М О Т И В И
към решение № 731 от 27.11.2018 година, по
н.о.х.дело № 2808/2018 година
по описа на Старозагорския районен съд
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият К.К.П. – роден на *** ***,
българин, български гражданин, женен, работи в частна фирма, със средно образование,
неосъждан, ЕГН **********, е
предаден на съд за това, че на 27.10.2017 година в град Стара Загора е
потвърдил неистина в писмена декларация, заведена с входящ № 122800-33670/30.10.2017 година, която по силата на закон – чл.141, ал.2
във връзка с ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на властта – ОД
на МВР – Стара Загора, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно, че СУМПС № *********, издадено на 12.05.2011
година и валидно до 12.05.2021 година от ОД на МВР –
Стара Загора, е изгубено в Република Словакия – престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Производството
по делото протече по особените правила на Глава 28 от НПК, с оглед на това, че
в случая са налице предпоставките на чл.78а от НК спрямо подсъдимия.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения,
че поддържа обвинението както по отношение на фактическата обстановка, изложена
в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието,
като пледира, с оглед на това, че подсъдимият е неосъждан и са налице условията
за приложение на чл.78а от НК, същият да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното деяние и да му бъде наложено административно
наказание „Глоба”, като счита, че следва да му бъде наложена глоба към
минималния размер, предвиден в закона.
Делото се
гледа в отсъствието на обвиняемия К.К.П. и защитника му – адвокат В., като
същите не оспорват фактическата обстановка, обвиняемият се признава за виновен,
съжалява за извършеното и моли за минимално наказание.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Обвиняемият К.К.П.
бил правоспособен водач на моторно превозно средство от 1988 година. През 2011
година той подновил свидетелството си за управление на моторно превозно средство
(СУМПС), като на 12.05.2011 година от ОД на МВР – град Стара Загора му било издадено ново с № *********, срок на
валидност до 12.05.2021 година.
През месец май
2017 година обвиняемият К.П. пътувал за Република България през Република
Румъния. За извършено нарушение на правилата за движение по пътищата
(неправилно изпреварване) в Република Румъния свидетелството за управление на П.
било отнето за срок от 30 дни.
През месец
октомври 2017 година обвиняемият кандидатствал за работа в чужбина и бил
одобрен. Тъй като все още не бил получил свидетелството си за управление на
моторно превозно средство, той решил да си извади ново, като обяви отнетото от
румънските власти за изгубено.
На 27.10.2017
година обвиняемият К.П. отишъл в сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР – град Стара Загора и се явил на гише, където работела свидетелката
Теодора Генова. Пред свидетелката обвиняемият П. саморъчно попълнил декларация
по чл.17, ал.1 от ПрИБЛД, адресирана до Началника на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Стара
Загора, с която молел да му се издаде дубликата на СУМПС,
като декларирал, че неговото е изгубено през месец април 2017 година в
Република Словакия. Свидетелката Генова приела необходимите документи, заедно с
декларацията на обвиняемия, която завела с входящ номер 122800-33670/30.10.2017
година.
На 31.10.2018
година свидетелката Генова лично връчила на обвиняемия П. дубликат на свидетелство
за управление на моторно превозно средство с № *********.
С писмо
регистрационен № 3286р-50973/06.12.2017 година на Главна дирекция ”Национална
полиция” – гр. София до ОД на МВР – гр. Стара Загора
била изпратена преписка от Посолството на Република България в Букурещ и 3 бр. СУМПС, отнети от компетентните румънски власти.
Свидетелката
Еница Христакиева – полицай в сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – град Стара Загора извършила проверка
на цитираните и изпратени с гореописаното писмо документи (СУМПС)
и установила, че на 04.05.2017 година в Република Румъния обвиняемият К.П.
неправилно е изпреварвал, за което му е било отнето правото да управлява
превозно средство за 30 дни и му било отнето свидетелството за управление на
моторно превозно средство (СУМПС).
Отнетото
свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС)
на обвиняемия П. е било изпратено от немските власти на Посолството на
Република България в Република Румъния и по етапен ред изпратено в Главна
дирекция „Национална полиция”.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства: показанията на свидетелите, справката за съдимост, приложената
декларация с входящ № 122800-33670/30.10.2017 година и другите писмени
доказателства и доказателствени средства по описа на делото. По делото не се
събраха противоречиви доказателства, което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът несъмнено достигна до извода, че с деянието си обвиняемият
К.К.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.313, ал.1 от НК, като на 27.10.2017 година в град Стара Загора е
потвърдил неистина в писмена декларация, заведена с входящ № 122800-33670/30.10.2017 година, която по силата на закон – чл.141, ал.2
във връзка с ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на властта – ОД
на МВР – Стара Загора, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно, че СУМПС № *********, издадено на 12.05.2011
година и валидно до 12.05.2021 година от ОД на МВР –
Стара Загора, е изгубено в Република Словакия.
Обвиняемият е
извършил деянието виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал обществено-опасния
му характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал
настъпването на тези последици.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че обвиняемият
К.К.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “Лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
От доказателствата по
делото се установи, че обвиняемият П. не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, а също така от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди.
С оглед
изложеното и като се съобрази правилото на чл.2, ал.2 от НК, съдът намира, че
са налице условията на чл.78а от НК – за извършеното престъпление се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до три години или „Глоба”, обвиняемият не е
осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност и от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, поради което деецът следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му се наложи административно наказание „Глоба”. Същата следва
да се определи в границите, установени в чл. 78а, ал.1 във връзка с чл.313,
ал.2 във връзка с ал.1 от НК, а именно от 1000 лева до 5000 лева.
Съгласно
втория принцип – за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите му за извършване на престъплението, както
и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на
чл.54 от НК.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, направени самопризнания, изразена
критичност към деянието, заплащането на разликата в дължимия данък.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – не са налице.
При преценката
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че по
отношение на нарушителя е налице превес на смекчаващите такива. Като взе
предвид и степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и здравословното
и материално състояние на П., съдът му определи административно наказание „Глоба”
в размер на 1000 лева, както и го осъди и да заплати направените по делото
разноски.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини и
условия за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание на
дееца и незачитане на установения правов ред.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: