РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вихра М. Къдринска
при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева
като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело №
20225330108723 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Р. Б. К., с ЕГН: **********, против П. М.
Ч., с ЕГН: **********, съгласно която преди около година и половина
ищцата се запознала с ответника. Имали връзка и след няколко месеца
заминали на работа в ***. През м.юли 2021 г. ищцата разбрала, че е бременна
и споделила с ответника. Той се зарадвал и казал, че е съгласен ищцата да
задържи детето. Уверявал я, че като се роди детето, двамата ще се съберат и
ще живеят като семейство.
Междувременно ищцата разбрала, че ответникът имал сключен
граждански брак с друга жена, имал и две големи деца. Той се опитвал да
заблуждава ищцата, че ще се раздели с другата жена, но това така и не се
случило.
На *** г. се родила дъщерята на страните : С.П.Ч., с ЕГН: **********.
След като ищцата била изписана от родилния дом, тя с детето се прибрала в
дома на майка си, който се намирал в ***. Първоначално бащата също
участвал в грижите за дъщеря им, давал и средства, необходими за покупката
на памперси, адаптирано мляко, дрехи и др. за детето.
На 03.04.2022 г. ответникът заминал със семейството си в ***. През
първия месец той изпратил два пъти по 100 евро и след това нито се бил
обаждал да се интересува от детето, нито изпращал пари за издръжка.
Обещавал, че ще се върне в *** и ще бъдат отново заедно с ищцата, но тя
вече не му вярвала. От него ищцата разбрала, че ответникът си бил намерил
работа и получавал трудово възнаграждение по 600 паунда седмично. Освен
дъщеря им, нямало други непълнолетни деца, за които ответникът да се
1
грижи. От него ищцата знаела, че дъщеря му била омъжена и имала свое
семейство, а синът му бил на 19 години и също работел.
Към настоящия момент ищцата разчитала единствено на помощта на
майка си, която била с почти минимална работна заплата и изплащала кредит,
който изтеглила, за да покрие разходите по раждането на детето. Хората, на
които ищцата разчитала финансово, били *** й А.С.К., която от 6 години
живеела и работела в ***, имала жилище, имала и постоянна работа. *** й
С.С.К. също живеел със семейството си в гр. Б., Г.. Той също бил устроен с
жилище и работа и помагал на ищцата финансово.
По изложените съображения ищцата е поискала да бъде постановено
решение, с което да бъде възложено на майката Р. Б. К., с ЕГН: **********,
упражняването на родителските права спрямо малолетната С.П.Ч., с ЕГН:
**********, както и да бъде определено местоживеенето на детето при
майката. Поради ниската възраст на детето, е поискано да бъде определен
ограничен режим на лични отношения на бащата П. М. Ч., с ЕГН ***, който
да има право да вижда детето всяка първа и трета неделя в месеца за времето
от 10.00 ч. до 12.00 ч. като първоначално тези срещи се провеждат в
присъствието на майката, както и да бъде осъден бащата П. М. Ч., с ЕГН
**********, да заплаща месечна издръжка на детето С.П.Ч., с ЕГН:
**********, в размер на 400,00 лв., чрез нейната майка и законен
представител Р. Б. К., с ЕГН **********, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до настъпване на причина, водеща до промяната или
отпадането на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, от падежа до окончателното й изплащане.
Факт било, че *** и *** на ищцата живеели в Г., а те помагали
финансово на ищцата при отглеждането на детето. Посещението при тях
давало възможност на ищцата да осигури по-добри условия да отглеждането
на детето, а тя не знаела адреса на ответника в *** и затова не можела да
поиска разрешение от него за пътуване на детето зад граница. Същевременно,
нямало изгледи той да се върне скоро в ***.
Затова ищцата е поискала да бъде постановено решение, с което да
бъде разрешено на Областна дирекция на полицията *** да издаде паспорт за
задгранично пътуване на детето С.П.Ч., с ЕГН: **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Р. Б. К., с ЕГН: **********, без да е
необходимо съгласието на бащата П. М. Ч., с ЕГН: **********, както и да
бъде разрешено на детето С.П.Ч., с ЕГН: **********, да пътува извън
пределите на Република *** с майка си Р. Б. К., с ЕГН: **********, по посока
всички страни-членки на ЕС и обратно, както и до *** и обратно, по посока
***-***, ***-***, за срок до навършване пълнолетие на детето, без да е
необходимо за целта съгласие на бащата П. М. Ч., с ЕГН **********.
Съответно са налице обективно съединени искове по чл. 127, ал. 2 от
СК и чл. 127а от СК.
В законоустановения срок не е получен отговор на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
2
тяхната съвкупност, както и във връзка с изложеното от страните, съдът
намира за установено следното:
Видно от приетото като писмено доказателство заверено копие на
Удостоверение за раждане /л.6/ страните Р. Б. К., с ЕГН: **********, и П. М.
Ч., с ЕГН: **********, са родители на малолетното дете С.П.Ч., с ЕГН:
**********.
Бащата не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален
представител.
Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на
ищцовата страна, В. О.К., майка на ищцата, последната сама се грижела за
детето си, като свидетелката й помагала. Бащата на детето започнал да плаща
по 100 паунда или по 50 паунда на седмица след като получил исковата молба
за настоящото производство. Ответникът имал в чужбина друго семейство и
не участвал в грижите за детето, а само финансово. Бил в *** за изписването
на детето от родилното отделение, бил много грижовен. Страните се
запознали преди около година и половина и около 3 месеца живели заедно
във *** и ***. Когато бил в ***, през първия месец след раждането на детето
ответникът идвал в дома на свидетелката, където се отглеждало детето, и
помагал. Съгласен бил детето да пътува в чужбина. Дал бил декларация на
ищцата детето да пътува в чужбина с нея. Дошъл в *** и двамата родители
заедно снабдили детето с паспорт. Всеки ден ответникът се обаждал по
телефона на дъщеря си и искал да види детето на камера. В началото след
заминаването на ответника ищцата го търсела по телефона и го молела да си
дойде, а той я заплашвал, че ще й вземе детето. когато идвал в началото в
дома им, той се страхувал да държи детето на ръце – било много малко.
Помагал с покупките и се радвал на детето от време на време.
Ищцата, чрез пълномощника си, в съдебно заседание заявила, че
поддържа иска по чл.127а от СК, защото ответникът не бил дал пълномощно
на ищцата и в бъдеще било възможно да възникнат проблеми за издаване на
нов паспорт на детето, както и относно пътуването в чужбина.
Съгласно заключението от Социален доклад изх.№ *** г. по описа на
Дирекция „Социално подпомагане“-***, както следва :“…Към момента
базовите потребности на детето от дом, храна, облекло, медицинско
обслужване, контакти с връстници, стимулиране на познавателното развитие,
сигурност и топлина са подходящо посрещнати от майката. Между майката и
детето е изградена силна емоционална връзка, наблюдават се спокойни и
хармонични взаимоотношения. В интерес на детето е да поддържа контакти с
бащата. Месечната издръжка на детето е необходимо да бъде съобразена с
потребностите възрастта му за осигуряване на финансова стабилност в
ежедневието. В интерес на социализацията на детето е да му се разреши да
пътува извън пределите на Р.***.“.
Видно от справки, изготвени от ТД на НАП – Пловдив, майката и
бащата на детето към 2022 г. нямат доходи в ***.
Съгласно приложени удостоверения за съпрузи и родствени връзки,
3
двете страни нямат други ненавършили пълнолетие деца.
Така установените фактически положения налагат според съда
следните изводи:
Относно упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето:
При преценката на кого от разделените родители да бъдат
предоставени родителските права по отношение на детето, определящ е
интересът на самото дете, като се съобразят всички обстоятелства, свързани с
възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи
и отношението им към детето, желанието на родителите досежно
отглеждането и възпитанието му, привързаността на детето към родителите,
полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки
на родителите, социалното обкръжение, както и материалните възможности
на родителите. В тази връзка, водейки се главно от интереса на малолетното
дете на страните, съдът намира, че упражняването на родителските права
следва да се предостави на майката. По делото еднозначно се установява
наличието на изградена стабилна емоционална връзка между детето, което е
момиче на няколко месеца, и неговата майка. Майката се стреми да обезпечи
по възможно най-добър начин посрещането на физическите, образователни и
емоционални потребности на детето. Поради изложеното във висш интерес на
малолетната Сандриния е да не се променят осигурената й към момента от
майката спокойна семейна и битова среда, позволяващи нормалното развитие
на детето. Благодарение на грижите, осигурявани от ищцата, детето се
отглежда добре и се развива правилно за възрастта си. Доказателствата по
делото недвусмислено сочат, че ищцата е добър родител.
Ето защо, родителските права спрямо детето Сандриния следва да
бъдат предоставени на майката, като се постанови и местоживеене на детето
при нея, а на бащата да бъде определен подходящ режим на лични контакти с
детето.
Относно режима за осъществяване на личните контакти:
Упражняването на родителските права от единия родител не означава,
че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си
задължения. Неговата връзка с детето трябва да бъде запазена, за да се
осигури на детето пълноценно развитие при присъствието и на двамата
родители в неговия живот. Нито законът, нито съдът са в състояние да
изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта
на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена
до намаляване на негативните последици за детето. В тази връзка трябва да се
отбележи, че при регламентирането на конкретен режим на лични отношения
между детето и родителя, съдът изхожда основно от правата и интересите на
детето, без да отчита неудобството за родителя, който ще се ползва от
правото на лични контакти с детето.
Като уместен режим на лични отношения на бащата с детето съдът
намира следният :
4
Докато детето навърши две години : всяка първа и трета седмица от
месеца, от 10,00ч. до 12,00 в събота и от 15,00ч. до 18,00ч. в неделя, в
присъствие на майката или посочено от нея пълнолетно лице.
След като детето навърши две години : всяка първа и трета седмица от
месеца, от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, с преспиване при бащата.
Именно този режим ще позволи на детето да укрепи и развие връзката
си с баща си. Според съда този режим на лични отношения е най-подходящ,
охраняващ в достатъчна степен интереса на детето, съобразен с
необходимостта от поддържане на контакта му с бащата, същевременно
достатъчно щадящ за детето и създаващ гаранции за правилното му развитие
като личност. Няма пречка при пълноценно използване на предоставеното с
визирания режим време и при промяна на обстоятелствата, да бъде
направено съответно искане за изменение режима на лични контакти в по-
разширен.
За страните по настоящото дело следва да е ясно, че отговорното
родителство предполага единодействие на родителите по отношение
интересите на детето, а основата за това се явява пряката комуникация между
родителите, каквато в случая частично съществува. Както бащата, така и
майката имат своето място в живота на дъщеря си, което несъмнено
предполага и взаимно признание на ползата за детето от едно нормално и
пълноценно общуване с всеки от тях.
Относно издръжката:
Като последица от предоставяне родителските права на майката,
бащата следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на
малолетното си дете.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2 от СК родителите дължат
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
съобразно своите възможности и материално състояние трябва да осигуряват
условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер
на тази издръжка е функция от потребностите на детето и възможностите на
неговите родители – чл. 142, ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от
минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, т.е. една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната, възлизаща от 01.04.2022
г. на 710,00 лв.
Към настоящия момент детето Сандриния е на 8 месеца.
Не се установява някой от родителите на детето да страда от
здравословни проблеми, представляващи пречка същия да работи. Страните
не изплащат издръжки на други лица. Двамата родители не получават
трудови възнаграждения в Р.***, но бащата има доходи във ***, съгласно
показанията на свидетеля и изложеното в исковата молба. Бащата изпраща по
50,00 или по 100,00 паунда седмично на майката за издръжка на детето,
според възможностите си, от завеждане на настоящото производство.
Като обсъди доходите на родителите и тяхното имотно състояние,
5
съдът намира, че адекватният размер на общата месечна издръжка, която
двамата родители са длъжни и могат да осигуряват на дъщеря си Сандриния
възлиза на поне 650,00 лв., за да бъдат посрещнати адекватно потребностите
на детето от храна, облекло, детски забавления и занимания, медицински
грижи и пр. така, както ако то би се отглеждало в семейство от двамата си
родители.
Относно разпределянето на този общ размер на издръжката между
двамата родители, съдът счита за справедливо майката да поеме заплащането
на сумата от 250,00 лева, а останалите 400,00 лева да се осигуряват от бащата,
като се вземе предвид, че понастоящем той е лице, което работоспособно,
здрав е и получава доходи във ***. По делото е категорично изяснено, че към
датата на подаване на исковата молба родителите са разделени и детето се
отглежда от ищцата.
В този смисъл исковата претенцията по чл.127, ал.2 във вр с чл.143, ал.
2 от СК е доказана по основание и по размер, поради което издръжката следва
да се присъди в размер на 400,00 лева месечно, считано от датата на подаване
на исковата молба – 14.06.2022 г., до настъпването на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
Тъй като се касае за определяне издръжка на малолетно дете, на
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ще се допусне предварително изпълнение на
настоящото решението в частта относно издръжката.
Относно заместване съгласието на бащата за пътуване на детето в
чужбина и издаване на международен паспорт:
Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства в
разглеждания казус, грижите за отглеждане и възпитанието на детето са поети
изцяло от майката, която упражнява родителските права. Същата до момента
полага ежедневно тези грижи, като не се установява поведението й по някакъв
начин да е застрашило развитието на детето след раздялата на страните,
настъпила преди повече от половин година. Точно обратното, може уверено
да се заключи, че е осигурила необходимите условия за правилното и
пълноценно развитие на дъщеря си, като е обезпечила адекватно нуждите й. В
тази връзка, няма основание за съмнение, че преценката на ищцата за
бъдещото развитие на детето ще бъде правилна и в негов интерес,
включително що се отнася до избора на задграничните му пътувания. Нито се
твърди, нито се установява, че от пребиваването на детето в чужбина ще
произтекат някакви неблагоприятни последици за него. Твърди се, че вече е
издаден международен паспорт на детето и бащата е предоставил на майката
безсрочна декларация за съгласие детето да пътува с нея във всички държави
по света /приложено е копие от нея по делото/, но това вероятно било
временно решение на този проблем, предвид ограничената валидност на
паспорта, и се поддържа исковата молба в тази част.
При спор между родителите и непостигнато съгласие относно
възможността детето им да напуска пределите на Република *** водещ следва
6
да бъде интересът на детето, а в интерес на малолетната Сандриния ще бъде
тя да може да пътува с майката, на която се предоставя упражняването на
родителските права и която ги е упражнявала досега, справяйки се напълно
адекватно с тази задача. Възможността на детето да може да посещава други
държави, за да се разнообрази неговия светоглед, да се разшири и развива
знанието му за света, е от съществено значение за неговото правилно
психоемоционално развитие. В случая тези пътувания са от значение и за
контактите на детето с разширения семеен кръг по майчина линия. Дори и
детето да има издаден международен паспорт, което не беше потвърдено по
безспорен начин по време на съдебното заседание – не е представено копие на
такъв документ, искането на майката за даване на разрешение от съда детето
да бъде снабдено с паспорт, без съгласието на бащата, се явява основателно и
следва да се уважи. Пътуването на детето в чужбина предполага наличие на
нарочен документ, удостоверяващ самоличността му извън границите на
Република ***. Международният паспорт е призван единствено да обуслови
реализацията на правото на детето да пътува извън страната, поради което
несъмнено е в интерес на детето да се разреши от съда издаването на този
документ.
В случая не следва на основание чл. 127а, ал. 4 от СК да се постанови
предварително изпълнение на решението, доколкото не е поискано такова, а и
не се твърди, както и не се доказа да има предстоящи пътувания на детето,
които биха били осуетени в случай, че съдът не допусне предварително
изпълнение на решението относно издаването на международен паспорт на
детето и относно задграничните пътувания на детето.
Относно разноските:
По отношение на разноските, съдът счита, че в настоящото
производство не следва да се присъждат разноски, поради следното:
В случая правилото за присъждане на разноски, съобразно изхода на
спора, не може да намери приложение в делата по 127, ал.2 от СК и по чл.
127а, ал.2 от СК, пред първата инстанция. Това следва от характера на
производството на спорна съдебна администрация. За разлика от исковото
производство, в производството по 127, ал.2 от СК и по чл. 127а, ал.2 от СК
не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителски права, признати и гарантирани
от закона, т.е. липсва типичната за исковото производство квалификация на
страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда
от правилото за защита най-добрия интерес на детето, ползва и двамата
родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва
да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В
посочения смисъл е Определение № 385/25.08.2015г. на ВКС, I г.о.,
представляващо задължителна за настоящия съд съдебна практика.
Разноските следва да останат в тежест на страните така, както са сторени.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69, ал.1, т.6 и т.7 от
7
ГПК във вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд-Пловдив държавна такса в размер на 576,00 лв. /петстотин
седемдесет и шест лева/ относно присъдената издръжка. Съдът определя
окончателна държавна такса за производството в общ размер на 40,00 лв.,
която следва да се заплати от ответника по делото, с оглед уважаването
исковете на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по
отношение на детето С.П.Ч., с ЕГН: **********, на майката Р. Б. К., с ЕГН:
**********, и определя местоживеенето на детето при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между
детето С.П.Ч., с ЕГН: **********, и бащата П. М. Ч., с ЕГН: **********,
както следва:
Докато детето навърши две години : всяка първа и трета седмица от
месеца, от 10,00ч. до 12,00 в събота и от 15,00ч. до 18,00ч. в неделя, в
присъствие на майката или посочено от нея пълнолетно лице.
След като детето навърши две години : всяка първа и трета седмица от
месеца, от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, с преспиване при бащата.
ОСЪЖДА П. М. Ч., с ЕГН: **********, да заплаща на дъщеря си С.П.Ч.,
с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Р. Б. К., с
ЕГН: **********, ИЗДРЪЖКА в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/
месечно, считано от 14.06.2022 г., до настъпването на законоустановена
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта относно издръжката.
РАЗРЕШАВА ОД на МВР - *** да издаде на детето С.П.Ч., с ЕГН:
**********, действащо чрез своята майка и законен представител Р. Б. К., с
ЕГН: **********, международен паспорт, без да е необходимо за целта
съгласието на бащата П. М. Ч., с ЕГН: **********.
РАЗРЕШАВА детето С.П.Ч., с ЕГН: **********, да пътува с майка си Р.
Б. К., с ЕГН: **********, без да е необходимо за целта съгласието на бащата
П. М. Ч., с ЕГН: **********, като напуска пределите на Република *** и
пътува и пребивава в държави - членки на Европейския Съюз, Република ***,
Република *** и *** до навършване на 18 години на детето.
8
ОСЪЖДА П. М. Ч., с ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Пловдив сумата от 40,00 лв. /четиридесет
лева/ – окончателна държавна такса за настоящото производство.
ОСЪЖДА П. М. Ч., с ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Пловдив държавна такса в размер на 576,00
лв. /петстотин седемдесет и шест лева/ относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9