МОТИВИ към присъда № 8 от 15.04.2019г.
постановена по НОХД № 58/2019г. на НРС :
Производството е образувано по внесен от
прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимия И.С.М. с ЕГН ********** за извършено престъпление от
общ характер, а именно:
На
14.07.2018г. в село Б., област Плевен извършил действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14- годишна възраст-
малолетната П.П.А., родена на ***г., чрез опипване с ръце в областта на врата,
под мишниците, стомаха, краката и слабините..
Престъпление по чл.149, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание е
проведено предварително изслушване, при наличие на
условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода на съдебните
прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата
фактическа обстановка и същата квалификация на вината, отразена в обвинителния
акт. По отношение на наказанието заема становище, че по отношение на подсъдимия
М. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде
отложено с изпитателен срок.
Подсъдимият И.М. се явява в съдебно заседание лично, и със служебният си
защитник адв.М.Л. ***.
Защитникът на подсъдимия счита, че
фактическата обстановка е безспорно установена, с оглед депозираното признание
на фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли съда,
делото да се разгледа при условията на чл. 370 и сл. от НПК, като при
определяне вида и размера на наказанието моли съда да наложи минимално
наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок.
Подсъдимият И.С.М. признава фактите по обвинителния акт,
признава вината си и изразява съжаление за извършеното.
Съдът, съгласно чл. 370, ал. 3 от НПК, не
може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице
условията, предвидени в НПК.
Съдът като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, категорично се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 15.04.2019 г. обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Предвид на това, в хода на съдебното
следствие на основание чл.373, ал. 2 от НПК, не е извършван разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещото лице за фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият М.
и свидетеля А. и семейството
му, поддържали близки приятелски
взаимоотношения.
На
14.07.2018 година сутринта обвиняемия И.М. отишъл до домът на свидетеля П. ***,
за да се видят и разговарят с него във връзка с извършване на строително
ремонтни дейности от страна на св.А. и домът на подсъдимия М.. При посещението
на подсъдимия М. в домът на свидетеля А.,
последния още спял, а двете му деца – малолетните П.А. и брат и си играели на
първия етаж в къщата. Съпругата на А. – свидетелката М.П. била излязла за
работа по-рано същата сутрин и отсъствала. Подсъдимия М. влязъл в къщата на
свидетеля А. и тъй като често посещавал семейството всичко му било познато, сам
си направил кафе и накарал децата да събудят баща си.Подсъдимият М. и свидетеля
А., започнали да пият кафе и да си говорят.
По време на разговора им дъщерята на свидетеля А. – свидетелката П.А.
поискала пари от баща си, за да отиде до магазина да купи хляб и нещо сладко за
себе си и за брат си. Свидетеля А. не разполагал с финансови средства и дал на
дъщеря си само 1.00 /един/ лев, с който и поръчал да купи хляб и нещо сладко за
себе си и брат си. Подсъдимият М., предложил,
да даде някакви дребни пари на децата за сладкиши, но нямал в себе си, а
в къщата на дядо си, в която живеел тогава.Баща им се съгласил и подсъдимия М.
и свидетелката П.А., която била на 8г.
тръгнали пеша към къщата, в която
живеел подсъдимия М.. По пътя с тях се
разминал придвижвайки се с колелото си свидетеля О.Г.Д. по прякор „Куршума“ от
същото село. Когато стигнали до къщата
на бабата и дядото на подсъдимия,
последният и свидетелката П.А. се
качили по външни стълби на втория етаж,
където се намирала неговата стая.Баба му и дядо му, попитали подсъдимия М. дали това не е неговата дъщеря Ивон, но
той им обяснил, че това е Пламена, дъщерята на свидетеля П.А. когото и те
познавали. Докато отивали към къщата на
подсъдимия М., той казал на детето, че
ще и даде пари да си купи нещо сладко ако му помогне да си изчисти стаята и тя
се съгласила.В стаята, подсъдимия М.
предложил на детето на играят на игра, която се казвала „истина или
предизвикателство“. Детето се съгласило.Подсъдимия М. и обяснил, че ще си
задават въпроси, на които следва да си отговарят честно. Подсъдимият
М., питал детето П.А. има ли си гадже, целува ли се с него, прави
ли секс, кога за последно се е къпала и
други подобни. След като детето отговаряло отрицателно на така зададените и
въпроси и казала, че не желае да играе
повече на играта, тъй като не и харесвала. Свидетелката П.А. поискала подсъдимия М. да и даде парички за сладко както и
обещал, тъй като искала да си тръгва.
Подсъдимия М. се опитал да я спре, като и предложил да играят на друга
игра, попитал я иска ли да го гъделичка, тъй като не бил гъделичкан отдавна, но
детето отказало и се насочило към вратата на стаята с намерение да си тръгне. В
този момент подсъдимия М. я взел на ръце, като я хванал под мишниците, сложил я
да седне на леглото и започнал да я гъделичка като с ръце я опипвал в областта
на мишниците, по гърба, врата, стомаха и краката. На детето му станало неприятно и дори се опитала с крак да
ритне подсъдимия М.. При тази нейна реакция подсъдимия М. преустановил
действията си и детето седнало на леглото до него. Той е подканил да му седне в
краката и тя се подчинила, като седнала в скута му. В този момент придържайки я
с едната си ръка през кръста, бръкнал с другата си ръка под рокличката на
детето и опипал с ръка интимните части
на момиченцето. Детето отново се почувствала неприятно и слязла от скута на подсъдимия М. и тръгнала да излиза от стаята набързо, като
взела обувките, които преди това била събула в ръката си. Когато била на
вратата подсъдимия М. и дал дребни
стотинки и детето си тръгнало, като той я изпратил по стълбите до дворната
порта целувайки я по бузата въпреки, че детето показало, че му било неприятно.
След като напуснала къщата на подсъдимия М.,
детето отишло до магазина, купило хляб и сладки неща за себе си и брат
си и се прибрало вкъщи. Същия ден в
късния след обяд свидетелката М.П., майката на непълнолетната Пламена се
прибрала от работа и заедно с двете си деца посетила домът на съседката си –
свидетелката Иванка Трифонова Добрева – майка на свидетеля Огнян Добрев, за
която се грижела в свободното си време. Свидетелката Добрева била възрастна и
живеела само със синът си. По това време свидетеля Огнян Добрев също бил в
домът си и споделил пред свидетелката П., за това, че преди обяд същия ден видял дъщеря и заедно с обвиняемия М. по
улицата, като последния бил прегърнал детето. Това много ядосало свидетелката П.,
която нямала добро мнение за обвиняемия М., за когото в селото се носели
слухове за сексуални посегателства от негова страна над деца. В тази връзка
свидетелката П. започнала да разпитва дъщеря си, какво е правила с подсъдимия М.
и детето разказало къде са ходили, както и за действията му спрямо нея в
неговата стая описани по-горе, които то възприело като гъделичкане в описаните
области на тялото и. Когато научила за станалото свидетелката П. веднага се
прибрала с децата си в домът си и се скарала на съпруга си – свидетеля П.А., за
това, че пуснал дъщеря им да посети домът на подсъдимияя М.. Свидетеля А. бил
шокиран и ядосан когато научил за станалото и незабавно сигнализирал органите
на реда, като подал сигнал на телефон 112. По случая било образувано настоящото
досъдебно производство.
При условията на чл. 373, ал. 3
от НПК, съдът напълно кредитира изнесената по-горе фактическа обстановка, която
се подкрепя от свидетелските показания на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели и която и в съдебно заседание беше потвърдена от
подсъдимия пред защитника му, като подсъдимият признава
изцяло фактите и обстоятелствата изнесени по-горе.
В подкрепа на фактическата обстановка са и приетите и
огласени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства по досъдебно
производство № Д-710/2015 г. по описа на Районна прокуратура -
Плевен, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Признанието на подсъдимият по реда на чл. 371 т.2 от НПК съдът кредитира
като преценява същото за обвързано с останалия доказателствен материал по
делото.
След като прецени всички доказателства
релевантни по делото съобразно чл.14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът призна за виновен подсъдимия И.С.М.
в извършването на престъпление по чл.149, ал.1от НК за това, че на 14.07.2018г. в село Б., област Плевен извършил действия с
цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило
14- годишна възраст- малолетната П.П.А., родена на ***г., чрез опипване с ръце
в областта на врата, под мишниците, стомаха, краката и слабините..
Правните съображения на съда при вземане на това решение са следните:
Обект на престъплението:
Обществените отношения, чрез които се осигурява половата неприкосновенност
на личността.
От обективна страна:
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, което има сексуален
характер - т.е. действие, което по своето естество може да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление.
Деянието е от категорията на формалните престъпления, т.е. на просто
извършване, тъй като същото е довършено с извършване на самото действие с цел
възбуждане и удовлетворяване на полово желяание без съвкупление, като не е
необходимо тази цел да бъде постигната.
Субект на престъплението:
Пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна:
Деянието е извършено при условията на пряк умисъл - подсъдимия е съзнавал
общественоопасният му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Налице и особена цел - да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление.
ПО
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Несъмнено е, че с оглед на
извършеното престъпление, деецът следва да понесе съответната
наказателна отговорност и подлежи на наказание, извършеното от него деяние.
По чл.54, ал.1 и ал.2
от НК - на първо място следва да се съобрази степента на обществена опасност на
деянието.
Съдът приема, че то е с изключително висока степен на
обществена опасност, защото с него се накърняват драстично обществените
отношения, чрез които се осигуряват половата неприкосновеност и свободния избор
на половия партньор само на лице от женски пол. Високата обществена опасност на
деянието следва да се констатира с оглед на бруталността при действията от
страна на подсъдимия при опита си да извърши полово сношение с ненавършлата 14
годишна възраст дете П.П.А..
Степента на обществената опасност на подсъдимия не е висока. Същият не е осъждан, към момента
на извършване на деянието и липсват данни за каквито и да било негови
криминални прояви на територията на Република България.
Смекчаващи вината
обстоятелства - съдът приема като такива: младата възраст на
подсъдимия, чистото му съдебно минало, към момента на деянието, пълните му самопризнания и критичното отношение на
подсъдимия към извършеното от
него престъпление, съдействието му на органите на досъдебното производство
при разследване на извършеното от него деяние.
Отегчаващо вината обстоятелство - съдът приема лошите му
характеристични данни, незачитането на правовия
ред, неуважението на общоприетите ценности в обществото, високата
обществена опасност на деянието, бруталността на действия, които същият е
извършил с пострадалата, в опита си да извърши полово сношение с нея.
Причини, мотиви и
условия - причина за
извършване на престъплението е ниската правна
култура и несъобразяване със законодателството на Република България.
При определяне на размера на наказанието съдът е
обвързан от императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК.
Съдът прецени дали са налице предпоставки за приложение на чл. 55 от НК,
при условията на чл. 58а от НК.
Съдът прецени и степента на обществена опасност на конкретното деяние като
неособено висока, предвид начина на извършване на деянието – без проявена
висока степен на агресия спрямо пострадалата и непродължителността на деянието
във времето.
При така отчетените обстоятелства, съдът
наложи на подсъдимия И.С.М., наказание "Лишаване от свобода за срок
от 3 години, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл.
58а, ал. 1 от НК, е намалено с 1/3 и съдът е определил наказание лишаване
от свобода в размер на 2 години, което на основание чл. 66, ал.
1 от НК, е отложено за изпитателен срок от 4 години,
считано от влизане на присъдата в сила, предвид обстоятелството, че И.М. е
неосъждан, към момента на извършване на деянието.
Основният критерий за съразмерност на едно
наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи, е справедливостта.
На първо място, с така наложеното
наказание, съдът цели да въздействува предупредително върху извършителя на
престъплението. Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът,
че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с
което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.
Неизбежно, но не твърде строгото
определеното наказание, ще има за своя последица да мотивира
подсъдимия, към спазване на законите и добрите нрави.
С този невисок размер на
определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяване на
генералната и специалната превенция и най-вече със своята неизбежност, така
определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и
превъзпитанието на дееца към спазване на законите на Република България, поради
което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице
материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. І от НК, а именно - подсъдимият
не е осъждан на лишаване от свобода, поради което и съдът намира, че с така
определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Така отложеното
наказание ще има за основна задача да превъзпита подсъдимия и да действува като
възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение.
С така наложеното наказание ще се
постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе
ролята на възпиращ фактор по отношение на подсъдимия за извършване
на други престъпления и ще действува преди всичко предупредително върху него и
ще му отнеме възможността да извършва други престъпления под заплахата, че ако
бъдат извършени в изпитателния срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. І
от НК, той ще трябва да изтърпи и наложеното му по настоящето производство,
наказание от 2 години лишаване от свобода.
Освен това, с така определеното наказание,
съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, да започне нов
живот и да заживее, като спазва законите в страната.
Освен това, така наложеното наказание ще
окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на
обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е наложено
наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната функция на
съда, но от друга страна, вида и размера на наложеното наказание е съобразено с
всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед на неговата справедливост.
С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед
вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята
осъдителна присъда в този размер и възложи в тежест на подсъдимият направените
по делото разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: