РЕШЕНИЕ
№ 2339
гр. Пловдив, 18.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Диана Караиванова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3411 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.459 от Изборния кодекс ИК/.
Обжалва се Решение № 201-МИ от 28.10.2019 г. на Общинската избирателна
комисия гр. Асеновград за избиране на общински съветници в община Асеновград.
Делото е образувано по жалба на П.В.Ч., кандидат за общински съветник от Коалиция
БСП за България. В жалбата се твърди необоснованост и незаконосъобразност на
оспореното решение на ОИК Асеновград. Сочи се, че отразеният за кандидата
резултат от 287 преференции за него е неправилен, тъй като за неговия номер на
преференция 112 са гласували над 350 души. Твърди се, че в разговор с
гласоподаватели, гласували преференциално за жалбоподателя, същите са
потвърдили пред него, че резултатът не отразява действителния вот и в част от
секционните избирателни комисии /СИК/ в протоколите не са били отразявани
коректно преференциите за кандидата, като по този начин той е бил ощетен
дотолкова, че би следвало да премине законовите седем на сто от гласовете,
подадени за кандидатската листа и оттам – да бъде избран за общински съветник.
Уточнява се, че СИК, в чиито протоколи неправилно са отразени преференциите за
жалбоподателя са от първа до шестдесет и шеста. Прави се искане за ръчно
преброяване на бюлетините, подадени за общински съветници
от листата на Коалиция БСП за България и при установяване на различен резултат
относно преференция №112, дължаща се на грешка в нанасянето, пресмятането или
техническа грешка, решението на ОИК Асеновград да се отмени и книжата да се
върнат на органа за обявяване на действителния резултат.
В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата си, като сочи, че
конкретно вотът за него е неправилно отразен в протоколите на СИК № 41 и СИК №
43 /навсякъде в решението номерацията на
СИК ще се записва с последното число от номера/ и заявява, че оспорва
отразяванията по протоколите на всички СИК от № 1 до № 66. В последното съдебно
заседание жалбоподателят заявява, че по сведение на лица, с които е разговарял,
общо 15 гласа, подадени за него, не са били отразени в протоколите на две от
СИК.
Заинтересованите лица Б.М., Б.К., Г.К., Е.Г., Е.К., М.С. и М.В., редовно
призовани, не са се явили и не са изпралити
представител, като не са взели становище по жалбата.
Заинтересованите лица Е.Н., както и Коалиция БСП за България,
представлявана от Е.Н., изразяват становище чрез г-н Н. /в лично качество и
като представляващ коалицията/ за основателност на жалбата. Прави се искане за
ръчно преброяване на бюлетини в посочените СИК от № 1 до № 66, като се твърди
допускане на грешки при извършените в протоколите отразявания. По същество се
заявява становище, че поради отказа на съда да извърши ръчно преброяване,
делото е предрешено и жалбата ще бъде отхвърлена. Сочи се, че отказът на съда
да извърши преброяване е съобразен със закона и съдебната практика, но е
несправедлив и неморален. Заявява се становище, че поради липсата на застъпници
за жалбоподателя – кандидат за общински съветник във всички СИК, не съществуват
гаранции за реалното отразяване на преференциите за същия. Смята, че решението
на съда няма да е справедливо по отношение на всички кандидати за общински
съветници, които се чувстват лично засегнати
и смятат, че изборният процес е бил опорочен.
Ответната по жалбата страна ОИК Асеновград, редовно призована по делото, не
е изпратила представител в проведените две съдебни заседания и не е взела
становище по жалбата.
Окръжна прокуратура Пловдив, уведомена за производството, не е встъпила в
същото.
Съдът, на първо място намира, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.459, ал.1 от ИК, видно от датата на
обявяване на оспореното решение на ОИК Асеновград и датата на постъпването на
жалбата. Освен това, същата е подадена от лице, сред посочените в нормата на
чл.459, ал.1 от ИК, предвидени сред лицата, имащи право на жалба, както и с
правен интерес от оспорване на решението на ОИК. В тази насока съдът взема
предвид факта, че жалбоподателят г-н Ч. е кандидат за общински съветник, който,
съгласно оспореното решение, не е бил обявен за избран общински съветник със
същото, поради което и за него е съществувал правен интерес от оспорване на
решението.
По същество, съдът намери така депозираната жалба за неоснователна.
Установи се на базата на събраните по делото доказателства, че след
приключване на изборния ден при провеждане на местните избори в Община Асеновград
за избиране на общински съветници на 27.10.2019 г., ОИК Асеновград е започнала
проверка на резултатите от протоколите на общо 106 СИК, като е съставила на
28.10.019 г. протокол по чл. 449, ал.1, т.1 от ИК, неоспорен от страните по
делото, в който на базата на резултатите, обективирани в протоколите на СИК, е
отразила конкретно в частта разпределение по кандидатски листи - 4886
действителни гласове за Коалиция БСП за България, съответно 287 броя
преференции за кандидата от листата с преференция № 112, жалбоподателя Ч.. В
протокола, подписан от всички членове на ОИК без възражения и особени мнения, било посочено и че не са
установени протоколи по чл.438, ал. 3 от ИК на СИК с описани в тях спорове за
действителността или недействителността на гласовете. В действителност обаче, в
СИК № 52, с Председател свидетелката К., такъв протокол бил съставен на
27.10.2019 г., като същият отразил установеното откъсване на бюлетина, при
което била нарушена целостта й, но поради междувременното пускане на бюлетината
в урната възникнал спор между членовете на комисията дали същата да се обяви за
унищожена, при който се взело решение тя да бъде зачетена за унищожена.
Въпросната бюлетина била с отразен вот за ПП ГЕРБ и преференциален такъв за
преференция 102. Въз основа на получените и обобщени данни от всички СИК ОИК
Асеновград взела оспореното решение № 201
-МИ/28.10.2019 г., с което била определена общинската избирателна квота, както
и разпределени мандатите за общински съветници между партиите, коалициите и
местните коалиции, получили не по-малко от общинската избирателна квота, като
конкретно за Коалиция БСП за България
били определени осем мандата, а по отношение на жалбоподателя Ч., включен в
листата на същата коалиция, в решението било отразено, че има 287 преференции,
като съответно попаднал в списък Б по Методиката за определяне на резултатите
от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за общински съветници,
Приложение № 5 към ИК, вписан на дванадесето място и не бил обявен за общински
съветник. С решение № 214-МИ/01.11.2019 г. на ОИК Асеновград оспореното решение
било допълнено, като бил указан срокът за обжалване и съдът, пред който подлежи
на обжалване.
Така описаната фактическа обстановка във връзка с издаване на оспореното
решение съдът установи въз основа на всички събрани по делото писмени
доказателства, включващи и официално заверените копия от протоколите на СИК от
първа до шестдесет и шеста, приложени от ответната страна, както и протокола на
ОИК от 28.10.2019 г. за избиране на общински съветници. В тази насока съдът взе
предвид факта, че във връзка с направеното от страна на жалбоподателя общо
оспорване на протоколите на СИК от № 1 до № 66 в Община Асеновград, послужили
за издаване на оспореното решение на ОИК, бе открито производство по оспорване
на документите по реда на чл.193 от ГПК и съобразно с трайната практика на ВАС
относно необходимостта от откриване на подобно производство, обективирана
например в решение № 2838/2016 г., както и Решение № 5603/2016 г. на ВАС. С
оглед характера на документите, а именно официални удостоверителни такива, бе
указана в съдебното заседание и доказателствената тежест на оспорващото лице да
установи претендираната от него неистинност на посочените официални документи.
Въпреки предоставената възможност за това, оспорващият жалбоподател не ангажира
каквито и да било доказателства, с които да се обори доказателствената сила на
документите. Следва тук да се има предвид, че от съдържанието на жалбата и
направеното по нея уточнение в съдебното заседание, става ясно, че оспорването
на документите не касае оспорване на авторството, а единствено на тяхното
съдържание. По отношение на същото, съдът намира, че от доказателствата,
включително и тези, служебно събрани с оглед проверка основателността на
искането на страните за ръчно преброяване на бюлетини, не може да се направи
извод за неистинност на отразените в оспорените протоколи на СИК обстоятелства.
В тази насока се съобразява факта, че оспорените документи са издадени от
длъжностни лица, в кръга на тяхната компетентност и по предвидения за това ред,
както и в установената форма, поради което и съставляват официални документи и
са годно доказателство с обвързваща съда доказателствена сила по отношение на
удостоверените в тях факти.
Освен
това, тези протоколи са съставени от комисии, сформирани по реда и съобразно с
изискванията на ИК, като между страните не е налице спор относно
законосъобразността на конституирането на тези комисии. Неистинността на отразеното в протоколите
на СИК № 1 до СИК № 66 би могла евентуално да се установи в открито
производство по предвидения за това ред, като съгласно чл.154 ГПК оспорващият
следва да докаже, че данните в протокола не са верни /Решение № 4091 от 2012 г.,
Решение № 643 от 2012 г. на ВАС/. В случая, фактическите установявания в
протоколите следва да бъдат зачетени на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1 ГПК, тъй като не бяха опровергани от страната,
оспорила документите. За този си извод съдът взема предвид и факта, послужил и
за отказа да се осъществи ръчно преброяване на бюлетини в съдебно заседание, а
именно, липсата на каквото и да било съмнение относно отразеното като факти в
протоколите на СИК касателно отчитането на брой на действителни и
недействителни бюлетини и разпределяне на гласовете по партии/коалиции и
преференции. В нито един от процесните протоколи на шестдесет и шестте СИК, с
изключение на СИК № 52, не е установено да е налице вписване на оспорване
действителността или недействителността на някой глас, което впрочем е свързано
с основното възражение на жалбоподателя за неправилно отчитане на
действителни/недействителни гласове, като не е налице посочване на определеното
за това място от протоколите /с изключение на СИК № 52/ наличие на съставен
протокол по чл.438, ал.3 от ИК с описани спорове. Не е налице в нито един от
протоколите отразяване на постъпили заявления, възражения и жалби по никакъв
друг въпрос, свързан с провеждането на изборите. Нито един от протоколите не е
подписан с особено мнение по реда на чл.441, ал.3 от ИК, нито има изложени
мотиви от член на СИК, като неразделна част от протокола. Всеки от приетите по
делото и оспорени протоколи на СИК е подписан от всички членове на СИК. В тази
насока и както съдът е имал възможност да посочи и в съдебното заседание, като
се е произнесъл отказвайки ръчно преброяване на бюлетини с оглед оспорване
удостовереното в протоколите на СИК от № 1 до № 66, следва да се отчете факта,
че подобно доказателствено искане би имало основание
да бъде уважено само, ако действителността, респективно недействителността на
бюлетините бъде оспорена от някой от членовете на СИК, които единствено имат
право да преброяват гласовете, а при липса на спорове между тях, респективно
между членовете на ОИК, повторно преброяване е недопустимо. И това е така,
защото съдебното оспорване е специална процедура по ИК, при която е недопустимо
извършването на цялостна проверка на акта за определяне на изборните резултати
и тъй като по този начин биха се иззели функциите на други органи, специално
определени да произвеждат изборите – СИК и ОИК, както е посочено в решение №
14162/2016 г. на ВАС, в което е съобразено и разрешението, дадено от КС с
решение № 9/2009 г. по к.д. № 8/2009 г., а също и в цитираните в съдебното
заседание други решения на ВАС – Решение № 2984/16 г., Решение № 3477/2016 г.,
Решение № 1952/2016 г., решение № 3967/2016 г.
Конкретно по отношение
на протокола на СИК № 52, от писмените доказателства и от разпита на свидетеля К.,
се установи, че поради унищожаване на целостта на бюлетина с отразен глас за ПП
ГЕРБ и преференция № 102 и пускането й в кутията за гласуване в този вид от
избирател, то е възникнал спор между членовете на СИК, при който било взето
решение, обективирано в протокол по чл.438, ал.3 от ИК относно това бюлетината
да бъде счетена за унищожена, съответно същата била отделена заедно с другите
две унищожени бюлетини, ползвани за образци, в плик с унищожените бюлетини към
изборните книжа, предаден в ОИК. Този протокол не бил отразен в протокола на
ОИК Асеновград по чл.449, ал.1, т.1 от ИК. Описаното фактическо положение по
отношение на работата на СИК № 52, обаче, не дава основание да се счете, че
отразеното в него съдържание е оборено като невярно, доколкото се установи, че протоколът
с описания спор, който след повторна проверка от ОИК бе намерен и представен по
делото, е бил надлежно отразен в протокола на СИК № 52, Приложение № 89 –МИ и
броят на описаните в протокола на СИК № 52 като предоставени в СИК бюлетини
съответства на описания в същия протокол брой използвани, неизползвани, сгрешени
и унищожени бюлетини. В тази връзка и на практика описаният в протокола спор
относно въпросната бюлетина, приложена в копие по делото, която видно и от
копието, действително е била разкъсана на три части, макар да се отнася до
зачитане действителността, съответно недействителността на подадения с нея вот
на избирател, на практика, не се отразява върху крайния резултат и то конкретно
по отношение на жалбоподателя Ч., а съдът, съгласно разпоредбата на чл.459,
ал.7 от ИК се произнася само по съображенията, изложени в жалбата. В случая, от
доказателствата по делото, конкретно по отношение на тази СИК с № 52, не се
установяват данни за съмнение относно вота на избирателите и преди всичко
конкретно за преференцията на жалбоподателя с № 112. Липсата на отразяване на
протокола по чл.438, ал.3 от ИК в протокола по чл.449, ал.1, т.1 от ИК,
съставен от ОИК Асеновград в тази насока, макар да съставлява пропуск, не се
отразява върху резултата от избора и конкретно този за жалбоподателя. Както се посочи и по-горе, в
останалите оспорени протоколи на СИК изобщо не е налице вписване на възражения,
жалби и липсва подписване на протоколите с особени мнения.
В част от оспорените протоколи на СИК, макар
да липсва такова изрично възражение, е налице отразяване на поправки, без да е изрично
записано „поправка“ отстрани, каквото е изискването на чл.441, ал.1 от ИК, но
посоченото обстоятелство също не прави недействителни посочените протоколи, още
повече, че законът в чл.441, ал.5 от ИК предвижда, че дори неподписването на
протокола от член на СИК не го прави недействителен. Поправките се констатира
да са били извършени по реда на чл.441, ал.2, респективно чл.445, ал.5, вр. с чл.444, ал.1 от ИК, като в случая, непоставянето на
изрична забележка „поправка“ в поправените протоколи в никакъв случай не може
да се счете за такова по характер нарушение на ИК, което, ако не бе допуснато,
би довело до изменение на крайния изборен резултат. В изрично конкретизираните
от г-н Ч. протоколи на СИК № 41 и № 43, освен това, поправки не са били
осъществявани.
Съдът, като
съобразява разпоредбата на чл.459, ал.7 от ИК, която ограничава съдебния
контрол единствено по отношение на обстоятелствата, посочени в жалбата и като
взе предвид факта, че в жалбата се правят общи и неконкретизирани твърдения за
неправилно отразен преференциален вот, което било във вреда на жалбоподателя, основани
на изявления на избиратели, направени пред жалбоподателя, но неподкрепени с
каквито и да било доказателства, въпреки предоставената възможност за това,
счита за уместно да посочи, че намира твърденията за безпочвени и необосновани.
Заключението, че за жалбоподателя са гласували повече от 350 човека, които не
почиват на действително установени факти, а единствено на предположения и не са
подкрепени от надлежни доказателства, въпреки предоставената възможност на
жалбоподателя да ангажира такива, според съда са и несериозни и то на фона на
значителния обем от гаранции, очертани в ИК при провеждане на изборния процес.
В тази насока и във връзка и с отбелязаното от
заинтересованата страна, следва да се съобрази и факта, че във всички от
проверените СИК са присъствали лица, сред посочените в нормите на чл.111,
чл.117, чл.124 от ИК – наблюдатели, застъпници, представители, за които законодателят
в чл.431 от ИК е предвидил възможност да присъстват не само при отваряне на
избирателните кутии, но и при установяване на резултатите, а също и при
въвеждането им в изчислителните пунктове. В нито един от протоколите, които се
оспорват, както се каза, с изключение на посоченото конкретно по отношение на
СИК 52, не са били вписани възражения или жалби, от което и да било от
присъствалите лица, каквото право същите имат съгласно ИК /чл.114, ал.1, т.10,
чл. 120, ал.1, т.9, чл.126, ал.1, т.6 от ИК/.
Макар и не във всички, в част от процесните
СИК, освен имената на присъствалите е записано и от коя политическа сила са
присъствалите лица, като например е видно, че в СИК № 5 е присъствал застъпник
от Коалиция БСП за България, същото се отнася и за СИК № 7, 9, 10, 14, 16, 32,
37, както и цитираната изрично от жалбоподателя СИК № 41. В СИК с № 15 са
присъствали застъпник и представител на Коалиция БСП за България, в СИК № 19 е
записан наблюдател - БСП, в СИК № 20 – представител от БСП, в СИК № 22 –
застъпник и наблюдател - БСП, същото за СИК № 23, в СИК № 24 – представител от
БСП, в СИК № 29 – наблюдател БСП, в СИК № 31, 34 и № 40 – представител БСП.
Следователно почти в половината от секциите със сигурност е отразено
присъствието на представители и застъпници от коалицията, излъчила
жалбоподателя. В останалите СИК не е посочено изрично от коя политическа сила
са присъствалите лица, на следва да се има предвид, че дори и жалбоподателят да
не са имал свои застъпници, съответно представители
на излъчилата го коалиция в нито една от избирателните комисии, което иначе не
е така, то това обстоятелство не би се отразило върху законността на избора,
като се има предвид и факта, че при изпълнение на правомощията си членовете на
СИК са длъжностни лица, включително по смисъла на НК и поради това носят
съответната отговорност за действията си, съответно удостоверяванията по
протоколите и без да е осъществен контрол от други лица върху дейността им към
момента на осъществяване правомощията им /в този см. е Решение № 6547/2016 г.
на ВАС/. Нещо повече, допълнителна гаранция за законност на изборния процес се
явява обстоятелството, че при формирането на СИК се провеждат предварителни
консултации по чл.91 от ИК, а съставът на СИК /чл.92 от ИК/ се определя по
начин, че представителите на една партия или коалиция да нямат мнозинство.
Отделно от
посоченото и по-горе обстоятелство, че в нито един от протоколите на СИК,
предмет на разглеждане, с посоченото и подробно коментирано изключение, не е
имало отразени възражения, жалби, или подписване с особено мнение, сиреч
удостоверените резултати не са били оспорени на място от никой от присъстващите
при установяването им, във всеки от протоколите изрично е посочено, че
обстановката при провеждане на изборите е била спокойна, или нормална.
В крайна сметка,
установява се, че оспореното решение на ОИК Асеновград е издадено от
компетентен колективен орган в предвидената за това писмена форма, както и при
спазване на предвидената в чл.453-454 от ИК процедура за определяне на
резултатите от гласуването за общински съветници, съответно определяне на
избраните кандидати. Установява се, че актът на ОИК Асеновград е съобразен с материалния
закон, като общинската избирателна квота е правилно определена на базата на
броя на действителните гласове, установени от протоколите на СИК, което не се и
оспорва от жалбоподателя. В тази връзка и определената общинска избирателна
квота от 687 гласа /изписано с думи в решението/, е определена именно по правилото на §1, т.14
от ДР на ИК. Въз основа на правилно определена общинска избирателна квота е
било осъществено и разпределянето на мандатите при спазване на Методиката по
Приложение № 5 към ИК, съответно Методиката Хеър- Ниимайер, която е правилно приложена и подредбата на
общинските съветници е съобразена с нормата на чл.454 от ИК. При това положение
и правилно кандидатът за общински съветник Ч. е попаднал в образувания списък
Б, доколкото е получил по-малко от 7 на сто от гласовете за кандидатската листа,
като подреждането за всеки от останалите кандидати от листата, също включени в
списък Б /без един, единствено попаднал в списък А/ е запазено, независимо от
броя на получените преференции, така, както е първоначално посочено в листата
на коалицията. Посоченото е съответно на разпоредбата на чл.454, ал.3 от ИК,
съответно т.5.4 от Методиката по Приложение № 5 към ИК. В тази насока, дори и жалбоподателят да бе
ангажирал доказателства по отношение на двете от СИК, в които същият твърди, че
не са били отразени 15 гласа за него и дори това твърдение да бе установено
като достоверно, то това положение не би променило крайният извод относно
разпределянето на кандидата именно в списък Б и съответно некласирането му за
общински съветник. При условие, че не бяха установени съществени нарушения на
изборния процес, които пряко да се отнасят към резултатите от вота, а и с оглед
приложение на правилото на мандатната релевантност,
крайният изборен резултат за кандидата не би бил различен /в този см.
цитираното вече Решение № 14162/2016г. на ВАС/.
Тук съдът взема
предвид обстоятелството и че за да се обявят изборите за незаконни следва
едновременно да са налице две предпоставки – съществени, особено тежки
нарушения на изборния процес, относими към
основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право –
общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, както и тежестта на
тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи
действителната воля на избирателите. Констатираните несъответствия, свързани с
липсата на отразяване на текста „поправка“ при осъществена такава, както и
факта, че в протокола на ОИК по чл.449, ал.1, т.1 от ИК не е отразен протокола
на СИК № 52 по чл.438, ал.3 от ИК, по никакъв начин не могат да се определят
като съществени нарушения, които да водят като последица невъзможност за
установяване действителната воля на гласоподавателите. В тази насока и не са
изпълнени предпоставките, посочени от КС в решение № 13/2013 г. по к.д.
№14/2013 г. за обявяване на изборите за незаконни, съответно не са налице
основания за обявяване незаконосъобразност на оспореното решение на ОИК Асеновград
от 28.11.2019 г. за обявяване на резултатите от изборите за общински съветници.
Изложените от
заинтересованата страна по същество в лично качество и като представляващ
Коалиция БСП за България доводи за несправедливост и неморалност на преценката
на съда за неизвършване на ръчно преброяване на бюлетини в процесните СИК съдът
намира за неоснователни, доколкото, както се посочи и в съдебното заседание, в
което подобна проверка се отказа с определение, доколкото преброяването на
бюлетините при избор е възложено от законодателя единствено на СИК, респективно
може да бъде осъществено ново преброяване от членовете на СИК и ОИК при точно
определени хипотези /чл.445, ал.3 от ИК/ и в рамките на провеждане на изборния
процес, то подобно действие не е законово правомощие на съда, който е призван
да проверява законосъобразността на вече приключилия избор. Развитите доводи
относно това, че по този начин съдът би дал начало за извършване на
законодателни промени, също не държи сметка, първо за характера на
производството по чл.459 от ИК и второ, за принципното положение, че съдът няма
възложена законодателна инициатива и неговият контрол се свежда до преценка наличието
или липсата на конкретни нарушения в хода на изборния процес, които, ако не
биха били допуснати, изборният резултат би бил различен. Поради това и тъй като
такива нарушения, които да водят до съмнение и то обосновано такова относно
неправилно отразяване на резултата от избора в отделните протоколи на СИК,
послужили на ОИК за издаване на оспореното решение, не бяха наведени от страна
на жалбоподателя, нито бяха установени при съдебната проверка в хода на
производството, а истинността на протоколите, съответно доказателствената им
стойност не бе оборена от страна на жалбоподателя, то съдът прие удостоверените
в тях обстоятелства, правилно пренесени и в протокола на ОИК, послужил за
издаване на оспореното решение съобразно с разпоредбата на чл.179 от ГПК.
Поради всички
изложени мотиви и като намери, че не са налице основания за обявяване избора за
недействителен, нито на базата на събраните доказателства е констатиран
резултат, който да е различен от отразения в протокола на ОИК поради допусната
грешка или неправилно определена избирателна квота или преференции, съдът
счита, че следва да отхвърли жалбата като неоснователна и поради недоказаност
на изложените в нея твърдения и да потвърди решението на ОИК Асеновград.
По изложените
мотиви и на основание чл.459, ал.10 от ИК
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 201-МИ/28.10.2019 г. на Общинска избирателна Комисия – Асеновград относно избиране на общински съветници в община Асеновград.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от
съобщаване на страните за постановяването му.
Административен
съдия: /п/