РЕШЕНИЕ
№ 447
гр. Бургас, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20252120201292 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод жалба на „В.” ЕООД, ЕИК *****,
представлявано от Б.Д.П. против наказателно постановление № 815446-
F810556/04.03.2025г., издадено от Началник Отдел „Оперативни Дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”, с което за нарушение на чл. 27,
ал. 2 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание -
„Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление. Сочат се
нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. М., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП, претендира и разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт К., която оспорва жалбата.
Моли за потвърждаване на НП и за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:
На 25.01.2025г. св. М. заедно със свои колеги извършили проверка на обект, пицария
„Б.М.“, находящ се гр. Б., ж.к. „С.“, бл. ***, стопанисван от „В.“ ЕООД, ЕИК ***** като бил
1
изготвен протокол за извършената проверка и от отпечатан клен за 25.01.2025г. се
установило, че продажбата на 1 бр.пица е отразена в данъчна група „Г“ с 9 % ДДС вместо в
група „Б“ с 20% ДДС. Указано е на представляващия да се яви за съставяне на АУАН в ТД
НАП на адрес ул. „Александровска“ № 83. На посочената дата се явил представител на
дружеството „Вичи 04“ ЕООД и бил съставен АУАН за това, че при извършената проверка в
обекта пицария „Б.М.“ в гр. Бургас, ж.к. „С.“ бл. ***, стопанисван от „Вичи -04“ ЕООД се
установило от издаден ФКБ за направена клиентска поръчка на 1 бр. пица, отразена в
данъчна група „Г“ с намалена ставка 9 % ДДС като съгласно параграф 15д, ал. 1, т. 2 от ПЗР
от ЗДДС след 31.12.2024г. ресторантьорските услуги следва да се отчитат в данъчна група
„Б“ - за стоки и услуги, продажбите по които се облагат с 20% ДДС. Проверяваното лице
„Вичи 04“ ЕООД нарушило разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н -18/13.12.2006 г.
на МФ. В обекта имало монтирано и работещо фискално устройство, което съгласно
ангажираните доказателства протокол преминало сервизно обслужване на 27.01.2025г.
Актосъставителят приел, че е извършено административно нарушение и е нарушена
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС.
На 04.03.2025г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което е прието,
че е нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, с това е
извършено административно нарушение по чл. 27, ал. 2 от Наредба Н-18 на МФ, вр. чл. 118,
ал. 4 ЗДДС. На основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че АУАН е съставен в
срока по чл. 34 ЗАНН като не се образува административнонаказателно производство, ако
не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В
случая нарушението е установено при проверката извършена на 25.01.2025г., като АУАН е
съставен на 14.02.2025г., поради което са неоснователни наведените в тази насока
възражения и АУАН е съставен в срок от 3 месеца от откриване на нарушителя, а НП е
издадено в срока по чл. 34 ЗАНН.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно копие на
Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. и в срока по чл. 34 ЗАНН, АУАН е издаден от компетентно
лице като съдът намира, че не са налице формални основания за отмяна на АУАН и НП като
същите са съобразени с изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН. Ясно е посочена датата
на нарушението изводима и от представен ФКБ, мястото на нарушението, обстоятелствата и
нарушените разпоредби. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон
лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС,
министърът на финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални
касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена
2
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата).
Съгласно чл. 27, ал. 1 на същата Наредба лицата по чл. 3, с изключение на случаите,
когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или
услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група „А“ - за стоки и услуги,
продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б“
- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
3. група „В“ - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни
горива; 4. група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху
добавената стойност.
Съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано
или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал.
1.
В случая не се установява жалбоподателят да попада в изключението на чл. 28 от
Наредбата и е длъжен да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД в съответната данъчна група.
Разпоредбата на чл. 66а от ЗДДС регламентира случаите на определяне на ставката на
ДДС в размер на 9 % като в случая отговорността на дружеството е ангажирана за това, че
се касае за неправилно регистриране/отразяване на данъчната група на стоката, която е
продадена, а не за това, че неправилно е начислена и декларирана данъчната ставка.
Със законодателни изменения пар. 15, ал. 1 ПЗР на ЗДДС беше променян като пар. 15д,
ал. 1, т. 2 от ЗДДС предвижда, че ставката на данъка по чл. 66а се прилага за следните
доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на
територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки: доставка
на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или
неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се
прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и
спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128, до 31 декември 2024 г. включително.
Т.е. след 31.12.2024г. за ресторантьорски и кетъринг услуги, се прилага стандартна данъчна
ставка, което предвижда и че стоките следва да се отразяват/регистрират в съответната
данъчната група съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредбата.
В случая се установява, че е закупена храна - пица, закупена 25.01.2025г., т.е. след
31.12.2024г., поради което е следвало да се декларира със стандартна данъчна ставка 20 % и
да се отнесе/регистрира в данъчна група „Б“, а не в данъчна група „Г“ (което е съобразено
съгласно представените ФКБ за датата на проверка). Макар да се твърди дружеството да е
приложило стандартна ставка от 20% и да се твърди, че е внесло дължимия данък, то в
3
случая неправилно стоката е била отнесена/регистрирана в данъчната група, което е
самостоятелно нарушение.
Не се споделят възраженията, че не е ясно описано нарушението, то е конкретно
заявено като първо е посочено коя е правната норма, която предвижда коя стока в коя
данъчна група се регистрира - в конкретния случай е трябвало да се регистрира в данъчна
група „Б“ съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредбата, след което и актосъставителят, и
наказващият огран са посочили, че се касае за извършено нарушение на чл. 27, ал.2 от
Наредбата, която съдържа императивно задължение за лицето независимо дали е
регистрирано или не по ЗДДС задължително да регистрира всички продажби по данъчни
групи съгласно ал. 1. На практика се касае за нарушение на чл. 27, ал. 2, вр. чл. 27, ал. 1, т. 2
от Наредбата, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС и с подробното описание на нарушените разпоредби не
е нарушено правото на защита на санкционираното лице, ясно е за какво нарушение е
ангажирана отговорността и кои са нарушените правни норми. Не е нарушено правото на
защита на санкционираното лице и като е посочена разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДДС,
която именно предвижда, че Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят: 1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност; 2. сервизното обслужване,
експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; 3.
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на
данни към Националната агенция за приходите; 4. издаването на фискални касови бележки
от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; 6. условията и редът
за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване
и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); 7. изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и
ползвателите на такъв софтуер; 8. изискванията към лицата, извършващи продажби чрез
електронен магазин; 9. формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът
за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с
кредитна или дебитна карта.
Именно по силата на тази разпоредба е приета и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, където се съдържа и правилото за поведение, което е
нарушено от страна на дружеството.
4
Правилно е определена санкционната норма като е наложено административно
наказание имуществена санкция съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в
минималния размер на 1000 лева. Този състав намира, че не се касае за „маловажен случай“.
Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият
орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението
наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 - 4 и чл. 21. Легална дефиниция на маловажен
случай е дадена в разпоредбата на пар. 1 т. 4 от ДР на ЗАНН „Маловажен случай” е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
От данните по делото не може да се направи извод, че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от съответния вид - касае се за типично по вид
нарушение, стока не е регистрирана в съответната данъчна група, тя не е на съвсем
незначителна стойност, закупена почти месец след 31.12.2024г., не е нужно да са настъпили
вреди, поради което и не следва да се приложи чл. 28 ЗАНН. Не е нарушен и принципът за
пропорционалност, не се касае за прекомерно тежко наказание. Санкционираното лице е
юридическо такова, носи безвиновна отговорност и наложеното наказание е съобразено с
обществената опасност на деянието.
Наказващият орган е съобразил, че се касае за първо нарушение, оценил е това, че ДДС
е било отчетено в справка -декларация, че няма данни за ощетяване на фиска, не се касае за
неотразяване на приходи, поради което и е индивидуализирал правилно размера на
санкцията в минималния размер от 1000 лева.
Ето защо наказателното постановление следва да се потвърди като законосъобразно и
правилно.
Съгласно чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В конкретния случай
АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в
съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя
страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените
действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80
5
лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 815446-F810556/04.03.2025г., издадено от Началник Отдел
„Оперативни Дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален
контрол”, с което за нарушение на чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата),
на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „В.” ЕООД, ЕИК ***** е
наложено административно наказание - „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД, ЕИК ******да заплати на Национална агенция за приходите
сумата в размер на 80 (осемдесет) лева за разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6