Производството е по чл.390, ал.1 от ГПК. Молителят “Гиа транс” ЕООД – гр.Кърджали, сочи в молбата си че на 07.02.2011 г. дружеството сключило договор за превоз с “Транскомерсиал” ООД – гр.Смолян, по силата на който последното дружество се задължило да извърши превоз на 21 тона вино от гр.Септември до Брянск, Руска федерация в срок до 14.02.2011 г. Товарът била доставен със закъснение на 18.03.2011 г., като същият не бил годен за консумация, от което за “Гиа транс” ЕООД претърпяло имуществени вреди в размер на 23 999.05 евро. Дружеството възнамерявало да предяви иск против “Траскомерсиал” ООД за обезщетяване на настъпилите в резултат на неизпълнението вреди. Имали притеснения, че до приключване на съдебното дело било възможно “Транскомерсиал” ООД да се разпореди със свои активи и така да осуети изпълнение на съдебното решение, постановено в полза на “Гиа транс” ЕООД. Моли съда да допусне обезпечение на бъдещ иск до сумата от 23 999.05 евро, или 46 938.06 лв. по курса на БНБ, като наложи запор на МПС, собственост на “Транскомерсиал” ООД, както следва: камион, марка “Скания”, рег. № СМ 8433 АС, с първоначална регистрация 16.07.1996 г. и камион марка “Скания, рег.. № СМ 2797 АК, с първоначална регистрация 19.02.1988 г. Сочи се, че не били в състояние да представят документ за собственост та описаните МПС, тъй като регистърът за собственост върху МПС не бил публичен, какъвто бил и отговорът на ОД на МВР – Смолян. Затова и с оглед защитата на интереса на трети лица, молят в евентуално издадената обезпечителна заповед да бъде изрично отбелязано, че същата може да бъде основание за налагане на запор само ако описаните МПС са все още собственост на “Транскомерсиал” ООД. Претендират разноски. Към молбата са представени като доказателства договор-заявка за превоз на стока № 66/07.02.2011 г., заявка договор № 28/07.02.2011 г., фактура № 140/08.02.2011 г., международна товарителница CMR, формуляр за изпращане на пари, фактура № 141/08.02.2011 г., писмо до ОД на МВР – Кърджали, СМР от 09.02.2011 г., допълнително споразумение към договор № 1/06-06 от 01 юни 2006 г. с дата 18.03.2011 г., фактура № 1735/09.02.2011 г., претенция за качество с дата 30.03.2011 г., протокол от лабораторни изпитания с дата 11.04.2011 г., атестат за акредитация на органа по сертификация № 2162, служебна бележка с дата 28.03.2011 г., акт за приемане-предаване на оказани услуги по договор № 1/06-06 от 01 юни 2006 г. с дата 27.03.2011 г., претенция изх. № МР-11/113 от 14 април 2011 г., писмо изх. № 282/19.04.2011 г., претенция изх. № 281 от 15.04.201 г., писмо с дата 18.04.2011 г., писмо с дата 20.04.2011 г., писмо изх. № 282 от 19.04.2011 г., инвоис фактура № 313/28.03.2011 г., инвоис фактура № 282/25.02.2011 г., инвоис фактура № 295/24.03.2011 г., инвоис фактура № 301/25.03.2011 г., инвоис фактура № 305/21.03.2011 г., фактура № **********/14.03.2011 г., фактура № **********/21.03.2011 г., фактура № **********/28.03.2011 г., фактура № **********/28.03.2011 г., рекламация за забава при доставката на основание чл.30, ал.3 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки с нотариална заверка на подписа, писмо № ПП-Р9-6289/11.10.2011 г., на ОД на МВР – Смолян. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, констатира: С оглед твърденията на молителите родово компетентен да разгледа бъдещият иск е Кърджалийския окръжен съд, поради което молбата с правно основание чл.390, ал.1 от ГПК е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Бъдещият иск против “Транскомерсиал” ООД – гр.Смолян е подкрепен с убедителни писмени доказателства, видно от представените фактури № 140/08.02.2011 г. и № 141/08.02.2011 г., заявка договор № 28/07.02.2011 г., международна товарителница CMR, СМР от 09.02.2011 г. с ръкописен текст на нея, протокол за лабораторни изследвания с дата 11.04.2011 г., както и от останалите писмени доказателства. От анализа на представените към молбата доказателства, обаче не може да се направи извод, че за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, т.е. не е налице обезпечителна нужда. За да обоснове наличието на обезпечителна нужда, молителят сочи, че имали притеснения, че до приключване на съдебното производство е възможно “Транскомерсиал” ООД да се разпореди със свои активи. Това твърдение не е подкрепено с каквито и да е доказателства, а и по делото няма данни за наличието на такава опасност. Обезпечителната нужда е конкретна за всеки отделен случай и наличието й следва да се преценява с оглед доказателствата и данните по делото. Наличието на притеснения у молителя, като субективни усещания, не е основание да се направи извод, че ще бъде невъзможно, или действително ще бъде затруднено осъществяването на правата по решението. Впрочем, освен наличието на притеснения, не се сочат други данни, от които може да се направи извод за наличието на обезпечителна нужда, поради което искането за допускане на обезпечение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. На следващо място не са индивидуализирани моторните превозни средства, чийто запор се иска и не е установено чия собственост са те. Молителят е имал възможност да поиска издаването на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова относно индивидуализацията на товарните автомобили, но такова не е поискано, поради което и предвид указанията, дадени в определение № 1477/19.11.2011 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д. № 1144/2011 г., молбата за обезпечение е неоснователна и на това основание. Водим от изложеното и на основание чл.395, ал.2 от ГПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “Гиа транс” ЕООД – гр.Кърджали за допускане обезпечение на бъдещ иск против “Транскомерсиал” ООД – гр.Смолян, за заплащане на сумата в размер на 23 999.05 евро, или 46 938.06 лв. по курса на БНБ, чрез налагане на запор върху моторни превозни средства - камион, марка “Скания”, рег. № СМ 8433 АС, с първоначална регистрация 16.07.1996 г. и камион марка “Скания, рег.. № СМ 2797 АК, с първоначална регистрация 19.02.1988 г., като неоснователна. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Председател:
|