Номер 15725.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20203100501780 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:21 часа се явиха:
Въззивната страна „ГРИНОПА“ ООД, редовно призована,
представлява се от адв. Д.Д., редовно упълномощен и приет от съда от първа
инстанция.
Въззиваема страна „ИЗТОК ИНВЕСТ 96“ ЕООД, редовно призован,
не се явява, представлява се от адв. М.Т., редовно упълномощен и приет от
съда от първа инстанция.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните не намира процесуални
пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба и две частни жалби от
въззиваемата страна, съобразно постановеното в разпоредително заседание
Определение № 2226 от 31.07.2020 година:
1
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№
53556/22.07.2019г., подадена от „Гринопа“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Оборище“ 34, ап.4, срещу
решение №3078/05.07.2019г., постановено по гр.д. № 10074/2018г. на ВРС, 18
състав, с което е отхвърлен искът на това дружество срещу „Изток Инвест 96“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
Беласица № 20, да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца държането на
предадения му въз основа на прекратен договор за наем от 20.06.2012г.,
недвижим имот, представляващ складови помещения, находящи се в имот с
ид. 68134.511.46, с административен адрес гр.София, район Сердика, ул."202"
№ 7 /бул."История славянобългарска"/, с обща площ 5375 кв.м., на основание
чл. 233 ЗЗД. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е
неправилно. Счита се, че наемният договор е развален от наемодателя поради
неизпълнение от страна на наемателя на договорните му задължения да
заплати дължимия наем по издадени фактури за месеците април и май 2018г.,
което е основание за едностранно прекратяване на договора по чл.16. За
прекратяване на договора се сочи, че наемателят е уведомен с нотариална
покана, връчена на 08.06.2018г., а която и наемателят е поканен да освободи и
предаде имота. Навежда оплакване, че неправилен е изводът на съда, че след
като поканата за заплащане е връчена след настъпил падеж, то не е бил даден
достатъчен срок за изпълнение. Поддържа и че наемният договор може да се
счита прекратен и на още едно основание – чл.238 ЗЗД с едномесечно
предизвестие, считано от получаване на исковата молба. Счита за неправилен
изводът на съда и че предметът на договора не бил индивидуализиран.
Излага, че наемателят не е оспорил, че държи помещенията на договорно
основание и не е заявил друго основание за ползването им, а СТЕ е
потвърдила пълна идентичност на посочените от ищеца помещения и тези,
които се ползват от ответната страна. Поддържа, че първоинстанционният
съд е допуснал съществено процесуално нарушение неприемайки писмено
доказателство, имащо съществено значение за изясняване на фактите по
делото, а именно доказателства, че преводът за наемите за м. април и м. май,
извършен на „Интерком Груп“ от 14400лв., е бил върнат обратно на
ответника. Навежда оплакване, че не е настъпила преклузия към момента на
представяне на доказателството, което е документ, който е бил в държане на
трето лице и съдът е следвало на основание чл.148 ГПК да насрочи ново
2
заседание за събиране на доказателства. Моли се поради изложеното за
приемане на преводно нареждане от 14.05.2018г. Моли се и за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск по чл.233 ЗЗД.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от„Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК *********, с който се изразява становище
за правилност на обжалваното решение, респективно неоснователност на
въззивната жалба. Сочи се, че в проведеното производство ищецът не е успял
да докаже предаване на обектите по договор за наем, валидно прекратяване на
договора поради неизпълнение от ответника. Сочи се, че предвид липсата на
надлежно уведомяване за извършената промяна на наемодателя, с
извършеното на 11.05.2018г. плащане по сметка на посочения в договора
наемодател, наемателят е изпълнил задължението си за плащане надлежно.
Въззиваемият се противопоставя на приемането на представеното с
въззивната жалба писмено доказателство, поддържайки, че е несвоевременно.
Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и се
претендират сторените разноски.
Постъпила е и частна жалба вх. №9419/03.02.2020г. от „Изток Инвест
96“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Определение №15086/15.11.2019г. по гр.д.
№ 10074/2018г. на ВРС, 18 състав, с което е изменено постановеното от ВРС
решение в частта за разноските, като е намалено присъденото в полза на
ответника адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател поддържа, че
определението е неправилно. Решаващият съд не е съобразил, че предмет на
делото е недвижим имот, находящ се в гр. София, а професионалната защита
на ответника изисква процесуалният представител да се запознае с
претендирания имот. Счита, че командировъчните разходи следва да са част
от договореното адвокатско възнаграждение. Моли се за отмяна на
атакуваното определение и присъждане на пълния претендиран размер на
адвокатско възнаграждение от ответната страна. В срока по чл.276, ал.1 ГПК
е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „Гринопа“ ООД,
ЕИК *********, която изразява становище за неоснователност на жалбата,
като се обръща внимание, че по смисъла на чл.78 ГПК командировъчни
разходи не са разноски по производството.
Постъпила е и частна жалба вх. №18/02.01.2020г. от „Изток Инвест
3
96“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Определение №15788/02.12.2019г. по гр.д.
№ 10074/2018г. на ВРС, 18 състав, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските чрез присъждане на сумата от 5лв. за съдебно удостоверение.
Частният жалбоподател сочи, че присъждането на разноски е поискано от
ответника още с отговора на исковата молба и въпреки, че в представения
списък по чл.80 ГПК не са включени тези разноски, доказателства за
извършването им се съдържат в делото. Моли се за отмяна на определението
и присъждане на посочените разноски. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „Гринопа“ ООД,
ЕИК *********, която изразява становище за неоснователност на жалбата,
поддържайки че ВРС основателно е отказал да присъди разноските от 5лв.
Адв. Д.: Поддържаме въззивната жалба и доводите, които сме изложили.
Поддържаме и отговорите по частните жалби.
Адв. Т.: Поддържаме отговора по въззивната жалба, включително и
двете депозирани частни жалби.
Адв. Д.: Не представяме списък на разноските и нямаме други
доказателствени искания.
Адв. Т.: И ние не представяме списък и нямаме други искания по
доказателствата.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Д.: Уважаеми Окръжни съдии, изложил съм подробни доводи във
въззивната жалба, няма да се преповтарям. Искам само няколко бележки да
изложа пред Вас:
За да отхвърли иска Районния съд изтъква два довода: 1) липсвала е
индивидуализация на имота и 2) Договорът за наем не бил прекратен, поради
обстоятелството, че не бил даден подходящ срок за изпълнение. Считаме тези
4
доводи за несъстоятелни и неотговарящи на фактическата обстановка,
установена по делото. Какво имам предвид?
По отношение на индивидуализацията в исковата молба след указания
на съда сме посочили подробно описание на помещенията, които са предмет
на нашия иск. Забележете, в съдебно заседание, проведено на 15.03.2019г.
процесуалния представител на ответната страна направи изявление, че
цитирам: „Към момента владеем помещенията в сградите и дворното място,
посочени в исковата молба.“ Т.е. индивидуализацията е налице и признанието
е налице. Нещо повече. В следващото съдебно заседание от 21.06.2019г.,
когато се изслушваше съдебно-техническата експертиза и се прие
заключението на вещото лице, вещото лице уточни, че огледа е извършен в
присъствие само на представители на ответната страна, коти са му посочили
помещенията, които ползват. Наш представител не беше допуснат. Вещото
лице заяви, че обектите, които са посочени в исковата молба и уточняващата
към нея, са идентични с тези, които са посочени и тя е описала. И в същото
съдебно заседание пак процесуалния представител направи изявление,
цитирам: „Не оспорваме, че сме във фактическа власт на помещенията,
описани от вещото лице.“ Т.е. имаме на два пъти признание, че тези
помещения, които сме посочили, са предмет на ползване от страна на
ответната страна, по силата на сключения не от нас Договор за наем. И това,
че има надлежна индивидуализация е констатирал и Окръжният съд, като в
свое определение от месец февруари 2019г. по т.д. № 169/2019 г., когато
Районен съд прекрати производството и по частна жалба съдът се произнесе,
той прие, че имотите са индивидуализирани по вид, местонахождение и
площ. Т.е. имаме идентификация на предмета на делото.
По отношение на втория довод за това, че Договорът не е бил развален
предвид факта, че не е даден подходящ срок за изпълнение по чл. 87, ал.1 от
ЗЗД, следва да се отбележи, че с нотариална покана от 14.05.2018г. ответната
страна е уведомена за промяна в собствеността, приложени са две фактури за
два месечни наема, тъй като такова е условието на Договора, които следва да
бъдат платени. Това не беше сторено. И след като не е сторено един месец по-
късно, през юли месец, Договорът беше прекратен пак с нотариална покана,
за която беше уведомена ответната страна. Тук следва да се отбележи и
обстоятелството, че разпоредбата, както всички знаем 87 е диспозитивна-
5
допуска се отклонение, при положение, че страните са договорили нещо
различно. В конкретния случай чл. 16 от Договора имаме конкретна уговорка,
а именно: Наемът по Договора следва да се плаща до 5-то число на текущия
месец. Ако това не бъде сторено се дава възможност до края на месеца да се
плати. И ако не се плати до края на текущия месец, тогава следва
едностранното разваляне. Тази процедура е спазена и с нотариалната покана
са уведомени, че Договорът е развален. И нещо друго – знаем, че договорът
може да бъде прекратен и с връчването на исковата молба, където са
изложени фактите, обуславящи прекратяването на договора. Факт е, че от
юни 2018г., когато заведохме делото, до момента не е платена нито една сума,
което категорично говори, че ответната страна е приела, че Договорът е
развален и не дължи плащане на договорно основание. Мога да изложа и
други бележки, но смятам това за достатъчно, имайки предвид изложеното
във въззивната си жалба.
В заключение Ви моля да отмените решението като неправилно и
незаконосъобразно, и постановите ново такова по същество, с което да
уважите предявения иск.
По частните жалби съм дал отговор. Считам същите за неоснователни.
Твърдят се разноски за това, че колегата твърди, че е ходил да види имота,
който бил предмет на договора. Такова задължение той няма, както и аз не
съм ходил. Но има и съдебна практика, която е категорична, че
командировъчни разходи не са разноски по делото и не се присъждат. Освен
това липсват и доказателства по делото за командировка и съответно на каква
стойност е този разход.
По отношение на другата жалба, която е за 5 лева – просто е несериозно.
Целта беше шиканиране, която цел беше постигната. Тези 5 лева не са
заявени като разноски в списъка за разноски, те не са претендирани за
заплащане на такива. Но факт е, че от юли 2019г. делото дойде тук през юли
2020г. – една година, благодарение на тези жалби, делото ходи насам-натам.
Моля за решение в смисъла, който изложих.
Адв. Т.: Уважаеми Окръжни съдии, считаме, че по същество
първоинстанционното решение е правилно, но съществува вероятност същото
6
да е недопустимо, като постановено при липса на абсолютна процесуална
предпоставка, свързана с родовата подсъдност на предявения иск. Размерът на
предявения иск следва да бъде определен от годишния наем, в случая
заявения месечен в размер на 6000 лева, т.е. годишният наем би следвало да
бъде определен в размер, който надхвърля родовата подсъдност на делото на
Районен съд.
Евентуално същото е постановено по нередовна искова молба, тъй като
дори и да е бил родово компетентен Районния съд, не е заплатена дължимата
държавна такса.
Подробности по правилността на решението сме изложили в отговора.
По частните жалби:
Колегата понеже отново се захваща за споменатите командировъчни
разходи, процесуалния представител не претендира командировъчни, а
твърди, че възнаграждението, което е заплатено от възложителя са включени
и разходите, които той е извършил за да се запозна и на място с предмета на
самия договор. Не само, че е трябвало да се запознае, а както поделото е
установено, се касае за съществуването на преместваеми обекти, които се
претендират за предаване, по силата на този договор. Така че считам за
неоснователно възражението на колегата отново за командировъчните, тъй
като такива не се претендират от нас.
Поради горното Ви моля да потвърдите решението. Евентуално, ако го
намерите за недопустимо – да го отмените.
Адв. Д. /реплика/: Искът е неоценяем. Така че тук не се поставя въпрос
за някакъв размер, който да обуславя подсъдността на делото. В Тарифа 1,
която е към ГПК изрично се сочи каква е сумата, която се заплаща като
държавна такса за неоценяемите искове.
СЪДЪТ, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Разглежданото дело приключи в 14,32 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
7
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8