Решение по дело №610/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

                          

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 574

                                                   гр.Пловдив 11.06.2020г

 

 

 

 

                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

           Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                  БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

 

 

 

при участието на секретаря БОЯНА ДАМБУЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№610/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

 

 

               Обжалвано е решение №26/03.01.2020г. по гр.д.№5445/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХVIII гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.439 от ГПК относно недължимост на сумата 8246,65лв.,представляваща стойност на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2011г.-30.04.2013г.,както и обезщетение за забава в размер на 1089,60лв. за периода 01.07.2011г.-09.10.2013г. ведно със законната лихва върху главницата от 10.10.2013г. до пълното изплащане на задължението.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и счита,че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи.

                Въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.

                Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства,от фактическа и правна страна,установи следното:

                Жалбоподателя по делото е посочил в исковата си молба,че с изпълнителен лист по ч.гр.д.№16082/2013г. е била осъдена да заплати процесните суми на въззиваемата страна,като процесния изпълнителен лист е бил издаден по заповедно производство и заповедта за изпълнение по чл.410 е влязла в сила.Въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано изп.д.№535/2014г. по описа на ЧСИ Др.Митрова.Исковата претенция на жалбоподателя е на основание чл.439 от ГПК или същата се основава на факти,произтичащи след издаването на изпълнителното основание.Същата счита,че по отношение на задължението е изтекла погасителна давност и процесните суми не се дължат.

               Жалбоподателят навежда доводите си,относно погасяване на вземането по давност въз основа на т.д.№2/2013г. на ОСГТК,с което беше отменено ППВС №3/80г.,с което постановление се предвиждаше,че давност не тече при наличие на изпълнително производство,което е висящо,а с решението по т.д.№2/2013г. ОСГТК прие,че с извършването на всяко същинско изпълнително действие започва да тече нов давностен срок,а такива действия са извършване на опис,налагане на възбрана или въобще действие,с което по същество се събира вземането на кредитора.В настоящия случай жалбоподателя счита,че е налице бездействие на кредитора повече от две години и на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е настъпила перемпция по право,но тъй като ЧСИ Митрова не е прекратила производството по делото,то давността е текла по време на изпълнителното производство и е изтекла,поради което сумите не се дължат.

                 В първоинстанционното производство е била назначена ССЕ,от чието заключение става ясно,че има направени плащания по изпълнителното дело от длъжника в размер на 3144,50лв.

                При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и същото следва да се потвърди поради следното:

                На първо място настоящата инстанция приема,че не е налице изтекла погасителна давност,тъй като от момента на образуване на изпълнителното дело по делото са постъпвали плащания от длъжника,а плащанията от нейна страна са признание на вземането,поради което след всяко плащане започва да тече нова давност и това е така,защото самия длъжник е поискал разсрочване на изпълнението,като такова му е било разрешено,поради което същия е погасявал вземането месечно със суми,които са били превеждани от ЧСИ на взискателя.

                На второ място давностния срок не е изтекъл,за да може длъжника да се позове на него,тъй като до излизане на решението по т.д.№2/2013г. е действало ППВС №3/80г. и до 26.06.2015г.,т.е. датата на произнасяне на ТР№2/2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК давностния срок е спрял да тече и е започнал да тече едва след тази дата.

                Ето защо с оглед горепосоченото първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

                Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна и такива следва да се присъдят за юрисконсултско възнаграждение за инстанцията в размер на 100лв.

                Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

 

 

                                                            Р   Е   Ш   И:

 

 

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №26/03.01.2020г. по гр.д.№5445/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХVIII гр.с-в.

                ОСЪЖДА Е. П. Р. с ЕГН-********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК-********* със седалище и адрес:гр.Пловдив,ул.“Хр.Г.Данов“ №37 направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 100лв./сто лв./за юрисконсултско възнаграждение.

                РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

 

                         Председател:                                                  Членове: