№ 873
гр. София , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000500404 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца Т. С. К., подадена
срешу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-1 състав,
постановено на 26.11.2020 г. по гр. дело № 16 417/2018 г., с което изцяло са отхвърлени
както установителният иск, предявен на основание чл.422 от ГПК, така и осъдителният
иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ – последният съединен като евентуален.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на градския съд е необосновано и
незаконосъобразно. Излагат се съображения, че решението е постановено в
противоречие със събраните доказателства – по повод на кое каузално правоотношение
е издаден записът на заповед. Поддържа се, че необосновано съдът е приел, че записът
на заповед е издаден във връзка с договор от 01.02.2013 г., докато от доказателствата
по делото – включително и свидетелските показания, се установява, че същият е
издаден във връзка с инвестиционно споразумение, сключено между ищеца и
дружество „Бетамебел“ АД. Излагат се доводи, че ако нито една от страните не е
доказала, записът на заповед да е издаден по повод конкретно каузално
правоотношение, то тогава за основателността на предявените искове е достатъчно да
бъде установено, че записът на заповед е редовен от външна страна и има всички
реквизити по чл.535 от ТЗ.
Твърди се още, че решението е неправилно и в частта, с която градският съд е
1
отхвърлил и евентуалния осъдителен иск, предявен за същата сума.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете: ако не
установителния, то при условията на евентуалност – осъдителния, за същата сума.
Въззиваемата ответница М. А. Ч. чрез своя процесуален представител изразява
становище, че жалбата е неоснователна. В подадения отговор излага съображения, че
от представените доказателства се установява, че записът на заповед е издаден във
връзка с твърдяното от ответницата каузално правоотношение – инвестиционно
споразумение между ищеца и търговското дружество „Бета индъстри корпорейшън“,
на което Ч. е била управител. Излагат се и доводи за неоснователност на евентуалния
иск, предявен на осн. чл.534 от ТЗ.
Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното
решение.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Процесният оригинален запис на заповед се съдържа в приложеното ч. гр. дело
№ 35657/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 138 състав – заповедно
производство. Видно от същия, с него М. А. Ч. като издател се е задължила безусловно
и без протест и разноски, да заплати сумата 220 000 лева на Т. Г. К. или на негова
заповед.
Датата на издаване на записа на заповед е 29.05.2015 г., а датата на падежа –
31.05.2015 г.
След като ищецът К. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК, на 10.10.2018 г. районният съд е издал заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ – за 220 000 лева неплатено задължение,
поето по запис на заповед, както и за 8 000 лева разноски по делото.
След като на длъжницата на 23.10.2018 г. е била връчена покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ М. П., на 31.10.2018 г. Ч. е подала възражение по реда на чл.414 от
ГПК. В срока по чл.422 от ГПК заявителят К. е предявил както установителен, така и
осъдителен иск за сумата 220 000 лева.
2
В исковото производство ответницата М.Ч. не оспорва, че тя е издала и
подписала цитирания менителничен ефект, но оспорва дължимостта на сумата по него.
Двете страни излагат противоречиви твърдения относно каузалната сделка, вземането
по която е било обезпечено със записа на заповед.
В самата искова молба каузално правоотношение на е посочено.
В отговора на исковата молба ответницата е заявила, че записът на заповед е
издаден с цел обезпечаване на вземане на Т.К., възникнало по силата на договор,
наречен „инвестиционно споразумение“, сключено на 01.02.2013 г. между ищеца и
търговското дружество „БЕТА индъстри корпорейшът“ АД, представлявано от М.Ч. –
обявено в несъстоятелност с решение на СГС от 11.05.2016 г. В същия отговор се
поддържа, че ищецът едностранно е „прекратил“ споразумението, но същият е
неизправна страна по него, тъй като не е изпълнил задължението си да инвестира в
дружеството сумата 200 000 лева. А ответницата била подведена да подпише записа на
заповед с представени от ищеца документи за извършени разходи в размер на 200 000
лева, след което установила в счетоводството на дружеството, че такива разходи не са
направени. Поради това в отговора на исковата молба са наведени и доводи на
унищожаемост и нищожност на записа на заповед.
В допълнителната искова молба на ищеца са изложени множество фактически
твърдения за негови финансови взаимоотношения с други физически лица и търговски
дружества. Тези твърдения могат да бъдат обобщени в следния смисъл: Че ответницата
М.Ч. е подписала записа на заповед, за да обезпечи задължение на дружеството
„Бетамебел“ АД, а не на дружеството, на което тя е била изпълнителен директор.
От ответницата с отговора на исковата молба са представени следните
доказателства:
Инвестиционно споразумение, сключено на 01.02.2013 г. между „Бета
индъстри корпорейшън“ АД, наречено „собственик“, представлявано от
изпълнителния директор М.Ч. и Т.К., наречен „инвеститор“. По силата на това
споразумение страните са се съгласили да развиват стопанска и инвестиционна
дейност, като собственикът предостави достъп до свой недвижим имот и сгради,
находящи се в индустриалната зона на гр. Червен бряг. Инвеститорът се е задължил
със собствени средства да финансира производствена база. Постигнато е съгласие за
съвместно ползване на обекта, а след изграждането му – да подпишат ново
споразумение за съвместната дейност.
По силата на т.3.2.1., инвеститорът е поел задължението, до 01.02.2014 г. да
3
инвестира в дейността 200 000 лева, а собственикът – така да структурира поземления
имот, че да не пречи на инвестиционното споразумение. Договорено е също, след
въвеждане на сградата в експлоатация, собственикът да апортира имота в
новосъздадено търговско дружество, в което собственикът и инвеститорът ще имат
равни дялове.
В т.6 страните са се споразумели, че целта на споразумението /изграждане и
въвеждане на обекта в експлоатация/, както и създаването на търговско дружество при
посочените по-горе условия ще бъде постигната в срок не по-дълъг от 5 години, като в
първите две години ще се извършва самата инвестиция.
В т.7.1. е записано, че при виновно поведение на собственика, осъществяващо се
с действия и бездействия от негова страна, както и при възникване на основателен риск
за инвеститора да не се реализира инвестиционната цел, инвеститорът може да поиска
връщане на вложената сума, ведно с обезщетителна неустойка в размер на 10 %.
В т.7.3. е договорено, че всяка от изправните страни по договора има право, с
едностранно писмено предизвестие до другата страна да прекрати инвестиционното
споразумение, като виновната страна дължи на изправната страна връщане на
вложеното като инвестиция, ведно с уговорената неустойка или лихва за забава по
избор;
Предизвестие от 01.09.2014 г., адресирано до „Бета индъстри корпорейшън“
АД, представлявано от изпълнителния директор М.Ч.. С това предизвестие Т.К. е
уведомил ответницата, че случайно научил, че върху имота, описан в споразумението,
е наложена възбрана от ЧСИ. И тъй като принудителното изпълнение представлява
основателен риск по смисъла на чл.7.1. от инвестиционното споразумение,
инвеститорът е заявил, че прекратява едностранно споразумението. Със същото
предизвестие К. е поискал от адресата, в срок до 31.01.2015 г. да му върне вложената
инвестиция и неустойката по договора – в общ размер на 220 000 евро.
По делото няма данни, горното предизвестие да е било връчено на ответницата
Ч.. Но тъй като последната не оспорва получаването му и се позовава на него, съдът
приема, че го е получила.
В подкрепа на твърденията си относно факта, коя е обезпечената със записа на
заповед каузална сделка, с допълнителната искова молба ищецът К. е представил:
Инвестиционно споразумение от 30.04.2014 г., сключено между собственик
„Бета мебел“ АД, представлявано от изпълнителния директор П. Т. Т. – собственик и
4
Т.К. – инвеститор.
Клаузите на това споразумение са аналогични на тези в цитираното по-горе,
сключено с „Бета индъстри корпорейшън“ АД. Недвижимият имот, за който е била
предназначена инвестиция в размер на 220 000 лева, се намира в с. Голям извор,
община Тетевен.
По делото е представено и предизвестие, отправено до „Бета мебел“ АД,
представлявано от изпълнителния директор П. Т., с което на 07.05.2015 г. и това
споразумение да е била „прекратено“ от ищеца. Същият твърди, че процесният запис
на заповед е бил издаден от ответницата Ч. с цел обезпечаване на вземането на К.
именно по него.
Представен е и договор за учредяване на особен залог върху активи на
„Бета мебел“ АД в полза на заложния кредитор Т.К., който договор е сключен на
01.06.2015 г. – след изпращане на предизвестието за прекратяване на инвестиционното
споразумение с това дружество. В чл.1 от този договор е записано, че той се сключва за
обезпечаване на вземането на К. към залогодателя, произтичащо от инвестиционно
споразумение от 30.04.2014 г. и това вземане възлиза на 242 000 лева /включително
лихви, неустойки, такси и разноски/.
За установяване на фактическите твърдения на ищеца, по негово искане
градският съд е допуснал до разпит свидетеля И. Ч.. Същият е заявил пред съда, че е
присъствал на подписването на процесния запис на заповед. Известно му е, че ищецът
К. е имал идеи да инвестира в две предприятия – „Бета индъстри“ и „Бета мебел“.
Свидетелят знае, че тези дружества са собственост на лицето М. П., който дал указания
на Ч., да подпише записа на заповед. Според свидетеля, този запис е издаден във
връзка с инвестицията на К. в „Бета мебел“, която била в размер на около 200 000 лева.
Ч. знае, че М. П. е подписвал други записи на заповед в полза на К., но понеже
последният не бил сигурен, че вземането му е обезпечено, се наложило и ответницата
да издаде процесния запис на заповед. Документът бил подписан в автомобил пред
сградата на БНТ, където Ч. работела.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Записът на заповед, подписан от ответницата М.Ч. е редовен от външна страна –
същият съдържа реквизитите по чл. 535 от ТЗ. Не се оспорва неговата автентичност.
Не са доказани твърденията на ответницата, че е подписан при порок на волята й –
5
въвеждане в заблуждение от страна на ищеца, както и че е нищожен поради
противоречие със ЗОПБ. По отношение на тези възражения въззивният съд напълно
възприема мотивите на първата съдебна инстанция и по реда на чл.272 от ГПК
препраща към тях.
По отношение на дължимостта на сумата, за която ответницата е подписала
записа на заповед, въззивният съд намира следното:
В тежест на издателя на менителничния ефект е, да докаже конкретното
каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, както и
фактите, които са погасили /изцяло или отчасти/ каузалното задължение на издателя.
Указания в този смисъл са дадени от първоинстанционния съд в доклада му по чл.146
от ГПК.
Както е посочено и в мотивите към ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК – т.17
„При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на
вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника -
издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя
за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за
плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в
производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение
доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед.
По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по
записа на заповед.“
В случая е установено сключване на две инвестиционни споразумения – едното
между ищеца Т.К. и дружеството „Бета индъстри корпорейшън“ АД, представлявано
от ответницата М.Ч., а другото – между ищеца Т.К. и трето, неучастващо в процеса
юридическо лице – „Бета мебел“ АД. Съдът не приема за доказано, че процесният
менителничен ефект е издаден от ответницата Ч. за обезпечаване на сделката,
сключена между Т.К. и „Бета мебел“ АД. Такъв извод от показанията на свидетеля Ч.
6
не може да бъде направен.
Не е доказано обаче и твърдението на ответницата, че същата е подписала
записа на заповед във връзка с инвестиционното споразумение, сключено между Т.К. и
„Бета индъстри корпорейшън“ АД – и то след едностранното му прекратяване от
страна на инвеститора.
Следователно, нито една от страните не е доказала наличие на такова каузално
правоотношение, което да е било обезпечено чрез издаване на ценната книга. Поради
това и по аргумент от цитираното по-горе тълкувателно решение, съдът дължи
произнасяне по вземането на ищеца, основано на абстрактната сделка. След като
записът на заповед е действителен от формална страна, следва, че ответницата –
издател на същия, е поела задължението в посочения в него срок да заплати безусловно
и без протест и разноски сумата 220 000 лева на поемателя Т. Г. К.. Предявеният пряк
менителничен иск за съществуване на вземането се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Поради несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният
установителен иск – уважен. Поради уважаване на главния иск, съдът не дължи
произнасяне по евентуалния такъв. Тъй като градският съд и по него е постановил
отхвърлителен диспозитив, решението следва да бъде отменено и в тази му част, а
също и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски за
първоинстанционното производство.
С оглед изхода на въззивното производство, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските, направени както за производството пред СГС, така и пред
настоящата инстанция. За производството пред СГС ищецът е заплатил 4 400 лева
държавна такса и 3 600 лева адвокатско възнаграждение – общо 8 000 лева. За
разноските в заповедното производство е издадена заповед за изпълнение, поради
което повторното им присъждане е недопустимо.
За производството пред апелативния съд жалбоподателят К. е заплатил 4 400
лева държавна такса. Претендира се адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, осъществено при условията на чл.38 от ЗА в размер на 3 000 лева.
Претендираното е под минималния размер, определен в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №
1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, поради което следва да се
присъди в поискания размер.
7
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решението на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, І-1 състав, постановено на 26.11.2020 г. по гр. дело № 16 417/2018 г. И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Т. С. К. с ЕГН **********,
предявен на осн. чл.422 от ГПК във връзка с чл.535 от ТЗ, че М. А. Ч. с ЕГН
********** от гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап. * му дължи сумата 220 000 /двеста и
двадесет хиляди/ лева по запис на заповед, издаден на 29.05.2015 г, с падеж на
задължението 31.05.2015 г., ведно със законната лихва, начислявана от 31.05.2018 до
окончателното изплащане на сумата, за които на 10.10.2018 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч. гр. дело №
35657/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 138 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Т. С. К., предявен на осн. чл.535 от ТЗ.
ОСЪЖДА М. А. Ч. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап. * да
заплати на Т. С. К. с ЕГН ********** – чрез адв. В.В. от САК, с адрес: гр. ***, бул.
„***“ №***, ет.* разноски за производството пред Софийския градски съд в размер на
8 000 /осем хиляди/ лева.
ОСЪЖДА М. А. Ч. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап. * да
заплати на Т. С. К. с ЕГН ********** – чрез адв. В.В. от САК, с адрес: гр. ***, бул.
„***“ №***, ет.* разноски за производството пред Софийския апелативен съд в размер
на 4 400 /четири хиляди и четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА М. А. Ч. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап. * да
заплати на адвокат В. Ас. В. от САК, с адрес: гр. ***, бул. „***“ №***, ет.*, адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред Софийския апелативен съд в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9