – ищецът се е движел по левия тротоар на бул.
“Христо Ботев” и достигайки кръстовището над автокъща “Нунки”, е
3
предприел пресичане на пътното платно. Когато изминал над 4 м по платното
за движение, чул шум на лек автомобил и виждайки го, спрял на място,
полуобърнал се и леко приклекнал, при което е бил блъснат под масовия
център на тялото в бедрената кост на левия крак от идващия автомобил.
Последвало “носене” от превозното средство с последващо падане на тялото
от дясната страна на автомобила. Според експертизата, техническата причина
за възникване на произшествието е обстоятелството, че ответницата при
приближаване на кръстовището не е наблюдава пътната обстановка пред
управлявания от нея автомобила преди достигне на опасната зона за
движение, наблюдавала е трафика по бул. “Христо Ботев”. Предприетото
действие на пешеходеца – спиране на място и оставащото разстояние до
отсрещния тротоар – пешеходецът е бил на средата на платното, е давало
обективна възможност на ответницата да избегне удара с пешеходеца, като го
заобиколи. Устно в съдебно заседание вещото лице заключава, че
пешеходецът няма вина за произшествието, вината изцяло е на водача на
лекия автомобил.
Заключението е прието от съда без възражения от страните.
Свидетелката Д.К. А.а, съпруга на ищеца, е присъствала и има лични
впечатления от злополуката. Установява, че вследствие на удара ищецът
“излетял” 40-50 см над автомобила и паднал по гръб в другото пътно платно.
От главата му потекла кръв, образувало се петно на пътната настилка.
Събрали се много хора, извикали Бърза помощ и с линейка го откарали в
болницата, където престоял около седмица в Неврологично отделение.
Лечението му продължило в домашна обстановка. Съпругът й бил много зле,
имал силни болки и главоболие, с позиви за повръщане, виело му се свят.
Цялото му тяло било натъртено от падането върху терена. Бил обездвижен с
шина на крака, пиел обезболяващи лекарства, ползвал и обезболяващи гелове,
но болките продължавали. Почти всеки месец ходели в болницата в
неврологичния кабинет и на три месеца за енцефалограма, придружавала го
навсякъде. Около 50 дни кракът му бил обездвижен с шина, която не се
сваляла, през което време тя се грижела за него, тъй като никъде не можел да
излезе, помагала му да ходи и до тоалетната. Ищецът станал раздразнителен
от болките, които продължили почти цяла година. След инцидента се
променил целият му живот, макар че състоянието му сега е по-добро, но има
последици, когато времето се развали или натовари крака си, болките
4
продължават, ушите му “пищят”.
Показанията на свидетелката, която възпроизвежда лични и
непосредствени впечатления от състоянието на ищеца след произшествието,
са конкретни, последователни и убедителни, поради което съдът ги приема за
достоверни.
От приложената по делото медицинска документация – епикриза от
УМБАЛ “Канев” АД гр. Русе, отделение Неврохирургия, амбулаторни листи,
изследвания ЕКГ, етапна епикриза от 04.04.2022г. и от заключението на
съдебномедицинската експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото
лице д-р Пл. Г. Д. в съдебно заседание на 28.04.2022г., се установява, че при
ПТП на 29.08.20181г. ищецът е получил разкъсно-контузна рана на главата,
сътресение на мозъка с дифузни иритативни промени при ЕЕГ, охлузвания на
двете рамена и на гърба, авулзионно счупване на фрагмент от медиалния
кондил на лява бедрена кост. По медикобиологичен признак установените
увреждания се преценяват като трайно затрудняване на движенията на ляв
долен крайник за срок повече от 30 дни. При установеното счупване
обикновено основният възстановителен период продължава около 2-3 месеца,
след което е възможно да остане минимален дефицит в движенията на
колянната става и болков синдром, каквито данни има в конкретния случай.
Относно сътресението на мозъка оплакванията обикновено отшумяват в
рамките на няколко седмици, но е възможно да продължат и дълъг период от
време- месеци и години, каквито данни има в конкретния случай. По
отношение на установените разкъсно-контузна рана и охлузвания основният
възстановителен период продължава около 2-3 седмици, след което остават
раневи белези, които търпят цветова еволюция, но не се заличават напълно,
както се установява в конкретния случай. Ищецът е провел болнично лечение
в ОНХ при УМБАЛ “Канев” АД за периода от 29.08.2018г. до 03.09.2018г. От
медицинската документация и от извършен преглед на ищеца на 15.04.2022г.
в отделение Съдебна медицина експертизата установява, че понастоящем при
ищеца е настъпило почти пълно възстановяване, като е останал лек дефицит
при крайно свиване на лява колянна става, останали са белези от раната на
главата и охлузванията по раменете и гърба. Продължава да има болки в лява
колянна става при промяна в атмосферните условия, както и от главоболие и
от шум в ушите с непостоянен характер. Устно в съдебно заседание вещото
5
лице категорично заключава, че главоболието отговаря да е в причинна
връзка с инцидента, тъй като ищецът е имал голяма рана на главата и ЕЕГ
промени и може да продължи неопределен период от време.
Заключението е прието от съда без възражение от страните.
Няма спор по делото, а и от данните в Констативен протокол за ПТП с
пострадали №682/192/08.10.2018. се установява, че собственикът на лек
автомобил “Хонда”, модел “Лого”, рег. №Р 7181 ВК, Й И Р С е сключила
договор за застраховка “Гражданска отговорност” с ответника, полица
№BG/23/118002058533, със срок на действие от 19.07.2018г. до 18.07.2019г.,
респ. валидна към датата на ПТП – 29.08.2018г. Следователно, налице е
настъпило застрахователно събитие, поради което застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди - чл.477 КЗ.
Предвид изложеното съдът счита, че искът е доказан по основание.
На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В т.см. е тълкуването на закона,
дадено в Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС.
Относно размера, в който следва да бъде присъдено обезщетението,
съдът взе предвид, че в резултат на пътнотранспортното произшествие
ищецът е получил трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник
за срок повече от 30 дни (средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК).
Претърпял е физически болки и страдания при злополуката, както стрес и
уплаха, претърпял е болки по време на лечението и болки в периода на
възстановяването. Не е могъл да се грижи за себе си, разчитал е на съпругата
си да го обгрижва, станал раздразнителен. Изпитвал е и понастоящем изпитва
болки в лява колянна става при промяна в атмосферните условия, има лек
дефицит при крайно свиване на колянната става и главоболие, което ще
продължи неопределено време. Всички тези преживявания от правна страна
съставляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по
справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. Съдът намира, че за обезщетяване на
неимущественото увреждане на ищеца са необходими 6000 лв.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от пешеходеца Р. Т. АНДР. е опровергано от доказателствата по делото и е
6
неоснователно.
Съдът отчита обстоятелството, че ищецът е получил от ответника-
застраховател обезщетение в размер на 2000 лв, по което обстоятелство няма
спор по делото (вж. протокола от с.з. на 08.02.2022г. – л.57) и с него следва да
се намали размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При
това положение на ищеца се дължи обезщетение в размер на 4000 лв. В този
размер предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е
основателен и следва да бъде уважен, заедно със законната лихва от
предявяването му - 29.07.2021г., съобразно поисканото. За разликата до
предявения размер 12000 лв искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството в размер
на 160 лв следва да се заплати от ответника, както и 400 лв възнаграждение за
вещи лица по автотехническата и медицинска експертизи.
На основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38, ал.2 ЗА, вр. с чл.7, ал.2 и
ал.9 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да заплати на процесуалния представител
на ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът определя на 363.33 лв,
съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника 500 лв
разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Съдът определи 450 лв
юрисконсултско възнаграждение на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ОЗК - Застраховане”
АД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Света София” №7,
ет.5, представлявано от изп. директори Александър Петров Личев и Румен
Кирилов Д., ЕИК ********* да заплати на Р. Т. АНДР. от гр. Русе, *********,
ЕГН **********, сумата 4000 лв обезщетение за неимуществени вреди по
чл.498, ал.3 КЗ, получени в резултат на ПТП на 29.08.2018г., заедно със
законната лихва, считано от 29.07.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата над 4000 лв до предявения
размер 12000 лв обезщетение.
7
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ОЗК - Застраховане”
АД да заплати по сметка на Русенски районен съд 160 лв държавна такса
върху размера на присъденото обезщетение и 400 лв съдебни разноски, а на
адвокат Ю.Е. Д. от Адвокатска колегия гр. Русе, личен номер ********** да
заплати сумата 363.33 лв адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА Р. Т. АНДР. да заплати на Застрахователно акционерно
дружество “ОЗК - Застраховане” АД сумата 500 лв разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8