Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. Габрово, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в
публично заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
ПОЛИНА ПЕНКОВА
при секретаря Веселина Венкова и прокурора Жени Шикова, като
разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 31 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба от адв. Д.Ц., в качеството му на договорен защитник на
подсъдимия И.П.Б. ***, срещу присъда № 56 от 04.02.2020 г. по НОХД № 1145/2019
г. по описа на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда състав на
Районен съд – Габрово е признал подсъдимия И.П.Б. за виновен в това, че на
19.06.2019 г., в гр. Габрово, на ул. "М"№ **, чрез нанасяне на удар с
юмрук в областта на лицето, причинил на С.И.И. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване (счупване до основата) на първи горен ляв зъб (резец), без който се затруднява
дъвченето и говоренето, с което е извършил престъпление, за което и на
основание чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на шест
месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил
изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години, считано от датата
за влизане на присъдата в законна сила.
Съдът е постановил от срока на
наложеното наказание да се приспадне времето, през което подсъдимият И.Б. е бил
задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - за периода от 12:00 часа до
14:15 часа на 19.06.2019 г., на основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1,
пр. 1-во от НК.
Със
същата присъда съдът осъдил подсъдимия И.П.Б. да заплати на свидетеля С.И.И. ***
сума в размер на 1500 лв., съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението по чл. 129, ал. 1
от НК, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2019 г. до нейното
окончателно изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД, като е отхвърлил предявения
от гражданския ищец против подсъдимия иск с претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в останалата част - до пълния негов заявен
размер от 10 000 лв., като неоснователен и недоказан.
С
присъдата съдът се е произнесъл за направените в производството разноски, като
е осъдил подсъдимия И.Б. да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово 463.20 лв.,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Съдът е осъдил подсъдимия И.Б. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Габрово държавна
такса върху присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД в размер на 60 лв.; сумата от 120 лв., съставляваща разноски по съдебното производство,
както и 5 лв. държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Във въззивната жалба и
допълнението към нея се твърди, че присъдата е неправилна, както и че е
постановена в противоречие на събраните по делото доказателства и заключението
на експертизата. Изтъква се, че основното, което не е установено по делото е
кой и при какви обстоятелства е счупил зъба на пострадалия С.И., а в тази
насока показанията на свидетелката Т.Й., както и на самия пострадал били
противоречиви. Нямало ясни и непротиворечиви доказателства за ангажиране на
отговорността на подсъдимия Б.. Поради това се прави искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат
за невинен и оправдан.
Адвокат Д.Ц. не се явява в
проведеното съдебно заседание, като подсъдимият Б. депозирана молба за това, че
се отказва от защитника си и оттегля дадените му пълномощия.
В съдебно заседание подсъдимият Б.
поддържа жалбата и допълнението към нея. В хода по същество се придържа към
изложението в жалбата. Заявява, че е бил на покрива на блока, но не е докосвал
пострадалия.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово счита въззивната жалба за неоснователна и моли присъдата
да бъде потвърдена. Счита, че първоинстанционният съд е извършил подробен
анализ на всички доказателства по делото, за да стигне до обоснования извод за
авторството на деянието в лицето на подсъдимия и неговата вина.
Частният обвинител и граждански
ищец С.И. оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на присъдата.
При упражняване на правото си на
последна дума подсъдимият Б. изразява очакването си да бъде оправдан.
Габровският окръжен съд, като
съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства чрез обясненията на подсъдимия И.Б., дадени в хода на съдебното
производство; показанията от съдебното производство на свидетелите С.И., Т.Й., И.И.,
Т.Б., А.А.и Б.Б.; заключението на съдебно-медицинската експертиза; писмените
доказателства – препис от лист за преглед на пациент в спешно отделение КДБ/СО
№ 009683 от 19.06.2019 г., препис от съдебномедицинско удостоверение №
97/20.06.2019 г., справка за съдимост и декларация за семейно, материално
положение и имотно състояние на подсъдимия; приетите в съдебно заседание
изображения, представляващи разпечатки от снимки, както и заверени преписи от
заповед за задържане на лице, протокол за личен обиск, декларация, разписка за
върнати вещи и пари и 2 бр. фишове от спешна помощ.
Въззивният съд, след собствен
комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, намира че
установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на
вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя по всички основни
моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият И.П.Б. е роден на ***
***. Същият е със средно образование, разведен е, не работи и не е осъждан,
след като е реабилитиран по право по реда на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК по
осъждането по присъдата от 25.03.1997 г. по НОХД № 14/97 г. по описа на Районен
съд – Габрово.
Към месец юни 2019 г.
свидетелката Т.Й. обитавала апартамент № 11, разположен на 4-ти етаж от жилищния
блок на ул. "М"№ ** в гр. Габрово. В същия блок, на последния 8-ми
етаж живеел подсъдимият И. Б..
Свидетелката Й. и пострадалият С.И.
били познати. Около полунощ на 18-ти срещу 19.06.2019 г. двамата се качили на
покрива на блока, в който се намирало жилището на свидетелката. С мобилния
телефон започнали да снимат падащите мълнии. По някое време свидетелят И. видял
на покрива празна стъклена бутилка. Взел я и я хвърлил, при което бутилката
паднала и се счупила в близост до беседка върху детска площадка, разположена до
сградата на блока. Към този момент на площадката имало хора, между които се
намирал и синът на подсъдимия. При извършването на тези действия Б. се намирал
на терасата на апартамента си и чул шума от счупването на бутилката. Погледнал
нагоре към покрива на сградата и разбрал, че същата била хвърлена от там. Решил
да провери какво става и след като взел едно фенерче, излязъл от дома си и се
качил на покрива на блока. Когато се озовал на него, видял своята съседка –
свидетелката Т.Й., и свидетеля С.И., когото не познавал дотогава. Приближил се
до двамата, които стояли почти един до друг, осветил ги с фенерчето, като им
задал въпрос кой от тях хвърлил бутилката върху детската площадка. Непосредствено
след това нанесъл на С.И. удар с юмрук в областта на лицето. В резултат на този
удар пострадалият паднал по гръб и усетил, че един от горните му зъби започнал
да се клати. След това се изправил на краката си и тръгнал да бяга. Прекосил
тичешком част от покрива и влязъл в помещение, през което се излизало на него, след
което се спуснал по метална стълба, водеща от това помещение до последния осми
етаж на сградата. Подсъдимият Б. го подгонил, но не успял да го стигне, поради
което след няколко минути се върнал обратно на покрива, където все още се
намирала свидетелката Й.. Ударил я по лицето с ръка, тя паднала, при което я
ритнал няколко пъти по тялото с крак. След това подсъдимият наредил на
свидетелката да слезе заедно с него пред блока, за да обясни на хората защо са
хвърлили бутилката от покрива. Двамата слезли до площадката, но тъй като там
вече нямало никой.
След като избягал от покрива и
успал да напусне жилищния блок, свидетелят С.И. се скрил на място в района на
заведение "Ч"” в кв. *** и разположената в близост до него бензиностанция „"М"” на ул. „Н.Г.”.
Там престоял известно време и след като се убедил, че никой не го търси, се
насочил през кв. „Трендафил” към моста до ул. „Индустриална” в СИЗ на града.
Преминал през него и край намиращия се на тази улица магазин „Технополис”, след
което се прибрал в дома си на ул. „Г.” № **. Разказал за случилото се на майка си – свидетелката И.И., след което с
такси отишъл до МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в гр. Габрово. След като пристигнал в
болничното заведение, в 02,16 часа на 19.06.2019 г. пострадалият бил прегледан
в „Спешно отделение”, за което му бил издаден лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 009683. В издадения медицински документ били отразени данни за два
счупени зъба – резци, както и за хематом в челната област. След подаден сигнал
от служител на болницата до ОДЧ при ОД на МВР - Габрово, на място бил изпратен
полицейски екип.
В предобедните часове на
19.06.2019 г. подсъдимият Б. разговарял със своя съседка, от която разбрал, че
мъжът, с който тя живеела – Б.Г., е бил задържан във връзка с инцидент на
покрива, случил се през изминалата нощ. Когато научил за това, подсъдимият
отишъл в полицейското управление, където заявил, че не Г., а той е бил на
покрива по повод на хвърлена от бутилка. С оглед на данните за осъщественото
престъпление, предмет на разследване по образуваното вече досъдебно
производство, подсъдимият бил задържан по реда на ЗМВР.
На 20.06.2019 г. пострадалият С.И.
бил прегледан от съдебния лекар д-р Я.К.. Резултатите от прегледа са отразени в
издадено съдебномедицинско удостоверение под № 97/2019 г., в което са вписани
констатации за охлузване в лявата челна област; оток и разкъсно-контузни рани с леко
кръвонасядане – от вътрешната страна на двете устни вляво; счупване в основата на първи горен ляв зъб (резец); както и охлузване на лявото коляно и на бедрото
над коляното. В удостоверението е вписано, че посочените увреждания е възможно
да бъдат причинени по време и начин (около 00,30 часа на 19.06.2019 г., чрез удар с юмрук в лицето, одраскване
на крака при опит да стане и да избяга, както и чрез удар на челната област на
главата при падане), съобщени от
пострадалия.
От заключението на назначената на
досъдебното производство съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р Я.К.
– началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, и д-р Р.Б.–
хирург-стоматолог, се установява, че на 19.06.2019 г. пострадалият С.И. е
получил следните увреждания: линейно охлузване в лявата челна област на
границата с окосмяването; оток и разкъсно-контузни рани с леко кръвонасядане – от вътрешната страна
на двете устни вляво; счупване до
основата на първи горен ляв зъб (резец) и болезнен първи горен десен зъб; малко охлузване на лявото коляно
и на бедрото над коляното. Според експертите, счупването на първия горен ляв
зъб е довело до избиване (счупване до основата) на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, а останалите
увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
попадащо вън от случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК. Заключението на
експертизата сочи, че описаните увреждания на челото, лявото коляно и на бедрото
е възможно да се получат при падане с удари в околни предмети под различен
ъгъл, а увреждането в областта на устните и зъбите – при удар с твърд тъп с
предмет с ограничена повърхност (юмрук). В заключението е отразено, че
няма външно увреждане на устните в същата област от контакт с предмети с
по-груба повърхност.
Въззивният съд
намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд
не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение,
тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са
били подценени или игнорирани за сметка на други, без логически грешки при
обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
Във въззивната
жалба се развиват оплаквания, свързани с кредитираните от първата инстанция
показания на свидетелите Й. и И.. Твърдения за недостоверност на съобщаваните
от тези двама свидетели факти и обстоятелства са посочени още пред районния
съд, който е изложил обосновани мотиви защо ги възприема и поради какви
съображения счита, че обясненията на подсъдимия Б., чрез които той отрича да е
нанасял удар в лицето на пострадалия, са опровергани от останалите, събрани в
производството доказателства. Първоинстанционният съд е подложил на анализ
показанията на посочените двама свидетели, за да отхвърли тезата на защитата,
че същите си противоречат, както и че при естеството на установените близки
отношения между тях и обстоятелството, че първоначалните твърдения на свидетелката
пред разследващия орган са били променени по-късно от нея, се налагал извод, че
съобщаваното от тях е недостоверно. Въззивният съд изцяло се солидаризира с
изводите на първата инстанция. Не се установяват основания, които да сочат такава
заинтересованост на свидетелите Й. и И., която да поставя под съмнение
съобщаваното от тях. Пострадалият е напълно последователен в показанията си в течение
на цялото производство. Вярно е, че първоначално той не е могъл да посочи точно
Б. като извършител, тъй като не го е познавал лично, но е съобщил достатъчно
индивидуализиращи дееца признаци. Самият подсъдим не отрича, че се е качил на
покрива на блока, където по това време били пострадалият и свидетелката Й.. Посочената
свидетелка е обяснила причините, поради които в първоначалните си показания от досъдебната
фаза на процеса е казала, че подсъдимият не е удрял пострадалия. При провеждане
на съдебното следствие както на свидетеля И., така и на свидетелката Й. са
проведени детайлни и задълбочени разпити, като не се констатират никакви
противоречия в депозираните показания. На следващо място, както това е
анализирано и в мотивите към присъдата, достоверността на показанията на
свидетелите И. и Й. относно механизма на получаване на уврежданията се
потвърждава и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, което е
подробно аргументирано, пълно, изчерпателно и компетентно и не допуска
съмнения, че е надежден способ за събиране на доказателства. Вещите лица не
установяват следи с характер на охлузвания или наранявания по други, близко
разположени точки на контакт от главата на пострадалия, които биха останали,
ако свидетелят С.И. е падал или се е ударил в областта на устните и зъбите при
бягството си от покрива до излизането си от сградата на блока. Експертите са
категорични, че увреждането в областта на устните и зъбите отговаря да се
получи при удар с или върху твърд тъп предмет с ограничена повърхност, с
каквито характеристики се определя именно нанесения от Б. удар с юмрук. В заключение, събраните в производството доказателства по несъмнен
начин установяват авторството на деянието в лицето на подсъдимия Б., като не са
налице каквито и да е основания, за да се счита, че пострадалият е получил
увреждането по друго време, на друго място и по различен от приетия начин.
На основата на
правилно изяснената фактическа обстановка районният съд в съответствие с
материалния закон правилно и законосъобразно е приел, че подсъдимият И.Б. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.
129, ал. 2. вр. ал.
1 НК. Това е така, тъй като на мястото и по времето, посочени в
обвинението, подсъдимият нанесъл удар с юмрук в областта на устата на свидетеля
С.И., в резултат на което на последния бил избит, чрез счупване до основата, на
първи горен ляв зъб (резец), което реализира медикобиологичния признак – избиване
на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Увреждането е пряка и
непосредствена последица от деянието на подсъдимия. Въззивният съд споделя и
изводите на първостепенния за това, че подсъдимият е извършил деянието с пряк
умисъл. Силата и насочеността на удара в областта на устата на пострадалия
неизбежно са включвали осъзнаване на неизбежността на причинноследствения
процес – избиване на зъб, както и целта да постигане на този резултат.
С оглед
изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обосновано и
законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Настоящото
въззивно производство е образувано само по жалба на подсъдимия, което означава,
че наложеното му наказание не би могло да бъде увеличавано и в частта относно
индивидуализацията на наказателната отговорност е допустимо да бъде извършвана
преценка само относно това дали наказанието е явно несправедливо завишено.
При определяне на наказанието
районният съд е отчел за смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия; дадените обяснения в двете фази
на процеса, чрез които същият, макар и да не се е признал за виновен, е
спомогнал за разкриване на обективната истина; действията на пострадалия С.И.
във връзка с хвърлената бутилка от покрива на жилищната сграда, които са провокирали действията на подсъдимия. За
отегчаващо обстоятелство е взето под внимание съдебното минало на подсъдимия,
независимо от реабилитацията. Тези съображения са дали основания за определяне
на наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства, в размер на шест
месеца лишаване от свобода.
Въззивният съд
споделя правната оценка на изложените обстоятелства, свързани с определяне на
вида и размера на наказанието, като счита, че няма основание за корекция на
наказанието чрез неговото намаляване. Правилно е приложена разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК, като е прието, че за постигане на целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимия Б. не е наложително същият да бъде
изолиран от обществото чрез ефективно изтърпяване на наложеното му наказание
лишаване от свобода, поради което изпълнението на същото е отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Правилно е
приложено правилото по чл. 59, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от НК, като от
наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което
подсъдимият Б. е бил задържан по реда на ЗМВР.
По отношения на
уважения граждански иск за сумата от 1500 лв., доколкото липсва съответна жалба
от гражданския ищец, компетентността на въззивния съд също се свежда до
възможност да потвърди или да намали размера на иска. След анализ на относимите
към тежестта на увреждането и периода на възстановяване обстоятелства,
настоящата съдебна инстанция не намери основания да приеме, че уваженият размер
е завишен. Гражданският ищец С.И. е претърпял сериозни и продължителни
страдания, имал е съществени затруднения с храненото и говоренето, а избитият
зъб създава дефект завинаги. Поради това въззивният съд прие, че не са налице
основания за изменение на присъдата и в тази част.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира
същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяната ѝ.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпроса за
разноските, които е възложил на подсъдимото лице.
По изложените съображения въззивният
съд приема, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована и
законосъобразна, поради което следва да се потвърди изцяло.
В
съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 56 от 04.02.2020 г. по НОХД
№ 1145/2019 г. по описа на Районен съд - Габрово.
Решението не подлежи на
касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се
съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.