№ 34057
гр. София, 14.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110151582 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. Г. Ч. срещу „***.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 01.04.2019 г. е заемал при
ответника длъжността „организатор автомобилен транспорт, организатор експлоатация
– линеен контрол“, като съгласно допълнително споразумение от 01.04.2022 г.
трудовото му възнаграждение възлиза на сумата от 1 244, 49 лв. месечно. Твърди, че
със заповед от 06.06.2022 г. му е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“, което счита за незаконно. Счита, че за периода 01-08.06.2022 г. му се
дължи трудово възнаграждение в размер на 466, 35 лв., което твърди, че ответникът не
му е изплатил. Счита, че ответникът не следва да го прихваща с евентуално свое
вземане по чл.221, ал.2 КТ, посочено в заповедта за уволнение.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 466, 35 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01-08.06.2022 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„***, с който оспорва иска. Твърди, че ищецът е дисциплинарно уволнен, поради
което работодателят има вземане към него за обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер
на 1 692, 73 лв. Твърди, че от заплатата му е била удържана сума в размер на 435, 01
лв. и е налице неизплатен остатък от 1 138, 81 лв. Поддържа, че доколкото законността
на уволнението е предмет на гр.д. № 38926/2022 г. на СРС, ГО, 81 състав, то
последното се явява преюдициално за настоящото производство, което следва да бъде
спряно.
Видно от служебно изискана справка по гр.д. № 38926/2022 г. на СРС, ГО, 81
състав, в същата се сочи, че делото е образувано по искова молба на В. Г. Ч. срещу
„*** с предмет искове по чл.344, т.1-4 КТ, т.е. в предмета му се включва законността
на уволнението.
По настоящото дело се твърди извършено прихващане от страна на
работодателя на вземането на ищеца по чл.128 КТ за неизплатено трудово
възнаграждение с вземане на работодателя по чл.221, ал.2 КТ. Последното се дължи от
работника в случай на дисциплинарно уволнение. В случая се твърди такова да е било
1
наложено на ищеца, но неговата законност е предмет на друго производство. Въпросът
за законността на уволнението е преюдициален по отношение на въпроса възникнало
ли е в полза на работодателя вземане по чл.221, ал.2 КТ, с оглед на което е налице
основание за спиране на настоящото производство.
По изложените съображения и на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д. № 51582/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав до
приключването с влязло в сила решение на производството по гр.д. № 38926/2022 г. на
СРС, ГО, 81 състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с
частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2