Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 31.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично заседание на двадесет и
осми ноември две хиляди осемнадесета година в състав:
Председател:
Ивайло Й.
при секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от
съдията Й. НАХД № 283 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.Й.С. против Наказателно постановление № 17-0274-001416/22.01.2018
г., издадено от ВПД началник на РУ-Ихтиман към ОДМВР София, с което за
нарушение на чл. 41, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 6 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 150 лв.
В
жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не отговаря на изсикванията на чл. 57, ал. 1, т. 1
от ЗАНН, тъй като липсва пълно и точно описание на нарушението. Иска се отмяна
на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:
От показанията на свид. М., А. и М. – полицейски
служители в РУ – Ихтиман, се установява, че на 28.12.2017 г. около 14.53 часа при
изпълнение на служебните си задължения по контрол на движението по пътищата
възприели как л.а. …….., в община Ихтиман на път първи клас № 8 изпреварва
колона от автомобили, изпреварването било рисково по преценка на свидетелите,
тъй като имало предпоставки за настъпване на ПТП, поради което се създала
опасност за останалите двежещи се зад автомобила и от дясната му страна
автомобили. Полицейските служители спрели със стоп палка водача на автомобила и
установили, че това е жалбоподателят В.С..
Свид. М., в качеството си на младши
автоконтрольор, съставил срещу жалбоподателя АУАН за това, че на 28.12.2017 г. около
14.53 часа при управление на собствения си л.а. „……, в община Ихтиман на път
първи клас № 8 изпреварва колона от автомобили допуска следното нарушение – при
изпреварване на колона от автмобили водачът създава пречка и опасност за
останалите МПС, движещи се зад него и от неговата дясна страна, с което е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗДвП. Въз основа на АУАН
е издадено обжалваното НП, с което е възприета същата фактическа обстановка,
прието е, че деянието съставлява нарушение на чл. 41, ал. 2 ЗДвП – след
извършване на изпреварване на ППС, не се връща в напуснатата лента и създава
непосредствена опасност за движението, поради което на основание чл. 179, ал.
1, т. 5, пр. 6 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 150 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните
свидетели, които са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
С оглед възприетото от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срок, и по същество – основателна.
Съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на наказаното лице.
В случая в обстоятелствената част на съставения АУАН и наказателно постановление е описано нарушение
на разпоредбата на чл. 43, т. 1 или някое от нарушенията, предвидени в чл. 42,
ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, но не и вмененото нарушение на чл. 41, ал. 2 ЗДвП. Никъде в
обстоятелствената част на АУАН и НП не са изложени факти, че водачът не е
изпълнил задължението си да се върне в напуснатата лента. Впрочем това обстоятелство
не са установява и от показанията на разпитаните свидетели. На това основание
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като е
налице разминаване между обстоятелствена част на акта и вменено нарушение. При
това положение жалбоподателят е в невъзможност да организира защитта си и да
разбере какво нарушение е извършил.
На следващо място, за пълнота следва да се
отбележи, че издадените АУАН и НП не отговарят на чл. чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като нарушението не е достатъчно конкретно описано.
Липсват каквито и да е твърдения по какъв начин с маневрата си водачът е създал
пречка и опасност за останалите МПС, движещи се зад него и от неговата дясна
страна. Не е посочено и приблизителното място на извършване на нарушението в
нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. ЗАНН, с което допълнително се
затруднява правото на защита на наказания, тъй като като такова е посочен път
първи клас № 8, което място е твърде неопределено, за да бъде извършена
преценка на конкретните пътните условия.
Изложеното налага отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 17-0274-001416/22.01.2018
г., издадено от ВПД началник на РУ-Ихтиман към ОДМВР София, с което за
нарушение на чл. 41, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 6 от ЗДвП на В.Й.С., ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 150 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия:
(И. Й.)