№ 27384
гр. ********, 04.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110112588 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 03.05.2023 г., на
„************“ ЕАД срещу Г. Т. Г., с която са предявени претенции за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
дружеството следните суми – 3735,23 лева за доставена за периода месец май
2019 г. до месец април 2021 г. до топлоснабден имот с адрес ********, бул.
„***********“, № 97, ет. 1, ап. 4 топлинна енергия, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
02.12.2022 г., до окончателното плащане; 637,89 лева – лихва за забава за
плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 18.11.2022 г.;
48,38 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода месец октомври 2019 г. – месец
април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 02.12.2022 г. г., до окончателното
плащане, и 10,61 лева – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода 01.12.2019 г. – 18.11.2022 г. – вземания по заповед за
изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 66277/2022 г. по описа на
Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от
Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един
ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът
на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се
дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за
потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период
(месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за
1
съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово
разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „*******“ ЕООД,
като поради това се иска привличането му по делото като трето лице –
помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Г. Т. Г., с
който предявеният иск се оспорва по основание. Признава се цената на
доставената от ищеца топлинна енергия, но се оспорва качеството на
ответника на потребител, като се твърди, че не са установени вещните права
върху имота. Прави се възражение за погасяване на вземането по давност.
Оспорва се претенцията за лихва за забава, тъй като падежът на задълженията
настъпвал от публикуване на фактурите в интернет, а по делото не било
установено такова. Оспорва се правото на ищеца да получи плащане за
дялово разпределение, което не е извършил сам, като се твърди, че вземането
е на друго лице. Сочи се, че липсва падеж на задължението за цена за дялово
разпределение, поради което не следва да се присъжда лихва. Иска се
отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
По направеното в исковата молба искане за конституиране на трето
лице – помагач съдът намира, че същото е основателно, доколкото ищецът
твърди, че се намира в договорни отношения с посоченото лице за отчитане
на доставената от него топлоенергия. Съответно, и двете страни имат интерес
да установят, че са спазили договорните си задължения и отчитането е
станало в съответствие с договора им, като ако това не е така „************“
ЕАД може да предяви иск срещу топлинния счетоводител.
Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като разпределя доказателствената
тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от
страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че ищецът е доставил до процесния имот топлинна
енергия на посочена в исковата молба цена.
С оглед посочения в исковата молба адрес на имота съдът намира, че
следва да обяви на страните за общоизвестен факт, че процесният имот се
намира в сграда в режим на етажна собственост.
Поради множеството водени от ищеца дела пред Софийския районен
съд, 165. състав, съдът указва на страните, че са му служебно известни
общите условия на ищеца от 2008 г. и 2014 г.
По направените от съда доказателствени искания в исковата молба и
отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: приложените към
исковата молба писмени доказателства, поисканата с исковата молба
техническа експертиза за установяване на потребената топлинна енергия в
2
имота и начина на изчисляването ; поисканите от третото лице – помагач
писмени доказателства. Съдът намира, че следва да допусне служебно въпрос
към вещото лице – да посочи каква е прилаганата от „************“ ЕАД
цена за 1 мВтч потребена енергия за процесния период.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканите от ищеца експертизи, тъй като размерът
на задълженията се признава от ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като ТРЕТО ЛИЦЕ
– ПОМАГАЧ на страната на ищеца „*******“ ЕООД.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от исковата молба на третото лице-помагач.
НАСРОЧВА гражданско дело 12588 по описа за 2023 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 4
октомври 2023 г. от 13:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът излага възражения за погасяване на задължението по давност
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията. Искът въпреки това ще се отхвърли, ако до предявяването му
са изминали повече от 3 години от датата на падежа на вземанията поради
изтекла давност.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че ищецът е доставил до процесния имот топлинна
енергия на посочена в исковата молба цена.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК на страните за
ОБЩОИЗВЕСТНИ на съда и ненуждаещи се от доказване следните факти:
че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК на страните за СЛУЖЕБНО
3
ИЗВЕСТНИ на съда и ненуждаещи се от доказване следните факти: Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„************“ ЕАД на клиенти в град ********, одобрени с Решение на
ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани във вестник “*********” и във
вестник „********“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016
г.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: придобивно основание, по което ответникът е придобил право на
собственост или на ползване върху процесния имот; доставяне на топлинна
енергия, както и нейното количество; уговорения падеж на задължението;
осъществяване на услугата „дялово разпределение“; договор, по силата на
който цената на услугата „дялово разпределение“ се заплаща на него; цената,
заплащана за тази услуга; датата на представяне на фактурите си на
ответника, съответно – на публикуването им в интернет.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не докажат наличие на особени
непредвидени обстоятелства (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца – „************“ ЕАД, в срок до откритото
съдебно заседание да вземе становище по представените с отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице – помагач –
„*******“ ЕООД, да представи по делото в двуседмичен срок от получаване
на съобщението намиращ се у него документи – главните отчети за всеки
отоплителен сезон през процесния период за процесния имот, изравнителните
сметки за имота и документите за връчването им на представител на етажната
собственост.
УКАЗВА на третото лице – помагач, че при неизпълнение на
задължението за представяне на документа, съдът може да приеме, че същият
съществува и установява неизгоден за страната факт – липса на доставена
топлинна енергия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 1 ГПК искането
на ищеца за назначаване на експертизи, тъй като същата не са необходими.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „************“
ЕАД, че ако не се яви в първото съдебно заседание и не изпрати
представител, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе
становище по отговора на ищеца, съдът може да прекрати делото и да го
осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него
неприсъствено решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
4
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5