Р Е Ш Е Н И Е
№
.......
гр.София, 04.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I Гражданско отделение, 7 състав, в закрито съдебно
заседание на 4 ноември 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1788 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 ГПК и по реда на чл. 248 ГПК.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция е приключило с постановяване на решение №
3820 от 29.06.2020 г. по описа на СГС, I ГО, 7 състав, в мотивите на което е
прието, че ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******* следва да бъде осъдено да заплати на ищците
сумата от 150 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално
на уважената част от исковете, като общо сторените такива са на стойност 450
лева за СМЕ и САТЕ, но в мотивите липсва диспозитив относно дължимите на ищците
разноски.
С молба вх. № 67031 от 09.07.2020г., ищците А.М.М. и С.М.М.,
чрез пълномощника адв. В. са поискали
поправка на ОФГ на горното решение, като им се присъдят сторените по
делото разноски, като сочат, че в мотивите съдът е приел, че ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати сторените по делото разноски, но в
диспозитива е пропуснал да се произнесе.
Молбата е връчена
на ответното дружество, като в указания срок, е постъпил отговор, в който е
изложено становище за неоснователност на искането.
Съдът намира, че е сезиран с искане по чл. 247, ал. 1 ГПК
за поправка на явна фактическа грешка.
Съгласно чл. 247, ал. 3 ГПК при искане за поправка на
явна фактическа грешка в съдебния акт съдът призовава страните в открито
съдебно заседание, когато прецени това за необходимо. В настоящия случай съдът
намира, че не е налице необходимост от призоваване на страните във връзка с
произнасянето и по двете искания, поради което последното следва да се извърши
в закрито съдебно заседание.
По отношение на искането по чл. 247 ГПК:
Същото е основателно – видно от мотивите на решението по
делото, че на л.13 от съдебния акт, съдът е приел, че с оглед изхода на спора
на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците сумата от 150 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,
пропорционално на уважената част от иска, като сторените разноски са на
стойност 450 лева – депозити за СМЕ и САТЕ. В диспозитива обаче, съдът е
пропуснал да се произнесе. Налице е разминаване между формираната воля на съда,
намерила израз в мотивите на настоящото дело и обективираната в диспозитива на
решението, което разминаване следва да
бъде преодоляно чрез допускане поправката на явна фактическа грешка в диспозитива
на решението, като се присъдят на ищците сторените по делото разноски в размер
на 150 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
По искането по чл. 248 ГПК: С молба вх. № 67029 от 09.07.2020г. ищците А.М.М. и С.М.М., чрез
пълномощника адв. В. са подали молба за изменение на постановеното по делото решение
№ 3820 от 29.06.2020 г. в частта на разноските. Считат, че дължимото адвокатско
възнаграждение, изчислено за всеки иск поотделно възлиза на сума в размер на
985.46 лева с вкл. ДДС, а не както е определил съда – 741.77 лева с ДДС.
Молбата е връчена на ответното дружество, като в
указания срок, е постъпил отговор, в който е изложено становище за
неоснователност на искането.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските.
Съдът след повторна проверка на изчисленията
относно отговорността за разноски, намира, че същите са изчислени правилно
съразмерно с уважената част от исковете спрямо интереса, като сбор от цената на
предявените искове, поради което искането по реда на чл.248, ал.1 ГПК следва да
се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА, на основание чл. 247 ГПК поправка на явна
фактическа грешка в диспозитива на решение № 3820 ОТ 29.06.2020г. постановено
по гр.д.№ 1788/2018г. по описа на СГС, ГО, I – 7 състав, като след израза:
„като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 15 000 лева, както и претенцията за лихва в периода от
13.12.2017г. до 27.01.2018г.“ да се чете
израза:
„ОСЪЖДА З. „О.” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на ищците А.М.М.
и С.М.М. на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 150 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,
пропорционално на уважената част от исковете.“
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищците А.М.М.
и С.М.М., чрез пълномощника адв. В. за изменение на решение № 3820 от 29.06.2020г.,
постановено по гр.д. № 1788/2018 г. на СГС, ГО, 7 състав, в частта на
присъденото адвокатско възнаграждение, чрез увеличаването му от 741,77лв с ДДС на 985.46 лв. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчване на препис, а частта относно изменение на разноските,
подлежи на обжалване по реда, съгл. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
СЪДИЯ: