Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в
публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 3446/2021 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С Решение от № 20250423 от 12.11.2020 г. и допълнително
такова по реда на чл. 250 ГПК № 20002615 от 05.01.2021 г., постановени по гр.д.
№ 10797/2019 г. на СРС, 164-ти състав, е уважен предявения от З. „Е.“ АД срещу Агенция „П. И.“, осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл.49 от ЗЗД /, за заплащане на сумата от 1625,89 лв., представлявагца изплатено застрахователно обезщетение, ведно с
ликвидационни разноски, по договор за застраховка „Каско на МПС", по
застрахователна полица № 00500100046795, във връзка с щета №
**********/19.12.2013 г., на собственика на лек автомобил „Пежо 307" с per. № ******** за претърпени имуществени
вреди вследствие на ПТП, настъпило 19.12.2013г. на път 1-6, между гр. Пирдоп и
гр. София, в местност „Гълъбец", преди с. Долно Камарци, при което
автомобилът попада на заледен участък на пътното платно и се удря двустранно
странично, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.02.2019г.
до окончателното й изплащане, а на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 652,59 лв., представляващи разноски в
производството пред СРС.
Със същото решение е отхвърлен предявения от Агенция „П. И.“ срещу „СК-13 П.“ АД - в несъстоятелност обратен иск за
сумата, предмет на главния иск.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
на Агенция „П. И.“, чрез Областно пътно управление ***, представлявано от
директора, надлежно оправомощен и юриск. Г.Н., с надлежно учредена
представителна власт по делото. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения
на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Жалбоподателят поддържа, че в конкретния случай не е представен Протокол за ПТП,
което било в противоречие с разпоредбата на чл. 125 ЗДвП и същото не е посетено
от органите на КАТ. Неправилни били и изводите по отношение на представените
частни документи /застрахователен договор, искане за завеждане на претенция и
др. /. Изтъква, че не е изготвен снимков материал на произшествието, съобразно
изискването на Наредба № 1-167 от
24.10.2002 г. Сочи още, че не било установено и правомерно поведение на водача
на увредения автомобил, включително и
евентуални злоумишлени действия на същия свързани с увреждане на застрахования
автомобил, съответно и действия за съпричиняване по отношение на ТПТ-то, като
същият не бил тестван и за алкохол, което изключвало задължението за изплащане
на застрахователно обезщетение Изтъква, че изслушаната САвТЕ не би следвало да
се използва за установяване механизма на ПТП, доколкото в основата на същата
стояли частни свидетелстващи документи, а и в конкретния случай не били
установени всички елементи от фактическия състав на претендираното регресно
вземане. Оспорва и наличието на покрит застрахователен риск по застраховка
„Каско“.
Подадена е и въззивна жалба срещу постановеното допълнително
решение, с която при условията на евентуалност на оплакванията се поддържа, че
предявеният обратен иск е основателен и доказан, тъй като по силата на договор
за обществена поръчка от 23.03.2011 г. сключен между него и „СК-13 П.“ АД - в
несъстоятелност, последното дружество е поело задължението да извършва
поддръжка на процесния участък от пътя в продължение на 48 месеца и
следователно следва да отговаря по предявения обратен иск.
Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение като
отхвърли предявения иск и присъди разноски за двете съдебни инстанции, а при
условията на евентуалност да отмени решението по обратния иск и уважи същия.
Въззиваемият – ищец З. „Е.“ АД, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата. Излага
доводи за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно
решение. Иска съда да отхвърли жалбата и присъди направените по делото
разноски.
Въззваемият по обратния иск - „СК-13 П.“ АД - в несъстоятелност не е подал отговор на въззивната жалба и не взема становище
по същата.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради
което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания,
които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:
По отношение
на оплакванията отнасящи се до неиздаването на Протокол за ПТП от компетентните
длъжностни лица, следва да се отбележи, че Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие единствено
в хипотезите на чл. 125 ЗДвП, като
процесното ПТП не попада сред тях, а и съгласно чл. 2, т. 2 от ОУ на
застраховка Пълно Каско на ищцовото дружество, това не е изискване и на
застрахователя за заплащане на зазстрахователно обезщетение.
Противно на оплакванията
в жалбата, касаещи необоснованст на изводите на първоинстанционния съд относно
механизма на процесното ПТП, следва да се отбележи, че от показанията на св. П.
се установява механизма на процесното ПТП и причинените вреди на застрахования
автомобил. Показанията на свидетелката са непосредствени, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства и САвТЕ. Същата дава
сведения, че през 2013 г. на пътя
между гр. Пирдоп и гр. София, в местността „Гълъбец" е
управлявала лек автомобил „Пежо 307" с per. № ********, като цялата настилка в този
участък е била в лед, колата се управлявала трудно, времето било ясно и
слънчево, но студено. Пътният участък, в който станало ПТП бил в планината,
като отдясно било пропаст, а отляво планината. Колата поднесла, излязла в
страни и се ударила последователно в планината в ляво, след което се завъртяла
и се ударила пак отстрани и спряла. Свидетелката дава сведения че не е карала с висока скорост,
тъй като пътят е планински и с много завои. По нейни спомени е управлявана със
скорост, с около 40 км. /ч., като веднага след инцидента е позвънила на тел.
112, откъдето я свързали с КАТ Елин Пелин, която я уведомили, че няма да
посетят ПТП-то, тъй като нямало пострадали, а имало само материални щети и
колата била в движение.
Ето защо
настоящият състав на съда приема, че по делото е безспорно установен механизма
на настъпване на процесното застрахователно събитие, а именно, че на
19.12.2013 по пътя между гр. Пирдоп и гр. София, в местността „Гълъбец"
лек автомобил „Пежо 307" с per. № ********, управляван от Л.П.П., при завой
наляво, попаднал на заледен участък от пътя, който не бил опесъчен , при което
МПС се завъртяло, ударило се странично в храстите край пътя спряло. Водачът
сигнализирал за произшествието органите на КАТ - ПП чрез обаждане на спешен
телефон 112 /видно от писмо с изх. № УПИ105810- 153/04.07.2014 г./, но ПТП не
било посетено на място, тъй като било с един участник и без пострадали лица.
Въпреки увредените детайли, описани като предна броня, фарове, капак преден и
др., водачът продължил на собствен ход до гр. София, където веднага я закарала
в автосервиз /видно от показанията й при разпита като свидетел в в СРС от 10.07.2020 г./.
Съгласно
кредитираното то съда заключение на вещото лице по изслушаната САвТЕ, описаните
в Протокола за ПТП щети по автомобила, са в причинно-следствената връзка с
настъпилия вредоносен резултат, като средната пазарна цена за възстановяването
им възлиза на 1931,07 лв. От представеното
платежно раждане от *** г. се установява, че ищецът е заплатил на застрахования
за репарирането на вредите от процесното ПТП застрахователно обезщетение в
размер на 1625,89 лв. по договора за имуществено застраховане „Пълно Каско”,
обективиран в представената по делото застрахователна полица № 0050100046795 от
11.10.2013 г. Тъй като обхватът на суброгационното право е ограничен от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, съответно е до размера на обезщетението, което отговорното лице
по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования, то претенцията е основателна и доказана
за пълния предявен размер от 1625,89 лв.
Следва да се
отбележи още, че жалбоподателят не е оспорил своевременно с отговора на
исковата молба обстоятелството, че пътят, на който е реализираното процесното
ПТП, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата,
поради което и на осн. чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗП задължен да
осъществява дейностите по поддържането му е именно ответника Агенция „П. И.”.
Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Така съгласно чл. 167 ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние. На основание чл.48 т.1 б.”а” и чл.47 ал.1 от
ППЗДвП задължение на Агенция „П. И.“ е полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на
мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. В
конкретния случай именно бездействието да поддържа в изправност преградата,
препятсваща преминаването на животни през магистралата, е довело до неизпълнение на задължението по
чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което и на осн. чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност
за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира,
че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования
при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Недоказани по делото, а доказатествената тежест
е на ответника по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК, наведените във въззивната жалба
оплаквания за наличието на неправомерно поведение на водача на увредения
автомобил, включително и за евентуални злоумишлени действия на същия свързани с
увреждане на застрахования автомобил.
По отношение
оплакванията в жалбата, касаещи предявения обратен иск следва да се отбележи,
че в предмета на договор за обществена
поръчка от 23.03.2011 г., сключен между Агенция „П. И.“ и „СК-13 П.“ АД - в несъстоятелност, с които е
предвидено (превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни работи при
аварийни ситуации) не се установява, че в обхвата на същия е включен и
процесния пътен участък, на който е реализирано процесното ПТП /не са
представени Приложение № 1 иПриложение № 2. Нещо повече, съгласно чл. 5 от
договора дейностите по поддържането се възлагат с месечни, допълнителни и
извънредни задания. В тежест на ищеца по обратния иск е било да установи, че е
възложил на ответника конкретни дейности по обезопасяване на пътния участък,
касаещи почистването и опесъчаването на същия и дейностите по зимно почистване.
В този аспект на мисли се явява обоснован извода на СРС, че ищецът не е
установил твърдението, че ответникът не е изпълнил свое договорно задължение, произтичащо
от твърдения договор. Ето защо така предявеният обратен иск обосновано е бил
отхвърлен като недоказан.
Други възражения по правилността на обжалваното решение не
са заявени с въззивната жалба, и тъй като правните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат напълно в приложение на чл. 269, изр. 2, вр. чл. 272 ГПК обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на въззивното производство на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия З. „Е.“ АД не следва да се присъждат разноски, тъй като по делото не
са представени доказателства, че реално
са направени такива за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
С оглед
на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение от № 20250423
от 12.11.2020 г. и допълнително такова по реда на чл. 250 ГПК № 20002615 от
05.01.2021 г. постановени по гр.д. № 10797/2019 г. по описа на СРС, 164-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.