Решение по дело №946/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 191, във връзка с чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба на П. Т. З. от [населено място], [улица]-21, подадена чрез пълномощника му адв.Б. Г. Б., против чл. 64, т. 11 от Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Димитровград.

 

На основание чл. 189, ал. 2 от АПК, на страната на жалбоподателя в производството е присъединена Т. И. Д. от [населено място]. В искането за присъединяване са изложени съображения за наличие на правен интерес от оспорването и възражения за нищожност и незаконосъобразност на оспорената разпоредба, идентични на тези, посочени от жалбоподателя П. Т. З.. Претендира се присъждане на сторените разноски.

 

В депозираната жалба жалбоподателят П. Т. З. цитира текста на оспорената от него разпоредба от Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Димитровград, и заявява, че има правен интерес от оспорването й, тъй като бил трайно обвързан с територията на Община Димитровград, където бил жител по постоянен и настоящ адрес. Освен това притежавал валидно СУМПС с категории „AM, A1, А2, А, В1 и В“, бил активен водач и управлявал, спирал и паркирал собствения си автомобил „Сузуки“ с рег. № [рег. номер] на територията на [населено място]. Местата за паркиране в централната градска част били ограничени, поради което понякога паркирал на тротоара, така както сторил на 15.04.2024 г. Когато се върнал, заварил репатриращия автомобил („паяка“), който захванал с пипалата си автомобила му. След заплащане на такса за освобождаване в размер на 18 лв. с включен 20 % ДДС (Фактура № **********/15.04.2024 г.), автомобилът му бил освободен. Тази ситуация пряко рефлектирала върху правната му сфера, засягайки го и застрашавайки го с бъдещи подобни действия. Позовавайки се на чл. 56 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, жалбоподателят счита, че разполага с правото на съдебна защита срещу всеки акт, който засяга или застрашава законните му интереси. Оспорената разпоредба от процесната наредба била нищожна, тъй като противоречала на принципа на правовата държава, залегнал в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Ответникът не спазил правилото на чл. 5, ал. 5 от Конституцията, във връзка с чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, тъй като не обнародвал процесната наредба по трите кумулативни способа – в печата, в интернет и по друг подходящ начин. Поради това оспорената част била нищожна, тъй като не била влязла в законна сила от 01.01.2009 г., както грешно се сочело в § 1 от ДЗР на наредбата. При издаването на наредбата, както и на оспорената й част, ответникът не спазил изискванията на чл. 26 от ЗНА, тъй като не публикувал проекта поне 30 дни преди приемането му. Това нарушавало принципите на съгласуваност, прозрачност, стабилност, предвидимост, обоснованост и откритост. Липсвал доклад за съответствие на оспорената разпоредба с правото на Европейския съюз, като същата била в противоречие с вътрешното право. Липсвали мотиви за очакваните финансови резултати от прилагането й, което било в разрез с изискванията на чл. 28, ал. 2 и ал. 4 от ЗНА.

Оспорената разпоредба била нищожна, тъй като по аргумент от чл. 23 от ЗАНН ответникът бил лишен от компетентност да урежда принудителни административни мерки, които можело да се уреждат единствено със закон или указ, издадени от Народното събрание на Република България или Президента на Република България, но не и от общински съвет.

Оспорената разпоредба противоречала на чл. 94, ал. 3, във връзка с чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, които предвиждали, че за неправилно паркиране се налага глоба от 20 лв., но не се предвижда преместване на автомобила.

С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна или да отмени разпоредбата на чл. 64, т. 11 от Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Димитровград, издадена от Общински съвет – Димитровград, както и да му присъди сторените разноски.

 

В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващия П. Т. З., лично, както и от адв.Б. Б.., като пълномощник на двамата жалбоподатели.

 

Ответникът ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - ДИМИТРОВГРАД, чрез своя председател, в писмо вх.№ 6692/09.10.2024 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което изпраща в съда административната преписка, излага становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, алтернативно оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че изложените в нея доводи не намират опора в събраните по делото доказателства. Видно било от приложената административна преписка, че при приемане изменението на оспорения текст на чл. 64, т. 11 от посочената наредба Общински съвет - Димитровград спазил процесуалните правила. Счита, че административният орган не е надхвърлил своите правомощия. Напротив, в рамките изцяло на своята компетентност, предвидил мярка, която да бъде в интерес на опазване на обществения ред и за защита интересите на гражданите на Община Димитровград.

 

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

 

Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Димитровград (Наредбата), част от която е оспорената разпоредба на чл. 64, т. 11, е приета с Решение № 402/27.11.2008 г. на Общински съвет - Димитровград, като съгласно § 1 от Допълнителните и заключителни разпоредби, Наредбата се издава на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и влиза в сила, считано от 01.01.2009 г. Същата е многократно изменяна и допълвана с решения на Общински съвет - Димитровград, представени по административната преписка.

По делото е представена адресирана до Общински съвет - Димитровград Докладна записка вх. № ОбС-07-141/18.04.2017 г. (изх. № РД-28-214/18.04.2017 г.) от Кмета на О. Д. И. Т. Д. относно: изменение и допълнение на Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Димитровград (л. 390 и сл.).В докладната записка са изложени съображения, въз основа на които се предлага да бъдат извършени посочените изменения.

Според разпечатка на хартиен носител от интернет страницата на Община Димитровград (л. 399), докладната записка и проектът са публикувани на интернет страницата на Община Димитровград на 02.11.2016 г.

Отново от разпечатка на хартиен носител от екранна снимка на интернет страницата на Община Димитровград (л. 409), се установява, че на интернет страницата на 13.04.2017 г. е била публикувана справка, изготвена от вносителя в лицето на Кмета на Община Димитровград (л. 406) за постъпилите предложения към 12.04.2017 г. във връзка с докладна записка за изменение и допълнение на Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград. В справката са посочени постъпилите предложения за допълнителни изменения и допълнения с писмо вх.№ ФС-16-124/12.04.2017 г., включително за допълване на чл. 64 от Наредбата чрез добавяне на нов текст, оформен като три нови точки, сред които и т. 11, гласяща: „На тротоари, в нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата“. Отбелязано е, че предложенията са приети.

Видно от представения по делото Протокол № 19 от проведено заседание на 27.04.2017 г. на Общински съвет – Димитровград (л. 377), в т. 1 от дневния ред е включена Докладна записка вх. № ОбС-07-141/18.04.2017 г. (изх. № РД-28-214/18.04.2017 г.) от Кмета на О. Д. И. Т. Д. относно: Изменение и допълнение на Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Димитровград.

С Решение № 582 от 27.04.2017 г. (л. 385), на основание чл. 21, ал. 1, т. 13 и т. 23, ал. 2 от ЗМСМА, Общински съвет – Димитровград е изменил и допълнил член 33, 33а, 39, 40, 41, 50, 50а, 61, 64 и 66 от Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Димитровград, като в чл. 64 е приета нова точка 11, оспорена в настоящото производство (л. 389). В гласуването при приемане на Решение № 582/27.04.2017 г. са участвали 28 общински съветници, от които 18 общински съветници са гласували „за”, 5 общински съветници са гласували „против” и 5 общински съветници са гласували „въздържали се”.

Оспорената разпоредба на чл. 64, т. 11 от Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Димитровград към момента на оспорването има следното текстово съдържание:

Чл. 64. Не се блокират колелата, а се отстраняват автомобили паркирани:

11. На тротоари, в нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.

 

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

 

Оспорването е процесуално допустимо. На основание чл. 187, ал. 1, във вр. чл. 185 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съд, включително в отделни техни разпоредби, без ограничение във времето. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати, или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения.

В случая правният интерес на жалбоподателите да оспорват разпоредбата на чл. 64, т. 11 от Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Димитровград се удостоверява от представените по делото писмени доказателства, видно от които същите имат постоянни адреси на територията на Община Димитровград и са собственици на регистрирани моторни превозни средства, поради което предвиденото в оспорената разпоредба действие по отстраняване на паркирани автомобили на територията на Община Димитровград би могло да засегне техни права и интереси.

 

След преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната част от подзаконовия нормативен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146, във вр. чл. 196 от АПК, съдът счита жалбата за основателна.

 

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 от АПК.

Като компетентни да издават нормативни (подзаконови) административни актове разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл е и по-общата разпоредба на чл. 2, ал. 1 от ЗНА, доколкото се отнася до всички нормативни актове. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. Според чл. 15, ал. 1 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Предвид тази нормативна уредба и във връзка с наведеното от жалбоподателите възражение за нищожност на оспорения текст от Наредбата, следва да се отбележи следното:

В нормативната уредба липсва легална дефиниция на понятието "нищожност". За преценка дали порокът, от който актът страда, води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай актът следва да бъде обявен за нищожен. Правната теория е възприела няколко критерия за разграничаване на нищожните от унищожаемите административни актове. Безспорно акт, издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административно производствените правила водят до нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – тоест издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.

 

Вземайки предвид тези критерии, настоящият съдебен състав приема, че оспорената разпоредба действително е нищожна, като този му извод е обусловен от следните съображения:

 

Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, Общинските съвети имат нормотворческа компетентност, която обаче е ограничена по териториален и предметен обхват. Общинските съвети приемат подзаконови нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение. Съгласно ал. 3 на чл. 76 от АПК, Общинските съвети имат право да издават нормативни актове, с които да уреждат обществените отношения от местно значение, но съобразно нормативни актове от по-висока степен. В така ограничената тяхна компетентност не се включва материята, за уреждане на която липсва делегирана със закон компетентност, както и материята, по която има създадена регламентация, приложима на територията на цялата държава, тоест Общинските съвети не разполагат с правомощия да уреждат материя, за която не са надлежно овластени или която е уредена с общ за територията на страната нормативен акт. Следователно въпрос, уреден от Общински съвет при отсъствие на законова делегация за това, е решен от некомпетентен орган, което е порок, обуславящ нищожността на издадения акт.

Както вече бе посочено по-горе, регламентацията, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, а не да я възпроизвежда, нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения.

Според нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

В разпоредбата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП е въведена принудителна административна мярка - "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". В т. 5 от същата разпоредба ЗДвП предвижда три отделни хипотези за прилагане на тази принудителна административна мярка. В първата хипотеза попадат случаите на паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. Във втората хипотеза попадат случаите, когато се създава опасност за другите участници в движението, а в третата подадат случаите, когато е невъзможно преминаване на другите участници в движението.

Предписанието е императивно и при наличието на която и да е от визираните хипотези, в условията на обвързана компетентност, органът прилага посочената ПАМ с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

В този смисъл настоящата инстанция приема, че законът съдържа изчерпателна и детайлна уредба, която обхваща същите обществени отношения, които се засягат и с оспорената разпоредба, доколкото същата предвижда отстраняване на автомобили, паркирани на тротоари, в нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Фактът, че разпоредбата е включена в Глава девета на Наредбата, озаглавена „Принудителни административни мерки при неправилно паркиране“, не променя обстоятелството, че тя възпроизвежда законови норми и същевременно разширява обхвата на приложение на принудителната административна мярка, доколкото в ЗДвП е предвидено преместване на паркираното на тротоар пътно превозно средство в точно определени хипотези. Както вече бе посочено, може да бъде отстранено само ППС, паркирано в нарушение на правилата за движение на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване; когато създава опасност за участниците в движението; когато прави преминаването на други участници невъзможно. Общинската наредба, от своя страна, предвижда „отстраняване“ на автомобили при всяко нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП (паркиране на тротоари), без да отчита дали са налице останалите законови предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка.

Както е отбелязано в Решение № 9205 от 25.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 331/2024 г., VII о., издаването на подзаконов нормативен акт, който възпроизвежда или разширява уредбата на законова разпоредба, е недопустимо и излиза извън компетентността на органа, който го е приел. Нарушението на чл. 8 от ЗНА е съществено, тъй като води до правна несигурност и затруднява правоприлагането, създавайки неяснота относно приложимото право. Законодателят е възложил на общинските съвети правомощия да уреждат местни обществени отношения чрез приемане на наредби, но в пределите на делегираните им компетентности. В случая Общински съвет - Димитровград е преуредил отношения, които вече са изчерпателно регламентирани със закон. Оспорената разпоредба не само противоречи на принципа за йерархия на нормативните актове, но и препятства единството на правната уредба, което е от съществено значение за гарантиране на правната сигурност. Като въвежда автоматично и безусловно отстраняване на автомобили, паркирани в нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, наредбата разширява приложното поле на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5 от ЗДвП, което е недопустимо.

 

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба против процесната разпоредба се явява основателна, поради което същата следва да бъде уважена, като бъде обявена нищожността на разпоредбата на чл. 64, т. 11 от Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Димитровград, приета от Общински съвет – Димитровград.

 

При този изход на спора, в полза на жалбоподателите се дължи присъждане на разноски, искане в какъвто смисъл е своевременно направено.

 

От жалбоподателя П. Т. З. се доказват разноски в общ размер на 1 040 лева, от които 10 лева – такса за образуване на делото, 30 лева – такса за обявление в „Държавен вестник“ и 1 000 лева - договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

От присъединилата се страна Т. И. Д. се доказват разноски в размер на 1 000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие.

От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, което съдът намира за основателно. В случая се касае за дело без определен материален интерес, което не се отличава с фактическа или правна сложност, като се оспорва само един текст от Наредбата, поради което следва да се присъди възнаграждение под минимума, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая следва да намери приложение решение на СЕС по дело C-438/22. Съгласно същото, размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в наредбата, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, тоест при приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК определяща при намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение е фактическата и правна сложност на делото. С оглед преценката на последната и доколкото в случая извършената адвокатска защита в полза на жалбоподателите се свежда до минимално необходимите по закон действия, а също и факта, че е налице утвърден модел на процесуално поведение на жалбоподателя З. в инициираните по негови жалби многобройни съдебни производства с предмет оспорвания на разпоредби от различни общински наредби и безспорната рутина в осъществените от пълномощника му процесуални действия, претендираните размери на адвокатско възнаграждение следва да се намалят на 200 лева адвокатско възнаграждение за всеки от жалбоподателите. В този смисъл Определение № 10154 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8879/2024 г. Не се следва присъждане на поисканите от П. Т. З. такси за превод.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА разпоредбата на чл. 64, т. 11 от Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Димитровград, приета от Общински съвет – Димитровград.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД да заплати на П. Т. З., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], разноски по адм. д. № 946/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД да заплати на Т. И. Д., [ЕГН], адрес: [населено място] [улица] разноски по адм. д. № 946/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково в размер на 200 (двеста) лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд – Хасково.

 

Решението, срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени, да се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, съгласно чл. 194 от АПК.

 

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Хасково на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.