Решение по дело №124/2015 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 258
Дата: 24 юли 2015 г. (в сила от 20 ноември 2015 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20155320100124
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 24.07.2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                              трети граждански състав

на седми юли                                             две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: А.Г.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 124 по описа за 2015 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ.

ИЩЕЦЪТ Н.С.Ч. с ЕГН ********** с адрес: *** твърди, че на на 16.06.2014г. около 08:30 часа в гр. К. на ул. „Д.ш.“ № ***в близост до магазин „Е.“, като отивал на посещение към личния си лекар, чийто кабинет се намирал до магазин „Е.“ и бил придружаван от съпругата си, ищецът бил ударен в гръб от Товарен автомобил, марка - М., модел- С. 312, с peг. № РВ **** АР, собственост на ЕТ „Б. -Е. - С. А.“ с ЕИК ****, управляван от Н.Д.Б. с ЕГН **********. Мястото представлявало локално, затворено платно, успоредно на главния булевард и било затворено за движение, а се ползвало само от автомобили, които зареждат намиращите се там магазини. За претърпяното Пътнотранспортно произшествие (нататък – ПТП) бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.06.2014г. В Протокола се констатирали обстоятелствата и причините за ПТП, а именно: „Водачът на МПС при извършване на маневра на заден ход, не упражнява достатъчно контрол над автомобила и пътя зад себе си и блъска преминаващия пешеходец“. Вследствие на това от удара, ищецът паднал и загубил съзнание. По-късно разбрал, че имало и други хора, които заедно със съпругата му се развикали на шофьора да спре, защото движейки се на заден ход, той също не видял ищеца и само намесата на другите присъствали на инцидента спасила живота му. След инцидента бил откаран в МБАЛ „Д-р К.П.“ ЕООД - гр. К., където постъпил за наблюдение и лечение. В същата болница го прегледал специалист по съдебна медицина - Д-р Н.В., който установил наличие на следните увреждания: в окосмената част на главата рана с неравни ръбове, с размери около 5 см; по тила и по лицето овални отоци с бледо - морав цвят с размери около 6-7 см; охлузна рана в дясна раменна област, контузии по главата и сътресение на мозъка. На 30.06.2014г., тъй като оплакванията му от болки в главата и световъртеж не отминали, ищецът бил прегледан отново от лекар специалист и му било назначено съответното предписание. Вследствие на тези увреждания претърпял болки и страдания, които и към настоящия момент продължавал да търпи, а именно: обичайния му ритъм на живот бил нарушен. Преди инцидента бил уверен на улицата, не изпитвал притеснение и страх от движещи се автомобили, самостоятелно и без чужда помощ ходел в родното си село. След преживения инцидент изпитвал панически страх от движещи се автомобили и престанал да излизам сам от дома си, да ходи до магазина, да се разхожда и да се движи без придружител. В тази връзка самочувствието му намаляло, тъй като не се чувствал пълноценен, а в тежест на близки и роднини. Всичко това го депресирало, затворил се в себе си, нямал спокоен сън и често сънувал кошмари. При падането се подпрял на ръцете си, поради което още чувствал болки в раменете. Често получавал световъртеж, трудно запазвал равновесие вследствие на сътресението на мозъка. Като цяло качеството му на живот се влошило вследствие на удара от автомобила, защото всичко, което вършел извън дома си било свързано с движение по улиците, от които изпитвал страх. Налице била валидно сключена застраховка гражданската отговорност на водача Н.Д.Б. за причинените вреди на трети лица във връзка с притежаването и използването на товарния автомобила peг. № РВ****АР, с който било причинено пътно-транспортното произшествие. Моторното превозно средство било застраховано в ответното дружество ЗД „Б.И.” АД, ЕИК **** със застрахователна полица № ****, валидна от 13.05.2014г. до 13.05.2015г.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства и влошено качество на живот вследствие пътно-транспортно произшествие на 16.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 16.06.2014г. до окончателното изплащане. Претендира за разноските по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** 87 представлявано С.С.П. оспорва иска. Оспорва твърденията в исковата молба. Признава факта, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” с виновното лице за процесния автомобил, към датата на ПТП. Оспорва истинността на механизма на описаното ПТП, вината и противоправното деяние на Н.Д.Б., описани в констативния протокол за ПТП. Твърди наличие на сьпричиняване от страна на пострадалия, който пресича на необозначено за целта място, при ограничена видимост зад превозното средство. Счита, че процентът на сьпричиняване е най - малко 50 %. Оспорва иска по размер като завишен.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира за разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.06.2014 г. около 8:30 часа, ищецът и съпругата му отивали на преглед в неврологичен кабинет, находящ се в град К. като се движели по локалното платно на адрес ул. Д.ш. № 1. Свидетелската Ч. избързала нанапред да провери работи ли лекарския кабинет по същото време свидетелят Б. отивал на работа в склада за полиетиленово изделия, който се намира на същия адрес, като управлявал товарен автомобил „М. С.” на заден ход. Товарният автомобил бил с плътни задни врати и видимостта назад се осигурявала от странични огледала. Огледало за обратно виждане в кабината на водача нямало. По време на движението на заден ход по локалното шосе, водачът Б. забелязал, че от магазина излиза жена и минава зад движещия се микробус. Проследил движението й на страничните огледала за обратно виждане и продължил движението си. Междувременно, ищецът се вървял пеш на запад и бил с гръб към идващия също на заден ход микробус  (посоката на движение на автомобил и пешеходец е една и съща), когато при опита да довърши маневрата, товарният автомобил го блъсна отзад, в момент, когато последния е бил зад автомобила. Водачът влизал в това локално платно ежедневно, то се ползвало за работещите в обектите пред него. Нямало пешеходна пътека самото платно, тя се намирала на главния път. Б. не извикал човек, който да го направлява при движението на заден ход поради честотата на влизане в този път. Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през деня, при добра видимост на дневна светлина. Настилка по време на произшествието е била суха. В мястото на произшествието няма намерени следи от гуми. В резултат на произшествието, пешеходеца Н.Ч. е пострадал. Ударът е настъпил в задната част на т.а. „М. 208Д”. След удара т.а. „М. 208Д” е спрял. Мястото на удара по дължина и широчина се определя от разположението на т.а. „М.” спрямо платното, и разположението на пострадалия пешеходец. Ударът е настъпил на локалното платно за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина срещу неврологичния кабинет; по широчина около средата на платното. Ако т.а. „М. С.” е бил с плътни задни врати, то тогава водача му е нямал техническа възможност да забележи пешеходеца преди момента на удара чрез огледалата за обратно виждане и съответно е нямал техническа възможност да избегне произшествието. Ищецът паднал на платното зад автомобила, водачът му помогнал да стане, извикал полиция. Вследствие на ПТП ищецът е получил контузия на главата и лицето. Мозъчно сътресение. Разкъсно-контузна рана на главата. Описаните увреждания са причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети, условие за каквото има при блъскане на пешеходец от автомобил и падане върху терена. Уврежданията са причинили разстройство на здравето, извън случаите на член 128 и чл. 129 от НK или временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителният период не надхвърля 30 дни. Оплакванията са в две основни направления - болки в ударените места и т.нар. общо-мозъчна симптоматика (главоболие, световъртеж, гадене). Освен физическите болки, към които всеки има индивидуално усещане и поносимост, ищецът споделя и психични оплаквания, които са най-вероятно последица от остра стресова реакция. Относно тези оплаквания не е възможно да се направи извод, поради което е препоръчителна консултация с психиатър. След произшествието незабавно се отзовали полицейски служители, бил съставен протокол за ПТП от 16.06.2014г., в който е прието, че водачът на МПС при извършване на маневра на заден ход, не упражнява достатъчно контрол над автомобила и пътя зад себе си и блъска преминаващия пешеходец. След пътния инцидент ищецът бил приет в Хирургично отделение па МБАЛ - К. с ИЗ № 3854 на 16.06.14 г., като постъпвал за пръв път по спешност като участник в ПТП. Имало несигурни данни за загуба на съзнание. С охлузна рана в тилната част на главата и дясна раменна област. Съобщил за болка в дясна гръдна половина. С оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене без повръщане, отпадналост. След консултация с невролог и хирург в ЦСМП се хоспитализира за наблюдение и лечение. На 30.06.2014 г. е прегледан от личен лекар с амб. лист № 3205 с диагноза: последици от други и неуточнени мозъчно-съдови болести, повърхностни травма па окосмената част на главата, други видове стенокардия, облитериращ аромбангиит (болест на Бюргер), хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност. Ищецът е инвалид I група без чужда помощ поради преживян исхемичен мозъчен инсулт с пареза на леви крайници и паркинсонов синдром, артериална хипертония. На 19.06.2014 г. е освидетелстван от съдебен лекар, който е описал 5 см ракъсно-контузна рана в окосмената част на главата, травматични отоци по тила и лицето. След като се прибрал от болницата, ищецът бил зашеметен и никъде не ходел. Имал главоболие и световъртежи, било го страх да се движи. По-рано излизал в градинката, събирал се с приятели, след инцидента отказвал дори при личния си лекар за лекарства да ходи сам, изпитвал страх от колите. Ищецът пострадал психически, казвал че не помни какво е станало на този ден, по цял ден лежал. Не е спорно между страните (признава се с отговора на исковата молба), че по време на ПТП за товарен автомобил „М. С. 312“ с рег. № РВ **** АР, собственост на ЕТ „Б. -Е. - С. А.“ с ЕИК **** е била валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № ****, валидна от 13.05.2014г. до 13.05.2015г.

Други обстоятелства от значение по делото не са установени и други доказателства не са ангажирани.

Горната фактическа обстановка са установява от събраните по делото доказателства – гласни, писмени и неоспорените в производството заключения по съдебномедицинската и автотехническата експертизи. Съдът ползва всички писмени доказателства, като неоспорени кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели като кореспондиращи си, взаимно допълващи се и съответстващи на заключението на САТЕ, СМЕ и писмените доказателства. Съдът кредитира изцяло и показанията на св. Ч., ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК като кореспондиращи с показанията на св. Б., също внимателно причинени, предвид твърдението че той е пряк причинител на вредата. Показанията та тези двама свидетели пряко кореспондират с протокола за ПТП и заключението на автотехническата експертиза. Не са налице оспорени или противоречиви доказателствени източници, които да налагат нарочен коментар и изключване от доказателствата по делото.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди (деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя). В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на обсъжданото ПТП – 16.06.2014 г., по силата на което ответникът по делото, е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица  не е спорно в процеса. По изложеното съдът приема, че за посочения период ответникът е приел да носи риска от настъпването на вреди при управлението на товарния автомобил „М. С. 312“ с рег. № РВ **** АР, собственост на ЕТ „Б. -Е. - С. А.“ с ЕИК ****, причинени от собственика на това МПС, както и от всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.

По делото де доказа ха по несъмнен начин обективните елементи на деликта. водачът на автомобила, свидетелят Б. при движението му на заден ход по лакално, еднопосочно платно за движение е нарушил правилата на чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДП: Чл. 40. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. (2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“ И вследствие на това е допуснал ПТП, действително същият не е имал възможност да го предотврати чрез безопасно екстрено спиране, но е ибл длъжен да се увели в свободата на платното преди да предприеме движение назад. С оглед изложеното, съдът приема, че поведението на водача е било противоправно, в нарушение правилата за движение, установени със ЗДП, настъпилият вредоносен резултат е последица то това нарушение и в пряка причинно следствена връзка с резултата – увредата на ищеца. В случаите на деликт отговорност вината се презюмира по силата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД като ответникът не ангажира доказателства, които да я оборят. според настоящата инстанция, деянието е непредпазливо при форма на вината небрежност – Б. въобще не е огледал локалното платно за пешеходци, извън жената излязла от магазина. Тук следва да се отбележи, че на това платно има разположени множество търговски обекти и друг вид обществени помещения – магазин за хранителни стоки, лекарски кабинет, други магазини (установено със свидетелските показания и заключението на автотехническа експертиза). Елементите на деликта – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя са доказани посредством събраните доказателства, а в резултат на виновното поведение на водача са настъпили травматичните увреждания на ищеца, поради което същият е претърпял търпи неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на здравето. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен.

В отговора по чл. 131 от ГПК ответникът прави възражение за сьпричиняване на вредоносния резултат на основание - чл.51,ал.2 от ЗЗД. Действително данните по делото, установени от всички доказателствени средства, сочат на това, че увреденият е допринесъл получаване на травматичните увреждания, като е нарушил разпоредбата на чл. 108 от ЗДвП: „Чл. 108. (1) Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. (2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница: 1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани;“. В конкретния случай е имало тротоар, който е позволявал движение по него и пресичане перпендикулярно на локалното платно. При определяне на съпричиняването следва обаче да се отчита, че основната причина за настъпилото ПТП е основното нарушение на правилата за движение, допуснато от Б., който не е съобразил поведението си и е нарушил нормата на чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и при липса на добра видимост, не е осигури лице, което да му сигнализира. В тази връзка, размерът на съпричиняването от страна на починалия следва да се приеме до размер на 1/2. На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД е следвало да се намали с 1/2 размера на дължимото общо обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, въз основа на общоприети критерии, които търпят промяна в отделни етапи от развитието на обществото. Затова и указанията по Постановление №4/68г. на ПВС следва да се спазват при коректива на времето и създадената през него съдебна практика, които не приемат общественото положение като абсолютен критерий. Същевременно като ориентир при оценка на конкретната икономическа ситуация (доколкото справедливото обезщетяване на моралните вреди има своя материален еквивалент) съдебната практика приема не толкова косвения показател – работна заплата, колкото нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност”. Като отчете нормата на § 27, ал.1, т.1, б.а от ПЗР на КЗ, според която минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се определят за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, за всяко събитие при едно пострадало лице - 1 000 000 лева, то се налага извод, че общият размер на обезщетенията за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпила смърт на едно лице при ПТП следва да е до посочената граница.

Като изходи от установените факти за получените травматични увреждания и продължителността на възстановяване на ищеца вследствие ПТП, както и емоционалното му състояние след травмата, съдът приема, че за репариране вредите причинени на ищцата следва да се определи обезщетение в размер на 3 000 лева, което предвид приетото от съда съпричиняване следва да се намали до размера от 1 500 лева. Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -16.06.2012г. до окончателното плащане, като за разликата над 1 500 лева до пълния предявен размер от 2 500 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

ОТНОСНО разноските.

Ищецът претендира разноски и такива му се следват на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Доказани са в процеса разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева и внесена държавна такса в размер на 100 лева. С оглед уважената част от иска следва да се осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 480 лева. Ответникът също претендира разноски и такива, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК му се следват съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е доказал разноски в размер на 620 лева, поради което следва да му се присъдят в размер на 248 лева. Или следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 232.00 лева.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ, ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** 87 представлявано С.С.П. да заплати на Н.С.Ч. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1 5000 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие получени травми, причинени виновно от Н.Д.Б. с ЕГН ********** като водач на товарен автомобил М. С. 312, с peг. № РВ **** АР, собственост на ЕТ „Б. -Е. - С. А.“ с ЕИК **** при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 16.06.2014г. в град К., на ул. „Д.ш.“ № 1, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от увреждането 16.06.2014г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** 87 представлявано С.С.П. да заплати на Н.С.Ч. с ЕГН ********** с адрес: *** разноски по компенсация в размер на 232 (триста двадесет и три) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.