Р Е Ш Е Н И Е
№ 982/05.07.2021 година, град Б.,
Административен съд – Б., в съдебно заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм.д.
№ 1477/2020 година.
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) във връзка с глава десета раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две жалби – съответно от „М.“ ООД –
Варна с ЕИК ********* и адрес – град Варна, ж.к. „Младост“ бл. 110 ет. 4 (по –
долу М.) и от „К.Ф.А.“ ООД – Б. с ЕИК ********* и адрес – град Б., улица
„Константин Величков“ № 34 ет. 4 (по – долу КФА), и двете против заповед №
1639/06.07.2020 година на заместник – кмет „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ в Община Б. (лист 2 – 8 от настоящото дело и лист 2 – 4 от
приложеното адм.д. № 1855/2020 година).
С оспорената заповед административният орган е
прекратил производството по изменение на подробен устройствен план – план за
регулация (ПУП-ПР) за УПИ II-*** и за УПИ III-187 в кв. **
по плана на ж.к. „И“, град Б., представляващи ПИ с идентификатори 07079.501.438
и 07079.501.439 по КК на град Б., започнало със заповед № 2746/02.10.2018
година на заместник – кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ в Община
Б.. Със същата заповед е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП –
ПРЗ за УПИ II-*** и за УПИ III-187 в кв. **, с който се променя отреждането на
двата УПИ от „за жилищни нужди“ в „за озеленяване“, без да се предвижда ново
застрояване (лист 70).
Заповедта се оспорва с твърдения за нейната нищожност
и незаконосъобразност.
От жалбоподателя М., като съсобственик в УПИ II-*** и
за УПИ III-187 в кв. **, се излага хронология на събитията от 2014 година,
свързани с предназначението на имотите, с действия на Общински съвет – Б. (ОбС)
и администрацията на Община Б. по промяна на това предназначение, периодично отменяни
от различни състави на съдилищата. Заявява се, че заповедта на кмета е издадена
при особено тежки нарушения на процесуалното и материалното право, които
обуславят нейната нищожност, тъй като до момента съдът многократно е отменял
административни актове със сходно съдържание. Поддържа се, че дружеството по
никакъв начин не е уведомено за започналото административно производство и не
му е дадена възможност да изрази становище. Изтъква се, че мотивите на
ответника „голяма обществена нетърпимост“ към презастрояването в града – и по –
специално в имотите, представляващи бивш изолационен пояс за озеленяване в ж.к.
„И“ – не попадат в нито една от хипотезите по чл. 134 от ЗУТ, а посоченият като
правно основание чл. 135 ал. 3 от ЗУТ по никакъв начин не съответства на
съдържанието на обстоятелствената част на заповедта. Иска се прогласяването на
нищожност, а при евентуалност – отмяна, на обжалваната заповед. Претендират се
разноски.
От жалбоподателя КФА се излагат мотиви за нищожност и
незаконосъобразност на административния акт, сходни с изложените от М.. Иска се
прогласяване на нищожността на заповедта, а при евентуалност – нейната отмяна.
Претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на жалбите.
Процесуалният представител на заинтересованата страна
„К.“ ООД изразява становище за основателност на жалбите.
След като съпостави твърденията на страните и
доказателствата по делото, съдът установи следната фактическа обстановка.
С нотариален акт за дарение № 18/23.01.2015 година и
нотариален акт № 19/23.01.2015 година жалбоподателят М. е придобило собственост
върху идеални части от поземлен имот с идентификатор 07079.501.*** по КК на
град Б. (лист 11 - 12).
Жалбоподателят КФА се легитимира като собственик на
поземлен имот с идентификатор 07079.501.438 по КК на град Б. по силата на
нотариален акт № 125/23.07.2020 година (лист 7 – 10 от приложеното адм. д. №
1855/2020 година).
