№……………
гр.
Варна ..................2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Мария Даскалова
при
секретаря Елена Воденичарова и с
участието на прокурор от Окръжна прокуратура – Варна - Александър Атанасов като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова адм. дело №663/2020 г. по описа на Административен съд -
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на глава Х, раздел ІІІ от АПК /чл. 185 – чл. 196 от АПК/.
С решение №
3115/27.02.2020 г. по адм. д. № 9772/2018 г. на ВАС е отменено решение №
819/17.04.2018 г. на Адм. съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Подадена е жалба на „Ф+С - Агро” ООД със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ***, представлявано от С.Я.С. и С.М.С., заедно и
поотделно, против Решение № 497 по Протокол № 35/30.12.2013 г. на Общински
съвет-Ветрино за определяне размера на такса смет за 2014 г. в частта по т.1 – по отношение на избраната
основа за определяне на такса „Битови отпадъци” за дейностите по сметосъбиране
и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за нежилищни имоти
на юридически лица /ЮЛ/; в частта по т.4
– по отношение на определения размер на такса „Битови отпадъци” за нежилищни
имоти на ЮЛ в с. Ветрино; в частта по
т.6 – по отношение на определеното съотношение на необходимите разходи за
всяка дейност за имоти на ЮЛ /съгласно уточнение в молба с вх.№ 799/15.01.2018 г.,
л.131, адм. д. № 2922/2017 г. на Адм. съд - Варна/.
Твърдят се допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Изтъква се, че откриването на
производството по издаване на акта не е оповестено публично в нарушение на
чл.66, ал.1 и ал. 2 от АПК; административният орган не е определил и оповестил
публично формите за участие на заинтересованите лица в производството по
издаване на акта, както изисква чл.69, ал.1 от АПК; издателят на акта не е
осигурил възможност на заинтересованите лица да осъществят правото си на
участие в производството по издаване на акта в разумен срок, не по-малък от 1
месец в нарушение на чл. 69, ал.2 от АПК; нарушението на чл.66, ал.2 от АПК е
довело и до нарушаване на чл.71 от АПК, според който актът се издава след като
се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните
организации.
Сочи се, че решението е в несъответствие и с материалния закон –
чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, които изискват размерът на таксата за битови
отпадъци да се определя според количеството битови отпадъци и едва когато не
може да се установи – размерът на таксата да се определи в левове на ползвател
или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет – ал.2 на същата
разпоредба. Изтъква се, че тази поредност в случая не е спазена, а мотиви
относно приложения метод не са посочени.
Излага се, че оспореното решение не е съобразено и с целта на
закона. В тази връзка изтъква, че целта на заплащането на таксата за битови
отпадъци е покриване на разходите за предоставената услуга /арг. от чл.7, ал.1
от ЗМДТ/. Счита, че при по-висока отчетна стойност на недвижимия имот
определеният с решението начин на определяне на таксата за битови отпадъци –
промил върху отчетната стойност на имота води до несъразмерност между разходите
за предоставена услуга и размера на таксата, което противоречи на установения
принцип на съразмерност.
Счита, че решението е общ административен акт, но дори и да се
приеме, че е подзаконов нормативен акт, то отново е налице неспазване на
процесуалните правила и материалния закон.
Моли за отмяна на акта и за присъждане на направените разноски по
настоящото дело и предходните две дела.
Ответникът – Общински съвет - Ветрино счита жалбата за
недопустима, тъй като не е подадена в изискуемия срок. В случай, че делото не
се прекрати излага съображения за неоснователност на жалбата. Решението с
оспорената част е прието след приемане на план - сметка за разходите на
битовите отпадъци. Същото не е инкорпорирано в Наредбата за определянето и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Ветрино. Общинският съвет е компетентен да прецени налице ли са предпоставки по
чл. 67, ал.1 от ЗМДТ и при липсата им да приложи ал.2. В тази насока с §13а ДВ.
бр. 105/2014 г. в сила от 01.01.2015 г./ от ЗР на ЗИД на ЗМДТ е внесен проект
за изменение на чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ, като промените влизат в сила от 2022
г. Направен е извод, че законодателят е затруднен при приемането на методиката
за изготвянето на план – сметката, поради което и общинския съвет е имал
затруднение да определи таксата битови отпадъци според количеството им.
Жалбоподателят не е подавал декларация таксата му да се определи на база
количество битов отпадък. Чл. 67, ал.4
от ЗМДТ дава оперативна самостоятелност на общинския съвет, поради което в
случая е определено таксата да се изчислява на базата на отчетната стойност на
имотите. Предложението от кмет на Община Ветрино за приемане на процесното
решение е внесено на 27.12.2013 г. Съгласно чл. 68 от ЗМДТ не се допускат
изменения на приетите решения, относно определяне таксата за битови отпадъци.
Поради това решението е прието. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и
присъждане на сторени разноски съобразно списък представен по адм. д. №
2922/2017 г. на Адм. съд – Варна. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по адм. д. № 2922/2917 г. на Адм. съд – Варна в размер на 1400
лева и по настоящото дело, в случай, че надхвърля 500 лева.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за основателна.
Сочи, че нормата на чл. 22 от ЗМДТ е обявена за
противоконституционна и няма заместваща норма в ЗМДТ.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С Докладна записка № 0801-429/27.12.2013 г. /л. 45 – 46, адм. д.
№2922/2017 г. на Адм. съд - Варна/, кметът на Община Ветрино е предложил на
общинския съвет да приеме предложените в докладната основи и размери на ТБО за
2014 г. за извършваните услуги.
Съгласно протокол /л.40 – 43, адм. д. №2922/2017 г. на Адм. съд -
Варна/ от съвместното заседание на всички постоянни комисии в Общински съвет
Ветрино, проведено на 30.12.2013 г. са приети проекти за решения за приемане на
план-сметката за разходите за дейностите по сметосъбиране, транспортиране на
ТБО, тяхната обработка, поддържане на депата за компостиране на биоразградими
отпадъци и поддържане на териториите за обществено ползване за 2014 г. и за
определяне на такса смет за 2014 г.
На 30.12.2013 г. е проведено тридесет и пето извънредно заседание
на ОбС-Ветрино при дневен ред, включващ и разглеждане на докладна записка на
кмета на Общината за определяне размера на такса смет за 2014 г. /по т.2/, за
което е съставен протокол № 35 от същата дата. Гласувано е Решение № 497, с
което на основание чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА във връзка с чл.67, ал.2 от ЗМДТ
са избрани основи и са определени размери на такса битови отпадъци за 2014 г.
за извършваните услуги. По т.1 от решението е избрана за основа за определяне на
такса „Битови отпадъци” за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване по отчетната стойност на нежилищните имоти на юридически лица на
територията на община Ветрино; по т.4
от решението е определен размера на
такса „Битови отпадъци” за нежилищни имоти на юридически лица за населеното
място Ветрино в размер на 6,8 пропорционално върху отчетната стойност на
имотите; по т.6 от решението е
прието съотношение на необходимите разходи за всяка дейност по отделно, както
следва за ЮЛ за сметосъбиране и сметоизвозване – 4,40 промила, за обезвреждане
на битовите отпадъци и депа или други съоръжения – 1,20 промила и за поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване – 1,20 промила, или общо
6,80 промила. В тези именно части е обжалвано решението на общинския съвет в
настоящото производство.
Решението е взето с мнозинство. За него са гласували 12-те
присъстващи на заседанието общински съветници от общо 13. От заседанието е отсъствал един общински
съветник /Н.К.С./ - факт, който е отразен в решението и в присъствения списък
на /л.31, адм. д. №2922/2017 г. на Адм. съд - Варна/.
Протоколът, обективиращ процесното решение /Протокол №
35/30.12.2013 г./ е бил обявен на информационното табло до входа на сградата на
общинската администрация на 30.12.2013 г. и е бил свален на 31.01.2014 г., съгласно
протоколи от същите дати /л.58 и л.122, адм. д. №2922/2017 г. на Адм. съд -
Варна/. Същият е публикуван към момента в сайта на Община Ветрино, но не са
представени доказателства за датата на публикуването.
Според изявлението на процесуалния представител на ответника
/отговор с вх.№ 19300/07.12.2017 г. на л.119 – 120, адм. д. №2922/2017 г. на
Адм. съд - Варна/, извадка от Протокол № 35/30.12.2013 г. с оспореното решение
е бил публикуван на официалния сайт на Община Ветрино след приемане на акта, като не са налични доказателства
за точната дата на неговото публикуване. Сочи се, че в резултат на хакерски
атаки, процесното решение било изтрито, поради което не могат да бъдат
представени доказателства за датата на неговото публикуване. Разделът „Решения
на общински съвет” бил възстановяван многократно, но не е имало възможност това
да стане с актуалните дати на публикациите на съответните актове. В тази връзка
е представен Констативен протокол за
пробив в сигурността на официалния сайт на Община Ветрино от 06.06.2017 г.
/л.121, адм. д. №2922/2017 г. на Адм. съд - Варна/, съставен от представител на
ТД „Корект консулт-ИЦ” ООД - поддържащо хардуер и софтуер в Община Ветрино,
според който през 2016 г. е имало три хакерски атаки в сайта на общината, а
през 2017 г. още две. Били изтрити документи от раздел обществени поръчки,
раздел „Финанси и бюджет” и др.
Въпреки дадените указания от съда до ответника /с разпореждане №
18645/15.01.2018 г. по адм. д. № 2822/2017 г. на Адм. съд - Варна/ да посочи по
какъв начин е съобщено оспореното решение и да представи доказателства за
съобщаването му, чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет и по
друг подходящ начин, определен в Правилника по чл.21, ал.3 от ЗМСМА, в отговор с.
д. № 20318/28.12.2017 г. същият е посочил, че не разполага с други
доказателства за съобщаване на оспореното решение, чрез средствата за масово
осведомяване, освен вече представените такива.
Видно от приложения брой 1 от м. януари 2014 г. на месечното
издание на Община Ветрино, на стр.2 се съдържа кратка статия за това, че
Общински съвет Ветрино е гласувал по-ниска такса смет, като е отбелязано, че
юридическите лица ще заплащат 6,8 промила – не се посочва нито основата, нито
вида на имотите, нито номера и датата на решението, с което това е прието /л. 23,
адм. д. № 2922/2017 г. на Адм. съд - Варна/.
В
становище с. д. № 6207/09.06.2020 г. от Общински съвет – Ветрино е изложено, че
чл. 77 от АПК и чл. 26, ал.2,3,4 и 5 от ЗНА, както и чл. 78, ал.3 от АПК и чл.
37, ал.3 от ЗНА не са относими към процесното решение, тъй като касаят
нормативен административен акт, процесното решение не е инкорпорирано в
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на Община Ветрино, поради което не представят доказателства в
тази насока /л. 74-75, адм. д. № 663/2020 г. на Адм. съд – Варна/.
С нотариален акт № 193/2008 г.
на нотариус И.К. с район на действие на РС-Провадия, акт № 140/2008 г.
на СВ - Провадия /л.8, адм. д. №2922/2017 г. на Адм. съд - Варна/,
жалбоподателят се легитимира като собственик на общо 16 поземлени имота с №№
119001, 119007, 119008, 119009, 119010, 119011, 119012, 119013, 119014, 119015,
119054, 119020, 119019, 119003, 119017, 119018, находящи се в землището на с. Ветрино,
в местността „До селото”, Варненска област, съставляващи съответно парцели I, VII,
VIII, IX, X, XI, XII,
XIII, XIV, XV,
LIV, XX, XIX, III, XVII и XVIII по плана за
парцелиране на Стопански двор на с. Ветрино, заедно със застроените във всеки
от тях стопански сгради /силажовместище, телчарник, обор за юници,
стоманобетови кули, краварници, битова сграда, трафопост, профилакториум за 40
броя глави, родилно за 40 броя глави, бетоново торище, кланичен пункт/.
Дружеството е декларирало имотите в Община Ветрино – видно от представената
декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Оспорването е публикувано в неофициалния раздел на Държавен
вестник, бр.52/09.06.2020 г. /л. 69, адм.
д. № 663/2020 г. на Адм. съд – Варна/. Публикувано е на интернет страницата на
ВАС, съобщено е чрез обявление на таблото за обявления на съда.
При така
изложената фактическа обстановка, Съдът приема следното от правна страна:
Производството е образувано по жалба на „Ф+С - Агро” ООД против
Решение № 497 по протокол № 35/30.12.2013г. на ОбС-Ветрино за определяне на
такса смет за 2014 г., в частта по т.1
– по отношение на избраната основа за определяне на такса „Битови отпадъци” за
дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в
депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване за нежилищни имоти на юридически лица /ЮЛ/; в частта по т.4 – по отношение на определения
размер на такса „Битови отпадъци” за нежилищни имоти на ЮЛ в с. Ветрино; в
частта по т.6 – по отношение на
определеното съотношение на необходимите разходи за всяка дейност за имоти на
ЮЛ.
Оспореното
решение е издадено на основание чл.21, ал.1, т.7 и ал.2 от ЗМСМА, във вр. чл.
67, ал.2 от ЗМДТ. Съдържанието на решението на общинския съвет, независимо дали
е или не е неразделна част от Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, е нормативно. То, по
силата на законова делегация, запълва елемент на фактическия състав на
установената в закон такса като установява общо правило за поведение за
неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.
Компетентността,
която законодателят е предоставил на общинския съвет за приемане на решението
по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ (в приложимата редакция на ДВ, бр. 53 от 2012 г., в
сила от 13.07.2012 г.) и чл. 67 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр.
119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.), в частта досежно размера на таксата не е по
правоприлагане, а правотворческа – по правосъздаване. Чрез упражняване на
законовата си компетентност общинският съвет регламентира последния елемент на
фактическия състав на таксата за битови отпадъци – размера, а не прилага установен
в правна норма фактически състав.
Фактът, че
размера на таксата се определя ежегодно – чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, не води до
извод за еднократност на правното действие на решението, а за неговата
срочност. В срока на действие на един акт е възможно многократното му
прилагане. В случая решението в оспорената част ще бъде прилагано всеки път,
когато се осъществи фактическия състав на дължимост на таксата за битови
отпадъци.
Допълнителен
аргумент за срочността, а не за еднократността на действието на решението за определяне
на размера на таксата е и законовата разпоредба на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, която
изрично предвижда възможност за прилагане на решението за размера на таксата и
през следваща/и години. Това значи, че законодателят сам е предвидил възможност
за прилагането на решението за срок по-дълъг от една календарна година.
Дали
общинският съвет ще инкорпорира решението си по чл. 66 и чл.67 от ЗМДТ досежно размера на таксата в Наредбата по
чл. 9 ЗМДТ под формата на тарифа, или ще го приема като самостоятелен акт няма
значение за юридическата му същност на нормативен административен акт.
Страните не
спорят, че процесното решение не е част от Наредба на Общински съвет – Ветрино
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Ветрино, това е видно и от съдържанието на наредбата,
което е имала след 30.12.2013 г. /л. 86 – 114 от адм. д. № 663/2020 г. на Адм.
съд – Варна и л.155-182, адм. д. № 2922/2017 на Адм. съд - Варна/. Също така
няма спор между страните, че процесното решение е произвело своето действие,
т.е. то е създало задължения за жалбоподателя. Единственият правов ред за
защита на законните си интереси жалбоподателят има, чрез оспорване
законосъобразността на посоченото решение. При отричане правото му на защита ще
се наруши чл. 147, ал.1 от АПК, което е недопустимо. Това обуславя допустимост
на жалбата.
С оглед на
гореизложеното, процесното решението на общинския съвет, е нормативно –
абстрактно правило за поведение, отнасящо се за неопределен и неограничен брой
правни субекти и има многократно правно действие. В този смисъл е съдебната
практика на ВАС: решения по адм. д. № 7649/2017 г., адм. д. №10246/2018
г., адм. д. № 2102/2020 г.
Съдът
е запознат и с практиката на ВАС, която приема решенията за определяне такса
битови отпадъци за общ административен акт /решения по адм. д. № 9771/2018 г. и
адм. д. № 1770/2018 г. на ВАС/, поради което, въпреки, че не я споделя, за
пълнота на изложението ще извърши преценка на оспореното решение и като общ
административен акт.
На основание чл. 187, ал.1
от АПК,
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във
времето, поради което жалбата е подадена в срок.
В
случай, че оспореното решение се приеме, че е общ административен акт, жалбата
също е подаден в срок поради следните съображения: Съдът
намира за неоснователни твърденията на административния орган, че оспореният акт е съобщен надлежно веднага
след приемането му /не се посочва кога точно/. Съгласно чл.22, ал.2 от ЗМСМА,
актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по
ал.1 /7 дни от приемането им/ чрез средствата за масово осведомяване, чрез
интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в
правилника по чл.21, ал.3. Нормата се отнася до всички актове на общинския
съвет, включително и общите административни актове и е специална по отношение
на общите правила за съобщаване на актовете по АПК, в това число и правилата за
съобщаване по чл.72 във връзка с чл.66, ал.1 от АПК. За разлика от
уведомлението по чл.66, ал.1 от АПК за откриване на производството по издаване
на общ административен акт, което може да бъде направено по един от трите
алтернативно предвидени начина, специалната норма на чл.22, ал.2 от ЗМСМА
предвижда начините за съобщаване на актовете, приети от общинските съвети
кумулативно – чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата
на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл.21, ал.3 от ЗМСМА. Съгласно чл.79, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на
общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската
администрация на община Ветрино, всички актове на общинския съвет се довеждат
до знанието на населението чрез средствата за масово осведомяване и/или чрез
интернет и по друг подходящ начин. Препис-извлечение от протокола с оспореното
решение е било окачено на информационното табло, намиращо се до входа на сградата на
общинската администрация на 30.12.2013 г. Същото е публикувано и на сайта на
общината, но отсъстват доказателства за датата, на която е сторено това. Видно
от сайта на Община Ветрино, към настоящия момент протоколът е публикуван в
него, но не е отразена дата на публикацията – не е посочена и дата на повторна
публикация след хакерските атаки /ако въобще решението е било засегнато от тях/.
Не са налице и доказателства за съобщаване на акта чрез средствата за масово
осведомяване с оглед кумулативното изискване по чл.22, ал.2 от ЗМСМА
/коментираната статия от представеното месечно издание на Община Ветрино не
изпълнява условията за съобщаване на акта, тъй като съдържа най-общи данни за
приетото решение, но не посочва нито неговия номер и дата, нито конкретните
данни, които съдържа то/. В правилника по чл.21, ал.3 от ЗМСМА е предвидена
алтернативна възможност за оповестяване на актовете на общинския съвет, но това
не освобождава последния от спазването на изискването за съобщаване на актовете
срез средствата за масово осведомяване. Чрез предвидената в чл.22, ал.2 от ЗМСМА
регламентация, законът цели оповестяването им така, че да се осигури на засегнатите
лица възможност за надлежно упражняване на правото на жалба. След като
оспореният акт на общинския съвет не е надлежно съобщен по начина, предвиден в
специалния закон – ЗМСМА, то и едномесечния срок по чл.179 АПК не е започнал да
тече и не е изтекъл към момента на подаване на жалбата, т.е. същата е подадена
в срок /така в Определение № 8595/04.07.2017 г. по адм. д.№ 6082/2017 г. на
ВАС/.
Жалбоподателят е юридическо лице и се легитимира като собственик
на нежилищни имоти в землището на с. Ветрино, обл. Варна, които е декларирал
пред общината по реда на чл.14 от ЗМДТ. Съгласно чл. 64 от ЗМДТ, таксата битови
отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от същия закон – данъчно задължени лица
- собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите
имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени
имоти в строителните граници на населените места, както и поземлените имоти
извън тях, които според подробния устройствен план имат предназначението по
чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се
изисква по реда на специален закон. В случая притежаваните от жалбоподателя
застроени поземлени имоти са извън строителните граници на с. Ветрино – извън
регулация, разположени са в бивш стопански двор на ТКЗС Ветрино /удостоверение
№ 13/02.02.2018 г. на Община Ветрино - л. 225, адм. д. № 2922/2017 г. на Адм.
съд - Варна/, за които не е необходимо да се променя предназначението на
земята, съгласно чл.50, ал.4 от ППЗОЗЗ. Същите попадат в приложното поле на
разпоредбата и подлежат на облагане с данък. Следователно техният собственик
/жалбоподателят по делото/ е данъчно задължено лице по смисъла на чл.11, ал.1
от ЗМДТ и по силата на препратката на чл.64 от ЗМДТ към този текст, същият
дължи заплащане на такса битови отпадъци за имотите си. Изложеното обоснова правния му интерес да
оспори Решение № 497/2013 г. на ОбС - Ветрино, в частта по т.1, т.4 и т.6 по отношение на
нежилищни имоти на ЮЛ в с. Ветрино.
С оглед изложеното жалба е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Решението на общинския съвет е издадено от компетентен орган,
съобразно разпоредбите на чл.21, ал.1, т.7 ЗМСМА и чл.66, ал.1 от ЗМДТ. Прието
е при спазване изискванията на чл.27, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА и в
предвидената в АПК писмена форма.
При приемане на оспореното решение са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила по чл.77 и чл.78, ал.4 от АПК.
В случай че се приеме, че решението е общ административен акт са нарушени чл.
66 и чл. 69 от АПК.
Съгласно чл.
77 от АПК, компетентният орган издава нормативния административен
акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и
възражения. Подробно регламентиране на изискването за обсъждане на проекта
за нормативен акт е предвидено в чл. 26,
ал.2,3,4 и 5 от ЗНА.
В становище с. д. №
6207/09.06.2020 г. от Общински съвет – Ветрино е изложено, че посочените норми
не са относими за процесното решение, поради което не представят доказателства
в тази насока.
От събраните доказателства не се установи спазването на цитираните
разпоредби. В конкретния случай не е извършено надлежно уведомяване на
обществеността за откриване на производството по издаване на подзаконовия
административен акт, нито е извършено оповестяване на основните съображения за
издаване на акта и формите за участие на заинтересованите лица в
производството. Не са представени и доказателства за определяне на форми за
участие на заинтересованите лица. Не е дадена възможност на същите да
осъществят правото си на участие в производството, нито е спазен срока за това.
Налице е пълно неизпълнение от административния орган на задълженията му по чл.
77 от АПК и чл. 26, ал.2,3,4 и 5 от ЗНА. Цялото административно производство се
е развило от образуването му с внасяне на предложението на кмета на Община
Ветрино до вземане на решението на ОбС за 4 календарни дни /от 27.12.2013 г. до
30.12.2013 г./. В този период е съгласувано предложението на кмета на общината
от постоянните комисии и е проведено заседанието на ОбС.
Като не е изпълнил изискванията на коментираните разпоредби,
административният орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като е нарушено правото на участие
на заинтересованите лица в производството по издаване на подзаконовия
нормативен акт и същият е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата
от значение за случая, в т.ч. без да е дадена възможност за предложения и
възражения на заинтересованите лица, респективно без да са обсъдени такива,
които евентуално биха постъпили. Лишаването на адресатите на акта от това право
обосновава незаконосъобразност на постановеното волеизявление и е самостоятелно
основание за отмяна на акта.
Неоснователно се твърди от ответника, че след като кметът е
отправил предложение до общинския съвет, с което е било открито производството
по издаване на акта, председателят на този орган /ОбС/ е бил длъжен да го внесе
за разглеждане в открито заседание. В резултат на това, актът е бил приет, тъй като чл.68 от ЗМДТ не допуска изменения в
приетите от ОбС начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в
течение на годината /л.73 от адм. д. № 663/2020 на Адм. съд – Варна и л. 229 от
адм. д. № 2922/2017 на Адм. съд - Варна/.
Действително в чл. 68 от ЗМДТ е регламентирана забрана за
изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата
за битови отпадъци в течение на годината. Наред с това обаче в чл.66, ал.3 от ЗМДТ
е уредено, че когато до края на предходната година общинският съвет не е
определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се
събира на база на действащия размер към 31 декември на предходната година.
Визираната правна регламентация сочи, че липсата на прието решение за размера
на ТБО на общинския съвет, прието до края на предходната година не е пречка такава такса да бъде събрана на
база действащия размер към края на предходната година. Следователно след като
производството по приемане на акт като процесния не е било инициирано
своевременно, така че да бъде спазена нужната процедура, предвидена в Глава
четвърта, раздел IIІ на АПК до края на 2013 г., то производството е следвало да
бъде прекратено, като през следващата година да се инициира ново такова /вече
за приемане на решение за размера на ТБО за 2015 г./, а за 2014 г., ТБО да се събира съобразно разпоредбата на
чл.66, ал.3 от ЗМДТ. Нормата на чл.68 от ЗМДТ не дерогира изискванията на АПК досежно правилата за откриване и
провеждане на производството по издаване на подзаконови административни актове
и тяхното неспазване представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по издаване на акта.
По същите съображения, ако се приеме, че решението е общ
административен акт са нарушени чл. 66, ал.1 - 2 и чл. 69, ал. 1 – 2 от АПК, поради което
съдът не следва да ги повтаря. Допуснатите процесуални нарушения са съществени
и са самостоятелно основание за отмяна на решението в оспорената част.
Съдът намира, че решението в частта му, с която е избрана основа
за определяне на такса „Битови отпадъци” за дейностите по сметосъбиране и
сметоизвозване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения
за нежилищни имоти на юридически лица /част от т.1/; в частта му, с която е
определен размер на такса „Битови отпадъци” за нежилищни имоти на ЮЛ за с.
Ветрино от 6,80 промила върху отчетната стойност на имотите /част от т.4/ и в
частта му относно определения размер на ТБО за дейностите сметосъбиране и
сметоизвозване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения
за имоти на ЮЛ /част от т.6/ е и в нарушение на материалния закон.
Определянето и администрирането на местните такси и в частност на
таксата за битови отпадъци е предоставено на общинския съвет, като съгласно
чл.9 от ЗМДТ общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги. Съгласно чл.66, ал.1 от ЗМДТ таксата за
битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение
на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност,
включваща разходите, посочени в чл.66, ал.1, т.1-4 от ЗМДТ. В чл.67, ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че размерът на таксата се определя в левове според
количеството на битовите отпадъци, а според ал.2 /в относимата редакция - Изм.
- ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г./, когато не може да се
установи количеството битови отпадъци по ал.1, размерът на таксата се определя
в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския
съвет. От съдържанието на цитираните текстове на чл.67, ал.1 и ал.2 ЗМДТ
недвусмислено се налага извода, че е установена поредност при прилагане на
допустимите способи за определяне на размера на таксата битови отпадъци. На
общинския съвет не е предоставен избор относно приложимите методи – според
количеството битови отпадъци или пропорционално върху основата, определена от
ОбС. Приемането на основа, върху която да се определи таксата и нейния размер
следва да се стане само, ако е налице невъзможност да се установи количеството
на битовите отпадъци, респективно, за да се определи размера на ТБО по реда на
чл.67, ал.2 от ЗМДТ, ОбС следва да изложи фактически основания и мотиви, поради
които приема, че не може да приложи основния принцип, регламентиран в нормата
на чл.67, ал.1 от ЗМДТ.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод
поради какви причини ОбС Ветрино е приел размера на таксата да се определя по
реда на чл.67, ал.2 от ЗМДТ, както и в какво се състои невъзможността същата да
се определя по реда на ал.1. Липсата на изложени съображения лишава съда от
възможността да провери законосъобразността на приетия начин за определяне ТБО.
Предвид обстоятелството, че ОбС не действа в оперативна самостоятелност и няма
възможност за преценка кой от двата начина да приложи, като е приел решение, с
което ТБО се определя пропорционално върху основа, определена от ОбС без да
изложи фактически основания и мотиви, обосноваващи невъзможността да се приложи
основания принцип, регламентиран в чл.67, ал.1 от ЗМДТ, административният орган
е приел решението си в коментираната му част в нарушение на материалния закон.
Неоснователно ответникът се позовава на приетия § 13а от ЗР на ЗИД на ЗМДТ /ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г./, който предвижда - До 30 март 2015 г. Министерският съвет съвместно с Националното сдружение на общините в Република България разработва методика за изготвяне на план-сметката с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне размера на таксата за битови отпадъци, и внася в Народното събрание проект за изменение на чл. 66 и 67.
Съдът намира, че в акта не се съдържат каквито и да е мотиви за
невъзможността ТБО да бъде определена по реда на чл.67, ал.1 от ЗМДТ и е
недопустимо такива да бъдат посочвани няколко години по-късно – с оспорването
му пред съда. Отделно от това цитираният параграф не е бил част от действащото
към момента на приемане на оспореното решение право /приет е една година
по-късно и е в сила от 01.01.2015 г./, поради което е бил неприложим и не следва да бъде съобразяван при преценка
на материалната законосъобразност на акта - чл.142, ал.1 АПК.
Неотносимо за спора е дали жалбоподателят е подал декларация
таксата му да се определи на база количество битов отпадък. Това е така, тъй
като в зависимост от законосъобразно приета норма, уреждаща отношенията по
заплащане такса за битови отпадъци, всяко лице ще извърши преценка да подаде ли
такава декларация. В този смисъл липсата на такава декларация не санира
допуснатите нарушения при приемане на процесното решение в оспорената му част.
Съдът възприема твърдението от ответника, че по отношение на
таксата за дейността по поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване е налице специална разпоредба – чл.67, ал.4 от ЗМДТ /специална по
отношение на чл. 67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, единствено досежно тази част от ТБО,
тъй като на основание чл. 66, ал.1, т.1 - 4 от ЗМДТ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53
от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.), общата такса битови отпадъци включва
дейностите изброени в четири точки, като само относно дейностите по чл.66,
ал.1, т.4 от ЗМДТ е приложим чл. 67, ал.4 от ЗМДТ/. Разпоредбата на чл.67, ал.4
от ЗМДТ предвижда, тази такса да се определи
в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от
общинския съвет, без да е нужно първо да се съблюдава количеството на битовите
отпадъци. Смисълът на това законодателно решение е, че при определяне на
таксата за този вид услуга, количеството на акумулираните отпадъци от всяко
едно лице, притежаващо собственост върху имот не би могло да е критерий за
действителните разходи за нейното извършване. С оглед заложената в чл.67, ал.4 от ЗМДТ регламентация, въпросът за
определяне на коментираната съставка от ТБО е в оперативната самостоятелност на
компетентния орган и в случая Общинския съвет в съответствие с предоставената
му възможност е определил таксата да се изчислява върху отчетната стойност на
имотите, която е приета за основа. При тези данни, съдът намира, че по
отношение на определената основа и размер на таксата за дейността по поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване органът е действал в
съответствие с изискванията на специалната разпоредба на чл.67, ал.4 от ЗМДТ.
Оспореното решение е взето и в съответствие с чл.66, ал.1 от ЗМДТ –
определената с него такса за битови отпадъци е в годишен размер и е въз основа
на приетата План-сметка за разходите за дейността по сметосъбиране,
транспортиране на ТБО, тяхната обработка, поддържане на депата за компостиране
на биоразградими отпадъци и поддържане на териториите за обществено ползване за
2014 г. с гласуваното на същото заседание на общинския съвет Решение № 496 от
30.12.2013 г.
С оглед констатираните съществени нарушения на
административнопроизводствените правила
при приемане на оспореното решение във всичките му оспорени части и
допуснатото нарушение на материалния закон – по отношение на посочените по-горе
части, оспореният акт подлежи на отмяна.
Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл. 143, ал.4
от АПК искането на ответника за присъждане на сторени разноски и възнаграждение
за адвокат е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
От жалбоподателя е направено искане за присъждане на сторени
разноски и възнаграждение за адвокат направени в производствата по трите дела.
Налице са доказателства за платена държавна такса в размер на 50 лева и такса за обнародване - 20 лева по адм. д. № 2922/2017 г. В
списък на разноските /л. 192 от адм. д. № 2922/2017 г. на Адм. съд – Варна/ е
посочено, че е платен адвокатски хонорар 1400 лева, но доказателства за това не
са представени, поради което съдът приема, че такива разходи не са сторени. Налице
е платена държавна такса за копия в размер на 5 лева, но жалбоподателят не е
претендирал присъждането й, видно от списък на разноските, поради което същата
не се дължи от ответника.
Съгласно
чл. 226, ал.3 от АПК, съдът се произнася и по разноските за водене на делото
във Върховния административен съд. В производството
по адм. д. № 9772/2018 г. на ВАС е извършено процесуално представителство на
„Ф+С - Агро“ ООД от адв. С., чрез представяне на отговор по касационната жалба.
Представен е Договор за правна защита и съдействие № 163566/28.05.2018 г.,
съгласно който е договорено и платено възнаграждение в размер на 900 лева. От
Общински съвет – Ветрино до приключване на устните състезания по това дела не е
направено възражение за прекомерност. На основание чл. 149, ал.2 от ГПК вр. чл.
78, ал.5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, възражение за прекомерност може да се
направи най-късно до приключване на устните състезания. Съгласно т. 11
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК - Претенцията за разноски по чл.
80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция. От
това следва, че и възражението за прекомерност следва да е направено пред
съответната инстанция. С тези съображения, съдът приема, че заплатеното адвокатско
възнаграждение по адм. д. № 9772/2018 г. на ВАС не следва да се намалява до
предвидения минимум и следва да се изплати в размер на 900 лева.
В производството по адм. д. № 663/2020 г. на Адм. съд – Варна от
жалбоподателя е заплатена такса за обнародване в ДВ – 20 лева. Представен е договор за правна защита и съдействие №
3727/09.07.2020 г. съгласно който е договорено и платено възнаграждение на адв.
С. от жалбоподателя в размер на 600 лева. От ответника е направено възражение
за прекомерност /л. 73 от адм. д. № 663/2020 г. на Адм. съд – Варна/ относно
възнаграждението от 1400 лева по адм. д. № 2922/2017 г. на Адм. съд – Варна и
възнаграждението в настоящото производство/. На основание чл. 78, ал.5 от ГПК,
вр. чл. 144 от ГПК, предвид направеното възражение за прекомерност следва
дължимото възнаграждение да се намали до предвидения минимум определен с чл. 8,
ал.3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възражение, като се
определи в размер на 500 лева.
На
основание чл. 81 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Следва, че за всяко дело се дължат сторените разноски, поради което ответникът дължи заплащане на жалбоподателя сумата от 1490
лева за сторени разноски и възнаграждение за адвокат по посочените три дела.
Водим от гореизложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Решение № 497 по Протокол № 35/30.12.2013 г. на Общински съвет - Ветрино
за определяне размера на такса смет за 2014 г. в частта по т.1 – по отношение на избраната основа за определяне на такса
„Битови отпадъци” за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане
на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване за нежилищни имоти на юридически лица /ЮЛ/;
в частта по т.4 – по отношение на
определения размер на такса „Битови отпадъци” за нежилищни имоти на ЮЛ в с. Ветрино;
в частта по т.6 – по отношение на
определеното съотношение на необходимите разходи за всяка дейност за имоти на
ЮЛ.
ОСЪЖДА Общински съвет - Ветрино да заплати на „Ф+С - Агро” ООД, ЕИК
********* сумата в размер на 1490 /хиляда четиристотин и деветдесет/ лева,
представляваща сторени разноски и възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.