РЕШЕНИЕ
№
261/23.05.2018г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Мария Койнова .......…………………..и
в присъствието на прокурор…………………………………………...............………………..........като
разгледа докладваното от съдия Бодикян
адм. дело № 356 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на А.Д.Д. ***, против Заповед
№ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г. на Началник РДНСК Южен Централен Район.
Жалбоподателката сочи, че съгласно удостоверение за граждански брак
сер.ГБ-**, №055258, на 22.06.1980г. същата сключила граждански брак с лицето С.
Ф. Д.. Твърди също, че била във фактическа раздяла със съпруга си, но формално
бракът не бил прекратен. По време на брака си с общи усилия придобили множество
вещи, като заявява, че била собственик на ¼ ид.ч. от „вилна сграда”,
предмет на жалената от нея заповед на Началник РДНСК ЮЦР. Оспорващата твърди,
че лично закупила всички строителни материали за притежаваните от нея идеални
части, ангажирала майстори, отделно от С. Д.. С двустранно споразумение със
съпруга си разпределили ползването на описаната в заповедта сграда. През 2010г.
от медиите разбрала, че започнала кампания по събарянето на сгради в района на
нейния обект и попитала съпруга си дали това засягало и тях, но той отрекъл. На
15.06.2015г. от свекър си узнала, че С. Д. получил писмо изх. №РД-2756-04-065
от 10.06.2015г. на ДНСК относно принудително изпълнение на Заповед
№ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г. на Началник РДНСК ЮЦР за премахване на вилната
сграда. Предвид късното узнаване на факта на съществуване на Заповед
№ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г. и че с нея се засягали личните права и интереси,
решила да атакува същата в съда, като твърди, че актът бил незаконосъобразен.
Сочи, че заповедта била постановено при грубо нарушаване на административно
производствените правила и неспазване на процесуалния и материалния закон. Не
бил установен кръгът от заинтересовани лица в производството, не бил изследван
техническия статус на строежа и нямало категорични данни за собствеността върху
терена, където била изградена сградата. Самият строеж не бил индивидуализиран. Заповедта
нямала адресат, което било съществено нарушение по изложени от жалбоподателката
доводи за това и това я правело неизпълнима. На последно място излага доводи,
че имотът се явявал СИО, независимо на чие име бил придобит той, като се визира
чл.21, ал.1 от СК и това й давало самостоятелно право да жали заповедта за
премахване на вилната сграда. Моли за отмяна на Заповед
№ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г.
Ответникът, Началник
на РДНСК Южен Централен район, чрез процесуалния си представител моли заповедта
да бъде потвърдена изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от 600 лева.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало със съставяне на
Констативен акт №СД-103/15.10.2010г. от служители на РДНСК-ЮЦР – Сектор Смолян
и Сектор Пазарджик, в присъствието на С. Ф. Д. и Д. Н.Ч.. С констативния акт е
установено, че в имот държавна собственост, а именно в чашката на язовир
„Ивайловград“, землище на с. Дъбовец, Община Любимец, е построен строеж – „Вила
за отдих“, без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, в нарушение на
разпоредбата на чл.148 от ЗУТ.
Против констативния акт е постъпило възражение от Д. Н.Ч. и С. Ф. Д.,
заведено под вх. №Х-463-00-838/26.10.2010г.
Със Заповед №ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г., Началникът на РДНСК Южен
централен район е наредил да се премахне незаконен строеж „Вилна сграда”,
находящ се в землището на с. Дъбовец, Община Любимец, Област Хасково - заливен
обем-чашка на яз.“Ивайловград“, под хоризонтал 131,00, с извършители - С. Ф. Д.
и Д. Н.Ч.; определил е срок от един месец от влизане в сила на заповедта за
доброволно изпълнение на разпореденото премахване, както и е указал, че при неспазване
на срока за доброволно изпълнение на заповедта, незаконният строеж ще се
премахне принудително от органите на ДНСК, за сметка на извършителя/адресатите
на заповедта, по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба №13 от 2001г. на МРРБ за
принудително изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на ДНСК.
Издадената Заповед №ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г. е обжалвана по съдебен
ред от С. Ф. Д. и Д. Н.Ч., като оспорването е отхвърлено с Решение №636 от
29.11.2011г., постановено по адм. д. №179/2011г. по описа на Административен
съд – Хасково, влязло в законна сила на 11.04.2012г. след потвърждаването му от
ВАС с Решение №5341/11.04.2012г. по адм. д. №1384/2012г.
Впоследствие против същата Заповед №ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г. е
подадена жалба и от М. А. Ч. от гр. Любимец – съпруга на Д. Н.Ч., по която в
Административен съд Хасково е образувано адм. дело №329/2012г., по което с
Решение №236/25.09.2013г. оспорването е отхвърлено. Решение №236/25.09.2013г.
на Административен съд – Хасково по адм. д. №329/2012г. е потвърдено с Решение
№8338/19.06.2014г. по адм. д. №16199/2013г. на Върховен административен съд на
Република България – ІІ отд.
Няма спор по делото,
че настоящата жалбоподателка А.Д.Д. е съпруга на С. Ф. Д. и наредената за
премахване сграда е построена през време на брака им.
По делото са разпитани като свидетели В.К.И. и Я.И.Г..
Свидетелят В.К.И.
заяви, че познава А.Д.. С. Д.било вилно селище до с.Дъбовец. Било рибарско
селище и полека – полека се застроило. През 1983 – 1986 г. и свидетелят също
имал там строеж, но поради финансови проблеми го премахнал някъде към 1991 г.
На приятелски начала строили. А. после
имала неразбории със съпруга си, но те го построили, някъде 1986-1987 г. било готово.
Вече през 1991 г. правили допълнителни работи. Сега разбрал, тя казала, че имало
заповед за разрушаване. Строежът бил на два етажа, масивно направено. Свидетелят
мисли, че имали планове. Но си било направено за живеене, завършено, къща. Още
през 1986 г. те били готови. Около 1990-1991 г. оградите били направени. В този
имот били двама съдружника. После Д. и съпругът й се разделили, имали някакви
семейни проблеми. Преди година и половина тя казала на свидетеля, че от свекъра научила, че
се разрушавало. Свидетелят така разбрал от тях. Определял годината като 1986
г., защото били семейни приятели и всичко било строено на приятелски начала.
Свидетелят до тогава работел в завода, а в Керамична вече работили заедно със
съпруга ѝ и си спомнял, че тогава те го завършили. Горе –долу 1986 г. свидетелят
започнал в Керамична и тогава те завършили тяхното.
Свидетелят Я.И.Г. заяви,
че познава А.Д., приятелски семейства били. Имали имот на язовир Ивайловград,
къщата им била в село Ставри Димитрово, покрай язовира била къщата. Свидетелят
сочи, че ходили много пъти там да помагат, когато я правели. Не бил много
сигурен, но мисли, че пролетта на 1983 г. започнала къщата да се прави. В
продължение на няколко години къщата се правела, те ходели да помагат. Строили
я 3-4 години. Мисли, че есента на 1986 г. къщата била готова, покрита. После
строили още по двора, огради, това се правело още няколко години. Определя
годината точно 1986 г., защото тогава Община Любимец им давала места, мисли, че
от общината се взели местата, не бил точно сигурен. Него лично също го канили да ходи да вземе някакво място,
затова помнел много добре, че годината била някъде 1983, мисли, че била, а 1-2
години преди това станал интереса към Ставри Димитрово. Лично той бил канен, не
от тях, а от други хора, които вземали
земи там, за да си направят по една вила. Свидетелят нямал възможност, нямал
средства и не се решил да направят това нещо. Уточнява,че била 1993 г., объркал
се, сочи 1993 г. И 3-4 години след това бил строежът, значи 1996 г. По това
съдел, защото ходили много пъти да
помагат, знаел мястото, знаел къщата, знаел всичко, защото те го строили,
когато имали свободно време и се
отзовавали на тяхно повикване относно строителство. На въпроса 1993 г. или 1983
г. го поканили негови познати и той да си строи вила, като е уточнено, че е
казал, че 1983 г. е започнала Д. да строи, а после казал, че 1993 г. него са го
поканили, свидетелят заявява, че по-рано. 1 – 2 години по-рано преди тези
години се очертавало С. Д.да бъде като селище. На въпроса в 80-те или в 90-те
години отговаря 1993 г., мисли, че било.
Нещо се объркал. 1993 г. Д. започнала да строи.
По делото е назначена и изслушана съдебно - техническа експертиза.
Видно от заключението на вещото лице, подробни отговори на зададените въпроси
са дадени в констативната част на заключението, или обобщено накратко: 1.
Процесния строеж и имота, в който е построен, са извън очертанията на чашката
на язовир „Ивайловград“ /при нормални условия – чашката на язовир „Ивайловград“
е на кота = 120.20 м./, но са вътре в прилежащия терен на язовира. Площта на
язовира и прилежащия му терен /заключен между кота 120.20 м. и кота 130.75 м.
/кота на НВВН/, където попада процесния обект, е публична държавна собственост.
2. Сградата има характеристика на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Фактическото състояние на сградата е подробно описано в констативната част на
заключението. 3. Процесната сграда представлява строеж и съгласно чл.137, т.5а
от ЗУТ попада в пета категория, както и според Наредба №1/30.07.2003г. за
номенклатурата на видовете строежи, чл.10, ал.1, т.3 попада в пета категория,
буква „а“ – вилна сграда. 4. За строежа, за който е разпоредено премахване,
няма одобрени строителни книжа. 5. Описаният в оспорената заповед строеж е
изграден в имот, който понастоящем попада в чертите на кадастрален план на
местност „Ваканционно селище Арда“, одобрено със Заповед
№РД-02-14-1038/06.06.2000г. на МРРБ, в землището на с. Дъбовец, общ. Любимец.
Вещото лице сочи, че в Общината не е открита съставена преписка за узаконяване
на декларирания незаконен строеж – вила в с. Ставри Димитрово. 6. Вилата е
построена в периода от 1983г. до 1991г. по време на действието на ЗТСУ по данни
от подадената декларация от собствениците на 21.12.1998г. 7. Процесният строеж
отговаря на условията за изследване на търпимост съгласно §16, ал.2 от ПР на
ЗУТ. 8. В кадастралния план на местност „Ваканционно селище Арда“ в землището
на с. Дъбовец, Община Любимец, Област Хасково, одобрен със Заповед
№РД-02-14-1038/06.06.2000г. на МРРБ, е нанесена процесната сграда, но това
обстоятелство само по себе си не определя строежа като допустим строеж по ЗТСУ
и респ. по ЗУТ, и няма отношение спрямо процесната постройка относно прилагането
на процедурата по реда на чл.225 на ЗУТ. 9. Процесният строеж е захранен с Ел и
ВиК инсталации. 10. Процесният строеж е деклариран в данъчна служба на Община
Любимец с вх. №4036/28.12.2001г. – земя и сграда под партиден №5512168446001 на
името на А.Д.Д..
Във връзка с поставени допълнителни задачи на вещото лице, от същото е
изготвено допълнително заключение. Подробни отговори на зададените въпроси
вещото лице е дало в констативната част на заключението, или обобщено накратко:
1. Процесният строеж, извършен в периода от 1983г. до 1993г. по данни от
свидетелски показания и от подадената декларация от собствениците на
21.12.1998г. по време на действието на ЗТСУ, е допустим строеж по действащите
разпоредби на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба №5 от 1977г. и може да се изследва за
търпимост съгласно §16, ал.2 от ПР на ЗУТ. 2. В кадастралния план на местност
„Ваканционно селище Арда“ в землището на с. Дъбовец, Община Любимец, Област
Хасково, одобрен със Заповед № РД-02-14-1038/06.06.2000г. на МРРБ е нанесена
процесната сграда, но това обстоятелство само по себе си не определя строежа
като допустим строеж по ЗТСУ и респ. по ЗУТ, и няма отношение спрямо процесната
постройка относно прилагането на процедурата по реда на чл.225 на ЗУТ.
В съдебно заседание вещото лице прави допълнителни пояснения във
връзка с представеното основно и допълнително заключение.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата на А.Д.Д. против Заповед №ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г. е
подадена директно в съда на 19.06.2015г. и следва да се приеме за допустима, с
оглед Определение №3035/17.03.2016г. по адм. д. №803/2016г. и Определение
№9735/23.09.2015г. по адм. д. 9793/2015г. на Върховен административен съд на Република
България.
Разгледана по същество
е неоснователна.
Заповед № ДК- 02- ЮЦР-
118/30.11.2010г. изхожда от материално и териториално компетентен
административен орган. Този извод се подкрепя от предвидената в чл. 222 ал. 1
т. 10 от ЗУТ /в приложимата в случая редакция на разпоредбата/ възможност на
Началника на ДНСК да оправомощи длъжностни лица да издават заповеди за
премахване на незаконни строежи, както и съдържащите се в оспорения акт данни
за издадена такава заповед, а именно- Заповед № РД- 13- 446/01.11.2010г. на
Началника на ДНСК, която е служебно известна на съда от други сходни дела.
Оспореният
административен акт е обективиран в писмена форма и съдържа необходимите
реквизити по чл. 228, вр. чл. 225 ал. 1 от ЗУТ, вр. чл. 59 ал. 2 от АПК. За
фактически основания на заповедта, административният орган е посочил
направените констатации в констативен акт № СД- 103/15.10.2010г., сочещи
липсата на одобрени инвестиционни проекти или издадено разрешение за строеж
досежно процесната вилна сграда. Началникът на РДНСК ЮЦР правилно и
законосъобразно е свързал установеното от фактическа страна с правната норма на
чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ.
Настоящият състав на
съда приема, че при проведеното административно производство по издаване на
Заповед № ДК- 02- ЮЦР- 118/30.11.2010г. на Началника на РДНСК ЮЦР,
административният орган не е допуснал нарушения на производствените правила,
водещи до незаконосъобразност на издадения акт. Съгласно чл.225, ал.3 от ЗУТ /в
съответната редакция на разпоредбата/, процедурата по издаване на заповеди за
премахване на незаконни строежи започва със съставяне на констативен акт от
длъжностни лица на ДНСК, като актът се връчва на заинтересованите лица, които
могат да подадат възражения в 7- дневен срок. В настоящият случай
административното производство е започнало с Констативен акт № СД-
103/15.10.2010г., съставен от длъжностни лица при РДНСК- ЮЦР Сектор Смолян и Сектор
Пазарджик, който е съставен в присъствието на извършителите на строежа, който
факт е установен с положените от тях подписи. Неоснователно е възражението на
жалбоподателката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в това, че не бил установен кръгът на заинтересованите лица, тъй
като в оспорената заповед са посочени като заинтересовани лица само
извършителите на строежа, които са и адресати на оспорената заповед. Съдът
намира, че за административния орган не съществува законово задължение да
установява обстоятелства, свързани със семейното положение на извършителя на
строежа, респективно да конституира като страни в административното
производство съпругите на извършителите на строежа. В случай, че са нарушени
законни права на последните, на същите им е осигурен достъп до правосъдие, но
това не води до незаконосъобразност на издадената заповед за премахване на
незаконен строеж. Наред с това, неоснователно е възражението, че в нарушение на
процесуалните правила, административния орган не бил изследвал статута на имота
и терена и не индивидуализирал строежа. Всички тези въпроси са изследвани
подробно и намерили отражение както в съставения констативен акт, с който е
започнало административното производство, така и в издадената заповед за
премахване на незаконен строеж. В същите е посочено, че процесния строеж
представлява „вилна сграда” , изграден без одобрени строителни книжа в имот
публична държавна собственост в заливния обем на язовир „Ивайловград“. Посочени
са и параметрите на изградения строеж, с което същият е изцяло
индивидуализиран. Административният орган е изпълнил и задължението си по чл.35
от АПК, доколкото видно от съдържанието на оспорения акт е изследвал въпроса и
е установил липсата на подадено заявление и образувана преписка досежно
въпросния строеж по реда на § 184 от ПЗР към ЗИДЗУТ.
По отношение на
материалната законосъобразност на атакуваната заповед, съдът намира, че
последната съответства на закона. По този въпрос са изложени подробни мотиви от
съда в решението, постановено по развилото се съдебно производство при
оспорване на същия административен акт от съпруга на настоящата жалбоподателка.
При настоящата съдебна проверка не се установяват различни фактически положения
от вече установените с влязлото в сила решение. От събраните по настоящото дело
доказателства, вкл. и приетото основно и допълнително заключение по назначената
съдебно - техническа експертиза, се установи, че процесната вилна сграда
представлява строеж по смисъла на §5 т. 38 от ДР на ЗУТ, от V- та категория, за
който няма одобрени инвестиционни проекти, нито издадено разрешение за строеж,
както и че е изграден в имот публична държавна собственост. Предвид това същият
не е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, в каквато насока са и всички
събрани по настоящото дело доказателства. Съдът не кредитира допълнителното
заключение на вещото лице в частта по т.1, в която се сочи, че процесният
строеж е допустим строеж по действащите разпоредби на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба №5
от 1977г. и може да се изследва за търпимост съгласно §16, ал.2 от ПР на ЗУТ.
Цитираната разпоредба визира незаконни строежи, започнати в периода 8 април
1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, като
регламентира, че същите не се премахват, ако са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от
собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г., а
коментираният строеж е извършен в периода от 1983г. до 1993г., видно от
посоченото от вещото лице. Съгласно действалия към момента на започване на
строежа на вилната сграда, а именно към 1983г., както и към времето на
завършването му в груб строеж чл. 56 ал. 1 от ЗТСУ / отм./, настоящата
оспорваща не е измежду кръга на лицата, които имат право да строят в чужд имот,
какъвто безсъмнено е теренът под процесния строеж. Същото е положението и
спрямо сега действащия ЗУТ- чл. 148 ал. 4, вр. чл. 161 ал. 1 от ЗУТ. Наред с
това от заключението на вещото лице и от направените в съдебно заседание на
11.05.2017г. и 15.03.2018г. пояснения, се установи, че процесният имот е
построен върху територия, за която, макар да има изработен кадастрален план,
липсват изработени устройствени планове, доколкото за построяването на яз. „
Ивайловград” е наредено отчуждаване на земите, попадащи под и в чашката на
язовира, респ. са заличени съществуващите към онзи момент селищни образувания,
който факт установява неприложимост в конкретния случай на възможността,
съществуваща по §16, ал.1 и ал.2 от ПР на ЗУТ. Кадастралните планове нямат
устройствена функция, а единствено отразяват фактическото положение на заснетия
терен. На следващо място, процесният строеж не може да бъде възприет като
търпим, тъй като е изграден върху терен, публична държавна собственост- в
прилежащия терен на язовир „Ивайловград”, върху който, съгласно чл. 134 т. 3 от
Закона за водите, е забранено строителството на стопански и жилищни постройки.
При това положение,
след като се установи, че коментираният строеж е незаконен и при липса на
предпоставки за узаконяване на извършеното строителството, следва да се приеме,
че строежът подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ /в
съответната приложима редакция на разпоредбата/, поради което издадената
заповед се явява законосъобразна, като издадена в съответствие с материално
правните разпоредби.
Безспорно оспореният
акт е издаден и в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на
незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл.225 от ЗУТ /в
приложимата в случая редакция/.
Ето защо, съдът приема
оспорената Заповед №ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г. на Началника на РДНСК ЮЦР за
законосъобразен административен акт, който не страда от сочените от жалбоподателката
пороци. Разгледаната в настоящото производство жалба, като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
производството и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК,
основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателката, като съгласно
чл.78, ал.8, изр. второ от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в
размер на 100 лева.
Водим от изложеното и
на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от А.Д.Д. ***, против Заповед №ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010г. на
Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол- Южен
централен район.
ОСЪЖДА А.Д.Д. ЕГН ********** ***, да заплати на РДНСК Южен Централен район
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 /сто/
лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: