РЕШЕНИЕ
№ 208
гр.Бургас, 18.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети
касационен състав, в открито заседание на 27 януари през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на секретаря Й. Б., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от
съдията докладчик Белев а.д. № 2415 по описа на съда за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с §4б ал.4
изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Касатор е И.Н.Р., ЕГН:**********, изтърпяващ наказание в Затвора Бургас. Касаторът участва в производството лично и чрез адвокат,
осъществяващ правна помощ – адвокат М.И. ***.
Ответник
по касация е началника на Затвора Бургас. Ответникът взема участие в касационното
производството чрез пълномощник – юрисконсулт М. Г..
В
касационното производство участва и прокурор от ОП Бургас, съгласно изискването
на чл.217 ал.3 от АПК.
Касационната
жалба е насочена срещу решение № 833/08.06.2021г. по а.д. № 2243/2020г. на Административен
съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Р. срещу бездействие на началника
на Затвора Бургас по подадена от Р. жалба-сигнал с вх. № 2926/11.08.2020г. С
решението Р. е осъден да заплати на ГДИН София 100лв. разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В
касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Обосновават се доводи, че съдът не е изяснил предмета на делото, както
по отношение на обхвата на направените искания, така и по отношение на
квалификацията им. Излагат се подробни доводи и затова, че по визираната в
жалбата до съда жалба-сигнал с вх. № 2926/11.08.2020г. началника на затвора е
следвало да извърши именно действията, които желае и описва касатора.
Началникът не извършил тези действия, поради което първоинстанционният съд
неправилно отхвърлил жалбата, с което постановил решението си в противоречие с
материалния закон. Правят се оплаквания за допуснати съществени нарушения на
производствените правила, изразили се в неоснователно отхвърляне на
доказателствени искания на касатора. Правят се възражения за неправилност на
решението и в частта относно присъдените разноски. Иска се отмяна на
обжалваното първоинстанционно решение и постановяване ново по същество, с което
се уважи подадената жалба. Иска се присъждане на разноски. Сочат се
доказателства.
Ответникът
по касация е представил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и
излага доводи за липса на основания за касационно оспорване на
първоинстанционното съдебно решение. Иска решението да бъде оставено в сила.
Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.
Участващият
в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната
жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови
доказателства.
Жалбата е
допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е
неблагоприятно.
За да се
произнесе по основателността на касационната жалби съдът взе предвид следното.
По делото
липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на
обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание
чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и
допустим.
Относно
правилността на съдебния акт съдът взе предвид направените от касатора
оплаквания, както и извърши служебна проверка за съответствие на решението в
обжалваната му част с материалния закон, съобразно изискването на чл.218 от АПК.
От
фактическа страна първоинстанционният съд приел за установено следното.
Жалбоподателят
Р. изтърпява наказание доживотен затвор в Затвора Бургас. На 11.08.2020г.Р.
подал до началника на затвора жалба-сигнал с вх. № 2926/11.08.2020г., в която
формулирал оплаквания от лошите според него условия на живот, при които
лишените от свобода изтърпяват наказанията си в първа зона с повишена сигурност
(І ЗПС) в Затвора Бургас. Изложил опасения, че условията на живот са причина за
отключването на редица заболявания сред лишените от свобода в тази зона. Този
си извод Р. подкрепил с това, че практикуващия в затвора лекар д-р Гичева лично
устно му изложила такова становище, но отказала да се ангажира да изложи професионалното
си мнение писмено. В първоинстанционното производство не са били събрани
доказателства, че д-р Г. е направила такова устно изявление пред касатора,
въпреки указаната от съда доказателствена тежест. Във връзка с тези си
твърдения, с посочената жалба-сигнал Р. отправил до началника на затвора шест
искания, дословно пресъздадени в мотивите на първоинстанционното решение.
Жалбата-сигнал била разгледана от началника на затвора, който с писмено
разпореждане върху нея разпоредил проверка на оплакванията. В изпълнение на
разпореждането са били изготвени и са приети като доказателства по делото две
докладни записки, съответно от медицински фелдшер при МЦ Бургас и от д-р Г.,
ОПЛ при затвора. От доклада на фелдшера е установено, че ежемесечно, а понякога
и два пъти месечно, се извършва проверка на санитарно-хигиенното състояние на І
ЗПС и резултатите се вписват надлежно в санитарния журнал. Посочено е, че при
извършена проверка на 06.01.2020г. е констатирано, че навсякъде в зоната се
поддържа много добра хигиена, с изключение на спалното помещение на Р., където
имало разхвърляни вещи и отпадъци по земята. При тази констатация на Р. била
направена забележка. След подаването на процесната жалба-сигнал, а именно на 18.08.2020г.
отново при извършване на проверка било констатирано, че хигиената в зоната била
на много високо ниво. Единствено
спалното помещение на Р. било с хигиена на много ниско ниво. По земята имало
разхвърляни вещи, отпадъци, празни бутилки. Кошът за отпадъци бил на средата на
помещението, мивката била мръсна и пълна с неизмита посуда, в тоалетната
хигиената била много лоша. Наред с горното било констатирано, че във всички
помещения в зоната, на отделни места по стените и тавана имало паднала мазилка,
а имало и влага около сифоните на тоалетните, зад тоалетното гърне.
В
постъпилата от д-р Г. докладна записка не се съдържат данни относно
санитарно-хигиенните условия в зоната. Лекарката посочила, че в произтичащите
от договора и със затвора задължения и не се включва мониторинг и скрининг на
определени заболявания. Въз основа на разпореждане на началника на затвора
докладните записки за били предоставени за запознаване на Р., а копие от
преписката е изпратено на Окръжна прокуратура Бургас за осъществяване на
контрола, включен в компетентността на прокурора.
Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са изградени въз основа на събраните
доказателства и са обосновани.
Неоснователни
са оплакванията на касатора за неправилно изясняване предмета на делото от
първоинстанционния съд. В мотивите на решението подробно са описани исканията
на Р., сочещи предмета на обжалване така, както са обективирани от него в
началната жалба, в молба-уточнение вх. № 1101/01.02.2021г., молба вх. №
4571/28.04.2021г. Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че предмет на
обжалване са бездействия на ответника, изразяващи се в неизпълнение на негови
задължения, които според жалбоподателя са възникнали в следствие подаване на
жалба-сигнал с вх. № 2926/11.08.2020г. от Р.. Липсват оспорвания на други
актове, действия или бездействия, които жалбоподателят да е включил в предмета
на делото по надлежния ред.
Неоснователни
са оплакванията на касатора за неправилна квалификация на оспорените
бездействия, дадена с решението на първоинстанционния съд, а от там и за
разглеждане на делото по различен от установения от закона съдопроизводствен
ред. Сочената от жалбоподателя като приложима разпоредба на чл.276 ал.1 от ЗИНЗС не предвижда защита на лишените от свобода във всички случаи, когато
спрямо тях се осъществяват от затворническата администрация незаконосъобразни
действия или бездействия. Приложението на предвидената в посочената разпоредба
защита има за своя изрично посочена от законодателя предпоставка нарушение на
забраната по чл.3 от ЗИНЗС, т.е. съдебна защита по този ред може да се търси в
случаите, когато нарушението на закона е с обект и интензитет, обосноваващи извод,
че лишеният от свобода е подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. В чл.3 ал.2 от ЗИНЗС законодателят е уточнил, че
нарушението по ал.1 (съответно основанието за защита по чл.276 ал.1) от ЗИНЗС
се изразява в неблагоприятни битови, санитарно-медицински, социални и др.
условия, в които лишеният от свобода е поставен в следствие действия,
бездействия или други зависещи от администрацията обстоятелства, когато тези
условия уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност у лишения от свобода. Съобразявайки се с тези
правила правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че изложените в
жалбата обстоятелства не сочат нарушение (бездействие) на ответника, чийто
интензитет засяга ценностите по чл.3 от ЗИНЗС. Изложените от Р. до началника на
затвора оплаквания не съдържат конкретни данни, въз основа на които да се
приемат за обосновани съмненията му за нездравословна среда, явяваща се причина
за възникване на определени заболявания на жалбоподателя. Затова оспорените с жалбата твърдяни
бездействия са извън кръга на тези по чл.276 ал.1 от ЗИНЗС. Квалифицирането на
такива бездействия и разглеждането им при оспорване от засегнатото лице се
извършва, съгласно §4б ал.4 от ДР на ЗИНЗС, пред административния съд по
местоизпълнение на наказанието, по реда на глава петнадесета, раздел II от
Административнопроцесуалния кодекс, както правилно е квалифицирал и
разгледал жалбата в случая първоинстанционния съд.
В
продължение на горното следва да се отбележи, че съгласно §4б ал.4 изр.2 от ДР
на ЗИНЗС актовете на съда, постановени в това производство, може да се обжалват
пред тричленен състав на същия съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Направеното от касатора възражение, че касационната жалба
следва да се разгледа от Върховния административен съд е неоснователно.
Неоснователни
са направените от касатора оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е
приел липса на направени оплаквания за неправомерно отказано медицинско
лечение. Видно от текста на касационната жалба Р. приема като оплакване за
такъв отказ искането си съдът да задължи ответника да извърши в пълен обем
действията, поискани от последния с жалба-сигнал с вх. № 2926/11.08.2020г.
Исканията на лишения от свобода, направени в жалбата-сигнал обаче не са насочени
към получаване на конкретно медицинско лечение на конкретно заболяване. Целта
на исканията е да се осъществи контрол върху здравословния характер на средата,
в която лишеният от свобода е поставен да живее. Подобни искания обаче не са
посочени в закона като основание за възникване на задължения за затворническата
администрация и последната не дължи изпълнение на тези искания. Задължението на
администрацията да осигури здравословна жизнена среда на лишените от свобода
произтича директно от закона (напр. чл.3 от ЗИНЗС). Съответстващата на това
задължение защита на лишените от свобода се изразява в претенции за
преустановяване на действия или бездействия на администрацията, пряко
нарушаващи изискванията по чл.3 от ЗИНЗС (чл.276 от ЗИНЗС), както и за присъждане
на обезщетение при допуснати отклонения от изискванията (чл.284 от ЗИНЗС).
Законът не дава възможност лишените от свобода да дават указания на
администрацията относно начина на изпълнение на изискванията по чл.3 от ЗИНЗС,
нито да изискват изпълнение на такива указания чрез предявяване на претенции
пред съда. В случая касаторът е имал съмнения за здравословния характер на
предоставената му жизнена среда и е поискал от затворническата администрация
събиране на данни с цел потвърждаване или отстраняване на тези съмнения, което няма
право. Независимо от това, въз основа на подадения от затворника сигнал
началникът на затвора, в изпълнение на дадените му от закона правомощия (а не в
изпълнение на дадените му от Р. указания), е събрал данни за изясняване на случая,
но касаторът останал недоволен. Изложил множество нови обстоятелства, които са
извън предмета на първоначално отправеното до началника на затвора искане и
които обосновано съдът не е включил в предмета на доказване. Направените в тази
връзка оплаквания за неуважени доказателствени искания са неоснователни.
В
мотивите на първоинстанционното решение са изложени конкретни подробни мотиви
по всяко едно от исканията, направени в жалба-сигнал с вх. № 2926/11.08.2020г.
Тези съображения настоящата инстанция възприема изцяло и препраща към тях на
основание чл.221 ал.2 от АПК. Обосновано и в съответствие със закона съдът
приел, че жалбата е неоснователна.
Правилно,
по повод направеното искане, съдът е присъдил разноски в полза на ответника,
тъй като последният е бил защитаван в производството от юрисконсулт. Съгласно
чл.143 ал.3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. По
делото са събрани доказателства за осъщественото процесуално представителство,
поради което оплакванията на касатора за недоказаност на основанието за
присъждане на разноски е неоснователно.
Предвид
тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав касационната жалба се явява
неоснователна, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК първоинстанционното
съдебното решение следва да се остави в сила.
По повод
направеното от ответника по касация искане касаторът следва да заплати на ГДИН
100лв. разноски по настоящото дело.
Мотивиран
от изложеното Административен съд Бургас
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 833/08.06.2021г. по а.д. № 2243/2020г.
на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА И.Н.Р., ЕГН:**********, изтърпяващ наказание в Затвора Бургас, да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието 100лв. разноски по настоящото дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :