МОТИВИ по НОХД № 30 391/10 г. по описа на
РС - М.
Подсъдимият И.Д.В. е обвинен в това, че на 07.07.2010 година в град М. извършил действия, с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление/ орален акт/ по
отношение на лице навършило 14 годишна възраст, а именно лицето И.Б.Г. xxx, чрез
употреба на сила и заплашване- престъпление по чл. 150 ал. 1 от НК. В това, че
на 07.07.2010 година в град М. отнел чужди движими вещи - 1бр. златна верижка/гривна
със сърчице/ 14 карата и български пари с различен номинал – 3.00 лева, всичко
на обща стойност 90.60 лева от владението на И.Б.Г. с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване- престъпление по чл. 198
ал. 1 от НК. В това, че на 03.08.2010г. в гр. М., чрез употреба на сила
направил опит да извърши действия с цел да възбуди или удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст, а
именно лицето В.К.И. xxx, като деянието е останало недовършено поради
независещи от него причини- престъпление по чл. 150 ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1
от НК, както и в това, че на 03.08.2010 година в гр. М., чрез употреба
на сила направил опит да извърши действия с цел да възбуди или удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна
възраст, а именно лицето Т.Д.Т. xxx, като деянието е останало недовършено
поради независещи от него причини - престъпление по чл. 150 ал. 1 във вр. с чл.
18 ал. 1 от НК
Прокурорът
поддържа обвиненията, пледирайки конкретни по вид и размер наказания, като на
основание чл. 23 ал. 1 от НК предлага да се определи едно общо най- тежко
наказание измежду посочените четири деяния. Предлага също на съда на основание
чл. 68 ал. 1 от НК да приведе в изпълнение наказанието наложено с присъда по
НОХД № 30037/10г. по описа на РС М., в сила от 16.03.2010г. в размер на една
година и шест месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият
И.Д.В. се признава за виновен по обиненията, давайки съгласие при условията на
чл. 371, т. 1 от НПК да не се разпитват свидетелите и вещите лица. При
условията на чл. 371, т. 2 НПК подс. В. призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитникът
на подс. В. пледира наказанията да бъдат наложени към предвидения минимум
предвид здравословното състояние на подсъдимия, давайки съгласие преди това по
смисъла на чл. 371, т. 1 от НПК.
Производството се разви при
условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – съгласно чл. 371,
т. 2 от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните, инициирано от депозирана по делото молба
от подсъдимия.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите
и вещите лица.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият И.Д.В. xxx. Осъждан е за извършени престъпления от общ
характер, както следва: с присъда на МРС по НОХД № 401-07/2001 г., влязла в
сила от 05.01.2008г. е осъден за извършено престъпление по чл. 150 от НК, като
му е било наложено наказание Пробация. С Присъда на МРС по НОХД № 30037/2010г.,
влязла в сила от 16.03.2010г. е осъден за извършено престъпление по чл. 198 ал.
1 от НК и по чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, като на основание
чл. 23 ал. 1 НК му е определено едно общо най-тежко наказание от една година и шест
месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението
на наказанието е било отложено за срок от 4/четири/ години. С Присъда на С.
Районен Съд по НОХД № 14743/2009г., влязла в сила от 12.06.2010г. е осъден за
извършено престъпление по чл. 157 ал. 1 от НК и му е наложено наказание
Пробация.
Престъпленията по
настоящият обвинителен акт подсъдимия В. е извършил след влизането в сила на цитираните
присъди и в изпитателният срок по Присъдата на МРС по НОХД № 30037/2010г., влязла
в сила от 16.03.2010г.. с която е бил осъден за извършено престъпление по чл. 198,
ал. 1 от НК и по чл. 152, ал. 1 т. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 23 ал. 1 от НК му е било определено едно общо най-тежко наказание
от една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.
1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от 4/четири/ години.
Св. И.Г. работи като
технически сътрудник в заведение „В. ООД в гр. М.. Вечер, след приключване на
работата на заведението, което е в различно време, в зависимост от престоя на
клиентите, се прибирала пеш до дома си, находящ се в кв. „М.” в гр. М.. Така, на
07.07.2010 година около 00.30 часа Г. си тръгнала от работа за в къщи. Влязла
във входа на блока и заключила вратата. В този момент чула глас на човек, който
я помолил да отключи. Св. Г. отключила и отворила вратата, като си помислила, че
може да е някой живущ в блока, който си е забравил ключа. Не познавала всички
живущи в блока, затова и не предполагала, че нещо може да и се случи, когато
при отварянето на вратата влязло едно момче, според нея около 20 годишен, висок
и слаб. Двамата влезли в асансьора на входа, като непознатият младеж дори и
отворил вратата на асансьора. Св. Г. си помислила, че непознатият ще я попитал
за кой етаж е и направо му казала “ за петия”. Вдигнала поглед към него, тъй
като той се забавил с натискането на бутона на асансьора и тогава видяла очите
му - изглеждал и леко странен. Точно в този момент непознатият поставил ръка на
устата и с думите: “Мълчи”, “Искам пари”, а с другата я хванал през кръста, така,
че да не може да мърда. Изплашена, св. Г. дала всичките, намиращи се в нея, пари
- три лева, като в момента съжалила, че нямала повече пари в нея. Дори и се
извинила на непознатия за това. Очаквала, че след това той ще я пусне. Непознатият
обаче прибрал парите и започнал да я целува по лицето, като междувременно
натиснал копчето на асансьора да се движи. Св. Г. усетила, че последният дишал
учестено, като в този момент не казвал нищо. Стигнали до шестия етаж. Тогава
той и казал, че иска да му направи “свирка” но нямало да е тук, а щели да
излязат навън. Продължавал да стои зад св. Г. и я държал здраво. Тогава и казал
“да го хване”. Св. Г. отначало не разбрала какво всъщност искал, но непознатият
отново и казал какво иска страшно, като насочил ръката й в панталона си и я
заставил да хване пениса му. От страх и ужас св. Г. правила каквото й каже. Предупредил
я да не вика и с едната си ръка я хванал за ръката, а с другата продължавал да
я стиска през кръста. Задърпал я от асансьора навън, като през това време св. Г.
извадила ръката си от панталона му. Слезли някъде между петия и шестият етаж. В
този момент св. Г. чула, че асансьорът, който били освободили се движел с хора
нагоре. Спрял на петият етаж. Св. Г. мислила да извика, но хората много бързо
се прибрали, а и непознатият я заплашил и предупредил да не го прави. Отново и
затиснал устата с ръка и я накарал насила да влязат в асансьора. През цялото
време я предупреждавал да мълчи. Станало и зле, при което той отслабил натиска
върху носа и, но не и върху устата. От страх и ужас свидетелката му обещавала
да мълчи, незнаела какво да нрави и му обещала да направи каквото иска. Накарал
я да го целува, при което тя отказала. Последвали нови заплахи, при които
непознатият и заявил “че ще я удуши”, ако не прави каквото й каже и я стиснал
силно за шията. Тя се разплакала, но той отново започнал да и вика “мълчи” с ядосан
тон и страшно изражение, при което свидетелката си помислела, че ще я убиел, още
повече, че видяла лицето му. Непознатият накарал свидетелката да му направи
орална любов. Силно изплашена за живота си и шокирана, св Г. се съгласила. Плачела
през цялото време и го умолявала да я пусне, при което той и викал „кучка”, „
ще те убия”. Св. продължавала да го моли, като дори му показала белег от
операция на врата си и казала, че заради тази операция не можела да продължи
повече, при което успяла леко да се отдръпне, а и според нея може би
непознатият и повярват, защото продължил сам движенията си с ръка по половият
си член.
След като вече
удовлетворил половото си желание, непознатият първоначално я попитал дали имала
мобилен телефон, при което св. Г. му казала, че е счупен. Тогава и поискал
златната й гривна, която свидетелката носила на ръката си. Св. Г. треперела цялата
от случващото се с нея. Ръцете и треперели и не могла да откопчае сама гривната
си. Подала ръката си и му казата да си я свалил сам. Той обаче и казал тя да я
свали, при което тя пък му казала ., късай”. Така, тя хванала гривната от една
страна, той от другата и я скъсали. Впоследствие, когато и била върната
гривната от органите на полицията, видяла, че същата се е скъсала на мястото, където
е закопчалката. Непознатият взел гривната, при което св. Г. отново го молила да
я пусне и му обещавала, че няма да отиде в полицията и нямало на никой нищо да
разкаже. Последните думи. които казал непознатият били, че знаел, че тя ще отидела
в полицията. Слязъл от асансьора и си тръгнат Св. Г. се прибрала в дома си обезумяла
от страх. Цяла нощ мислела дали да се обади в полицията и да съобщи за
извършеното спрямо нея. Страхувала се, че това момче, ще я намери и убие. Цяла
нощ не спала и се чудила как да постъпи, страхувала се за живота си. Не отишла
дори на работа, защото не била в състояние. В един момент решила и съобщила на
органите на полицията. Разказала подробно случилотосе и била убедена, че е
запомнила лицето на непознатия. В резултат на бързите издирвателни мероприятия бил
установен извършителят - подсъдимият И.Д.В..
Последният с
протокол за доброволно предаване предал отнетите при грабежа и блудството-вещи.
В хода на
разследването е извършено процесуално следствено действие “Разпознаване на
лице”/ лист 46 от ДП/ при което св. И.Г. категорично е разпознала извършителят
на престъпленията срещу нея, а именно подсъдимият И.Д.В., като лицето, което е
извършило блудствени действия е нея и й е извършило грабеж на 07.07.2010 година.
Три седмици по-късно,
след извършването на горните престъпления - на 03.08.2010 година около 03.15
часа св. В.К.И. xxx и св. Т.Д. xxx, се прибирли към дома си в кв. “М.” от
заведение в центъра на града. Преминавали по ул. „А. Б.” и в района на Трето
училище свили в пряка на същата улица. Там ги настигнало непознато лице, което
ги подгонило със свалени панталони и бельо. Докато ги гонило лицето
маструбирало. В едни момент хванал св. Т.Т. силно за ръката с думите „Хайде да
ходиме да се ебеме”, като с другата ръка не спирал да мастурбира. Св. В.И. се
опитвала да помогне на приятелката си като удряла нападателя с дамската си
чанта и се опитвала да го избута. Св. Т. успяла да се освободи, но нападателят
хванал пък св. И.. Поставил едната си ръка на устата й, за да не вика, а с
другата я хванал през кръста и ръцете. На свой ред св. Т. започнала да удря
нападателя с дамската си чанта и го заплашила, че ще извика полиция, а св. И.
се борила и опитвала да се освободи от ръцете на нападателя. За да я държи
по-силно, нападателят махнал ръката си от устата на св. И. и я хванал през
тялото. Тогава св. И. започнала да вика. Изплашен, нападателят си тръгнал, като
все още бил със свален панталон и бельо. Двете свидетелки се обадили в
полицията и на място пристигнали служители на РУ Полиция с патрулен автомобил. Двете
свидетелки заявили пред тях, че познават нападателя по физиономия и знаят къде
живеел, но не знаели името му. Завели служителите на полицията до ул. „А. Б.” №
14, където живеел подсъдимият И.Д.В..
С протокол за
доброволно предаване от 07.07.2010г. подсъдимият И.В. предал на органите на
полицията, вещите, предмет на грабежа - 1 бр. златна верижка/гривна/ и 1 бр. златно
сърце. С разписка, същите са върнати на собственичката - св. И.Б..
От заключението на
вещите лица по назначената и извършена съдебно психиатрична и психологична
експертиза се установява, че подсъдимият до момента не е настаняван на
задължително и принудително лечение по Закона за Здравето. Няма данни да се
води на учет и спрямо него да са прилагани мерки по Закона за здравето. До 2010г.
не са установени писмени данни за активно и непрекъснато лечение по повод на
тежко психично заболяване или разстройство, както и постоянни хоспитализации по
повод на психотично поведение. Наличните факти от изследването и приложената
документация дават представа за добър паметов запас и ненарушение на паметовите
функции в цялост, така че лицето има психична годност да възприема фактите и да
дава обяснения по тях в хода на делото. От обобщените факти и специализираното
изследване е установено, че към датата на престъпленията липсват данни
подсъдимият да е бил в краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието, могъл е да възприема факти и събития от обективната действителност
и да дава обяснения по тях.
От заключението на
вещото лице по назначената и извършена съдебно-оценъчна експертиза се
установява, че общата стойност на вещите, отнети при грабежа е 90.60 лева. а
именно - златна верижка/гривна със сърчице - 14 карата и български пари с
различен номинал - общо 3 лева. С протокол за доброволно предаване подсъдимият
е предал на органите на полицията златната верижка/гривна със златното сърчице.
При така установените факти и
обстоятелства може да се направи обоснован правен извод, че с деянията си
подсъдимият И.Д.В. е осъществил престъпления, наказуеми по чл. 150, ал. 1 от НК; по чл. 198, ал. 1 от НК; по чл. 150, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 150, ал. 1 във
връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.
От обективна страна подс. В. е осъществил
състава на престъпленията за които е обвинен, а именно:
на 07.07.2010 година в град М. извършил действия, с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление/ орален акт/ по отношение на лице
навършило 14 годишна възраст, а именно лицето И.Б.Г. xxx, чрез употреба на сила
и заплашване-престъпление по чл. 150 ал. 1 от НК; на 07.07.2010 година в град М.
отнел чужди движими вещи - 1бр. златна верижка/гривна със сърчице/
14 карата и български пари с различен номинал – 3.00 лева, всичко на обща
стойност 90.60 лева от владението на И.Б.Г. с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и заплашване- престъпление по чл. 198 ал. 1
от НК; на 03.08.2010г. в гр. М., чрез употреба на сила направил опит да извърши
действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице навършило 14 годишна възраст, а именно лицето В.К.И. xxx, като
деянието е останало недовършено поради независещи от него причини- престъпление
по чл. 150 ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК; на 03.08.2010 година в гр. М., чрез
употреба на сила направил опит да извърши действия с цел да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14
годишна възраст, а именно лицето Т.Д.Т. xxx, като деянието е останало
недовършено поради независещи от него причини - престъпление по чл. 150 ал. 1
във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК
От субективна страна подсъдимият
извършил деянията при пряк умисъл - подсъдимият В. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
При
условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направените самопризнания от
подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и
съдът намира, че обвиненията са доказани по несъмнен начин. Страните не спорят
по фактите и обстоятелствата на обвиненията, затова и съдът не счита, че следва
да излага мотиви в тази насока.
Причините за извършване на деянията от
подсъдимия В. са корис и ниско правосъзнание и морал.
За извършените от
подсъдимия В. престъпления визирани по-горе съдът го призна за ВИНОВЕН и му
определи съответни наказания – по ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всяко едно от
престъпленията, като на основание чл.
58а, ал. 1 от НК намали така наложените наказания с една трета, а именно с ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и определя наказания в размер на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, които наказания следва да се изтърпят от подсъдимия ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
При
определяне вида и размера на наказанията съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства с правно значение за тяхната индивидуализация, като ги определи
при условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК, намалявайки ги с една трета
съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК. Наказанията бяха определени при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства – признание на вината и най вече
здравословното състояние на подсъдимия, а именно още на осем годишна възраст е
претърпял сериозна оперативна интервенция, като му е отстранен орган /бъбрек/, здравословното
му състояние и към настоящия момент - проблем с говора и психичното му
състояние. Съдът намери, че не са налице условията на чл. 55 НК, респ. липсват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и затова не
приложи чл. 58а, ал. 4 от НК не извършвайки и сравнението, което налага тази
разпоредба. Съдът не бе длъжен при условията на чл. 2, ал. 2 от НК да прилага
разпоредбата на чл. 58а НК / в редакция на чл. 58а НК преди изм. с ДВ бр. 26/2010
г. /, респ. да налага наказанието задължително при условията на чл. 55 НК и без
да са налице условия за това, защото деянията са извършени след влизане в сила
на изменението – 07.07.2010г. и 03.08.2010г. Разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК
последно във времето е изменяна с ДВ, бр. 27/09 г., без ЗИДНПК публикуван в ДВ
бр. 32/10 г. в сила от 28.05.2010 г. да засяга тази разпоредба. Освен това
нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК е процесуална, а известно е, че само
материално правна норма може да се прилага при условията на чл. 2, ал. 2 НК.
При определяне вида и размера
на наложените наказания, съдът намира, че са съобразени с целите по чл. 36 НК
при отчитане разбира се изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, респ. степента обществена
опасност на конкретните деяния и степента обществена опасност на подс. В.. Съдът
намира наложеното наказание и за съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определя
на подсъдимия И.Д.В. едно общо наказание за посочените по- горе четири деяния
до размер на най тежкото от тях, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалява така наложеното наказание с една трета, а именно с ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ОПРЕДЕЛЯ НАКАЗАНИЕ в размер на ДВЕ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 61 т. 2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража първоначален “СТРОГ”
режим за изтърпяване на определеното общо най- тежко наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 60 ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определеното общо
най- тежко наказание “ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ” да бъде изтърпяно в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК ПРИСПАДА времето през което на
подсъдимия И.Д.В. е била взета мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” с
определение по ЧНД №50263/10г. по описа на РС М., считано от 03.09.2010 година
до влизане на присъдата в сила.
Спазвайки задължението си по чл.
301, ал. 1, т. 8 от НПК съдът на основание чл. 68 ал. 1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение наказанието наложено с присъда по НОХД №
30037/2010г. по описа на РС М., в сила от 16.03.2010г. в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК ПРИСПАДА времето през което на
подсъдимия И.Д.В. е била взета мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” с
определение по ЧНД №50274/09г. по описа на РС М., считано от 05.11.2009 година
до 26.02.2010г. / арг. лист 32-44 от делото/.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия И.Д.В. да заплати по сметка на ВСС сумите –
175.00 лева деловодни разноски – изплатено възнаграждение на вещи лица, разходи
за извършена съдебно оценителна експертиза и съдебно психиатрична и
психологична експертиза и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване
на изпълнителен лист.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: