Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 12.06.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на първи юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Антоанета Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №10654 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявен от Б.П.С. *** с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 30000,00лв., частично от
60000,00лв.-обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод увреждане
настъпило на 04,12,2016год., ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 04,12,2016г. до окончателното
изплащане на вземането.
Излагат се
съображения, че на 04,12,2016г., в с.Железница, на последната спирка на градски
транспорт на автобус №98/ Площада/ ищецът престоявайки в изчакване на пътно превозно средство, поради наличието на
непочистен лед се подхлъзнал, загубил устойчивост и паднал. Вследствие на
инцидента претърпял сериозни телесни увреждания, които от своя страна довели до
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства.
Твърди се, че е задължение на общината изграждането, ремонтът и поддръжката на
общинските пътища. Поддържа, че общината следва да отговоря за причинените от
бездействието на нейните служители вреди.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В указания
законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответната страна.
Съдът констатира
част от вземането, основано на обстоятелствата в исковата молба в размер на 30000,00лв. да е заявено по
гр.д.№118/2017год. по описа на СГС, 1-2 състав. Постановено е влязло в сила на 25,07,2019год.
съдебно решение от 25,07,2018год., с което исковата претенция е уважена изцяло. В настоящото производство се
претендира разликата до пълния заявен размер от 60000,00лв.
Предвид горното и
с оглед разясненията дадени с т.2 от ТР №3/2016год. на ОСГТК на ВКС, а именно,
че решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на присъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане
за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право, съдът е приел за установени в отношенията между страните
релевантните факти, елементи от фактическия състав сочещи на основателност
на исковата претенция свързани с
възникване на деликтно правоотношение, за което да се ангажира гаранционно
обезпечителната отговорност на ответника- виновно, противоправно бездействие по
поддръжка на пътя, осъществено от лица, на които е възложено от ответника
изпълнение на нормативното задължение за стопанисване и обезопасяване на
мястото на инцидента, настъпили неимуществени вреди за ищеца, които са в пряка
причинна връзка с деянието. Ето защо е недопустимо преразглеждане на
основанието на вземането на ищеца и съдържание на същото в отношенията между страните.
От ответника по
делото не са релевирани правопогасяващи възражения. Предвид изложеното предмет
на установяване в производството е характера на претърпените неимуществени
вреди.
Изслушано е заключение на
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва
да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, от
което се установява, че при процесния инцидент ищецът е получил следната травма в
областта на горната част на лявото бедро, довела до раздробено счупване на същото, със засягане и
на двата трохантера в тази област-субтрохантерна фрактура, която по
медикобиологичната си харктеристика е тежка
по степен, засягаща цялата ширина на
бедрената кост, заедно с прилежащите трохантери, разместена по вид,
налагаща оперативно лечение, но не
засягаща пряко тазобедрената става.
Фрактурата предизвиква на пострадалото лице трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни-около 6 месеца. Проведено е комплексно
лечение в болнични и амбулаторно-домашни условия. След инцидента
ищецът по спешност е хоспитализиран и след диагностициране е извършена
оперативна интервенция-кръвна репозиция на костните фрагменти на фрактурата и
стабилизирането им с имплант-дълъг
бедрен пирон застопорен с по два винта в краищата. Възстановителният период е продължил около 6 месеца. Причинените болки и страдания са били най-интензивни
непосредствено след травмата, в първите
две седмици с постепенно намаляване и затихване към края на 6 месец. В бъдеще
се очакват болки и страдания при промяна на атмосферното налягане или
натоварване. При извършен личен преглед на
ищеца се констатира пълно възстановяване, фрактурата е зараснала,
движенията са неболезнени, пасивно в
норма като при активните движения се
измерва 10градуса функционален дефицит в крайната флексия, но
заключението на вещо лице е това да се дължи на възрастовата начална артроза
на тазобедрена става. Походката е самостоятелна без помощни средства. Налице
е нестабилен моноподален стоеж на ляв
долен крайник, непълен клек от лявата страна. Констатиран е белег с дължина 9 см. по външностраничната част на бедрото.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на св.Крум Благоев, ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се
установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост при преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице
се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в
конкретния случай следва да бъдат обезщетени в размер 50000,00лв. При определяне
на същите,
съдът съобрази характера на причинените физически увреждания: Тежко Многофрагментарно счупване на лява бедрена кост, като общия възстановителен период
за причинените увреждания е около 6месеца. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение, кръвно наместване и метална
фиксация на счупването на лява бедрена кост, обстоятелството, че същата не подлежи на отстраняване, необходимостта
от чужда помощ, възрастта на пострадалия
- 67г. към датата на ПТП/ утежняващ възстановяването фактор/. Отчита са
нестабилен моноподален стоеж на ляв долен крайник и непълен клек. За определяне
размер на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен
план, установени и от събраните
свидетелски показания, сочещи на ограничаване в социалните контакти, страх при придвижване,
характерни и към настоящия момент, изпитва болки при натоварване и промяна на
времето.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към датата на
инцидента, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на
принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД. Ето защо исковата претенция е
основателна за сумата от 20000,00лв.,
представляваща разликата над присъдените с решение по гр.д.№118/2017год. СГС, І
-2 състав 30000,00лв., до дължимия общ размер от 50000,00лв., като за разликата
до заявения размер-30000,00лв. следва да бъде отхвърлена.
С оглед изводите на състава за липса на вероятна основателност за цялото вземане, искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, въпреки наличието на процесуалните предпоставки на чл.238 от ГПК следва да се остави без уважение.
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва от
датата на увреждането до изплащане на вземането.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед уважената част
от иска на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 2956,80лв. от общо 4480,00лв.,
от които 1200,00лв.-д.т., 280,00лв.-в.л. и 3000,00лв.-адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.о., ЕИК *******, със седалище и адрес гр.София,
ул.*******да заплати на Б.П.С., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.49 от ЗЗД сума в размер на 20000,00лв./частично от 60000,00лв./, представляваща
разликата над присъденото по
гр.д.№118/2017год., СГС, 1-2 състав обезщетение
от 30000,00лв. за причинени неимуществени
вреди по повод възникнал на 04,12,2016год. инцидент, ведно със законната лихва
върху тази сума от 04,12,2016год. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 20000лв.
до пълния предявен размер от 30000,00лв., частично от 60000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА С.о., ЕИК *******, със седалище и адрес гр.София,
ул.*******да заплати на Б.П.С., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на
2956,80лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: