РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65 / 16.1.2020г.
гр. Пазарджик 16 януари 2020г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в закрито заседание на шестнадесети януари през две
хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия докладчика
адм. дело № 45 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид
следното:
1. Районен
съд Пещера е бил сезиран с искова молба, предявена Красимир Костадинов Б.,
регистриран като едноличен търговец с фирма „ОСКАР – 999- Красимир Б.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Верила“, №
45А, да бъде установено по отношение на Община Пещера да му заплати сумата от
5100,00лв., заявена като част от цялото вземане в размер но 50000,00лв., както
и обезщетение за забавено плащане на същата сума в размер на законната лихва от
датата на получаване на заявлението по чл. 410 ГПК, т. е. 10.11.2017г. до
окончателното и изплащане.
2. В
съобразителната част на исковата молба е посочено, че Б. е бил сключил
предварителен договор с трето лице, спрямо което се задължил да сключат
окончателен договор за покупко – продажба на собствен на Б. недвижим имот,
намиращ се в с. Капитан Димитриево, общ. Пещера. Поради отказа на Община Пещера
да му върне оригинала на Удостоверение за търпимост на построените сгради във
въпросния имот и да попълни кадастралната карта на населеното место, като
нанесе същите в имота и издаде съответната скица, Б. не изпълнил поетото по
предварителния договор задължение, като не могъл да пристъпи към изповядване на
сделката за покупко – продажба на имота пред нотариус.
Поради тази
причина, предварителния договор бил развален, а Б. бил принуден да заплати на
изправната страна сумата от 50000,00лв., представляваща договорна неустойка.
Считайки, че
Община Пещера му дължи въпросната сума, като обезщетение за претърпяната вреда
от изплатената договорна неустойка, Б. пристъпил към събиране на вземането си,
чрез подаване на Заявление от 10.11.2017г. за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК. По този повод било образувано ч.гр. дело № 1337 по
описа на Районен съд Пещера. Срещу издадената заповед, ответната Община Пещера
подала възражение, за което Б. бил уведомен на 29.12.2017г. Тези факти и
обстоятелства според Б., обосновават правния му интерес от предявяването на
иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
3. С Решение № 712 от 22.102018г. постановено по
гр. дело № 144 по описа на Районен съд Пещера, заявеният от Б. срещу Община
Пещера установителен иск е отхвърлен.
4. С Решение №419 от 12.11.2019г., постановено по гр. дело № 374 по описа на
Окръжен съд Пазарджик, е обезсилено Решение № 712 от 22.102018г. постановено по
гр. дело № 144 по описа на Районен съд Пещера, прекратено е производството по
делото, а то е изпратено на Административен съд Пазарджик по компетентност.
За да
постанови този резултат, въззивната инстанция е приела, че съобразно
твърденията обективирани в исковата молба за вреди от незаконосъобразно
бездействие на кмета на общината за неотразяване/неправилно нанасяне на имоти
на ищеца в кадастралната карта, съответно отказ за издаване на документи, поради
което е счела, че претендираното вземане за имуществени вреди не произтича от
правоотношение, създадено от равнопоставени правни субекти, поради което
повдигнатия спор не е частноправен и затова е неподведомствен на гражданските
съдилища съгласно чл.1 от ГПК.
Все в тази
насока са изложени съображения относно квалифицирането на исковата претенция
като намираща правното си основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
5. В случая
обаче, трябва да посочи, че предявяването на положителен установителен иск по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК и предявяването на осъдителен иск по реда на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ се основават на различни предпоставки и разбира се разглеждат
по различен процесуален ред.
Заповедното
производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК е процедура пред съда, която
започва с подаване на заявление и цели заявителят да събере по бърз начин
вземането си - парично или за предаване на вещ, по опростен ред.
Именно,
подаването на заявление, издаване на заповед за изпълнение, заявяването на
писмено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение и указанието на
съда до заявителя, че може да предяви иск за вземането са предпоставките които
преднамират предявяването на иска по чл. 422 от ГПК. В конкретния случай,
очевидно всички те са налице.
6.
Съответно, според процесуалните правила установени в чл. 204, ал. 1 и ал. 2 от АПК, иск за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, може да се предяви след отмяната на административния акт по
съответния ред. Съответно, искът може да се предяви и заедно с оспорването на
административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички
недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото
заседание.
Сиреч,
безусловна предпоставка за предявяване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
предприето оспорване на административен
акт, действие или бездействие на администрацията, които са вече отменени или
пък съединяването на такова искане за отмяна с иск за присъждане на
обезщетение, основан на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
7. С оглед
конкретиката на текущия казус, следва да се констатира, че макар и Б. да
основава иска си на твърдения за осъществено противоправно поведение от страна
на общината, той нито твърди акт, действие или бездействие на администрацията в
тази насока да са били оспорвани и отменени, нито пък съединява с иска си
оспорване на конкретен акт, действие или бездействие на общината с искане те да
бъдат отменени. Обратно, както се посочи, заявената от Б. положителна
установителна претенция е в пряка релация с подаденото от него заявление по
реда на чл. 410 от ГПК. Така заявеният иск, може да бъде основателен или
неоснователен съобразно фактите които са установени и основанието на което е
заявена претенцията, но само наличието на обективирани в исковата молба
твърдения за бездействие от страна на общинска администрация не поражда правомощие
за съда да преквалифицира исковата претенция въз основа на факти и
предпоставки, които не са заявени от ищеца.
Ето защо, на
основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 45 по
описа на Административен съд Пазарджик за 2020 г.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред състав, включващ трима
представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния
административен съд, по отношение на компетентния съд по искова молба, предявена
от Красимир Костадинов Б., регистриран като едноличен търговец с фирма „ОСКАР –
999- Красимир Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Верила“, № 45А, да бъде установено по отношение на Община
Пещера да му заплати сумата от 5100,00лв., заявена като част от цялото вземане
в размер но 50000,00лв., както и обезщетение за забавено плащане на същата сума
в размер на законната лихва от датата на получаване на заявлението по чл. 410 ГПК, т. е. 10.11.2017г. до окончателното и изплащане.
Делото да се
изпрати на Председателя на Върховния административен съд по компетентност.
Административен
съдия : /П/