РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. Плевен, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесети октомври
две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА
Членове: ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
НЕДЯЛКО
ИВАНОВ
при секретар БРАНИМИРА МОНОВА
и с участието на прокурор ИВО РАДЕВ изслуша
докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов по
касационно административно дело № 627/2023 г.
Производството е по чл.
208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба от С.Г.К., ЕГН ********** *** чрез адв. Р.Р. от Адвокатска
колегия – гр. Плевен срещу решение № 264/29.05.2023 г., постановено по а.н.д. №
2434/2022 г. на Районен съд – Плевен.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на
материалния закон - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно и в разрез със закона е
изложил мотив, че АУАН е издаден в предвидения в разпоредбата на чл. 34, ал. 1
от ЗАНН срок, тъй като видно от събраните по делото доказателства, нарушението
е извършено на 24.02.2021 г., а АУАН е съставен на 26.06.2021 г. /изминали са
повече от три месеца/ и безспорно е налице нарушение на разпоредбата на чл. 34,
ал.1 от ЗАНН. Посочва, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН
предвижда два давностни срока за административно-наказателно преследване -
тримесечен и едномесечен, като първият срок започва от деня, в който органът,
който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Навежда доводи, че
от събраните по делото гласни доказателства се установява, че извършеното
нарушение и неговият извършител са станали достояние на органите на „Пътна
полиция“, на които изготвените видеозаписи са предадени за обработка веднага
след заснемането и считано от този момент, същите е следвало да съставят акт за
установяване на административно нарушение най-късно до 24.05.2021 год., което
не са сторили. На следващо място посочва, че не е спазено изискването на
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като актът е съставен само в
присъствието на един свидетел, който не е присъствал на извършване или
установяване на нарушението и АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Навежда доводи, че липсата на вписан втори свидетел в АУАН и липсата на отбелязване
в същия, че е съставен в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, съставляват
нарушения от категорията на съществените, които опорочават издаденото НП. Моли
да бъде отменено изцяло обжалваното решение, а по същество – да бъде отменено
НП.
В съдебно заседание касаторът – С.Г.К.
не се явява, представлява се от адв. Р.Р.
от Адвокатска колегия – гр. Плевен, която поддържа касационната жалба на
основанията, изложени в нея. Моли да бъде отменено наказателното постановление
и претендира присъждане на заплатените пред първата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът по
касация – Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Плевен, не се
явява, не се представлява.
В съдебно заседание прокурорът от
Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че първоинстанционното решение е неправилно
и незаконосъобразно, фактическата обстановка не е установена напълно и са
допуснати съществени нарушения. Счита, че решението трябва да бъде отменено.
Настоящият състав на
Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на
касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на
осн. чл. 218 ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С решението си съдът е потвърдил
Наказателно постановление № 21-0938-004972/25.05.2022 г. на Началник група в
ОДМВР - Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на С.Г.К. на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 850 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/
месеца, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети
общо 12 точки, затова че на 24.02.2021г. в 12:44 часа в с. Ясен, обл. Плевен,
ул. „Генерал Иван Винаров“, до №8, с посока на движение към гр. Долни Дъбник,
управлява лек автомобил марка „Ауди А8“ с peг. № *** (негова собственост), със
скорост 120 км/ч в населено място, при максимално разрешена скорост 50 км/ч. Нарушението е измерено, фиксирано и
заснето с техническо средство АТСС СПУКС ARH CAM S1 с фабричен номер 1174cd.
Настоящата инстанция
намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане
на материалния закон.
Първоинстанционният съд
е обсъдил доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото и е изложил
мотиви, които изцяло се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Пред РС- Плевен са събрани
категорични и безспорни доказателства за това, че С.Г.К. е автор на нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за
което е санкциониран с обжалваното от него НП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в населено място скоростта за движение е определена на 50 км/ч, освен
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак /ал.2/. От доказателствата
по делото- снимка на л. 24 от делото на РС, става ясно, че С.Г.К. е управлявал посоченото МПС и като водач на същото
по смисъла легалната дефиниция по § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в
нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в частност
при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че с поведението си С.Г.К. е осъществил всички признаци от състава на нарушението
по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В случая неоснователно е
възражението на касатора, че АУАН не е издаден в предвидения в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срок, тъй като видно от събраните по делото
доказателства, нарушението е извършено на 24.02.2021 г., а АУАН е съставен на
26.06.2021 г., Действително АУАН следва да бъде издаден в тримесечен срок от
откриване на нарушителя, като в случая в административната преписка се съдържат
множество доказателства, потвърждаващи, че К. е търсен за установяване, дали
той е нарушителят, но не е бил открит независимо от многократните опити. При
заснемането на скоростта на автомобила с техническо средство, в случая
АТСС СПУКС ARH CAM S1 с фабричен номер 1174cd, самоличността на водача не се
установява по категоричен начин, поради което на датата на заснемане на
скоростта 24.02.2021 г.,
водачът не е бил установен, като в случая правилно РС- Плевен е преценил, че
АУАН е съставен в законоустановения срок.
РС е изяснил
фактическата обстановка, като е събрал категорични и безспорни
доказателства относно нарушението. Правилно
РС- Плевен е преценил, че допуснатото от касатора нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, още повече, че разпоредбата на
чл. 189з от ЗДвП предвижда, че за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28
и 58г
от Закона за административните нарушения и наказания, т.е. законодателят изрично
е изключил нарушенията по ЗДвП от категорията нарушения, които могат да бъдат
определени като „маловажен случай“.
Предвид горното
настоящата инстанция намира, че решението като законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на
основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК
съдът
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 264/29.05.2023 г., постановено по а.н.д. № 2434/2022 г. на
Районен съд – Плевен.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.