Определение по дело №1051/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2992
Дата: 22 юни 2020 г.
Съдия: Радостина Владимирова Данаилова
Дело: 20201100901051
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ ...........

гр. София, 22.06.2020  г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито заседание, в състав:

 

                                                    СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

 

като разгледа  т.д. № 1051/2020 г. по описа на СГС, намери следното:

 

Делото е образувано по искова молба от  У.С. ЕООД срещу  С.П.Б. ЕООД , П.У.2 ЕАД и П. А. Е.Е. С. А. П., Г..

Ищецът твърди, че е кредитор на С.П.Б. ЕООД, по отношение на което дружество е открито производство по несъстоятелност с решение от 12.06.2018 г. на САС, 9 състав по т.д.№6431/2017 г., като е определена начална дата на неплатежоспособността му -29.04.2014 г.

 Твърди, че длъжникът С.П.Б. ЕООД  учредил П.У.2 ЕАД (втория ответник) с учредителна апортна вноска на описаните в исковата молба 55 самостоятелни обекти в сграда и идеални части от право на собственост върху имота, върху който е построена сградата, като апортът е извършен на 02.02.2015 г.  Преди учредяване на апорта и преди построяване на сградата, в която се намират апортираните самостоятелни обекти, С.П.Б. ЕООД е учредило на 14.10.2013 г. ипотека върху поземления имот, в която е построена сградата и върху правото на строеж за построяването й в полза на Банка Пиреос България АД за обезпечаване на чужди задължения )на КМБ България АД).

От своя страна П.У.2 ЕАД(вторият ответник) учредило на 27.02.2015 г. особен залог върху търговското си предприятие, включващо и правата върху недвижимите имоти,  в полза на третия ответник - П.Е.Е.С.А.П., Гърция за обезпечаване на задължения на длъжника С.П.Б. ЕООД по договори от 27.02.2015 г., както и втори особен залог върху търговското си предприятие в полза на същия ответник от 06.10.2015 г. и за обезпечаване на задължения на С.и Крис Кеш § Кери  ЛТД по два договора от 30.09.2015 г.

Преди учредяване на залога била вписана възбрана върху недвижимите имоти, които са предмет на апорта и част от търговското предприятие на П.У.2 ЕАД, по изпълнително дело, образувано от Банка Пиреос България АД, в което изпълнително дело изпълнението е насочено срещу същите имоти въз основа на учредената ипотека в полза на Банка Пиреос. В това изпълнително дело като присъединен взискател участвало дружеството –трети ответника П.Е.Е.С.А.П., Гърция, в качеството му на заложен кредитор. Имотите, описани в исковата молба били продадени на публична продан с влязло в сила постановление за възлагане  на дружеството П.Е.Д.П.ЕАД, като получената при продажбата им сума била разпределена от съдебния изпълнител между ипотекарния кредитор Банка Пиреос България АД и заложния кредитор П.Е.Е.С.А.П., Гърция.

При тези твърдения и твърдения за увреждане, свързаност между първите двама ответници (страни по апорта) и твърдения за безвъзмездност на сделката между вторите двама ответниците (договора за особен залог на търговско предприятие) и като са позовава на чл.649 ТЗ относно легитимацията си, ищецът  предявява искове за обявяване на относителна недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на С.П.Б. ЕООД  на учредителния апорт от 02.02.2015 г.  и договорите за особен залог на търговско предприятие от 27.02.2015 г. и 30.09.2015 г.,  както и осъдителен иск срещу третия ответник П.Е.Е.С.А.П., Гърция за връщане в масата на несъстоятелността на получената от този ответник  сума при разпределението по изпълнителното дело на сумите, постъпили в резултат на публичната продан на недвижимите имоти, с които С.П.Б. ЕООД се е разпоредило чрез апорт, от който се извлича увреждането.

При тези твърдения съдът намира, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес и поради липса на легитимация по отношение на осъдителния иск.

Кредиторите на несъстоятелния длъжник разполагат с легитимация да предявят иска по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени разпореждания от длъжника, които ги увреждат, а съгласно чл.649, ал.2 ТЗ и с легитимация за предявяване на обусловените  искове за попълване на масата на несъстоятелността. Съгласно задължителните указания  по т.3  на ТР 2/2017 на ВКС, ОСГТК кредиторите, включително кредиторите на несъстоятелността, могат да се защитят при последващи разпоредителни сделки, като атакуват цялата поредица от сделки.

Целта на иска по чл.135 ЗЗД е извършени от длъжника и последващи приобретатели сделки с имущество да не могат да се противопоставят на кредитора, в случая кредиторите на несъстоятелността, за да послужи същото това имущество за неговото/тяхното удовлетворение, като срещу него се насочи било индивидуално принудително изпълнение, а при несъстоятелност на длъжника имуществото да се осребри и постъпленията от него се разпределят в несъстоятелността. В случая съдът намира, че за ищеца липсва интерес от търсената защита, тъй като по негови собствени твърдения недвижимите имоти, с които длъжникът се е разпоредил първоначално с апорт, от което се извлича увреждането на кредиторите, в крайна сметка не се намират в патримонинума на никой от ответниците, тъй като чрез публична продан, която не подлежи на атакуване по реда на чл.135 ЗЗД, са придобити от трето за спора лице. Следователно чрез атакуване на предхождащи публичната продан сделки недвижимите имоти не биха могли да бъдат върнати в масата на несъстоятелността, респективно да бъдат осребрени в производството по несъстоятелност на С.П.Б. ЕООД, поради което и липсва правен интерес от воденето на искове за относителна недействителност на сделки, тъй като това няма да доведе до попълване на масата на несъстоятелността чрез връщане на излязлото от нея имущество.

Съответно като резултат от уважаването на иск по чл.135 ЗЗД не би могло да се стигне до попълване на масата с друго, заместващо излязлото от патримониума на длъжника имущество чрез осъдителен иск, какъвто резултат очевидно цели ищеца с иска за парично вземане, а още по-малко такъв иск би могъл да се приеме за обусловен от иска по чл.135 ЗЗД, респективно да обуслови специалната легитимация на кредитор да го предяви.

По тези съображения исковата молба е недопустима, поради което и на основание чл.130 ГПК, съдът

            ОПРЕДЕЛИ

            ВРЪЩА исковата молба с вх.№ 50736/09.06.2020  г., по която е образувано т.д. № 1051/2020  г. на Софийския градски съд, VІ-21 състав.

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

                                                                                              СЪДИЯ: