№ 2421
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Й. В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100505409 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20009857/02.02.2022г. по гр.д. № 44026 по описа за
2019г. на Софийски районен съд, 73-ти състав Застрахователно дружество
Б.И.”АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****
е осъдено да заплати на С. Б. Л., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Д.
С., гр. София, бул. **** на основание на чл. 459 от КЗ и чл. 86 от ЗЗ Д
сумата от 1000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 30.07.2019г., до изплащането й, представляваща обезщетение по договор за
застраховка „Злополука на членовете на спортни клубове” полица № Е
18400000716/18.11.2018г. за застрахователно събитие от 23.02.2019г., като ЗД
Б.И.”АД, ЕИК **** е осъдено да заплати на адвокат Д. С. С., ЕГН
********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
сумата от 300лв., представляващи възнаграждение за оказана правна помощ
на С. Б. Л. за производство пред СРС, ЗД Б.И.”АД, ЕИК **** е осъдено да
заплати на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от
ГПК сумата от 95,92лв за държавна такса и сумата от 335,72лв. разноски
за възнаграждение за вещо лице, като неоснователен е отхвърлен иска по чл.
1
86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 43,89лв. представляващи лихва за забава
на плащането на главницата за периода от 23.02.2019г. до 30.07.2019г., като
С. Б. Л. е осъдена да заплати на ЗД Б.И.”АД на основание на чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от 14,28лв. представляващи съдебни разноски за производство
пред СРС.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25018284/04.03.2022г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на
02.03.2022г. от ответника по исковете ЗД Б.И.”АД, ЕИК **** в частта, в
която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 1000лв. било в завишен размер Доказало се било че
ищцата по време на републиканско състезание през 2019г. претърпяла травми,
но размер на обезщетението противоречал на Общите условия по договора за
застраховка. Тези общи условия били достъпни на интернет-страницата му.
Не бил задължен от съда да ги представи по делото, нямало и такова искане
от ищеца. Доколкото били общодостъпни, нямало нужда да се представят по
делото, за да се съобразят. Тези ОУ сочели лимит на отговорността за едно
лице 1000лв, но съгласно чл. 6.1.0. тази сума изцяло се изплаща само в
случай на „смърт”. В хипотезата на временно разстройство на здравето,
какъвто бил случая, приложими били чл. 6.1.3 и чл. 6.2.2. от ОУ. При
определяне на обезщетението следвало да се съобразят травмите на ищеца в
периода на възстановяване и така да й се присъди процент от
застрахователната сума, а не пълният размер на същата В случая
медицинската експертиза установявала че болки и страдания били изпитвани
за 6 седмици и така припадащото се обезщетение било 10% от сумата
Полицата в покрити рискове също сочела, че цялата сума се заплаща само в в
случай на „смърт”. Претендирал е разноски, оспорил е поради прекомерност
претенцията за разноски на насрещната страна.
Въззиваемият- ищец С. Б. Л., ЕГН ********** в предоставения срок за
отговор е оспорила жалбата като неоснователна. Навела е твърдения, че
решението в обжалваната част е правилно. С отговора на исковата молба не
се сочело, че обезщетението следва да е `0% от застрахователната сума,
въвеждането на това възражение едва с въззивната жалба било преклудирано.
Общи условия по полицата не били представени в производство пред СРС,
2
искането за приемане на същите с въззивната жалба било преклудирано. СРС
не бил длъжен да указва на въззивника да представи ОУ, в тежест на страната
било да си организира защитата още повече, че съдът не можел да знае какви
документи има застраховател Отношенията между страните се уреждали на
плоскостта на сключения договор за застраховка, полицата бил единствен
източник на правила, тя предвиждала застрахователна сума от 1000, не
предвиждала условия за размер на обезщетението, твърдения за които навел
въззивникът. Претендирал е разноски, процесуалният й представител е
претендирал възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2019827/30.07.2019г. по регистъра на СРС на С. Б. Л., ЕГН **********
срещу Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК **** с която е поискала
от съда да осъди ответника да й заплати на основание на чл. 459 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД сумата от 1000лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 30.07.2019г., до изплащането й, представляваща
обезщетение по договор за застраховка „Злополука на членовете на спортни
клубове” полица № Е 18400000716/18.11.2018г. за застрахователно събитие
от 23.02.2019г.; сумата от 43,89лв. представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата за периода от 23.02.2019г. до 30.07.2019г. Навела е
твърдения, че е състезател по джудо в Спортен клуб „ЦСКА-Джудо и Джу-
Джуцу”, на 0811.2018г. спортния клуб сключил с ответника договор за
застраховка „злополука на членове на спортни клубове” със застрахователна
сума за всяка едно лице в размер на 1000лв.. Посочила е, че на 23.02.2019г по
време на републиканско състезание получила скъсване на предна кръстна
връзка, била с ограничени движения, почти не се придвижвала, изпитвала
силни болки, била прикована в седнало или легнало положение., на
01.04.2019г. постъпила в болница, била оперирана на 02.04.2019г., извършена
била пластика с предварително подготвени сухожилия от ипсилатералния
крак, назначена била медикаментозна терапия, платила за ЯМР 230лв., а за
операцията 2200лв. , след това се придвижвала с патерици . Заявила е, че на
12.04.2019г. предявила пред ответника претенция за изплащане на сумата от
1000лв. по застрахователната полица, представила всички необходими
документи, но с писмо от 08.05.2019г. ответникът отказал да го направи
3
поради неуведомяването му в срок. Всъщност не можела да уведоми
застрахователя по-рано поради невъзможност да се придвижва, а и
задължението за уведомяването било за спортния клуб, а не за ищеца.
Отделно неспазването на срока за уведомяване не водело до основание да се
откаже изплащане на обезщетение. Процесуалният й представител е
претендирал възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв
Ответникът Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК **** в
предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че
действително бил обвързан от договора за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за автомобил Мазда, но не били
ангажирани доказателства за причинно-следствена връзка между събитието,
посочено в исковата молба и твърдените увреждания , инцидент бил
реализиран по вина на ищеца, допринесъл до голяма степен за настъпването
на вредоносния резултат, защото не предприела действия по себеопазване,
както и да спази законоустановените правила. Претендирания размер от
1000лв. бил силно завишен, нямало данни да е претърпяла уврежданията
претендирал е разноски.
С определение от 22.02.2022г. СРС е задължил ответника на основание
на чл. 190 от ГПК да представи по делото поисканите от ищеца
застрахователна полица и всички документи, съдържащи се по заведената при
него застрахователна претенция., включително и ликвидационния акт за
произнасянето по преписката.
С молба от 25.02.2021г. ответникът е представил преписката по щетата,
не е представил полицата, задължение за което му е вменено.
По делото е приета неоспорена от страните полица № Е
18400000716/08.11.2018г. носеща подпписи за страните по нея, списък,
съгласно която СК”ЦСКА-Джудо и Джу-джуцу” е сключило със ЗД Б.И.”АД
застраховка „Злополука на членове на спортни клубове”, с която са
застраховани 40 члена на спортния клуб, сред които и С. Б. Л., за
застрахователна сума за едно лице в размер на 1000лв. за покрити рискове
„смърт от злополука”, при който се изплаща цялата застрахователна сума;
„трйна загуба на работоспособност от злополука”, при който риск се изплаща
такъв процент от застрахователната сума, какъвто е процентът на трайно
намалена работоспособност; „временна нетрудоспособност поради
4
злополука”. Посочено е, ме към полицата има Общи условия, срок на
действие е от 09.11.2018г. до 24.08.2019г..
Приети са неоспорени от страните искане за отпускане на специфични
медицински изделия, списък на необходими изследвания за постъпване във
ВМА, Клиника артроскопска травматология, изследване, епикриза от
08.04.2019г. издадена от ВМА, фактура от 28.02.2019г. и от 08.04.2019г.,
съгласно които на 28.02.2019г. ищцата е направила изследване на колянна
става в МЦ „Света Богородица Възвестителна”, при което е установено че
има изразен ставен излив, МРТ-белези за скъсване на предна кръстосана
връзка; костномозъчен едем, дорзолатерално в тибиалното плато;
хипертрофирала медиопателарна плика, за което изследване е платила 230лв.,
на 01.04.2019г-. е постъпила в болница, , за медицинско изделие е платила
2200лв., направена е на 02.04.2019г. операция – триадно възстановяване на
коляно, останала е до 08.04.2019г., предписано е медикаментозно лечение и
отбременяване на крайника за 30 дни, вертикализирана и мобилизирана с 2
патерици
Приети са неоспорени книжа по застрахователна щета № **********
съгласно които на 12.04.2019г. ищцата е поискала от ответника да й заплати
сумата от 1000лв. по застрахователна полица 0 Е18400000716/2018г. за
настъпило на 23.02.2019г. застрахователно събитие, съобщено в спортния
клуб на 23.02.2019г., когато на републиканско състезание се контузила по
време на среща, лекувана е във ВМА, за което платила 2200лв., съгласно
издадена от ВМА служебна бележка ищцата е следвало да бъде освободена от
учебни занятия до 19.05.2019г., включително от физическо възпитание и
спорт за период от 4 месеца, с писмо от 08.05.2019г. застрахователят е
възприел становището на експертния си съвет и е отказал да изплати
обезщетението поради късно уведомяване на събитието.
Разпитана по делото св. Й. Л. е заявила, че е майка на ищеца, на
23.02.2019г. присъствала на състезание по джудо, в което участвала ищцата в
спортна зала на НСА, още на първата среща ищцата паднала, но се изправила
накуцвайки и се опитала да продължи срещата, но при атака от противника
ищцата се отказала от срещата и излязла накуцвайки и плачеща. Лекарят,
присъстващ на състезанието не открил счупвания и размествания и ги
отпратил вкъщи, но при прегледа по-късно през деня в болница „Пирогов“
5
дежурният лекар след снимка им препоръчал да закупят ортеза за
обездвижване, без друга препоръка. С тази ортеза ищцата останала 48 часа но
се оплаквала постоянно от болки и затова на 25.02.2019г. посетили
рехабилитатора, който преди това лекувал ищеца, по негов съвет на
26.02.2019г. се консултирали с травматолог Х. , посочил че почти сигурно е
че скъсани кръстни връзки на коляното, диагнозата му се потвърдила при
скенера от 28.02.2019г след която била планирана операцията във ВМА.
Такава била направена на ищеца на 02.04.2019г., след изписването от
болницата около 1 месец ищцата се придвижвала с патерици – първоначално
с две, а вторите две седмици- д една патерица, рехабилитацията продължила
до края на септември 2019г, възстановяването било на 90-95%, не било
възможно по-добър резултат, още накуцвала. След тази травма прекратила
тренировките, първоначално физически не можела а тренира, травмата
поставила и психическа бариера, ищцата си мислела, че ако излезе да се бори,
по-груба атака ще й нанесе отново травма Свидетелят й помагала да се
изкъпе, защото можело да падне в банята, не спяла спокойно, защото докато
била с патерици през нощта кракът й бил поставен на възглавница и това
ограничавало движенията, свидетелят трябвало да й помага ако има
изтръпване или иска да се обърне. Почти през цялото време прекарвала
легнала по гръб. В момента болката съществувала при натоварване.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
медицинска експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото
е посочило, че на 23.02.2019г. ищцата е претърпяла травма на дясна коленна
става, травмата била придружена със силни болки, усилващи се при всички
движения в ставата и ограничаващи поради това обема на движение и
опорната функция на крайника, имало пълно разкъсване на предна кръстна
връзка , което изисквало обездвижване и обезболяване, предприето било
хирургично лечение, което винаги било за предпочитане при хора, при които
коляното е нестабилно и водят активен начин на живот, същото била
адекватно за случая, с патерици ищцата е била от 2 до 4 седмици, след това е
преминала през рехабилитация, разходите за ЯМР и за медицински изделия
били необходими.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от права страна следното:
6
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Доколкото договор за застраховка е от 2018г., засттарохавтелно събитие
е от 2019г., то съдът приема, че приложимият закон е Кодекс за
застраховането в сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно основание чл. 459 , ал. 5 вр. с чл. 448,
ал. 7 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
За да се уважи така предявения иск по делото следва да се
установи от ищеца при условията на пълно и главно доказване: валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Злополука” по което е
застраховано лице имащо право да получи обезщетението, настъпване на
застрахователно събитие съобразно клаузите по договора, което в случая е
временна нетрудоспособност в следствие на злополука.
Злополука съгласно чл. 459, ал.2 от КЗ е всяко събитие, довело
до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на
непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които
застрахованото лице не си е причинило умишлено, като непредвидимостта се
предполага до доказване на противното.
В конкретния случай по делото не се спори, че на 23.02.2019г.
ищцата по време на състезание по джудо е претъпяла травма на дясна
коленна става, пълно разкъсване на предна кръстна връзка, травмата е била
придружена със силни болки, усилващи се при всички движения в ставата и
ограничаващи поради това обема на движение и опорната функция на
крайника, била е оперирана, един месец след това се е придвижвала с
патерици, до 19.05.2019г.- е била освободена от учебни занятия , а за 4 месеца
е била освободена от физическо възпитание и спорт поради увреждането.
Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото гласни
доказателства които съдът кредитира като логични и последователни,
резултата от личните впечатления на свидетеля, подкрепени от приетите по
7
делото епикриза, служебни бележка, заключение по съдебно-медицинската
експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и задълбочено,
неопровергано от останалите събрани по делото доказателства. Установява се
от приетите изследвания, фактури, че за лечението и изследванията ищцата е
платила 230лв. за изследване и 2200лв. за медицинско изделие. Така съдът
приема за установено по делото, че на 23.02.2019г. ищцата е претърпяла
злополука по смисъла на чл. 459, ал.2 от КЗ, като тази злополука е причинила
временна нетрудоспособност,
Съдът приема за установено по делото, че към 23.02.2019г.
ответникът е бил обвързан от валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „злополука” полица № Е 184000000716 , по която ползващо се
лице е била ищеца при застрахователна сума от 1000лв., покриваща риск
временна нетрудоспособност. Правилно е прието от райониня съд, че за
ищеца е възникнало вземане срещу ответника за заплащане на
застрахователната сума от 1000лв. Приетата по делото полица сочи , че
договорът е сключен за изплащане на фиксирани парични суми . Полицата
изрично сочи, че при настъпване на риск „смърт” се изплаща 1000лв., при
трайна нетрудоспособност се изплаща процент от тази сума съответстващ на
установен % ТНР. За риска „временна нетрудоспособност” не е посочено че
се изплаща част от застрахователната сума . За този риск не е посочено, че се
изплаща обезщетение в размера на причинени вреди или за комбинация от
двата вида плащане / по фиксирана сума и по размер на причинени вреди/
каквато възможност законодателят е предвидил с разпоредбата на чл. 459 от
КЗ. Така съдът приема, че и при този риск застрахователното обезщетение е
фиксирана сума и тя е в размер на застрахователната сума. Полицата не сочи
ограничение на сумата, която се изплаща по този риск – „временна
нетрудоспособност поради злополука“, нито начин за определянето й.
Позоваването от въззивника на Общи условия е неоснователно, защото
такива не са приети по делото. Ответникът е бил задължен да представи по
делото застрахователната полица и книжата по застрахователната щета, но не
е представил Общите условия, пред СРС не се е позовал на разпоредби на
същите. Следва да се посочи, че в срока за отговор възражение , че при риск
временна нетрудоспособност се плаща част от застрахователната сума не е
направено. Така оплакванията по въззивната жалба съдът приема за
преклудирани. Неоснователни са възраженията основани на размер на
8
обезщетението с твърдения, че същото не съответства на претърпените вреди.
В случая не е установено обзещетението да е обвързано от размер на
претърпени вреди. Напротив, същото е фиксирана сума и съображения за
същото съдът изложи по-горе . Така съдът приема, че оплакванията на
въззивника основани на твърдения че размер на обезщетение несъответства на
размер на вреди са неоснователни.
С оглед гореизложеното решението на СРС е правилно и следва да се
потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на
адв. С. възнаграждение от 300лв. на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20009857/02.02.2022г. по гр.д. № 44026
по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 73-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК **** да заплати
на адвокат Д. С. С., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК и
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 300лв. ( триста лева),
представляващи възнаграждение за процесуално представителство за
производство пред СГС на въззиваемия – С. Б. Л...
Решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9