Решение по дело №400/2019 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260240
Дата: 29 юни 2021 г.
Съдия: Боряна Александрова
Дело: 20191620100400
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом, 29 .06.2021 г.      

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав в открито заседание на 20.04.2021 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д. № 400 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен и иск с правно основание чл.124,ал.1,вр.чл.439 от ГПК.

Образувано е по депозирана искова молба от адв.Р.Б., в качеството на пълномощник на В.А.М. против *****, с които се иска съдът да признае за установено, че В.А.М. не  дължи на ответното дружество, сумите по издадения изпълнителен лист издаден на 27.06.2012 г. по ч.г.д. № 642 по описа на РС Лом за 2012 г. и образувано изпълнително дело № 694 по описа на ЧСИ М.Иванова с район на действие ОС Монтана за 2012 г. като погасени по давност. 

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна  е подала отговор на исковата молба. Излага подробни аргумента за неоснователността на същата и моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, след като обсъди доводите на страните намира за установено следното:

Предявеният иск е допустим.

 

  От фактическа страна :

 

Въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 27.06.2012 г. постановена по ч.гр.д. № 642 по описа на Районен съд Лом издадена по искане на *****против В.А.М. е издаден изпълнителен лист от същата дата за сумите както следва: сумата 23536.91 лв. главница , сумата 3076.17 лв. – договорна лихва, 40,94 лв. наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 26.07.2012г. и 1392,93 лв.,разноски по заповедното .

На 20.09.2012 г. по молба на *****е образувано изпълнително дело 694 по описа на ЧСИ М.Иванова за 2012 г. с район на действие ОС Монтана, като с молбата за образуване е направено искане за опис и ПП на имот на длъжника, ипотекиран в полза на взискателя.

С тези процесуални действия е прекъснат срока на перемпцията по чл.433, ал.1,т.8 ГПК и срока на давността по чл.116,б.“В“ ЗЗД.

 На 9.12.2013 г.издадена поканаза доброволни изпълнение.

На 04.02.2014г. длъжника е депозирал до ЧСИ молба, с която признава дълга и е внесъл определена сума в размер на 2800 лв. – лично.

За времето от 05.03.2014г. до 31.11.2017г. са внесени от друго лице, по сметката на ЧСИ общо сума в размер на 14 800 лв.

На 16.06.2017г. е издадена отново ПДИ, а на 19.07.2017г., има наложена възбрана върху ипотекирания имот.

 

При така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

 

Перемпцията е институт на процесуалното право, в основата на който стои идеята, че съдът не действа служебно, а по искане на страните, и е санкция за бездействие, при която се погасява процесуалното правоотношение, т.е. производството се прекратява по право/перемира се/  поради неизвършване на процесуални действия по него в предвиден от закона срок.

Давността засяга самото материално право – лишава носителя му от възможността да го търси по съдебен ред, а перемпцията засуга единствено процесуалното право да се търси защита на материалното право в конкретния перемиран процес.

Настоящият съдебен състав, намира, че съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК, съгласно която , ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява, цели да стимулира взискателя или съдебния изпълнител към активност. Предвиденият в разпоредбата преклузивен срок тече от образуване на изпълнителното дело, който е и началният момент, от който взискателя може да иска извършване на изпълнително действие по см. на т.10 от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. Дело №2/2013г. ОСГТК ВКС. С предприемането на изпълнителни действия се прекъсва давността, касаеща материалното право, както и започва да тече нов двугодишен срок по чл.433,ал.1,т.8 ГПК, в който следва да се извърши ново изпълнително действие, за да се запази висящността на изпълнителното производство. Съдът прима, че извършените от длъжника месечни плащания по изпълнителното дело, съобразно депозираната от него молба за признание на наличие на задължението по изпълнителното дело, обяснява липсата на предприети от взискателя други изпълнителни действия, доколкото същият е получил изпълнение именно по образуваното изпълнително дело. Обстоятелството, че взискателят е приел частичните плащания по изп.дело, без да поиска да бъдат предприети други изпълнителни действие, не може да бъде приравнено на бездействие на кредитора и неподържане висящността на изпълнителния процес. Суми са постъпвали именно по изпълнителното дело, както въз основа на реализиране на конкретен изпълнителен способ, така и доброволно от длъжника, въз основа на депозираната от него молба , поддържа висящността на изпълнителния процес и прекъсва както погасителната давност, така и срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

Последното плащане извършено по изпълнителното дело е на 31.11.2017г., и от тогава тече нова давност, която не е изтекла към датата на завеждане на исковата молба по настоящето дело.

С оглед изложеното иска следва да се отхвърли  като неоснователен.

Разноски се претендират от ищеца, но с оглед изхода на спора, не следва да се присъждат.

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.А.М., с ЕГН: **********, представляван от адв.Р.Б. ***, с които моли да бъде признато за установено, че не дължи на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, сумите по изпълнителен лист от 27.06.2012г. по ч.гр.д./ 642/12г. ЛРС, за събирането на които е образувано изп.дело № 694/12г. по описа на ЧСИ М.Иванова г., като погасени по давност, като неоснователен.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред МОС в 2-седмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ :