№380 25.11.2020 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд граждански състав
на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка Чавдарова прокурор
като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова т.дело номер 562 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Алианц Банк България“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане,, бул. „Мария Луиза“ № 79, подписана от пълномощника и съдебен адресат адв. Даниел Гочев Минов с адрес: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 13, ет. 3 против В.Д.Д., ЕГН ********** и М.С.Д., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца дължима сума по договор за универсален ипотечен кредит № 31583/15.07.2008 г., както следва: сума в размер на 133 453,38 евро, представляваща главница, образувана от 61 478,68 евро просрочена главница и 71 974,70 евро предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените в настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е сключен договор за универсален ипотечен кредит № 31583/15.07.2008 г., по силата на който банката им е предоставила банков кредит в размер на 138 000 евро, от които 100 000 евро да бъдат използвани за закупуване на недвижим имот в гр. София, Панчарево, местност „Детски кът“, който имот служи за обезпечение на кредитодателя. Заявява се, че посоченият кредит е усвоен на 23.07.2008 г„ когато бенката превела безкасово по сметка на кредитополучателите, сумата от 135 240 евро, която сума представлявала договорения кредит, намален с размера на уговорената в т 7.1 такса по него. Страните договорили срок за погасяване на задължението до 15.07.2023 г. Към момента на сключване на договора дължимата годишна лихва била уговорена в размер на 9,15 %, като се формирала от сбора на базов лихвен процент за евро, определян периодично от управителния съвет на банката, плюс надбавка от 1.50% пункта. Кредитополучателите се задължили да заплатят дължимите вноски по кредита, такси, лихви и комисионни. Страните договорили още, при просрочване над 30 дни на една погасителна вноска или лихва, банката да има право да обяви за изискуемо преди срока цялото задължение по кредита.
Твърди се от ищеца, че кредитополучателите започнали да изплащат кредита след изтичане на предоставения им гратисен период от 12 месеца, който изтекъл през месец юли на 2009 г. За периода от 15.08.2009 г. до края на декември 2009 г., били изплатени вноски по главницата на обща стойност 2 018,08 евро, а за периода 15.01.2010 г. - 15.06.2010 г. - в размер на 2 528,54 евро. Последното плащане по кредита било извършено на 17.06.2010 г. Общата сума на погасената главница с посечените плащания възлизала в размер на 4 546,62 евро, като към края на месец юни остатъка от задължението по главницата е в размер на 133 453.38 евро.
На 03.09.2010 г., страните сключили споразумение за определяне на гратисен период за вноските по неизплатената главница. След това споразумение били сключени още седем, последното от които № 8 от 15.06.2015 г. С посочените допълнителни споразумения, банката предоставяла последователно гратисни срокове за плащане на главницата. В настоящото производство, ищецът се позовава само на първото и последното от посочените споразумения, тъй като останалите били оспорени от ответницата Д. в хода на проведено заповедно производство. Сочи, че с последното споразумение от 15.06.2015 г., страните договорили последното удължаване на гратисния период за плащане на главницата по кредита, който също е изтекъл. Твърди се, че във връзка с това споразумение, на 26.10.2015 г. е изготвен погасителен план, който е разписан от ответниците, и в който точно е посочено общото задължение по главницата към месец октомври 2015 г. в размер на 133 453.38 евро. Заявява се от ищцовата страна, че с подписването му, ответниците са изразили съгласие да започнат погасяването на главницата от 15.03.2016 г. с равни месечни вноски от по 1499,48 евро месечно, но такова погасяване не било направено на нито една вноска по този план. Твърди се, че ответниците не са направили никакви вноски за погасяване на задължението си, след последното извършено плащане на
17.06.2010 г. От изложено се прави извода, че е налице основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, предвид разпоредбата на чл. 19.1 б. „е“ от договора за кредит.
Предвид изложеното ищецът заявява, че с настоящата искова молба, отнема преимуществото на срока по чл. 71 от ЗЗД и по силата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и на основание чл. 19.1 б. „е“ от договора за кредит, обявява на ответниците, вземанията си по процесния договор за предсрочни и изцяло изискуеми преди падежа и кани длъжниците да изпълнят, като сочи, че искането му е за размера на цялата главница от 133 453,38 евро.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който претенцията се оспорва по основание и размер.
На първо място твърдят, че погашенията по главницата са в по - голям размер от признатия от ищеца. Заявяват, че разплащателната сметка за обслужване на кредита е захранвана регулярно и регулярно са извършвани погашения на текущите задължения. Считат, че най - късно предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 05.01.2017 г., когато им била връчена исковата молба по т.д. № 607/2016 г. по описа на БОС.
Ответниците излагат съображения, че вземането на ищеца не е в твърдения от него размер, тай като размера на главницата е формиран, съобразно извършено от ищеца едностранно изменение на процесния договор за кредит, чрез въвеждане
на няколкогодишен гратисен период за погасяване на главницата от 2011 г. до 2015 г. Твърди се, че ищецът сам, едностранно е продължил гратисния период по кредита в посочения времеви диапазон, поради което това му действие е в нарушение на въведения с чл. 20а от ЗЗД принцип, след като другата страна не е изразила изрично съгласие за тази промяна. Счита, че така извършена от ищеца промяна в условията по договора е нищожна, поради противоречие със закона, а именно - с действалата към момента на сключване на договора и в гратисния период разпоредба на чл. 13, ал. 1 и2 от Наредба № 9 БНБ за оценка и квалификация на рисковете експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск. Заявява, че банката не е предоставила по- благоприятни условия за обслужване на кредита, тъй като по време на гратисния период не се внасят погасителни вноски по главницата, а се плащат само лихви. Излагат се съображения, защо гратисните периоди водят до оскъпяване на кредита - заемополучателят плаща само лихви, които не намаляват заема, а това, което длъжникът дължи, ще трябва да се покрие впоследствие за по-кратък срок, респективно с по-големи вноски и с по-големи разходи за лихви. Сочи се, че по същество длъжниците са поставени в по-тежки условия, което е в противоречие с разпоредбите на Наредбата на БНБ.
Въвежда се твърдение, че анексите, на които се позовава ищеца, са нищожни, тъй като липсва съгласие по съществените елементи на договора, които се изменят с тях. Считат същите за неясни, тъй като не съдържат данни за актуалния размер на дълга към датата на сключването им - за редовната главница, за просрочената такава, за дължимите възнаградителни лихви, неустойки и т.н. Предвид посоченото, заявяват, че не може да се определи съдържанието на насрещните волеизявления на страните и дали се отнасят до един и същи предмет, поради което липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. На следващо място се твърди, че клаузите на посочените анекси са неравнопоставени и поставят кредитополучателите в неравностойно положение. В тази връзка на първо място се сочи, че при подписването на анексите не е изпълнено изискването на закона за информираност на кредитополучателите, тъй като към тях не е приложен погасителен план, от който те да получат информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски - включително и съотношението между главница и договорна лихва, формиращи размера на месечната погасителна вноска, поради което липсва информираност при подписването им. Ответниците считат, че тази непълнота не може да бъде преодоляна от самите анекси, тъй като те не съдържат конкретна информация относно остатъка от дължимата главница, предмет на преструктуриране, общия размер на погасителните вноски, броя, периодичността и датите на погасителните вноски. На следващо място, се твърди, че не е спазено и изискването за ясен и разбираем език на анексите, тъй като не съдържат прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. В тази връзка се сочи, че в анекс № 8 не е установено какъв е дължимия остатък от главницата по кредита, който се преструктурира; не е ясно какъв е произхода на „безлихвения компонент“, как се формира и какъв е размера към датата на сключване на анекса; размера на натрупаните лихви по т. 3. Ответниците заявяват, че погасителния план към този анекс е изготвен четири месеца след подписването му, породи което е изразено и съмнение, че плана е именно приложение към посоченото споразумение. Сочат също така, че в него подлежаща на погасяване главница е посочена в размера на 141 265,95 евро, която сума превишава размер на предоставения кредит. Позовават се на Директива 93/13, относно изискването за прозрачност на договорните клаузи, като сочат какво следва да се разбира под това понятие, съгласно практиката на СЕС. По отношение на анексите се заключава, че предвид обстоятелството, че размерът на задължението е определен на база на нищожни договорни клауза, то анексите представляват спогодби по непозволен договор, които са нищожни съгласно чл. 366 ЗЗД.
Кредитополучателите оспорват валидността на клаузите на чл.5.1, чл. 5.5. и чл. 8 от договора за кредит като неравноправни по смисъла на ЗЗП, като ги считат за нищожни на основание чл. 146 във връзка с чл. 143, т. 9, т. 10 и т. 12 от ЗЗП. Твърди се, че базовия лихвен процент е в пряка зависимост с изпълнение на задължението на кредитополучателите, но в случая липсват основания, правила и условия, при които той се променя, поради което е накърнено договорното равноправие. Считат, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, тъй като изменението на базовия лихвен процент не зависи от фактори, които са извън контрола на банката. За неприложима е намерена и разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от същия закон, тъй като в процесния договор не може да бъде проверено дали са налице предпоставките, визирани в тези оправомощаващи банката разпоредби. Заявява се, че посочените като нищожни договорни клаузи не са индивидуално уговорени, а са част от стандартни, изготвени предварително и типови договори/условия на банката, като ответниците не са имали възможност да влияят върху съдържанието им. В тази връзка, ответниците считат, че тези клаузи са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 146 от ЗЗП. Поради изложеното се оспорва размера на погасената от ответниците главница, като се сочи, че на практика възнаградителната лихва, начислявана и плащана през целия период възлиза на 9,45 %, която е различна от посочената в договора -9,15 %. Подчертава се, че в резултат на неравноправната клауза платените лихви над първоначално уговорения лихвен процент са неоснователно платени по нищожна клауза и подлежат на връщане.
За нищожна и неравноправна се счита от ответниците и клузата от договора, предвиждаща в случай на забава при плащането на възнаградителна лихва дължимост на неустойка за забавата в размер на 15% месечно върху забавената сума. Сочи се, че така уговорената неустойка е необосновано висока, а ако се разгледа като наказателна лихва, представлява забранения „анатоцизъм“ - лихва върху лихва. Ответниците заявяват, че годишния размер на така определената неустойка е 180 %, поради което е обременяващо потребителя обезщетение с прекомерен характер и е несъответна на предвидимите вреди за кредитора. Същевременно считат, че е недопустимо така определената неустойка да бъде заместена с размера на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД, тъй като съдът не е овластен да редуцира размера на уговорената неустойка и изменя съдържанието на неравноправни клаузи. Заявяват, че платеното на основание нищожна клауза се явява лишено от основание и подлежи на връщане, което пряко се отразява на размера на непогасената главница.
Ответниците навеждат твърдения, че част от претенцията на ищеца е погасена, поради изтекла кратка погасителна давност.
Твърди се, че част от ищцовата претенция е погасена, чрез плащане, тъй като са извършили плащане по кредита в общ размер на 56 943,40 евро. Ответниците считат, че с посочената сума са погасени 30,5 броя погасителни вноски по главница на обща стойност 13 930,75 евро, за периода от 01.08.2009 г. до 15.02.2012 г., съобразно първоначалния погасителния план, при уговорената с договора за кредит възнаградителна лихва от 9,15%. Сочи се, че след приспадане на погасената, чрез плащане част от дълга, за периода от 15.02.2012 г. до 30.10.2016 г. са погасени, поради изтекла давност 55,5 броя падежирани анюитетни вноски по главница в общ размер на 36 104,63 евро. Така общия размер на погасената главница, според ответниците възлиза на 50 035,38 евро.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79 ал.1, вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Не се спори между страните, че на 15.07.2008 год. между ищеца като кредитор и ответниците като кредитополучатели е сключен договор за универсален ипотечен кредит, по силата на който банката предоставила кредит в размер на 138 000 евро, усвоим еднократно. От заключението на в.л.Б. се установява, че съобразно условията на договора кредитът е усвоен еднократно, като по сметката на кредитополучателя Д. е преведена сумата от 135 240 евро след приспадане на такса в размер на 2760 евро.
Според чл.5.1 от договора кредитополучателите заплащат годишна лихва, формирана от сбора на базов лихвен процент за евро, определян периодично от управителния съвет на банката, плюс надбавка от 1.50% пункта, която лихва към датата на подписване на договора е 9.15%. С чл. 5.5 от договора банката си запазва правото по всяко време да променя базовия лихвен процент, ако преобладаващите пазарни условия налагат това.
Според чл.5.3, при просрочие при плащането на главницата, банката начислява надбавка над лихвата по чл.5.1. от договора в размер на 15 пункта годишно върху просрочената сума. Върху начислените, но неплатени лихви, се начислява неустойка в размер на 15% месечно, до окончателното им изплащане.
Страните са уговорили кредитът да се погасява с анюитетни вноски при 12 месечен гратисен период за изплащане на главницата. От отговора на задача №14 към експертизата е видно, че при сключване на договора страните са подписали погасителен план с 12 месечен гратисен период, като след изтичането на този гратисен период е предвидено погасяване на главницата на равни вноски от по 821,43 евро, възнаградителната лихва по всяка вноска не е посочена, а е посочена единствено като процент - 9,15%. В заключението е даден отговор, че при анюитетни вноски по главница, вноските по кредита, включващи главница и лихви, са намаляващи.
Подписани са общо осем допълнителни споразумения към договора, като несъмнено е ясно, че след последното е дата от 12.06.2015 год. е подписан и нов погасителен план на 26.10.2015 год. с анюитетни вноски за главницата в размер на 1499,48 евро, дължими след изтичане на гратисния период по допълнителното споразумение, а именно от 15.03.2016 год. Именно въз основа на вноските по този погасителен план ищецът е формулирал претенцията си и претендира присъждане на 41 броя погасителни вноски с настъпил падеж и 48 броя предсрочно изискуеми вноски. С всяко от споразуменията на кредитополучателите е бил предоставен гратисен период за погасяване на главницата, а с някои от тях е уговорен и гратисен период по лихвените плащания (допълнително споразумение №3, №4, №7, №8). Със споразуменията е уговорено преструктуриране на дълга, като просрочената главница се преоформя в редовна (№1), или плащанията се разсрочват, или натрупаните просрочени задължения се включват в т.нар. безлихвен компонент, който се отчита отделно - последната колона в таблица № 1 към заключението.
С предаването на заемната сума банката е изпълнила задължението си по кредитното отношение и за ответниците е възникнало задължение за погасяване на дълга по уговорения начин и в съответствие с подписания погасителен план. От заключението се установява, че кредитът е обслужван сравнително редовно в първата година, когато ответниците са дължали погасяване само на възнаградителната лихва. Към 03.09.2020 год., когато е подписано първото допълнително споразумение, ответниците са били в просрочие, като са дължали главница в размер на 869,64 евро, представляваща главница с настъпил падеж на
15.07.2010 год. от 433,11 евро и на 15.08.2010 год. от 436,33 евро. Заедно с главницата с падеж 15.09.2010 год. от 439,96 евро просрочената главница е преоформена в редовна, общо в размер на 1309,60 евро. Към същата дата размера на просрочените и дължими лихви е бил 2 540,71 евро, от които 2 058,08 евро възнаградителна лихва и 26,54 евро лихва просрочена главница. На 10.09.2020 год. е внесена сумата от 500 евро, с която частично е погасено задължението за лихва и просрочена лихва, като остатъка, заедно с възнаградителната лихва с падеж 15.09.2010 год., са преоформени в безлихвен компонент в краен размер от 3 084,81 евро - отговор на въпрос №6Б. От това следва, че още след изтичането на гратисния период по договора ответниците са срещали трудности при погасяване на задължението си.
В периода от 15.07.2008 год. до момента ответниците са внесли общо сумата от 60 334,22 евро, с които са погасени по счетоводни данни 4 456,62 евро главница, 12 023,44 евро възнаградителна лихва, 17 002,15 евро лихва гратисен период, 71,24 евро лихва просрочена главница, 850,81 евро неустойка договорна лихва, 1 137,49 евро неустойка лихва гратисен период, 2 760 евро такса и 21 942,47 евро безлихвен компонент. От таблица - приложение №1 е видно, че след 15.03.2015 год. ответниците окончателно са преустановили плащанията по кредитното задължение.
В чл.19.1 б.“ж“ от договора е предвидена възможност кредиторът да обяви задължението за изискуемо изцяло преди срока, ако длъжникът просрочи с повече от 30 дни една погасителна вноска или лихва. В случая е очевидно, че ответниците са престанали да погасяват задълженията си още от 2015 год., като спорът между страните относно валидността на допълнителните споразумения не извинява длъжниците, тъй като те не оспорват основното си задължение, поето с договора. В случай, че не са били съгласни с размера на дълга в резултат на допълнителните споразумения, за тях е стояла възможността да погасяват поне по първоначалния погасителен план, което не е сторено. Налице се обективните предпоставки трансформиране на задължението в изцяло предсрочно изискуемо, а е предявяването на настоящия иск кредиторът е упражнил това свое право. Не може да бъде споделено, че задължението е трансформирано в предсрочно изискуемо още на 05.01.2017 год. - датата, на която на ответниците е била връчена исковата молба по т.д.№607/2016 год. С определение №V- 2577/22.12.2016 год. по в.ч.гр.д.№2032/2016 год. разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 18.08.2016 год. е била отменена в частта, с която е постановено незабавно изпълнение и е обезсилен изпълнителния лист, а след оттегляне на исковата молба е правно основание чл.422 от ГПК за установяване на вземането, производството по т.д.№607/2016 год. е било прекратено. Въз основа на обективния факт на забава и упражненото от кредитора право по чл.19.1 б.“ж“ от договора следва да се приеме, че цялото кредитно задължение е предсрочно изискуемо от получаването на исковата молба по настоящото дело от ответниците.
Спори се между страните за размера на задължението, като ответниците считат, че не са обвързани от конкретни разпоредби на договора поради тяхната неравноправност и нищожност, от сключените допълнителни споразумения, поради тяхната нищожност и неавтентичност, както и поради несъобразени от кредитора плащания, погасяване на част от вземанията по давност и чрез възражение за съдебно прихващане.
От формално-логична гледна точка, най-напред следва да бъдат разгледани съображенията за нищожност на чл.5.1, чл.5.5 и чл.8 от договора като неравноправни по см.на чл.146, вр.чл.143 т.9, т.10 и т.12 от ЗЗП. Към датата на сключване на договора, неравноправни клаузи в договор по см. на горните текстове са тези, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора (т.9); позволяват на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание (т.10) и предвиждат цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дават право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (т.12). Според чл.5.1 от договора, единият от компонентите на годишната лихва е базисният лихвен процент, определян периодично от управителния съвет на банката, който подлежи на едностранна промяна от същия орган когато преобладаващите пазарни условия налагат това.
Принципно ЗЗП не лишава кредитора от възможност за последващо едностранно изменение на лихвения процент при промяна в условията на финансовия пазар и аргумент за този извод са текстовете на чл.144 ал.2 и 3 от ЗЗП в редакция ДВ бр.99/2005 год. В практиката си ВКС обаче прима, че и в двата случая е необходимо методът за индексиране и промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът може да промени едностранно цената. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да сочи вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти и не може клаузата да съдържа само изброяване на обективните фактори за възникване на
правото на изменение, за да може потребителят да направи прогноза или самостоятелни изчисления, т.е. да предвиди икономическите последици от сключването на договора. Необходимо е между съконтрахентите да е постигнато съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т.е. относно конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент от този вид банкова сделка - така решение №
№231/06.03.2018 год. по т.д.№875/2017 год. 1 т.о., решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на ВКС, III г.о., решение № 95/13.09.2016г. по т.д. № 240/2015г.на ВКС, II т.о., решение № 205/07.11.2016г. по т.д. № 154/2016г. на ВКС, I т.о., решение № 165/02.12.2016г.по т.д. № 1777/2015г. на ВКС, I т.о., ВКС. В конкретния случай в атакуваните като неравноправни чл.5.1 и чл.5.5 от договора не са посочени конкретни изходни обективни фактори, в резултат на които да се приеме обосновано решение от кредитора за изменение на цената на банковата услуга. Използваната формулировка „преобладаващите пазарни условия“ е обща и неконкретна и лишава потребителя от възможността да извърши информирана преценка за цената на кредита, включително да направи прогноза как тази цена би нараснала във времето. В процесния случай банката се е възползвала от възможността по чл.5.5 от договора и скоро след сключването му размерът на лихвата е увеличен от 9.15% на 9.45%, което на фона на цялото кредитно задължение представлява значително завишаване на цената. Налице е значително неравновесие в правата на двете страни в правоотношението, която е във вреда на кредитополучателите, поради предоставената възможност на кредитора за едностранно изменение при непредвидени в договора основания. Неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално (чл.146 ал. 1 от ЗЗП) - обстоятелство, което не се доказа от ищеца, въпреки вменената му доказателствена тежест. С оглед на това следва да се приеме, че атакуваните разпоредби на чл.5.1 изр.първо и чл.5.5 от договора са нищожни и следва да останат неприложени в отношенията на страните, като регулацията се осъществи въз основа на изрично, индивидуално уговорения лихвен процент при подписване на договора от 9,15%.
Клаузата на чл.5.4 от договора също се преценя от съда като неравноправна и нищожна. С нея се предвижда начисляване на неустойка върху вече начислени лихви, което по естеството си представлява недопустим от закона анатоцизъм в отношенията между ответниците като потребители-физически лица, и банката от друга страна. Освен това, разпоредбата се явява в противоречие с добрите нрави при съобразяване на критериите, заложени в т.4 на ТР №1/15.06.2010 год. по т.д.№1/2009 год. на ОСТК ВКС. Вредите от забавата за кредитора се обезщетяват в необосновано голям размер, при 15% месечно върху просрочените задължения, или 180% на годишна база, което означава, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Клаузата представлява нарушение по чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП в редакция ДВ бр.99/2005 год. - задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което е още едно самостоятелно основание за нищожност на атакувания текст като неравноправен и поради това нищожен. Тази разпоредба също следва да остане неприложена в отношенията между страните.
Ответниците отричат валидността на сключените допълнителни споразумения. Ищецът е представил в оригинал само три от тях, като в хода на процеса постоянно е променял твърденията си кои от тях следва да се приложат в регулацията на отношенията и кои - не. Според съда всички допълнителни споразумения са нищожни, като страдащи от общи пороци, което обезмисля спора от кого са били подписани и дали са автентични документи. В никое от тях не са посочени конкретните просрочени задължения на ответниците, които се преструктурират, преобразуват в т.нар. „безлихвен компонент“ или се разсрочват, което представлява пречка за съобразяване на икономическите последици от преуреждането на отношенията, вкл. и от полезността на гратисните периоди. Не може да се приеме за достоверно твърдението на ответниците, че гратисните периоди са били налагани от банката своеволно и едностранно, тъй като от заключението на графическата експертиза се установява, че споразуменията са били подписани поне от единия от кредитополучателите. Липсата на достатъчно информация в тях, въз основа на която да се извърши преценка за икономическата им полза, включително дали дългът се обременява с нараснала главница и с колко, вместо да намаля, сочи отново на неравновесие в отношенията между страните, като по-слабата и зависима страна е била напълно ненаясно при какви конкретни параметри ще продължи обслужването на дълга. Показателно е, че след последното споразумение №8 погасителния план е генериран няколко месеца по-късно (което не се отрича от ищеца) и това ясно показва, че в момента на подписването му ответниците са били поставени в неизвестност за бъдещите плащания. Отделно следва да се посочи, че със споразуменията са преуредени условията по кредитно задължение, основано на неравноправни клаузи — чл.5.1, 5.5 и чл.8 от договора. В решение № 146/01.11.2017 г. по т. д. № 2615/16 г. на I т. о. ВКС приема, че допълнително споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е нищожно на основание чл. 366 ЗЗД. С решение № 65/06.07.18 г. по т. д. № 1556/17 г. на I т. о., е прието, че допълнителното споразумение би било индивидуално договорено и са преодолени последиците от нищожността, когато то преурежда съдържанието на спорните и установими като неравноправни, по смисъла на чл. 143 ЗЗП, клаузи на основния договор. Когато липсва подобно предоговаряне, а напротив изрично се запазва действието на останалите разпоредби на основния договор, незасегнати от предмета на допълнителното споразумение, за правния спор няма значение качеството на уговорките в допълнителното споразумение като индивидуално или неиндивидуално уговорени. Съобразно така цитираната съдебна практика, допълнителните споразумения не следва да се вземат под внимание при разрешаването на настоящия спор и изчисляването размера на дълга.
В отговора на в.№8 към съдебно-счетоводната експертиза се съдържа изчисление на размера на дълга по първоначалния погасителен план, без да се вземат предвид гратисните периоди по споразуменията и без да се вземат предвид плащанията на неустойката по чл.8 от договора. Вещото лице е изготвило два варианта, като разликата между тях е, че таблица №2 е изготвена при анюитетни вноски по кредита, включваща главница и договорна лихва, а таблица №3 - при анюитетни вноски по главницата и намаляващи вноски по кредита, включващи главница и договорна лихва. Според съда под внимание следва да бъде взето изчислението по таблица №3, тъй като то отговаря на първоначалната воля на страните при сключване на договора. Както се установява от поясненията на вещото лице в съдебно заседание, в таблица 3 е отразено плащането при равни вноски по главницата, както е уговорено с първоначалния погасителен план. Според този вариант, размерът на погасената главница от ответниците е 18 892,89 евро, представляващи 23 броя вноски по 821,43 евро, като последната е с падеж
15.06.2011 год.
Ищецът претендира да му бъде изплатена само главницата от кредитното задължение, в общ размер от 133453,38 евро - сбор от падежирали и предсрочно изискуеми вноски. Както вече се посочи, размерът на погасителните вноски следва да бъде определен въз основа на първоначалния погасителен план, а не чрез погасителния план към споразумение №8. Въз основа на изчисленията на експертизата следва да се приеме, че с плащане ответниците са погасили 23 вноски до 15.06.2011 год. Останали са дължими вноските след това до края на срока на договора. В отговора си ответниците са въвели възражение за погасяване на вноските по давност, което е частично основателно. С кратката тригодишна давност се погасяват само вземанията за лихви по банкови кредити, не и вземанията за главница - решение № 130 от 15.04.2020 г. по т. д. № 1829 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение. Предвид това приложение следва да намери общата петгодишна погасителна давност, която е обхванала вноските с падеж от 15.10.2011 год. до 15.10.2014 год. (исковата молба е входирана на 30.10.2019 год.) С образуването на ч.гр.д.№4715/16 год. по описа на БРС и т.д.№607/2016 год. по описа на БОС погасителната давност не е спирала или прекъсвала. С оглед на това следва да се приеме, че по давност са погасени вноските с падеж 15.10.2011 - 15.10.2014 год. и от ответниците се дължими 60 вноски с настъпил падеж от 15.10.2014 год. до 15.10.2019 год. или 49 285,8 евро и 48 предсрочно изискуеми или 39 428,64 евро, общо 88 714,44 евро.
В резултат на съдебното възражение за прихващане горната сума следва да бъде намалена с вземанията на ответниците за платени без основание възнаградителни лихви и неустойки. След като отношенията между страните се регулират от първоначалния погасителен план, то лихвите в размер над 9,15 % не се дължат. Видно е от отговора на в. 10 към експертизата, че разликата в лихвата между първоначалния й размер от 9,15% и увеличения от 9,45% е 1 451,44 евро, платена изцяло. С тази сума следва да се намали размера на задължението след компенсация, като не може да бъде споделен довода на ищеца, че прихващане не трябва да се извършва, тъй като и без това ответниците дължат възнаградителни лихви в значителен размер, които не са предмет на делото. След като самият кредитор не е извършил прихващането към момента на предявяването на иска, ответниците разполагат с възможността да предявят вземанията си за съдебно прихващане срещу претендирания дълг. Същото се отнася и за недължимо платените неустойки в размер на 3 973,98 евро, които се формират като сбор от неустойка договорна лихва - 1028,08 евро и неустойка лихва гратисен период - 2 945,90 евро. След извършено прихващане, размерът на дължимата главница е 83 289,02 евро и в този размер претенцията следва да бъде уважена, а за разликата - отхвърлена.
Всяка от страните има право на разноски съобразно уважената, респ.отхвърлена част от иска. Ищецът е направил разноски по представен списък в размер на 17 572,48 лв. От тях следва да му се присъдят 10 967 лв. Ответниците са направили разноски по представен списък в размер на 7 500 лв. От тях, съразмерно на отхвърлената част следва да се присъдят 2 819,20 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН ********** и М.С.Д., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***, да заплатят солидарно на „Алианц Банк България“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане,, бул. „Мария Луиза“ № 79 сумата от 83 289,02 (осемдесет и три хиляди двеста осемдесет и девет 0.02) евро, представляваща главница по предсрочно изискуем договор за универсален ипотечен кредит №
31583/15.07.2008 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 30.10.2019 год. до окончателното изплащане на
v«*
задължението.
ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН ********** и М.С.Д., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***, да заплатят поравно на „Алианц Банк България“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане,, бул. „Мария Луиза“ № 79 разноски в първоинстанционното производство в размер на 10 967 (десет хиляди деветстотин шестдесет и седем) лв.
ОСЪЖДА „Алианц Банк България“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане,, бул. „Мария Луиза“ № 79 да заплати на В.Д.Д., ЕГН ********** и М.С.Д., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: *** разноски в първоинстанционното производство в размер на 2 819,20 (две хиляди осемстотин и деветнадесет 0.20) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: