Р Е Ш Е Н И Е
№ 106 27.11.2019 година гр. Омуртаг
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Омуртаг
на седми ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
гражданско дело номер № 146
по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 предл. ІІІ КЗ.
Ищецът Е.М.А.
***, представляван от процесуалния си пълномощник мл. адв. Р.Р. от ТАК, твърди в исковата си молба, че на
08.11.2018 г. в град О., на ул. *** възникнало ПТП, при което според съставения
за същото протокол за ПТП участник № 1, управляващ МПС „Рено Меган Сценик“ с рег.
№ ***, движейки се по права улица в дясна лента, напуска лентата, влиза в лява
лента и удря паркирания участник № 2 – МПС „Шкода О.“ с рег. № ***, и не спира
за установяване на причинените материални щети като напуска местопроизшествието.
Ищецът сочи, че за това ПТП е заведено уведомление за щета № 43082511801050 по
описа на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД по полица BG/06/118002563063 ГО и е
съставен опис – заключение от експерт с посочване на увредените детайли, като
за така описаните повреди на ищеца било изплатено обезщетение в размер на 2 321.97
лева. Същият твърди, че според приложената по делото фактура размерът на
действителните вреди бил 6 264.81 лева без ДДС, респ. 7 517.77 лева с ДДС, и
надхвърлял размера на изплатеното обезщетение. Заявява, че според изискванията
на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 380 КТ е отправил до застрахователя на
деликвента писмена застрахователна претенция с данни за банковата си сметка. До
същия застраховател на 13.03.2019 г. била изпратена и молба за доплащане на
разликата от стойността на вредите, но отговор не бил получен. Ето защо ищецът
моли съда да осъди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ
ответника да му заплати сумата от 5 195.80 лева, представляваща разликата между
изплатеното обезщетение и действителната стойност на претърпяната вреда, ведно
със законната лихва от 12.11.2018 г. /датата на уведомяване на застрахователя/
до окончателното заплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените
деловодни разноски съобразно представения списък. В представената писмена
защита процесуалният пълномощник моли за уважаване на предявения иск до размера
по приетото заключение на съдебната автотехническа експертиза, както и да
присъди съдебните разноски съобразно уважената част от иска.
Ответникът „ДЗИ
- Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* с адрес на управление в гр. С., представлявано
от главния изпълнителен директор К. Ч. и
от изпълнителния директор *** В., действащи по делото чрез процесуалния си
пълномощник адв. П. П. – Д. от ВАК, определя претенцията като допустима, но
неоснователна и завишена по размер. Не оспорва наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Рено
Меган Сценик“ с рег. № ***, както и обстоятелството, че по повод подадено от
ищеца уведомление за щета е образувана преписка за щета. Акцентира на факта, че
в подаденото уведомление за щета ищецът е посочил, че желае обезщетението да
бъде определено по оценка на застрахователя. Изтъква, че са направени
първоначален и допълнителен оглед на увредения автомобил като съставеният опис
– заключение, в който са описани увредените части, бил подписан без възражения
и искания от ищеца. Твърди, че изплатеното на ищеца обезщетение в размер на 2 321.97
лева е определено съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ според
действителната стойност на претърпяната вреда към деня на настъпване на
събитието. Ето защо оспорва изцяло предявения иск ведно с претенцията за
присъждане на законната лихва върху сумата от 12.11.2018 г. Претендира
присъждане на разноски съобразно депозиран списък по чл. 80 ГПК.
Конституираното на основание чл. 220 във връзка с чл. 219 ГПК трето лице –
помагач, А.А.М. с адрес ***, е редовно призована, но не се явява в съдебните заседания и не е изразила
становище по делото.
Съдът след преценка на изложените
твърдения във връзка с представените доказателства приема за установено следното:
Видно от приложения по делото
протокол за ПТП № 1629479, съставен на 08.11.2018 г. в 16.00 часа, е описано
настъпило ПТП с участието на участник № 1, управляващ МПС „Рено Меган Сценик“ с
рег. № ***, собственост на А. М.А. и управляван в случая от А.А.М., и участник №
2 - МПС „Шкода О.“ с рег. № ***, собственост на ищеца Е.А., при което участник №
1 на 08.11.2018 г. в 01.00 часа в град О., при движение по права улица – „Църковна“,
до дом № 3, блъска паркиралия участник № 2, не спира за установяване на
причинените материални щети и напуска местопроизшествието, с което реализира
ПТП с материални щети. В протокола като причинени щети по паркираното МПС са
описани деформиран преден капак, ляв калник, изкъртени предни фарове, броня, счупени
халогени фарове, счупена декоративна предна решетка и други, т. е. описани са
неизчерпателно. По повод настъпилото ПТП собственикът на МПС „Шкода О.“ с рег. №
*** - ищецът Е.А., подал на 12.11.2018 г. уведомление за щета № 43082511801050
по описа на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД по полица BG/06/118002563063 ГО на
МПС, като описал в същото установените от него вреди по МПС в резултат на
настъпилото ПТП и е посочил начина на определяне на размер на застрахователното
обезщетение „по оценка на Застрахователя“. По преписката е налице подписан от
ищеца и експерт на ответното дружество опис – заключение по заведената щета от
16.11.2018 г., в който страните са приели за увредени следните детайли: предна
броня - за подмяна и боядисване на детайла; спойлер предна броня - за подмяна;
решетка предна броня - за подмяна; фар за мъгла преден ляв - за подмяна; фар за мъгла преден десен - за подмяна;
лайсна предна броня - лява - за подмяна; решетка предна броня-лява-за подмяна;
решетка предна броня - дясна - за подмяна; преден капак - средна степен на
деформация и боядисване на детайла; калник преден ляв-лека степен на деформация
и боядисване на детайла; подкалник PVC преден ляв - за подмяна; дюза за фар ляв
- за подмяна; решетка декоративна - за подмяна; фар
ляв - ксенон - за подмяна; фар десен - ксенон - за подмяна; основа предна броня
- за подмяна; панел челен маска очиларка - комплект - за подмяна; рог преден
ляв-лека степен на деформация; основа преден калник - ляв - средна деформация и
боядисване на детайл; водач предна броня ляв - за подмяна; водач предна броня
десен - за подмяна; радиатор воден - за подмяна; дифузьор радиатор-за подмяна;
радиатор климатик - за подмяна; интеркулер/ междинен охладител/ - за подмяна;
перка вентилатор двойна комплект-за подмяна; охладител масло-за подмяна. От
изготвения на 16.11.2018 г. двустранно подписан документ следва, че след дадени
указания ищецът е представил и данни за банковата си сметка пред застрахователя.
Към преписката са приложени и СУМПС на ищеца и СРМПС на уредения автомобил. Налице
са и направени от експерта на застрахователя фотоснимки на автомобила. На 03.12.2018
г. е направена калкулация на разходите по ремонта на увредения автомобил като
оценителят е калкулирал сумата от 1767.07 лева за подмяна на детайли и материали,
сумата от 146.40 лева за труд за демонтаж и монтаж на детайли, сумата от 86.40
лева за труд за ремонт на детайли и сумата от 322.10 лева за труд и материали
за боядисване на подменени и ремонтирани детайли, или обща оценка в размер на 2
321.97 лева. Налице е и направена на 29.11.2018 г. експертна оценка на
действителната стойност на увреденото МПС, която според експерта на
застрахователя е в размер на 9150 лева. Въз основа на направената оценка е
изготвен ликвидационен акт по заведената щета, в който е установено, че
причинената на автомобила на ищеца щета е в размер на 2 321.97 лева. Пълният
размер на определеното застрахователно обезщетение е изплатен по банков път на
ищеца на 04.12.2018 г. От страна на ответното дружество на 29.01.2019 г. е
изготвена регресна покана до причинителя на щетата – А.М., и същата е връчена
на близка на това лице на 06.02.2019 г. От своя страна ищецът е представил по
делото проформа – фактура, издадена на 13.02.2019 г. от ЕТ“ Автомания – Д. К. “-град
Т., в която ремонтът на установените от застрахователя повреди по автомобила на
ищеца, е калкулиран в размер на сумата от 7 517.77 лева с ДДС, респ. 6 264.81 лева
без ДДС. Прилагайки посочената проформа – фактура, ищецът е изпратил до ответното
дружество молба от 13.03.2019 г., с която моли последното да преразгледа
размера на изплатеното му застрахователно обезщетение и да му доплати сумата в
размер на 5 195.80 лева, представляваща според него разликата между изплатеното
му обезщетение и действителната стойност на причинената вреда. По настоящото
дело съдът допусна извършването на съдебна автотехническа експертиза, чието
заключение се приема от страните и съда като обективно и компетентно изготвено.
В същото съдебният експерт е приел като предмет на оценка описаните в ИМ
повреди по автомобила на ищеца, тъй като към момента на огледа за целите на
експертизата този автомобил бил вече отремонтиран, като е добавил още две
дейности: зареждане с антифриз и обезвъздушаване и зареждане на климатика с
фреон. След направена справка за цените на материалите и труда в няколко
магазини за авточасти и автосервизи, и при съобразяване на Приложение № 1 към чл.
15, ал. 4 от Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.
249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, вещото
лице е дало общ размер на средната пазарна стойност на имуществените вреди по
цени на труд и на вложени резервни части и материали за възстановяване на
автомобила в първоначалния му вид, сумата от 4 382.10 лева, от която сума
частта в размер на 520 лева обхваща основните и допълнителни материали за
боядисване на някои от увредените детайли като предна броня, преден капак и
калник. Вещото лице е определило действителната пазарна стойност на лекия
автомобил „Шкода О.“ с рег. № *** към датата на настъпилото увреждане в размер
на 8280 лева.
На база събраните, обсъдени и
кредитирани доказателства съдът прави следните фактически и правни изводи: Установено е, че на 08.11.2018 г. конституираната
като трето лице по настоящото дело А.А.М. като водач на МПС „Рено Меган Сценик“
с рег. № *** при управление на същото в град О., на ул. *** е причинила ПТП,
при което напуснала лентата си за движение, влязла в лява лента и ударила
паркираното МПС „Шкода О.“ с рег. № ***, собственост на ищеца, и от това са
произтекли имуществени вреди, изразяващи се в повреди на МПС – собственост на
ищеца. Безспорни за страните и подкрепени от събраните доказателства са
следните обстоятелства: 1/наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ***,
обективирана в полица BG/06/118002563063 ГО/27.08.2018 г. със срок на действие
12 месеца, считано от 18.46 часа на 27.08.2018 г. до 23.59 часа на 26.08.2019 г.;
2/ подадено на 12.11.2018 г. от ищеца уведомление за щета, по което е
образувана преписка № 43082511801050 по описа на“ ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД;
3/ изплатено от ответника на ищеца по банков път застрахователно обезщетение в
размер на 2 321.97 лева; 4/липсва спор и досежно вида и броя на увредените
детайли по собственото на ищеца МПС. Спорът между страните касае оценката на
тези щети, респ. размерът на обезщетението, което застрахователят дължи на ищеца.
В предмета на делото е включена и акцесорната претенция на ищеца за присъждане
и на лихва за забава върху размера на претендираното обезщетение, считано от
12.11.2018 г. /датата на уведомяване на застрахователя за настъпилата щета/ до
окончателното заплащане на сумата. Тази акцесорна претенция също се оспорва от
ответното дружество предвид цялостното оспорване на главния иск.
С оглед решаването на правния спор,
с който е сезиран, настоящият съдебен състав съобрази, че водачът на МПС,
причинило ПТП и настъпилите в резултат от същото вреди, е застраховано лице по
ЗЗ „ГО“ на автомобилистите“ съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ, а ищецът като
собственик на МПС, на което са причинени щетите, е трето увредено лице по
смисъла на чл. 477, ал. 3 във връзка с чл. 478, ал. 2 КЗ. Съгласно чл. 493, ал.
1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, като
сред подлежащите на покриване вреди са и тези, причинени на чуждо имущество, каквото
в случая е МПС – собственост на ищеца. В настоящия случай ищецът е изпълнил
задължението си по чл. 498, ал. 1 във вр. с чл. 380, ал. 1 КЗ като е отправил
до застрахователя на причинителя на щетата писмена застрахователна претенция, а
застрахователят се е произнесъл в законовия тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 КЗ като е изплатил в този срок и определеното от него застрахователно
обезщетение. В резултат на предварително калкулирана обща цена на ремонта в
автосервиз, която като стойност е надвишила размера на изплатеното обезщетение,
ищецът е изразил писмено пред застрахователя несъгласие с определения размер на
изплатеното му обезщетение като е поискал от същия да му изплати и разликата до
размера в приложената проформа – фактура, който размер съвпада и с исковата сума.
След като не е последвал отговор на това искане ищецът е упражнил правото си на
пряк иск срещу застрахователя на делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ след като е
спазил изискванията на чл. 380 КЗ и при хипотезата за допустимост на прекия иск
пред съда по чл. 498, ал. 3 предл. ІІІ КЗ – несъгласие с размера на изплатеното
обезщетение. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ при вреди на имущество обезщетението
въз основа на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите не може да надвиши действителната
стойност на причинената вреда, като обезщетенията за вреди на
моторни превозни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета
с наредбата по чл. 504. Приложима в конкретния случай съгласно § 29 от ПЗР на
КЗ във вр. с §.3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за
задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, приета
от КФН, е Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249,
т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (отм. ). Съгласно
чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006 г. обезщетението за вреди на моторни
превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения
№ 1 - 6. На основание чл. 2 от Методиката последната се прилага от
застрахователите. Разпоредбата на чл. 4 от цитираната методика изрично
регламентира, че методиката се прилага като минимална долна граница в
случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен
ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато
обезщетението се определя по експертна оценка. При съпоставянето на
разпоредбите на чл. 4 от Методиката и на чл. 499, ал. 2 КЗ следва, че при вреди
на имущество обезщетението въз основа на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите има за
минимална долна граница размерите, определени по методиката, и за максимална
горна граница действителната стойност на причинената вреда. Правилото, че
обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ се равнява
на действителната стойност на причинената вреда, е заложено и в разпоредбата на
чл. 386, ал. 2 от КЗ, която задължава застрахователя да изплати обезщетение в
размер на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, което
обезщетение принципно не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на
отговорност/ съгласно чл. 386, ал. 1 от КЗ. Следователно размерът на
застрахователното обезщетение е принципно в рамките на минималните размери, определени
съгласно цитираната методика, и действителния размер на вредата, ограничен от
размера на застрахователната сума. Съгласно чл. 400, ал. 3 КЗ, когато друго не
е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е определена
съгласно действителната стойност на имуществото, т. е. в случая това е
действителната стойност на повреденото МПС, която се явява горна граница на
размера на обезщетението. Логично и съобразено със закона е при заведена
застрахователна щета и липса на представени фактури застрахователят да определи
обезщетението в минималните размери според регламентацията на методиката. При
предявен пред съда пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие като за целта се базира на
кредитирано експертно заключение. В тези случаи е напълно възможно експертната
оценка да надвишава дадената такава от застрахователя именно поради това, че
последният се е придържал към минималните граници по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006
г., а действителната стойност на вредата се съобразява с пазарните условия към
момента на настъпване на тази вреда. В сходен смисъл е и Решение № 115 от
9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК. В тези случаи съдът
не е обвързан при кредитирането на експертното заключение да проверява дали не
се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на
КФН/в т. см. Решение № 165/24.10.2013 на ВКС по т. д. № 469/2012 ІІ т. о./. Както
се посочи по-горе заключението по извършената по настоящото дело съдебна
автотехническа експертиза не е оспорено от страните и е прието от тях и от съда.
В същото вещото лице е оценило действителната пазарна стойност на автомобила на
ищеца към момента на настъпване на щетата в размер на 8280 лева, което означава,
че размерът на застрахователното обезщетение не следва да надвишава тази сума. След
преценка на пазарните цени на съответните авточасти и труда за ремонта им
вещото лице е оценило описаните щети по този автомобил като средна пазарна
стойност в размер на 4 382.10 лева. Съдът приема изчислената от експерта
стойност на щетите, тъй като тя съответства на обезщетителния характер на
застрахователното правоотношение, адекватна е на стойността, необходима за
ефективното отстраняване на вредите, причинени в резултат на настъпилото ПТП, и
се доближава до посочените в проформата – фактура разходи за отстраняване на
причинените щети по МПС при ремонт в автосервиз. След приспадане на вече
изплатеното от ответника на ищеца обезщетение в размер на 2 321.97 лева следва
извода за основателност на предявения иск до размера от 2 060.13 лева. За
разликата до пълния претендиран размер от 5 195.80 лева този иск следва да бъде
отхвърлен.
По претенцията за лихви за забава
върху застрахователното обезщетение – разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ гласи,
че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2. Според чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3. А съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) като в този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Отговорността на застрахователя е
основана на института на деликтната отговорност, а при непозволено увреждане
забавата настъпва от момента на увреждането и застрахованият делинквент дължи
лихви на увреденото лице от момента на ПТП съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Тъй
като в случая застрахователят е бил уведомен не от застрахования, а от
увреденото лице, съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвата се дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице – 12.11.2018 г. Ето
защо съдът намира за основателна и тази акцесорна претенция на ищеца за
присъждане на законната лихва върху обезщетението, считано от 12.11.2018 г.
Предвид изложените съображения
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение
в размер на 2 060.13 лева, ведно със законната лихва върху същото, считано от
12.11.2018 г. до окончателното плащане на сумата, като искът следва да бъде
отхвърлен в останалата му част над присъдения размер до пълния претендиран
размер от 5 195.80 лева като неоснователен.
По претенциите за разноски – и
двете страни са направили такива претенции като съобразно частичното уважаване,
респ. отхвърляне на иска и двете страни имат право на разноски съгласно чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК. Според списъка на разноските, депозиран от ищеца, същият е
направил разноски в общ размер 1097 лева, които са реално сторени предвид
представения договор за правна защита с отразен като платен в брой адвокатски
хонорар от 700 лева, и вносните бележки за платена държавна такса от 208 лева и
депозит за експертиза в размер на 189 лева. Според списъка на разноските, депозиран
от ответната страна, същата е направила разноски в общ размер от 720 лева, от
които платен в брой адвокатски хонорар от 590 лева и внесен депозит за
експертиза в размер на 130 лева, които са реално сторени предвид депозираните
по делото договор за правна защита и вносни бележки. Уважената част от
предявения иск съставлява 39.65% от същия, респ. отхвърлената част съставлява
60.35%. Това означава, че ищецът има право да получи част от направените
разноски, равняваща се на сумата от 434.96 лева, а ответникът има право на
присъдени разноски в размер на 434.52 лева. След компенсация на насрещните вземания
за разноски следва, че ответникът дължи на ищеца сумата от 0.44 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 предл. ІІІ от Кодекса за
застраховането „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* с адрес на
управление в гр. С., представлявано от главния изпълнителен директор К. Ч. и от изпълнителния директор *** В., ДА ЗАПЛАТИ
на Е.М.А. ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 2 060.13/две хиляди и шестдесет лева и 13 стотинки/лева, представляваща обезщетение за претърпените
от последния имуществени вреди по собствения му лек автомобил „Шкода О.“ с рег.
№ *** в резултат на настъпило на 08.11.2018 г. в град О. ПТП по вина на водача
на МПС „Рено Меган Сценик“ с рег. № ***, собственост на А. М.А. и управляван от
А.А.М. ***, за който автомобил към момента на настъпване на застрахователното
събитие е имало сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/06/118002563063/27.08.2018
г., издадена от ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 12.11.2018 г. до окончателното плащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част за разликата над присъдения размер
от 2 060.13 лева до пълния претендиран размер от 5 195.80 лева като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* с
адрес на управление в гр. С., представлявано от главния изпълнителен директор К.
Ч. и от изпълнителния директор *** В., ДА
ЗАПЛАТИ на Е.М.А. ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 0.44 /четиридесет и четири стотинки/лева, представляваща направени от последния
разноски по делото съобразно частичното уважаване на иска и след компенсация на
насрещните вземания за разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета
Петрова