Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 3115 по описа за
Производството
е по предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр.
с чл.9 ЗПК за съществуване на вземания по договор за потребителски кредит.
В исковата молба ищецът
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, гр. София, твърди, че на
28.09.2012г. между ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в качеството му на
кредитор, и ответника И.Г. ***, в качеството му на кредитополучател, е подписан
договор № 966848 за отпускане на потребителски паричен кредит за сума в общ
размер 3 575.40 лв., от които 3 000.00 лв. е чистата стойност на кредита,
300.00 лв. представляват такси/комисиони за разглеждане на кредита и 275.40 лв.
са застрахователна премия. Поддържа, че кредитополучателят се е задължил да
погаси усвоения кредит чрез 36 анюитетни вноски, всяка от които в размер на
124.85 лв., като първата падежна дата е 28.10.2012г.; общата дължима сума,
която е следвало да бъде върната по сметка на кредитодателя в края на периода е
в размер на 4 494.60 лв. Посочва, че вследствие на възникналите между страните
договорни правоотношения, кредиторът ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, за когото са възникнали
задължения да издължи кредита си съгласно условията по сключения договор за
кредит. Кредитополучателят И.Г.Г. е направил 16 пълни и 1 частична вноска за
погасяване на задължението на обща стойност 2 132.04 лв., от които 20.93 лв.
представляват начислени и заплатени лихви за просрочие. Последната частична
вноска, която е направена от кредитополучателя, е от 22.05.2014 г., като след
нея длъжникът не е направил оставащите 19 пълни вноски и съобразно уговорения
погасителен план е изпаднал в забава. Твърди, че към датата на подаване на
исковата молба всички непогасени вноски по горепосочения договор за кредит са с
настъпил падеж и в този смисъл претендираното вземане е изискуемо в пълен
размер на общо основание. Изтъква, че по силата на договор за цесия, сключен на
10.09.2014г., ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД /като цедент/ е цедирал
вземането си към И.Г.Г. по гореописания договор за потребителски кредит на
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/, в общ размер 2
258.46 лв., от които 2 245.58 лв. главница и 12.88 лв. незаплатена договорна
лихва. Поддържа, че въз основа на пълномощно от 10.09.2014г. и съгласно чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, чрез
пълномощника си "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил
Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до И.Г.Г., което е доставено
лично на адресата на 26.09.2014г. Твърди, че поради неизпълнение на
задължението си и към новия кредитор, е пристъпил към принудително изпълнение,
като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу И.Г.Г. за заплащане на дължимата незаплатена сума по договор за кредит №
966848, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1078/2019г. по описа на
Районен съд - Враца; съдът е уважил искането му и е издал Заповед за изпълнение
на парично задължение от 22.03.2019г., с която е осъдил длъжника да му заплати
сумата 2 245.58 лв., представляваща незаплатена главница по договора за кредит,
ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението пред
съда до окончателното изплащане на вземането; 12.88 лв. - договорна лихва;
45.17 лв. - платената държавна такса, както и 50.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Посочва, че и след издаване на заповедта за изпълнение
описаните в нея задължения на длъжника И.Г.Г. по договор за кредит № 966848 не
са погасени, поради което има правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда, след като се убеди в основателността и истинността на изложените
твърдения, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
него, че ответника И.Г.Г. му дължи сумата 2 245.58 лв., представляваща
незаплатена главница по договор за кредит № 966848, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението пред съда до окончателното
изплащане на вземането; 12.88 лв. - договорна лихва за периода от 28.09.2012г.
до 10.09.2014г.; 45,17 лв. - платената държавна такса, както и 50.00 лв.
дължимо юрисконсултско възнаграждение, т.е. сумите, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение 22.03.2019г. по ч.гр.д. № 1078/2019г. по
описа на Районен съд-Враца. Моли също съда да му присъди и разноските,
направени в хода на настоящото производство, а именно довнесената държавна
такса в размер 45.17 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер 300,00
лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Ответникът И.Г. ***, в писмения
отговор на исковата молба и в съдебното заседание, чрез назначения му особен
представител, оспорва предявените искове като неоснователни и моли съда да ги
отхвърли. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК), като неотговарящ на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9а от ЗПК, а именно: същият не съдържа
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК,
поради което прави възражение за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, поради противоречието
му с посочените по-горе императивни разпоредби на ЗПК. Поддържа, че е налице и
накърняване на добрите нрави, тъй като договорната свобода е използвана от
едната страна - кредитора и ищец по делото, за да възложи на другата, по-слаба
страна в договарянето - ответника по делото, несъразмерни тежести, като се е
възползвал от по-благоприятното си положение, поради което прави възражение за
нищожност на посочените по-горе договорни клаузи и на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД. На следващо място, прави възражение за изтекла погасителна
давност: на основание чл. 110 ЗЗД - върху главниците на всички месечни
погасителни вноски, които са станали изискуеми преди 21.03.2014 г. (датата на
входиране на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение),
съгласно погасителният план; на основание чл. 111, б. "в” ЗЗД - върху
лихвите на всички месечни погасителни вноски, които са станали изискуеми преди
21.03.2016 г., съгласно погасителния план и на основание чл. 111, б. "в” ЗЗД - върху сумата 12.88 лв., която ищецът с исковата молба претендира отделно
като договорна лихва за периода от 28.09.2012 г. до 10.09.2014 г.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението по изпълнената съдебно-счетоводна
експертиза, намери за установено от фактическа страна, следното:
Видно от
представения по делото Договор за отпускане на потребителски паричен кредит №
966848, сключен на 28.09.2012 г. между ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в
качеството му на кредитор, и ответника И.Г. ***, в качеството му на
кредитополучател /потребител/, кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит в общ размер 3 575.40 лв., от които 3 000.00
лв. е чистата стойност на кредита, 300.00 лв. представляват такси/комисиони за
разглеждане на кредита и 275.40 лв. са застрахователна премия. Уговореният
годишен лихвен процент бил 15, 50 %, а годишният процент на разходите (ГПР) -
24, 19 %. В договора било уговорено кредитът да бъде усвоен чрез превод на
сумата по сметка на клиента, а погасяването му да се извърши чрез 36 месечни
анюитетни вноски, всяка от които в размер 124.85 лв., като първата падежна дата
е 31.10.2012г. Общата дължима сума по кредита, като съвкупност от стойността на
отпуснатия кредит, таксите и комисионните, застрахователната премия и дължимата
лихва, която е следвало да бъде върната по сметка на кредитора в края на
периода е в размер 4 494.60 лв. Уговорените параметри по договора са вписани в
приложения по делото погасителен план, подписан от двете страни на 28.09.2012
г. Видно от същия падежната дата на първата погасителна вноска е 28.10.2012г.,
а на последната е 28.09.2015г. В договора са включени и Общите условия към него
(стр.2-3).
Към
договора е приложен Сертификат за застраховка "Кредитна протекция
плюс" № 966848, подписан от страните по договора, с който се удостоверява,
че застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и
"Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна
премия се задължават, съгласно Общи условия на застраховка "Кредитна
протекция плюс", да застраховат И.Г.Г.. Сертификатът е подписан на
28.09.2012г. от застрахован и от договорител. Приложени са също и посочените в
сертификата Общи условия на застраховка "Кредитна протекция плюс".
Видно е, от
представения по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
10 септември
По делото е представено
упоменатото Приложение № 1 към горепосочения договор за цесия от 10.09.2014 г.,
от което се установява, че в него фигурира и вземането към И.Г.Г. по договор №
966848 с посочен размер на главница и договорна лихва.
С
пълномощно (л.21), както и съгласно чл. 3. 2. от сключения Договор за цесия,
предишният кредитор /цедентът/ "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е упълномощил
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД да уведомява, съгласно чл.99, ал.3
от ЗЗД, от името на "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД всички
длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало с Договора за цесия
от 10.09.2014 г., като в самото пълномощно е посочено и името на И.Г.Г..
Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът
"УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника си
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, изпратил Уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания изх. № В-18122/31.07.2019г. (л.23) до
длъжника И.Г.Г., с което го уведомява за извършеното прехвърляне на вземането
към него с Договора за цесия от 10.09.2014г. от кредитора му "УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и
го е поканил да насочва всички плащания по договора за кредит по сметка на
последното дружество. По делото няма доказателства това уведомление да е изпратено
до, респ. да е връчено на адресата си.
На лист 15
по делото е представено известие за доставяне, в което е отразено, че на И.Г.Г.
е изпратено "уведомление за цесия УКФ 22.08.2014г.", получено лично
от адресата на 26.09.2014г., но от същото не се доказва по категоричен начин
какво точно съдържание е имало това уведомление и че със същото длъжника е
уведомен именно за цесията от 10.09.2014г., с оглед на посочената в него дата,
която е преди извършването на цесията.
По делото
няма доказателства уведомлението за извършената цесия да е достигнало до
длъжника-ответник преди депозиране на исковата молба. С оглед искането на ищеца
за връчването му с исковата молба на ответника, това е сторено в настоящото
производство на назначения му особен представител на 09.12.2019 г., видно от
приложената на л.67 по делото разписка.
Видно от приложеното ч. гр. дело
№ 1078/2019 г. по описа на ВРС, образувано въз основа на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.03.2019г., съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение № 691 от 22.03.2019г., по силата на която
ответникът в настоящото производство И.Г. *** е осъден да заплати на
заявителя-ищец "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, гр. София сумите: 2245,58
лв. непогасена главница по сключен с "УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД Договор за потребителски кредит № 966848 от 28.09.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.03.2019г. - датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното
изплащане на задължението; сумата 12,88 лв. договорна възнаградителна лихва за
периода от 28.09.2012г. до 10.09.2014г., както и сумата 25, 00 лева разноски за
платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника И.Г.Г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец
е предявил настоящия иск против длъжника-ответник по настоящото дело.
От страна
на ответника не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатил на "УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД или на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД претендираните суми, предмет на заповедта за изпълнение.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за потребителски кредит суми по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л.. От
заключението на експертизата, неоспорено от страните, което съда приема изцяло
като обективно, професионално и пълно, изготвено след извършена проверка на
счетоводната документация на ищеца и на "УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, се установи, че на 28.09.2012г. "УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД с платежно нареждане е превел сумата 3000,00 лв. по
разплащателна сметка с титуляр И.Г.Г. с основание ,,Паричен заем № 966848, ЕГН **********”.
Вещото лице е констатирало, че ответникът е извършил погасявания на кредита по
процесния договор в общ размер 2132, 04 лв., с която сума са погасени в пълен
размер 16 погасителни вноски с падеж от 28.10.2012г. до 28.01.2014г. и частично
17-та погасителна вноска с падеж 28.02.2014г. в общ размер на 113,51 лв., в
т.ч. 28,29 лв. - пълния размер на договорна лихва и частично главница - 85, 22
лв., подробно описани в Таблица № 1 в експертизата. Последното погасяване на
задължения по кредита е извършено на 22.05.2014г. в размер 118, 00 лв., с която
сума са погасени частично 17-та погасителна вноска с падеж 28.02.2014г. в т.ч.
28, 29 лв. - пълния размер на договорна лихва, частично главница - 85, 22 лв. и
4,32 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва. С извършените от
ответника плащания в общ размер на 2132,04 лв. са погасени задължения за
главница в размер 1472,77 лв. за 16 бр. погасителни вноски за периода от
28.10.2012г. до 28.01.2014г. и частично - 85, 22 лв. за 17-та погасителна
вноска с падеж 28.02.2014г., договорна лихва в размер 638, 34 лв. за периода от
28.10.2012г. до 28.02.2014г. и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва в размер на 20, 93 лв. за периода от 28.01.2013г. до
22.05.2014г. Според заключението непогасените задължения на кредитополучателя И.Г.Г.
по договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 966848 от 28.09.2012г.
към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 21.03.2019г., са
в общ размер 2 383 ,49 лв., в това число 2102, 63 лв. - главница за периода от
28.02.2014г. до 28.09.2015г. и 280, 86 лв. - договорна лихва за периода от
28.03.2014г. до 28.09.2015г.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). Целта на предявяването на установителен иск по
чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане
срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и
решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за
издаването на изпълнителен лист.
За
уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираното от него вземане, т.е. наличието на валидно облигационно
отношение между първоначалния кредитор "УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит,
съдържащ валидни уговорки за заплащане на главница и възнаградителна лихва, по
който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответника заемната
сума и е настъпила изискуемостта на вземанията, както и съществуването на
валиден договор за цесия, по силата на който вземането по договора за кредит е
прехвърлено на ищцовото дружество, а длъжникът е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията.
С оглед оспорването от ответника
на предявеният иск в тежест на същия, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже
недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи изпълнение
на задълженията си по договора или да докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
От
съвкупната преценка на писмените доказателства съдът намира за установено
наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника И.Г.Г. и
първоначалния кредитор "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Процесният
договор за кредит е двустранно подписан и съдържа уговорки за всички съществени
елементи на договора за кредит, което налага извода, че е налице валидно
възникнала облигационна връзка между страните по договор за кредит.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а
Закона за кредитните институции /ЗКИ/ се установява, че посоченият в договора
кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга
страна отпуснатият кредит на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ и същия има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит (както и изрично
е посочено в наименованието му), чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по
силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане.
Поначало
между страните не е спорно нито наличието на валидно облигационно
правоотношение между ответника и кредитора "УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, нито се оспорва дали кредиторът е изправна по договора
страна, включително и ответника не оспорва задълженията си към кредитора,
описани в исковата молба и предмет на издадената заповед за изпълнение.
Установи се по делото, от заключението на вещото лице, че кредитодателя е
превел по разплащателната сметка на ответника-кредитополучател сумата 3000,00
лв., представляваща чистата стойност на кредита, и същата е изцяло усвоена от
него. Следователно кредитодателят е изпълнил своите задължения и се явява
изправна страна по договора. Ответникът не оспорва, че е получил и че е усвоил
посочената сума. Не се твърди от ответника да е извършил пълно погасяване на
усвоената сума.
По
изложените съображения следва да се приеме, че договорът за кредит е валидно
сключен и обвързващ за страните, както и че ответникът виновно не е изпълнил
договорните си задължения за заплащане на процесните суми.
По делото
се установи и не се оспорва от ответника, че с посочения Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 10 септември
С
оглед изложеното, ищцовото дружество се легитимира като кредитор по вземането,
възникнало от договора за кредит, поради което същото може и да търси от
ответника изпълнение на задължението по този договор.
Видно е, от
сключения между страните договор за кредит от 28.09.2012г., че задължението за
главница в общ размер 3 575.40 лв. е формирано като сбор от чистата стойност на
кредита от 3 000.00 лв., такси/комисиони за разглеждане на кредита от 300.00
лв. и застрахователна премия от 275.40 лв. Претендираният размер на главница от
2 245, 58 лв. също включва и задължение за заплащане на еднократна
застрахователна премия и такса за разглеждане на кредита. От приетия по делото
погасителен план обаче не се установява всяка месечна вноска за главница каква
част от задължението по всеки един от тези три компонентна включва.
Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата
на чл. 21, ал.1 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е
нищожна, а според чл. 22 ЗПК (в редакцията й към момента на сключване на
процесния договор) когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски
кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП (чл.24).
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл
са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При
извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че е спазена писмената
форма на процесния договор за потребителски кредит и обективирането му на
хартиен носител, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Анализирано
съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т.
11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация
на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването
му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски.
Неоснователно
е възражението на ответника за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, като неотговарящ на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9а от ЗПК - поради липса на методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК, тъй като
разпоредбата на т.9а е приета с ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.,
т.е. след сключване на договора за кредит, поради което несъответствието на
последния с посочената разпоредба не води до неговата недействителност.
Неоснователно
е и бланкетното възражение на ответника за нищожност на договора поради
накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Ответникът не е посочил клаузите от договора, които смята, че накърняват
добрите нрави, но при служебната проверка на клаузите от договора, които касаят
претендираните вземания, съдът не откри такива клаузи.
Съдът не
откри и неравноправни клаузи в договора и в приложимите към него общи условия.
Договорът
обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т.
12 ЗПК.
На първо
място, в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено
като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 от
ЗПК начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посоченият процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК.
На второ
място, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа единствено
информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската,
лихвата по вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне
на предвидената в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи.
На следващо
място, както се посочи по-горе, общият размер на главницата включва освен
предоставената заемна сума, още и еднократна застрахователна премия и такса за
разглеждане на кредита. Изготвеният погасителен план към договора обаче не
съдържа яснота всяка една погасителна вноска за главница каква част от тези три
компонента поотделно включва, поради което не е налице предоставена информация
на потребителя относно начина на разпределение на вноската между различните
неизплатени суми съгл. изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Поради
изложеното, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният
договор за потребителски паричен кредит е недействителен, тъй като не отговаря
на част от изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК.
Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.
23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
Ищецът твърди,
че при формирането на главницата е включена и сумата от 275.40 лв.,
представляваща еднократна застрахователна премия. Договорът за кредит е
подписан през м. септември 2012 г. по време на действието на Кодекса за
застраховането (отм.). Съобразно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 КЗ (отм.)
цялата застрахователна премия или първата вноска при разсрочено плащане се
заплаща при сключването на застрахователния договор. В чл. 184, ал. 1 КЗ (отм.)
е предвидено, че застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава
за действителност на договора, поради което, за да се приеме, че е налице
валидно сключен такъв, ищецът е следвало да представи застрахователна полица
или друг писмен акт. В случая към договора за кредит са приложени единствено
Декларация за приемане на застраховането и общите условия по програми
"Кредитна протекция плюс" или "66 Плюс" и Сертификат за
застраховка "Кредитна протекция плюс" № 966848, в който е отразено,
че застрахователите "Кардиф Животозастраховане, клон България" и
"Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на
застрахователна премия се съгласяват да застраховат И.Г.Г., съгласно Общи
условия на застраховка "Кредитна протекция плюс", както и че тази
застраховка е сключена с посредничеството на "УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД. Следва да се посочи, че приетите по делото декларация и
сертификат не представляват застрахователна полица, нито могат да бъдат
разглеждани като друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен
договор, тъй като не са подписани от представител на посочените застрахователи
"Кардиф Животозастраховане, клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, клон България", респ. от представител на застрахователния
агент "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, като декларацията носи
единствено подпис на ответника. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 184,
ал. 1, изр. 2 КЗ (отм.) може да бъде издадено застрахователно удостоверение,
сертификат или свидетелство, но този документ се издава от застрахователя и има
удостоверителен характер за сключването на застрахователния договор, а не
замества самия договор. Ето защо, съдът приема, че ищецът не е доказал
сключването на застрахователен договор, по силата на който ответникът да дължи
месечни вноски за застрахователна премия, заплащани като част от главницата по
договора за потребителски кредит. При липсата на каквито и да са доказателства
за изразена конкретна воля от страна на застраховател/и или застрахователен
агент за сключването на застрахователен договор, не може да бъде обсъждан
въпроса относно спазването на формата за действителност на същия и евентуалното
приложение на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ с оглед данните за извършени
плащания на части от посочената в договора застрахователна премия от ответника
към кредитора и извършени преводи от последния към застрахователен агент. В
този смисъл напр. Решение № 99/08.04.2019 г. по в. гр. дело № 104/2019 г. на ОС
Враца.
При тези
съображения, настоящият съдебен състав приема, че в подлежащата на връщане по
силата на чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита се включва единствено сумата 3
000 лева.
Установи се, от заключението по
изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, както и от изричното признание на
ищеца, направено в исковата молба, че към момента на предявяване на исковете
ответникът е погасил сума в общ размер 2132, 04 лв., с която са погасени
задължения за главница в размер 1472,77 лв., за договорна лихва в размер 638,
34 лв. и за обезщетение за забавено плащане в размер 20, 93 лв. Предвидената в
чл. 23 ЗПК последица от обявяване недействителността на договора за
потребителски кредит е дължимост на чистата стойност на кредита и недължимост
на лихва и други разходи по кредита. При това положение извършените от
ответника плащания в общ размер 2132, 04 лв. следва да бъдат отнесени единствено
към погасяването на чистата стойност на кредита в размер 3 000 лв.
С оглед на изложеното се налага
извод, че дължимата от ответника главница е в размер 867, 96 лв., представляваща
чистата стойност на кредита /разликата между сумата 3 000 лв. и погасената от
ответника сума от 2132, 04 лв./. Върху тази сума се дължи законна лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, до
окончателното изплащане на сумата.
При изложените съображения за
недействителност на договора и недължимост на лихви и други разходи по кредита,
изцяло неоснователна се явява претенцията за установяване на дължимост на
сумата 12, 88 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
28.09.2012 г. до 10.09.2014 г.
Своевременно въведеното от ответника правопогасяващо
възражение за давност е неоснователно.
На първо място, следва да се посочи, че независимо от обстоятелството, че
плащанията по договор за банков кредит са известни отнапред по размер и като
падежна дата, те нямат характера на периодични такива по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД, които се погасяват с тригодишна давност, тъй като при
договора за заем/кредит е налице едно неделимо задължение за връщане на заетата
сума. Поради това вземанията по договора за потребителски кредит се погасяват с
изтичането на общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Началото на давностния срок съгласно чл. 114 ЗЗД започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, а с подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (от когато се счита за предявена претенцията по чл.
422 ГПК) давността се прекъсва, на основание чл.116, б. "б" ЗЗД. Следователно,
в настоящия случай погасени по давност са вземанията по договора за кредит,
чиято изискуемост е настъпила в периода преди 21.03.2014 г.
При
разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става
изискуема с настъпването на съответния падеж, поради което, ако искът беше
предявен за плащане поотделно на всяка месечна погасителна анюитетна вноска, то
той би бил погасен по давност само по отношение на
неплатените дължими главници за периода преди 21.03.2014 г. В този случай
възражението на особения представител на ответника би било основателно.
В настоящия случай обаче, основанието на иска
не е заплащане на отделни месечни погасителни вноски, поради което съдът не
дължи произнасяне по кои месечни погасителни вноски претенцията би била
погасена по давност. Със заявлението и исковата молба вземанията за главница по
договора за кредит и възнаградителна лихва се претендират в общ размер въз
основа на твърдение за настъпила изискуемост на целия кредит (на всички погасителни
вноски) преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това
означава, че падежът на вземането е бил крайният срок на договора. Макар в
договора за кредит да не е посочена крайна дата за изплащане на цялото
задължение, с настъпването на която всички неплатени по него суми да стават
изискуеми, то от погасителния план, който е неразделна част от него, се
установява крайния срок на договора - това е падежната дата на последната
месечна погасителна вноска - 28.09.2015г. Следователно, падежът на цялото
задължение по кредита (всички месечни погасителни вноски) е настъпил на
28.09.2015г., поради което към 21.03.2019 г., когато кредиторът е заявил
вземането си по реда на заповедното производство, 5 годишния давностнен срок по
отношение на главницата по договора за кредит не е бил изтекъл.
В обобщение на всичко изложено, настоящият
съдебен състав намира, че предявеният установителен иск за главница с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1, вр. с
чл.79 от ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК следва да бъде уважен до размер 867, 96 лева, като
върху тази сума, с оглед искането на ищеца, следва да бъде начислена законна
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда - 21.03.2019г., до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до
пълния предявен размер от 2245, 58 лева предявеният иск се явява неоснователен
и следва да се отхвърли. Предявеният установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.2, вр. с чл.79 от ЗЗД,
вр. чл.9 ЗПК за възнаградителна лихва в размер 12, 88 лв., дължима за периода
от 28.09.2012 г. до 10.09.2014 г., се явява изцяло неоснователен и следва да се
отхвърли.
По
отношение на разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът се
представлява от особен представител, същият не е представил доказателства за
направени разноски и не е поискал присъждането на такива, поради което съдът не
следва да се произнася в тази насока.
От страна
на ищеца са представени доказателства за направата на разноски за държавна
такса в размер 90, 34 лв., за възнаграждение на вещо лице в размер 200 лева и
за възнаграждение на особен представител от 200 лв. Ищецът претендира
юрисконсултско възнаграждение от 300 лева, което съдът определя в размер на 100
лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1
НЗПП. Общо разноските на ищеца в исковото производство са 590, 34 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 226,
88 лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото производство.
В
заповедното производство по ч.гр.д. № 1078/2019г. на ВРС са направени разноски
от 25. 00 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, като
съобразно уважената част от претенцията на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер 28, 82 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.Г.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ и адрес: ***, че
същия дължи на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Панчо
Владигеров" № 21, Бизнес център "Люлин-6", ет. 2, представлявано
от Прокуриста Зорница Димитрова, чрез ю. к. К. Т., сумата 867, 96 лева -
главница по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 966848,
сключен на 28.09.2012 г. между "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и И.Г.Г.,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 21.03.2019г., до окончателното изплащане на
сумата, която сума е предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 691/22.03.2019 г. по ч. гр. д. № 1078/2019 г. по описа на Врачански районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК
за главницата за разликата над 867, 96 лева до пълния
предявен размер от 2245, 58 лева и за сумата 12, 88 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
от 28.09.2012 г. до 10.09.2014 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.Г.Г. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по съразмерност на "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център
"Люлин-6", ет. 2, представлявано от Прокуриста Зорница Димитрова,
чрез ю. к. К. Т., направените по ч. гр. д. № 1078/2019 г. по описа на Врачански
районен съд разноски в размер 28, 82 лв., както и направените в настоящото
производство разноски в размер 226, 88 лв.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: