№ 2
гр. А., 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20222110100729 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
286 ЗЗД вр. чл. 36 ЗАдв.
Производството е образувано по ИМ на С. К. К., ЕГН **********, чрез адв.Г.К., съд.
адрес: ***, против М. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: ***. Твърди, че било образувано
ч.гр.д. № 560/22 г. на РС А., по което била издадена ЗИ по чл.410 ГПК срещу ответника.
Твърди се наличие на договорни отношения между страните /ищеца като адвокат, ответника
като клиент/, като страните се срещнали на 12.1.22г. и се разбрали ищецът да обжалва пред
РС А. НП, издадено на ответника, срещу уговорено възнаграждение от 400 лв. Твърди да е
изправна страна по договора, че на 14.1.22г. ответникът му заплатил само 100 лв. от
възнаграждението, което обстоятелство било вписано на гърба на ДПП, както и че на
23.3.22г. ответникът направил опит да му заплати сумата от 100лв. в гр.А., но ищецът не
приел плащането, т.к. ответникът неправилно твърдял, че в гр.Б. вече бил заплатил 200лв.
Въпреки издадената ЗИ ответникът не извършил плащане, като съгласно чл.415 ГПК
ищецът предявява установителен иск, с който иска да се приеме за установено по отношение
на ответника, че същият му дължи сумата от 300лв. – неплатено адв.възнаграждение по
ДПП от 14.1.22г., ведно със законна лихва от 28.06.22г. до изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал ОИМ. Оспорва иска като неоснователен, молейки за
отхвърлянето му. Не оспорва наличието на сключения ДПП. Твърди, че платил на ищеца
сумата от 300 лв. на 12.1.22г. в гр.Б., а в гр.А.- останалите 100 лв. на 14.1.22г., с което
намира, да е изпълнил задълженията си по съглашението в пълен размер.
1
Съдът, като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
В полза на ищеца за претендираната сума от 300 лв. е била издадена ЗИ по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 560/22г. на АРС, като длъжникът е възразил срещу заповедта в срока по
чл. 414, ал.2 ГПК, обуславящо допустимост на иска, предявен в законовия 1-месечен срок.
Не се спори по делото, а и се установява наличието на сключен между тях ДПП от
14.1.22г. /л. 17 от делото/. Следователно между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, произтичащо от сключения ДПП. По ДПП ищецът предоставил на
ответника уговорените правни действия - правна помощ и съдействие при обжалване на НП
от 20.11.21г., издадено от началника на РУ-МВР, т.е. ищецът е изправна страна по
съглашението, т.к. е извършил възложените му от доверителя правни действия, по който
факт не се спори, а същият се установява и от доказателствата. Видно от ДПП между
страните е било уговорено адв.възнаграждение от 400 лв., което ответникът следвало да
заплати на ищеца. В представения ДПП е отразено, че уговореното възнаграждение от 400
лв. е изплатено изцяло и в брой, като на гърба на ДПП е отбелязано „платени 100 /сто/
лева“, датата 14.1.22г., като е налице и подпис на ответника. Съгласно чл.37 ЗАдв. за
вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да
поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК. Договорът за правна защита
и съдействие като разновидност на мандатното правоотношение е поначало възмезден
договор, като размерът на възнаграждението се определя в договора между адвоката и
клиента /чл. 36, ал.2 ЗАдв./. Спорът по делото се концентрира върху въпроса дали
ответникът е заплатил частично сумата от 100 лв. по ДПП или е погасил изцяло
задължението си към ищеца от 400 лв.
По делото се събраха доказателства чрез разпит на двама свидетели, като съдът
намира за неотносими за спора показанията им /с изключение на частта от показанията им
относно извършеното плащане/неплащане по ДПП/. Но в тази си част събраните
доказателства чрез разпита на свидетелите /относно обстоятелството дали ответникът е
извършил плащане по ДПП от 300 лв. на 12.1.22г. в гр.Б., респ. че не е погасил паричното
си задължение да заплати адв.възнаграждение на ищеца в пълния уговорен размер/
свидетелските показания са недопустими, поради което и не следва да се обсъждат.
Недопустимостта им следва от наличието на изричен писмен акт (ДПП), с който е
установено парично задължение на ответника към ищеца (решаващо е дългът да е паричен и
да е установен с писмен акт – независимо от уговорената сума, както несъмнено е в случая),
а и предвид липсата на изрично дадено съгласие от страните /налице е и изрично
противопоставяне на ищеца за събиране на гласни доказателства относно плащането/ по арг.
от чл. 164, ал. 2 вр. ал.1, т.4 ГПК. Твърдението на ищеца, че в момента на подписването на
ДПП и въпреки удостовереното от него плащане в брой, а в действителност уговореният
хонорар не бил платен в цялост от клиента, съдът намира за недоказано. Ако се възприеме
това фактическо положение, ищецът е следвало да впише в ДПП, че уговореният хонорар
не е платен в цялост, а само частично /отбелязвайки точният размер на заплатената от
клиента сума/. Не би могло да се приеме, че извършеното отбелязване на гърба на ДПП, че
длъжникът е платил на 14.1.22г. сумата от 100 лв. е достатъчно, за да обоснове друг извод,
респ. основателност на иска – извършеното отбелязване, че на 14.1.22г. е заплатена по-
голямата сума /от 400 лв./ включва заплащане и на по-малката сума /от 100 лв./, още повече,
че липсва същевременно отразяване на гърба на ДПП, че плащането на сумата от 100 лв. е
частично и че остатъкът на неплатения хонорар възлиза на 300 лв. Съдът намира, че с оглед
събраните допустими доказателства ответникът доказа, че е извършил плащане на сумата от
400лв., т.к. в договора е налице отбелязване, че сумата е платена в брой, за което и двете
страни са се подписали. В тази част процесният ДПП има характер на разписка за
получената от ищеца сума, удостоверяващ неизгоден за своя издател факт, с която се
2
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение /т.1 от ТР № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Безспорно ДПП от 14.1.22г. е
частен диспозитивен документ, но същевременно и частен свидетелстващ документ в
частта, в която е отразено, че е платено уговореното възнаграждение, чиято истинност може
да бъде оспорена от заинтересованата страна по чл. 193 ГПК /което в случая ищецът не е
сторил, още повече, че се твърди и установява, че съдържанието на ДПП е попълнено от
ищеца/. След като не е оспорен по чл. 193 ГПК, представеният ДПП удостоверява, че
ответникът е изпълнил своето задължение за заплащане на уговореното възнаграждение /в
т.см. опр. № 548/03.05.2011г. по гр.д. №1192/2010г., III ГО на ВКС, опр. № 1443 от
17.11.2011 г. по гр. д. № 1374/2011 г., IV ГО на ВКС/, поради което се налага извод за
осъществяване на твърдения положителен факт от ответника, обуславящо извод за
неоснователност на иска.
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът н осн. чл.78,
ал.3 ГПК, но такива нито се твърди да са сторени от него, нито се претендират по делото,
поради което и не следва му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. К. К., ЕГН **********, чрез
адв.Г.К., съд. адрес: ***, против М. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 300 лв. - незаплатено адвокатско
възнаграждение по ДПП от 14.1.22г., ведно със законната лихва от 28.06.22г. до изплащане
на вземането, за което е издадена Заповед за изпъленение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
560/22г. на АРС.
Решението може да се обжалва пред ОС Б. в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
3