Р Е Ш Е Н И Е
№887
гр. Пловдив, 01 юни 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и втори май, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №481 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Г.Т.О., ЕГН **********,***, представляван от адвокат Д.К.- пълномощник, обжалва мълчалив отказ на началника на Първо районно управление (І-во РУ) при Областна дирекция на “МВР” (ОД на ”МВР”), гр. Пловдив, да издаде разрешение за придобиване, съхранение и носене на ловно оръжие, по заявление с Вх.№432000-18741 от 11.12.2019г.
Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност, изпращане преписката на ответника за постановяване на акт по заявлението на жалбоподателя, както и присъждане на направените по делото разноски. На 29.05.2020г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№7205 (листи 48-50) от адвокат К., в които се излагат подробни съображения в посочения смисъл.
Ответникът- Началник на І-во РУ при ОД на ”МВР”- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Чрез юрисконсулт И.П.- пълномощник (лист 4, 43), по делото постъпват становище от 17.02.2020г. (лист 3), както и становище с вх.№6422 от 19.05.2020г. (лист 42), за неоснователност на жалбата. Изрично се възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя и намаляване на същото до минимално предвидения размер от нормите на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), ако жалбата евентуално бъде уважена. Според становището от 17.02.2020г., причините поради които жалбоподателят не е получил заявеното разрешение, са изложени в Докладна записка с Рег.№432р-3225 от 13.02.2020г. (лист 9) на Г.Т. М.- младши П.И. (полицейски инспектор) КОС (контрол на общоопасните средства) при І-во РУ при ОД на ”МВР”- Пловдив, която следва да се има предвид
Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Гинка Лазарова, изразява становище за основателност на жалбата.
По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:
Посочи се вече, че процесното заявление с Вх.№432000-18741 (лист 10) постъпва в І-во РУ при ОД на ”МВР”- Пловдив на 11.12.2019г., а според разпоредбата на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ началникът на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. В случая, до 13.01.2020г. (първият присъствен ден след 11.01.2020г. събота) няма произнасяне от страна на ответника. От своя страна, нормата на чл.58, ал.1 от АПК установява, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, какъвто е настоящият случай. Съответно, налице е годен за оспорване административен акт и жалбата се явява подадена при наличието на правен интерес за целта. Освен това, жалбата (листи 5-6) е подадена чрез ответника на 07.02.2020г. или в рамките на законоустановения срок, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административното производство е започнато по заявление с Вх.№432000-13354 от 28.08.2019г. (лист 20) на жалбоподателя, адресирано до началника на І-во РУ при ОД на ”МВР”- Пловдив, явяващ се компетентен за целта орган, съгласно нормите на чл.76, ал.1, чл.81, ал.1 и чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ. Заявено е искане за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене на 1 брой гладкоцевно ловно оръжие.
Вероятно като приложение към посоченото заявление са представени: Декларация от 27.08.2019г. (лист 21), че придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при условията на чл.98 от ЗОБВВПИ; Удостоверение от “Център за психично здраве Пловдив“ ЕООД от 20.08.2019г. (лист 22), според което удостоверение, след извършен преглед на жалбоподателя О. е установено, че не е диспансеризиран, не страда от психични разстройства, няма данни за психични разстройства при прегледа; Удостоверение-справка от “Център за психично здраве Пловдив“ ЕООД от 08.08.2019г. (лист 23), че в информационната система на центъра за психично здраве няма данни за психични разстройства на жалбоподателя; Вносна бележка от 27.08.2019г. (лист 18), удостоверяваща обстоятелството, че е внесена държавна такса от 60,00 лв. по сметка на ОД на “МВР“- Пловдив за “ЛОВНО ОРЪЖИЕ, ПРИДОБИВАНЕ, СЪХРАНЕНИЕ, НОСЕНЕ“.
По преписката са налични Свидетелство за съдимост с Рег.№19571 от 08.08.2019г. (лист 15), според което свидетелство Г.О. не е осъждан; Билет за лов с №274174 (лист 17); както и писмо с Изх.№7395 от 17.09.2019г. (Вх.№432000-14376 от 10.09.2019г.) от заместник-окръжен прокурор при Окръжна прокуратура (ОП), Пловдив, че в информационния масив на ОП- Пловдив няма данни за образувани досъдебни производства срещу Г.Т.О..
На 19.09.2019г. е съставен Констативен протокол с Рег.№432р-15920 (лист 25), на основание чл.153, т.т.1 и 2 и чл.154, ал.ал.1 и 2 от ЗОБВВПИ, според който протокол жалбоподателят О. притежава метална каса, неподвижно закрепена за стената на тавана, със секретен заключващ механизъм, като ключ притежава само лицето, отговарящо за съхранението, съгласно ЗОБВВПИ.
Отново на 19.09.2029г. е изготвена докладна записка с Рег.№432р-15919 (лист 24) от А.Д.М.- полицейски инспектор в група “ТП“ на Сектор “ОП“ към І-во РУ при ОД на ”МВР”- Пловдив, според която жалбоподателят О. има условия за съхранение на бойно оръжие, съгласно условията на ЗОБВВПИ, не злоупотребява с алкохол и не му са налагани мерки по ЗЗДН (Закон за защита от домашното насилие), не е настаняван в ЦПЗ (Център за психично здраве).
Изготвен е служебно Бюлетин за съдимост на жалбоподателя (лист 26), според който бюлетин с присъда №88 от 12.11.2014г. по Н.О.Х. дело №1444 по описа на Окръжен съд- Пловдив за 2014, I-ви състав, жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 31.12.2013г. е причинил смърт на А.Л.Г., ЕГН **********, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност- лов на дивеч, представляваща източник на повишена опасност, като е нарушил чл.59 от ЗОБВВПИ и т.6 от Инструкцията за безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по време на ловните излети, приета с Решение на ловния съвет към Изпълнителна агенция по горите с Протокол №2 от 27.09.2011г., поради което и на основание чл.123, ал.1, във връзка с чл.58а, ал.1, във връзка с чл.54 от Наказателния кодекс НК), във връзка с чл.373, ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), го осъжда на две години лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание от две години лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата… Реабилитиран на 29.11.2018г.
На 26.09.2019г. е изготвена Докладна записка с Рег.№13354 (лист 27) от З.А.И.- младши полицейски инспектор КОС при І-во РУ при ОД на ”МВР”- Пловдив, адресирана до ответника в настоящето производство, според която докладна записка на Г.О. може да се издаде разрешението за придобиване, съхранение и носене на ловно оръжие.
На 11.12.2019г. в І-во РУ при ОД на ”МВР”- Пловдив постъпва процесното заявление, адресирано до ответника по делото, в което отново е заявено искане за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене на 1 брой гладкоцевно ловно оръжие. Вероятно като приложение към заявлението са представени: Декларация от 10.12.2019г. (лист 11), че придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при условията на чл.98 от ЗОБВВПИ; Медицинско свидетелство от “Център за психично здраве Пловдив“ ЕООД от 10.12.2019г. (лист 12), според което свидетелство, след извършен преглед на жалбоподателя О. е установено, че не е диспансеризиран, не страда от психични разстройства, няма данни за психични разстройства при прегледа; Удостоверение-справка от “Център за психично здраве Пловдив“ ЕООД от 10.12.2019г. (лист 13), че в информационната система на центъра за психично здраве няма данни за психични разстройства на жалбоподателя.
Също така, по преписката е налично заверено копие на Диплома за завършено средно образование, Серия А 87, №014522 от 05.07.1987г., Регистрационен №8359, издадена от директор на ЕСПУ “Лиляна Димитрова“ (лист 16), според която диплома Г.О. получава средно образование и професионална квалификация “оператор на металорежещи машини“.
По делото не са ангажирани доказателства да е констатирана непълнота и/или несъответствие на заявлението на жалбоподателя и съответно О. да е писмено уведомен, че следва да ги отстрани в 30-дневен срок, съгласно нормата на чл.85, ал.2 от ЗОБВВПИ, след което срокът по чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ изтича и се формира оспореният по делото мълчалив отказ.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда приема за установено, че по процесното заявление с Вх.№432000-18741 от 11.12.2019г. изобщо не е проведено производството, регламентирано от нормите на чл.83, ал.ал.1 – 4 от ЗОБВВПИ.
На следващо място, както се посочи по-горе, нормата на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ задължава ответника да издаде разрешение за съответната дейност или мотивирано да откаже издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението, което обаче не е сторено в случая.
Липсата на изрично произнасяне от страна на ответника по делото несъмнено препятства не само правата на жалбоподателs, но и съдебния контрол. Следователно, актът на началника на І-во РУ при ОД на ”МВР”- Пловдив е постановен, както в нарушение на относимата материалноправна разпоредба на ЗОБВВПИ (чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ), така и в нарушение на изискването за форма на административния акт (чл.59, ал.2 от АПК). Посоченото до тук обуславя незаконосъобразността на оспорения акт и представлява достатъчно и самостоятелно основание за неговата отмяна.
При това положение, оспореният по делото акт следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати на ответника в производството за постановяване на акт по заявлението на жалбоподателя от 11.12.2019г., предвид естеството на въпроса, което не позволява решаването му по същество от съда.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и такива следва да му бъдат присъдени до размера, в който са доказано направени и съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 46). А с оглед на изрично направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя, съдът съобрази следното:
Според разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция е 500,00 лева. По Договор за правна защита и съдействие от 07.02.2020г. (лист 45) на адвокат Д.К. е заплатено възнаграждение от 300,00 лв., което очевидно не е прекомерно.
За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквато в случая се явява ОД на “МВР“- Пловдив, съгласно чл.37, ал.2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на началника на Първо районно управление при Областна дирекция на “МВР”- Пловдив, да издаде разрешение за придобиване, съхранение и носене на ловно оръжие, по заявление с Вх.№432000-18741 от 11.12.2019г. на Г.Т.О., ЕГН **********.
ИЗПРАЩА преписката на началника на Първо районно управление при Областна дирекция на “МВР”- Пловдив за постановяване на изричен акт по заявление Вх.№432000-18741 от 11.12.2019г. на Г.Т.О., ЕГН **********.
Определя срок от 30 дни за изпълнение на настоящето решение, считано от датата на влизането му в сила.
ОСЪЖДА Областна дирекция на “МВР”- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Г.Т.О., ЕГН **********, сумата от общо 312,00 (триста и дванадесет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:../П/.......................
/Н.Бекиров/