С решение № 49-16/24.03.2015 година, на основание чл. 21
ал. 1 т. 11 от ЗМСМА, чл. 129 ал. 1, във връзка с чл. 16 от ЗУТ, Общински съвет
– Б. (ОбС) е одобрил актуализация на ПУП-ПРЗ на ж.к. „И“, град Б. - окончателен
проект, ведно с правилата и нормите за неговото прилагане, съгласно приложена графична
и текстова част. Решението е публикувано в ДВ, бр.11/19.02.2016 година. С
решението за неурегулиран поземлен имот с идентификатор 07079.501.*** са
отредени УПИ II-*** в кв.** с площ 1213 м² (с предназначение „за жилищни нужди",
отразен в КК на град Б. като ПИ с идентификатор 07079.501.438) и УПИ IV-*** в кв.** с площ 2612 м² (с предназначение „за
жилищни нужди", отразен в КК като ПИ с идентификатор 07079.501.440).
Със заповед № 2525/24.09.2015 година на директора на
дирекция „Строителство“ в Община Б., оправомощена със заповед № 2997/04.11.2014
година на кмета на община Б., на основание чл. 16 ал. 5 от ЗУТ, „К.“ ООД – Б. с
ЕИК ********* и М. са определени за собственици на УПИ ***в кв. ** с площ 1213
м² и УПИ IV-*** в кв. **, с площ 2612 м², а от Община Б. е придобита
изцяло собствеността върху неурегулиран поземлен имот с идентификатор
07079.501.*** по КК на град Б., целия с площ от 4500 м², от който 675/4500
м² идеални части са отнети за изграждане на обекти на техническата
инфраструктура, а останалата част – на основание чл. 16 ал. 4 от ЗУТ, предвид
транслирането му в нов кв.**, е обособена на нови УПИ II и УПИ IV (лист 16 – 17
и 59 - 60).
На 28.10.2015 година специалист от дирекция „ЦАУ - И“
в Община Б. е издала скица от действащ ПРЗ с виза за проектиране за УПИ IV-*** в кв. **
по плана на ж.к. „И“ (лист 13).
С решение, прието на заседание от 17.12.2015 година по
т. 40 от дневния ред ОбС, е отменено като нищожно предходното решение № 49-16/24.03.2015
година на ОбС, по отношение на УПИ ***в кв. ** и УПИ IV-*** в кв.**. Това второ
поред решение е оспорено по съдебен ред като е образувано адм. д. № 8/2016 година
по описа на АдмС - Б.. С влязло в сила съдебно решение № 1412/19.07.2016 г. по
адм. д. № 8/2016 година АдмС - Б. е обявил за нищожно решение по
т.40/17.12.2015 година на ОбС (лист 20 – 24 от приложеното адм. д. №1855/2020
година).
С ново решение № 7-23/26.01.2016 година ОбС – Б., на
основание чл. 21 ал. 1 т. 11 от ЗМСМА, чл. 62а ал. 1 и ал. 2, чл. 103а и чл. 127
ал. 6 от ЗУТ, е отменил решение № 45-11/16.12.2014 година на ОбС (с което е одобрен
проекта за изменение на ОУП на град Б. в обхват на ж.к. „И“) като нищожно в
частта му относно предвиждане на промяна на източната граница на устройствена
зона 2/Жг, предвидена за високо жилищно застрояване и съгласно правилата,
утвърдени с ОУП, съгласно която в границите на устройствената зона се включва
територията на УПИ VІ, кв.**.
Това решение на ОбС също е оспорено по съдебен ред от М.
и от „К.“ ООД (заинтересована страна по настоящото дело), като е образувано
адм. д. № 1337/2016 година по описа на АдмС - Б.. С решение № 1205/30.06.2017 година
на съда решение № 7-23/26.01.2016 година на ОбС е прогласено за нищожно, а с
решение № 5992/09.05.2018 година по адм. д. № 12 082/2017 година на ВАС
съдебният акт на АдмС – Б. е оставен в сила (лист 22 – 26 и 20 - 21).
На 11.03.2020 година ЕСУТ на Община Б. е разгледал
„служебно предложение“ за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ ***и за УПИ IV-*** в
кв.** в ж.к. „И“. С мотив „голямата обществена нетърпимост към презастрояването
на града и в частност в имоти, които са част от бившия пояс изолационно
озеленяване на ж.к. „И“, безспорно е необходимо възстановяване в баланса на
обществените отношения“, съветът е приел имотите да бъдат отредени за
озеленяване и благоустрояване, „каквато функция извършват в момента“. Съветът е
предположил, че това може да бъде постигнато в процедура по отчуждаване по реда
на чл. 21 от ЗОС, с цел задоволяване на общински нужди. Затова ЕСУТ е изразил
положително становище по представеното задание за проектиране и предложение за
изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ ***и за УПИ IV-*** в кв.** в ж.к. „И“, като е
приел, че изменението е допустимо при условията на чл. 134 ал. 2 във връзка с
чл. 134 ал. 1 т. 1 – 2 от ЗУТ (лист 37 - 40).
Заданието, по което (вероятно) се е произнесъл ЕСУТ, е
представено като част от административната преписка. Заданието е без достоверна
дата и от него е невъзможно да се установи в кой момент е изработено. От
ответника не са представени никакви доказателства за уведомяването на
жалбоподателите и заинтересованите страни за служебно започналото
административно производство (лист 63 - 64).
На 10.04.2020 година кметът на общината е внесъл в ОбС
докладна записка, с която е предложил съветът да одобри задание за изготвяне на
проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ ***и за УПИ IV-*** в кв.** в ж.к. „И“ с
цел промяна на отреждането им от „за жилищни нужди“ в „за озеленяване и
благоустрояване“, без предвидено ново застрояване. В докладната си записка кметът
е преповторил мотивите на ЕСУТ – за голямата обществена нетърпимост към презастрояването
- като е предложил на ОбС да допълни програмата си за управление и разпореждане
с имоти – общинска собственост за 2020 година в раздел „Отчуждаване за обекти
на публичната общинска собственост“ с нова т. 12 „Отчуждаване на УПИ ***и за УПИ
IV-*** в кв.** в ж.к. „И“ в град Б.“ (лист 52 - 54).
На 28.04.2020 година ОбС е разгледал внесената
докладна записка на кмета на общината и със свое решение по т. 17 от дневния
ред на заседанието е одобрил техническото задание за изменение на ПУП – ПРЗ,
като е дал и съгласие за допускане на изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ ***и за УПИ
IV-*** в кв.** в ж.к. „И“ с целта, посочена в заданието - промяна на
отреждането им от „за жилищни нужди“ в „за озеленяване и благоустрояване“ (лист
65 – 80, по – специално лист 77 - 80).
По делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза. В отговор на поставените
задачи, вещото лице е установило, че предвижданията на действащия ПУП – ПРЗ за
УПИ ***и за УПИ IV-*** са за устройствена зона „Жг2“ – жилищна зона с голяма
височина, плътност на застрояване – до 80 %, интензивност на застрояване – 3,0,
озеленена площ – минимум 30 %, начин на застрояване – свободно застрояване или
свързано в два съседни урегулирани имота. Според експерта, по действащия ОУП за
територията на град Б. двата процесни УПИ попадат в жилищна устройствена зона с
преобладаващо застрояване с голяма височина и плътност. Разпитано в последното
съдебно заседание, вещото лице – без да е специалист в съответната материя - описва състоянието на растителността в УПИ.
Според експерта, с решението на ОбС по т. 17 от протокол № 9/28.04.2020 година
– за одобряване на задание за изменение на ПУП – ПРЗ за двата УПИ (от „за
жилищни нужди“ в „за озеленяване“) не се отчитат предвижданията на действащия
ОУП от 2014 година за ж.к. „И“ в град Б., според който те попадат в
устройствена зона „Жг2“ – жилищна зона с голяма височина (лист 140 – 147 и 169
стр. 2 - 170).
За установяване на компетентността на издателя на
административния акт от ответника е представена заповед № 490/28.02.2018 година
на кмета на община Б., според т. I.9 от която заместник – кметът с
ресор „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ е оправомощен да
разрешава изработването на проекти за изменения на подробни устройствени
планове, на основание чл. 135 ал. 3 и ал. 5 във връзка с чл. 134 ал. 1 – 2 от ЗУТ (лист 114 - 115).
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи.
По допустимостта на оспорването.
Жалбите са допустими по аргумент от чл. 131 ал. 2 т. 1
и чл. 135 ал. 7 във връзка с ал. 5 от ЗУТ. Подадени са от собственици на имоти,
непосредствено неблагоприятно засегнати от действието на заповедта. С
процедираното изменение на ПУП – ПРЗ се предвижда крайна промяна на
предназначението на имотите от „за жилищни нужди“ в „за озеленяване и
благоустрояване“. В предходен период от М. е инициирано административно
производство по реализиране на инвестиционно намерение за застрояване на
собствения му УПИ – чрез снабдяване със скица – извадка и виза за проектиране,
т.е. очевидно целта на търговеца не е била имотът да изпълнява функция на част
от озеленителен защитен пояс в ж.к. „И“. От друга страна, с оспорената заповед
е очертан бъдещ краен резултат, неблагоприятен за жалбоподателите – вместо
предвиденото застрояване на имотите им, УПИ ще бъдат отредени „за озеленяване“,
а след това и отчуждени от местната администрация като ноторно е, че
обезщетението за имот с предназначение „за озеленяване“ е несъпоставимо с
обезщетението, което би следвало за имот с предназначение „за жилищни нужди“ и
с устройствени показатели като на УПИ ***и за УПИ IV-***.
Жалбите са подадени срещу акт, за който е предвидена
възможност за съдебен контрол и от субекти - адресати на акта. В заповедта е
посочено, че тя подлежи на обжалване в 14 – дневен срок единствено в частта по
т. 1, в която е прекратено производството по изменение на ПУП – ПР за УПИ ***и
за УПИ IV-*** в кв.** в ж.к. „И“, започнало със заповед № 2746/02.10.2018
година на заместник – кмета на община Б.. Органът – ответник не е посочил
възможността за обжалване на останалата част от заповедта – т. 2, с която е
разрешено изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ (също предмет на
настоящото дело). Доколкото, обаче, тази втора част от административния акт (с
която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за двата
УПИ с промяна на отреждането им) също подлежи на обжалване, в случая следва да
се приложи и нормата на чл. 140 ал. 1 от АПК, удължаваща срока за обжалване на
два месеца. Съпоставката между датата на издаване на заповедта (06.07.2020
година) и датите на постъпване на жалбите на М. (23.07.2020 година) и КФА
(04.09.2020 година) в АдмС – Б. показва, че срокът по чл. 140 ал. 1 от АПК за
обжалване на т. 2 от заповедта не е пропуснат от двамата жалбоподатели. От
ответника не са представени доказателства за уведомяването на М. и КФА за
издаването на акта, поради което следва да се приеме, че от тяхна страна е
спазен и срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ за оспорването на волеизявление по т. 1
от заповедта.
В обобщение, при установената допустимост на жалбите,
съдът приема, че те следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Цел на закона
Обжалваният административен акт регулира обществени
отношения в сферата на устройството на територията. Съдът приема, че той е
издаден в съответствие с целта на закона, прогласена в чл. 1 ал. 2 от ЗУТ,
според който законът урежда обществените отношения, свързани с устройството на
територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България,
и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели.
Компетентност
Заповедта е издадена от компетентен административен
орган.
Нормите на чл. 135 ал. 1 във връзка с ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ, определят кмета на общината като компетентен орган, който може да започне
производство по изработване на проект за изменение на действащ устройствен план.
Съгласно § 1 ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои
функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на
други длъжностни лица от общинската (районната) администрация.
В конкретния случай, от приложената в преписката заповед
№ 490/28.02.2018 година се установява, че кметът на общината е предоставил
правомощията си по чл. 135 ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ (на основание на които е
издаден обжалвания акт) на заместник – кмета с ресор „Строителство, инвестиции
и регионално развитие“, а последният -
от своя страна – е фактически издател на оспорената заповед №
1639/06.07.2020 година, т.е. налице е валидно упражняване на предоставени
правомощия, при съобразяване на възможностите, осигурени от закона.
Форма
При издаването на заповед № 1639/06.07.2020 година не
са допуснати съществени нарушения на изискването за форма на акта. Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа съществените реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК. Действително, в нея не е посочено, че вторият диспозитив (по т. 2), с
който е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ ***и
за УПИ IV-*** в кв.** в ж.к. „И“ подлежи на обжалване по реда, предвиден в АПК,
но този недостатък има за правна последица единствено удължаване на срока за
обжалване и – сам по себе си – не може да обоснове отмяната на заповедта.
Процесуална законосъобразност
Между страните не се спори, че началото на конкретното
административно производство (довело до прекратяване на съществуващо
административно производство и разрешаване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ)
е поставено служебно от административен орган в Община Б..
Съгласно чл. 26 от АПК, за започване на производството
се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя.
Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в
уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде
издаден актът. Съобщаването за започване на производството се извършва по реда
на чл. 18а.
Според чл. 34 ал. 1 от АПК, административният орган
осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както
и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия
за тяхна сметка по всяко време на производството, включително и след
приключването му с издаване на индивидуален административен акт съгласно Закона
за Националния архивен фонд.
Цитираните норми на закона са императивни и не правят
разлика между административните производства, започнали по инициатива на
гражданин или организация, от една страна, и тези, започнали служебно от
административния орган, какъвто е настоящия случай. Законът изисква безусловно
уведомяването на заинтересованите страни за началото на административен процес,
който би завършил с акт, засягащ техните права и законни интереси, както и
осигуряването на възможност на страните да се запознаят с материалите по
преписката, за да могат да изразят становището си преди издаването на акта.
В представената административна преписка липсват
каквито и да е доказателства за уведомяването на собствениците на УПИ ***и на
УПИ IV-*** в кв.** в ж.к. „И“ в град Б., обект на започналата процедура по
изменение на ПУП, за инициативата на администрацията, чиито резултат е
прекратяването на висящо административно производство и началото на новото (за
изработване на проект за изменение на ПУП). Установеното процесуално нарушение
е съществено, защото е засегнало правото на защита на заинтересованите страни в
нарушение на основните принципи на законност и равенство, прогласени от чл. 4
ал. 2 и чл. 8 ал. 1 от АПК.
Материална законосъобразност
Правното основание, посочено от органа в обжалваната
заповед, е чл. 135 ал. 3 във връзка с чл. 134 ал. 1 т. 1 и т. 2, и чл. 134 ал.
2 от ЗУТ. Фактическото основание за издаването на заповедта, посочено от
органа, е, че „изменението на плана е продиктувано от голямата обществена
нетърпимост към презастрояването на града и в частност в имоти, които са част
от бившия пояс изолационно озеленяване на ж.к. И“, както и че е необходимо
„възстановяване в баланса на обществените отношения, като посочените имоти
бъдат отредени за озеленяване и благоустрояване, каквато функция извършват в
момента…“.
Съгласно чл. 134 ал. 1 т. 1 – 2 от ЗУТ, влезлите в
сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато: 1. настъпят
съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при
които е бил съставен планът; 2. възникнат нови държавни или общински нужди за
обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните
дружества, или отпадне необходимостта от изграждане на такива обекти.
Чл. 134 ал. 2 от ЗУТ, влезлите в сила подробни
устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и
когато: 1. в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за
отчуждаване; 2. при изменение на кадастрален план или при одобряване или
изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на
поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или
грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен
устройствен план; 3. планът не осигурява възможност за застрояване по
действащите устройствени правила и нормативи вследствие на установени геоложки
и хидрогеоложки условия и за запазване на разкрити археологически, исторически
и културни ценности; 4. планът съдържа явна фактическа грешка, която има
значение за неговите предвиждания; 5. планът е одобрен при съществени
закононарушения; на това основание не могат да се изменят планове, за които има
влязло в сила решение на съд или когато планът е приложен; 6. има съгласие на
всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на
ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите; 7. има предложение на
съда по дела за делба на урегулирани поземлени имоти; 8. планът е одобрен без
план-схеми по чл. 108, ал. 2.
Съпоставката на фактическите и правните основания в
обжалваната заповед показва, че липсва единство в мотивите, обусловили
волеизявлението на административния орган.
От една страна, ответникът е приел, че е налице „голяма
обществена нетърпимост към презастрояването на града и в частност в имоти,
които са част от бившия пояс изолационно озеленяване в ж.к. И“. Това е довод по
целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол,
обаче, подлежат данните, въз основа на които е направен такъв извод, защото
макар и обоснован по целесъобразност, актът трябва бъде надлежно мотивиран в
тази насока, за да не бъдат надхвърлени рамките на оперативната
самостоятелност. Това е гаранцията за неговото съответствие със закона.
В конкретния случай твърдението на ответника, че е
налице „голяма обществена нетърпимост към презастрояването“, а това налага
изменението на ПУП, е единствено твърдение, неподкрепено с каквито и да е
доказателства в преписката. Принципно, голямата обществена нетърпимост към
презастрояването може да приеме най – различни форми, в това число изготвянето
и подаването на индивидуални или групови петиции, възражения, сигнали от
граждани и организации до общинската администрация, организирането на
мероприятия – напр. граждански протести, демонстрации и други форми на
обществен натиск, с които да се покаже желанието на жителите на Б. (и в
частност на ж.к. „И“) да запазят съществуващите зелени площи от продължаващо
застрояване, като по този начин съдействат за осигуряването на по –
здравословна среда за живот. В преписката, приложена към заповедта, няма нищо
подобно, няма дори индиция, че някога, някъде, някой е изразил своето
недоволство от тенденцията за заместване на останалите открити озеленени
пространства в ж.к. „И“ със сгради за жилищни и/или обществени нужди. Фразата
за наличието на „голяма обществена нетърпимост към презастрояването“ се открива
за пръв път в протокола на ЕСУТ от 11.03.2020 година, без да е ясно кой е
първоизточника на това съждение и изобщо откъде в ЕСУТ са постъпили подобни
данни. Впоследствие, същата фраза е възпроизведена в докладната на кмета на
общината от 10.04.2020 година – до ОбС – Б., а на 06.07.2020 година –
възпроизведена и в обжалваната заповед.
Предвид установеното, настоящият съдебен състав, без
да коментира дали е налице или не „голяма обществена нетърпимост към
презастрояването“ в ж.к. „И“ на град Б., приема, че основният фактически довод (по целесъобразност) за издаването на административния акт не е подкрепен с
каквито и да е доказателства в преписката. Това обстоятелство квалифицира
заповед № 1639/06.07.2020 година като немотивирана.
Отделно от изложеното, при съпоставката на цитираното
фактическо основание с правните основания, съдържащи се в заповедта, съдът
приема, че не е налице нито една от хипотезите по чл. 134 ал. 1 т. 1 – 2 и ал.
2 от ЗУТ.
Изменението на ПУП не е продиктувано от настъпили
съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при
които е бил съставен планът, защото никъде в преписката не се съдържат данни
какви са били обществено – икономическите условия до процедираното изменение и
как те са се развили, та да се наложи изменение на плана. Не се сочат и възникнат
нови общински нужди за обекти - собственост на общината или на
експлоатационните дружества, които да обусловят изменението. Не са налице и
основанията по ал. 2 на чл. 134 от ЗУТ, защото от доказателствата по делото не
се установява да е започнала процедурата за отчуждаване на УПИ по ЗОС; липсва
разминаване на имотните граници на поземлените имоти с регулационните им
граници и не е установена непълнота или грешка в кадастралната карта при
изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална
карта в урегулирана територия; не се твърди, че планът не осигурява възможност
за застрояване по действащите устройствени правила и нормативи вследствие на
установени геоложки и хидрогеоложки условия и за запазване на разкрити
археологически, исторически и културни ценности; няма данни планът да съдържа явна фактическа грешка, която има
значение за неговите предвиждания;
планът не е одобрен при съществени закононарушения; липсва съгласие на
всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на
ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите; казусът не е свързан с
дела за делба на урегулирани поземлени имоти и планът не е одобрен без
план-схеми по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ.
Предвид изложеното, съдът приема, че единственото
фактическо основание за издаване на заповедта не е мотивирано от ответника, а
съпоставката му с правните основания, изложени в акта, не покрива нито една от
хипотезите, съдържащи се в тях.
По твърденията на жалбоподателите за нищожност на
заповедта, свързана с множество процесуални и материални нарушения в
административното производство, съдът приема следното.
В законодателството няма легално определение на
понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен като в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен
на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията
им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.
АПК не
съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на
административните актове. Единствено разпоредбата на чл. 173 ал. 2 от АПК
указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради
некомпетентност. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, поради
което не е налице нищожност на административният акт в тази хипотеза.
В конкретния
случай, в административното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, а заповедта не е мотивирана надлежно - нито фактически, нито
юридически. Въпреки това, установените пороци на административния акт не са
радикално тежки до степен, че да го превръщат в правно нищо. Налице е
процесуална и материална незаконосъобразност.
Решението следва да се отмени, а преписката – да се
изпрати на компетентния административен орган – заместник - кмета на Община Б.
– за продължаване на служебно образуваното административно производство, в
което всички заинтересовани страни следва да бъдат надлежно и своевременно
конституирани, да им бъде дадена възможност да се запознаят с материалите по
преписката, както и да им бъде дадена възможност да изразят становище в хода на
административния процес. Съдът указва на ответника, че излагането на мотиви по
целесъобразност - за издаването на акта, не го освобождава от задължението да
попълни преписката с доказателства, подкрепящи тези мотиви, така че
фактическите му съображения да не бъдат голословни, а да бъдат проверяеми.
Изходът от оспорването обуславя основателност на
искането за присъждане на разноски, направено своевременно от процесуалния
представител на жалбоподателите. За сторените разноски – внесени държавни
такси (2 х 50 лева), заплатени депозити (2 х 175 лева) за възнаграждение на
вещото лице и заплатено адвокатско възнаграждение (1200 лева) - са представени
надлежни доказателства (лист 29, 126 – 127, 164 и лист 37 от приложеното адм.д.
№ 1855/2020 година). Представеното доказателство за заплатено адвокатско
възнаграждение от М. удостоверява, че процесуалният представител на дружеството
е получил възнаграждение в размер на 1200 лева. Този размер не е прекомерен,
предвид правната и фактическа сложност на казуса, неговата продължителност и
естеството на процесуалните действия, извършени от името на дружеството. Затова,
Община Б. следва да заплати на жалбоподателя М. разноски в общ размер 1425 (хиляда
четиристотин двадесет и пет) лева – 50 лева държавна такса, 175 лева за възнаграждение
на вещото лице и 1200 лева адвокатско възнаграждение, а на жалбоподателя КФА –
разноски в общ размер 225 (двеста двадесет и пет) лева – 50 лева държавна такса
и 175 лева възнаграждение на вещото лице.
По изложените съображения, на основание чл. 172 ал. 2
и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № 1639/06.07.2020 година на заместник –
кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ в Община Б..
ИЗПРАЩА преписката на заместник – кмета с ресор „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Б. за продължаване на
административното производство, съобразно указанията, дадени с настоящото
решение.
ОСЪЖДА Община Б. да заплати на „М.“ ООД – Варна с ЕИК
********* и адрес – град Варна, ж.к. „Младост“ бл. 110 ет. 4, сумата от 1425
(хиляда четиристотин двадесет и пет) лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Б. да заплати на „К.Ф.А.“ ООД – Б. с ЕИК
********* и адрес – град Б., улица „Константин Величков“ № 34 ет. 4, сумата от
225 (двеста двадесет и пет) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с пред Върховен
административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: