Р Е Ш
Е Н И Е
№
08.01.2021 г. гр.
Балчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд -
Балчик граждански
състав
на осми декември през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цонко Иванов
секретар Радостина Стоилова
прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Иванов
гр.дело № 116
по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по искова
молба от „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес: гр. Варна, район /р-н/ Приморски, бул. „Княз Борис I“, бл. № 111, бизнес
център, ет. 9, представлявано от управителя С. М. Д., чрез адв. К.Д.Т. - ВАК-
процесуален представител и съдебен адрес:***, /партер- вътрешен двор/ срещу „АГРОРОМЕКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Балчик, общ. Балчик, обл. Добрич, ул. Приморска № 22, представлявано от
управителя Р.Д.А., ЕГН: ********** и солидарно отговорния длъжник: Р.Д.А.,
ЕГН:
**********, с адрес: ***, правно
основание:
чл.
422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, цена на иска: 13847.86лв. /тринадесет хиляди осемстотин
четиридесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/.
Ищецът твърди, че на 26.09.2019 г.
подава Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК пред Районен съд - гр. Варна срещу солидарно отговорните длъжници-ответниците,
които съгласно запис на заповед, издаден на 25.01.2019 г., са се задължили да
платят сума в размер на 13847,86лв. /тринадесет хиляди осемстотин четиридесет и
седем лева и осемдесет и шест стотинки/ на ищеца. Заявлението по ч.гр.д. №
757/2019 г. по описа на РС - Балчик е уважено и издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителен
лист № 378/27.09.2019 г. е образувано и изпълнително дело № 1065 от 2019 г. при
ЧСИ Л.Т., с район на действие Окръжен съд-Добрич. Длъжникът е подал възражение
срещу заповедта и изпълнението по ИЛ. Ответниците-длъжници към настоящия момент
не са заплатили на ищеца сумата, предмет на заповедното производство. Ищеца има
качеството на кредитор съгласно издадена в полза на дружеството запис на
заповед от длъжниците. Падежът на записа на заповед е определен съгл. чл. 486,
ал. 1, т.1 от ТЗ - на предявяване. Записът на заповед е предявен на 21.08.2019 г.,
и изискуемостта настъпва след изтичане на 24 часа от този ден - 21.08.2019 г.
Моли след като се увери в основателността на твърденията му съдът, да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответниците „АГРОРОМЕКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Балчик, общ. Балчик, обл. Добрич, ул. Приморска № 22,
представлявано от управителя Р.Д.А., ЕГН:********** и Р.Д.А.,
ЕГН:**********,
с адрес: ***, дължат на ищеца "СИЛК ГАЗ
БГ" ООД,
ЕИК:
*********, със седалище и адрес: гр. Варна, район /р-н/ Приморски, бул. „Княз
Борис I“, бл. № 111, бизнес център, ет. 9, представлявано от управителя С. М.
Д., в условията на солидарност, сумата от 13847,86лв./тринадесет хиляди
осемстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща дължима сума по издаден от длъжника „АГРОРОМЕКС“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Р.Д.А.,
ЕГН:********** запис на заповед, издаден на издадена на 25.01.2019 г., с падеж
на предявяване, направено на 21.08.2019 г. ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК-26.09.2019 г. до окончателното й
изплащане, за което вземане е издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №422 /27.09.2019 г.
по ч.гр. д. №757 /2019 г. по описа на Районен съд-град Балчик, гражданска
колегия. Моли присъждане направените по делото разноски, включващи
заплатения адвокатски хонорар и държавни такси.
Ответника „АГРОРОМЕКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Балчик, общ. Балчик, обл. Добрич, ул. Приморска № 22, представлявано от
управителя Р.Д.А., ЕГН: ********** и солидарно отговорния длъжник Р.Д.А.,
ЕГН:
**********, с адрес: *** подават писмен отговор. Твърдят, че предявения иск е
недопустим и неоснователен. Считат, че РС - Балчик не е компетентен по
настоящия спор поради предвиденото в Договор за продажба SGPW19002 от 25.01.2019 г., а такъв е ОС -
Варна. Записа на заповед произтича от правните
взаимоотношения, породени от Договор № SGPW19002 от 25.01.2019 г., като следва да бъдат
приложени клаузите от договора, включително и тази относно компетентността на
съда.
Молят да се приеме, че предявеният иск е недопустим поради некомпетентност на
Районен съд гр. Балчик и настоящият правен спор следва да бъде разглеждан от ОС
- Варна. Ищецът-кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз
основа на запис на заповед, не е упоменал основанието за издаването на записа
на заповед, нито е доказал на какво основание е възникнало претендираното
вземане. Оспорват, че дължат солидарно на ищеца сумата от 13847,86лв. и че
записът на заповед им е бил предявен. Между ищеца и „Агроромекс“
ЕООД е сключен Договор № SGPW
19002
от 25.01.19 г. за покупко-продажба на българска пшеница реколта 2019 г.
Страните са се споразумели, че плащането в размер на 10652,20лв. е преведена
авансово към датата на подписване на договора. „Агроромекс“
ЕООД е издал ф-ра №341/25.01.2019 г. Платежни
нареждания към този договор не съществуват. Плащането е извършено с протокол за
прихващане от 25.01.2019 г., съгласно, който има намесена трета фирма „ГРИИН
ПЛАНЕТ“ ЕООД., която не е страна по Договор № SGPW 19002 от
25.01.19 г. По Договор № SGPW19002 от 25.01.19 г. „Агроромекс“ ЕООД не е получавал суми. Видно от документите
купувачът не е изпълнил точно и в срок
задължението си
по
Договор №SGPW19002
от
25.01.19 г. Задължителната съдебната практика по въпроса, че договарянето в
нарушение на добрите нрави е основание за нищожност и на търговските сделки по
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на договора е пречка за възникване на задължение от ответниците.
Отсъствието на валидно съглашение за заплащане по договора води до частична
недействителност (нищожност) на сключен договор. Налице е
каузално правоотношение като причина за издаването на записа на заповед.
Оспорват твърдението, че записът на заповед им е предявен. Разполагат с копие
на записа на заповед, която е подписал в деня на подписване на договора, в
който не е посочена дата, тъй като тази запис на заповед никога не му е била
предявявана и не е полагал дата върху нея. Оспорват дължимостта на сумата по
записа на заповед. Считат, че с оглед съществуването на каузалните
правоотношения между страните, с доказването им се опровергава дължимостта на
сумата по записа на заповед. Молят съдът да приеме предявения иск като
недопустим поради липса на компетентност на Районен съд гр. Балчик. Молят да се
приеме, че предявеният иск за задължение в размер на 13847,86лв.,
представляващо главница по запис на заповед от 25.01.2019 г., е неоснователен и
да се отхвърли изцяло.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и доказателствата приема: Не се спори между
страните, че имат дългогодишни търговски взаимоотношения. Спори се помежду им
от ответниците дължимостта на претендираната сума по записа на заповед. Ищеца,
чрез пълномощника си адв.Д. не оспорва, че е налице каузално правоотношение по
издадената заповед за изпълнение предвид твърденията на ответниците. Представя
сключения договор за продажба на пшеница от 25.01.2019 г., по повод на който е
издаден Запис на заповед от 25.01.2019 г., който не се оспорва от страните, и
че издадената заповед е обезпечение при неизпълнение на договора. Твърди, че ищеца
е изпълнил точно и в срока задължението си по договор от 25.01.2019 г.. За
целта е направен протокол за прихващане, който представя. Оспорва твърдението
на ответната страна, че цената по договора не съответства на тоновете и от тук
съответната клауза е нищожна. Счита, че се касае за грешка, която обаче е
техническа и от тук клаузата, която е в т. 1 от договора от 25.1.2019 г.,
следва да се тълкува съгласно чл. 20 ЗЗД, а именно съгласно т. 3 и т. 1 от
договора, т.е. количеството на тонажа следва да се приеме че е толкова, колкото
е продажната цена. Ответното дружество е издало фактура № 341, в която е
написано 40,970 т по 260 лв./т, от което следва, че е съгласно със съответната
цена и тонаж и от тук сумата следва да се определи като действително уговорена
между страните.
Ответниците не
спорят, че е налице каузално правоотношение, а именно че подписаният договор от
25.1.2019 г. за обезпечение на който е издаден процесният запис на заповед,
което не се спори от ищеца.Твърди, че въпросният запис на заповед, който е
издаден включва в себе си, освен тази сума от 10652лв., включва и сумата от 30%
като неустойка. Доказателства за уговорена неустойка не представя, а и такава
не е отразена, като процент в Договор № SGPW 19002 от 25.01.19 г..
Съгласно
константната практика на ВКС относно правилата
за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса,
независимо от процесуалното си качество, кредиторът-ищец следва да докаже
факта, от който произтича вземането му, за обезпечаването на което е издаден
процесния запис на заповед, а длъжникът да докаже възраженията си-абсолютни
/срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични-основани на
отношенията с кредитора, включително-погасяване на задълженията му по
каузалната сделка. Възражението е защитно средство на длъжника срещу материалноправните предпоставки в изпълнителния процес. В
производството по чл. 422 ГПК, ответникът по
иска с оглед задължителната практика следва не само да направи, но и да изчерпи
и докаже своите правопогасяващи възражения - били те
абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ или лични -
свързани с взаимоотношенията му с кредитора. Именно от естеството на тези
възражения се извежда и предмета на доказване по иска по чл. 422 ГПК в хипотеза на
произтичащо от менителничен ефект задължение.
В разменените
книжа ответниците са навели единствено възражение за неистинност на процесния запис на заповед,
основано на твърдение, че същият е в нарушение на
добрите нрави. С оглед твърдението на ищеца, неоспорено от ответниците за
наличие на договор за продажба и споразумение помежду им е назначена и
изслушана счетоводна експертиза.Като крайно заключение вещото лице е
констатирало твърдяните от страните превеждани
авансови суми, издадени фактури и извършени прихващания, но „Агроромекс“ ЕООД е останало задължено към 31.12.2019 г. към
ищеца със сумата 10652.20лв.
От
доказателствата и изложено следва да се приеме, че по делото е установено, че между
страните не е спорно съществуването на
каузално правоотношение, задълженията по което са обезпечени с процесния запис на заповед. Поемането на менителничното задължение
възниква като резултат на строго формална
абстрактна сделка, по която волеизявлението на
издателя е негов пряк източник и то следва да бъде закрепено върху ценната
книга с подписа на лицето или неговия представител. Не се
оспорва подписа на издателя и авалиста в записа на
заповед. Разпоредбата на чл. 461 от ТЗ ясно
регламентира, че ако менителницата носи подписа на
лица, които не могат да задължат лицето, от името на
което е подписана, волеизявлението на
последното не поражда менителничноправните последици,
към които е насочено.Такова в настоящия случай не се установи.
С оглед на изложеното съдът приема, че по
отношение на първия ответник искът за установяване на съществуването на задължение по процесния запис на заповед
е основателен и доказан и следва да бъде уважен. По отношение на иска срещу втория ответник, подписал записа на заповед като авалист,
съдът взе предвид както вече бе посочено, по делото се установява и страните не
спорят за съществуването на каузално
правоотношение, задълженията по което са обезпечени с процесния запис на заповед. Посочено бе също, че вторият ответник-авалист по записа на заповед
не е въвел доводи и факти, нито е провел доказване на
недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на поемателя - ищец по делото. Не е налице и валидно въвеждане
на възражение за недобросъвестност на поемателя или
за злоупотреба с права от негова страна. С оглед на това
следва да се приеме, че по отношение на
втория ответник - авалист по процесния запис на заповед предявеният иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер
на 1617лв., както и разноските в исковия
процес в размер на 2839.43лв.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за
установено, че „АГРОРОМЕКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Балчик, общ. Балчик, обл. Добрич, ул. „Приморска“ №
22, представлявано от управителя Р.Д.А., ЕГН: **********, и солидарно
отговорният длъжник Р.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, солидарно дължат на „СИЛК ГАЗ БГ“
ООД,
ЕИК:
*********, със седалище и адрес: гр. Варна, район /р-н/ Приморски, бул. „Княз
Борис I“, бл. № 111, бизнес център, ет. 9, представлявано от управителя С. М.
Д. сумата 13847.86лв. /тринадесет хиляди осемстотин четиридесет и седем лева и
осемдесет и шест стотинки/ по запис на заповед
от 25.01.2019 г., за която по ч. гр. д. № 757/2019 г. на
Районен съд - Балчик е издадена Заповед
№ 422 за изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА „АГРОРОМЕКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Балчик, общ. Балчик, обл. Добрич, ул. „Приморска“ № 22, представлявано от
управителя Р.Д.А., ЕГН:**********, и солидарно отговорният длъжник Р.Д.А.,
ЕГН:
**********, с адрес: ***, солидарно да заплатят на „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Варна,
район /р-н/ Приморски, бул. „Княз Борис I“, бл. № 111, бизнес център, ет. 9,
представлявано от управителя С. М. Д. направените в заповедното
производство разноски в размер на 1617лв.,
както и разноските в исковия процес в размер на 2839.43лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: