Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 03,07,2025год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 14
състав, в открито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и
пета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева
като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 10898 по описа за
2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от С. Г.Д. срещу А. Т. Т. иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 35100,00лв., обезщетение за неимуществени вреди причинени от нанесени от ответника телесни увреждания и заплаха за убийство, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10,01,2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Излагат се съображения, че с влязла
в сила присъда от 05,02,2020г., СРС, НО, 16-ти състав, А.Т.Т.
е признат за виновен за това, че на 10,01,2016год., около 23,30часа в с.Долни
Богров, ул.Пета, пред №3, чрез нанасяне на удари с ръце и
крака, с палка и с дръжката на нож в областта на главата и тялото е причинил лека телесна повреда на С. Г.Д.,
изразяваща
се в кръвонасядане в дясната теменна област; охлузване на долната устна вляво;
кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош, срединно и вляво; двойно
ивичесто кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош и в долната трета
вдясно; кръвонасядане и охлузване по долната повърхност на гръдния кош в
средната трета вдясно, реализирали медикобиологичния признак болка и страдание
като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди и на осн. чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130,
ал.2 от НК, вр.чл.54 от НК
му е наложено наказание лишаване от свобода за шест месеца.
Признат е за виновен за закана с
убийство на С.Г.Д. като насочил неустановен пистолет към него, държал нож и му
казал: „ще го заколи и утрепе" и това заканване е възбудило основателен
страх за осъществяването му, престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В резултат на противоправното деяние ищецът изпитал болки и страдания, причинили множество неудобства. Освен физическите травми поддържа да е претърпял и психологически притеснения, страх , стресова депресия.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-А.Т. Т. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище, с което се оспорва размера на исковата претенция. Поддържа вредоносният резултат да е причинен не единствено от ответника, а и от друго лице, което предполага обезщетение в по-нисък размер. Няма данни да е извършвано специализирано лечение за ищеца. Телесната повреда е лека и е довела до болки и страдания, неопасни за живота на ищеца, без разстройство на здравето. Във връзка с обезщетението провокирано от заплахата за убийство към ищеца, сочи, че е резултат от претърпените кражби от леки автомобили в района на тяхната улица и далеч не е било негово намерение. Пострадалият е жив и здрав. От датата на заплашването са изминали години и всякакви реплики от времето на инцидента са загубили своята актуалност. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като присъствието му в 23.30 часа пред дома на ответника е провокирало гнева на последния. Твърдените от ищеца „психологически притеснения“ и страх от евентуална нова среща с ответника сочи да са силно преувеличени. Сочи на прекомерност на претендираното обезщетение, несъответстващо на принципа за справедливост.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото препис от присъда
от 05.02.2020 г., постановена по НОХД № 20691/2016 г. по описа на СРС, НО 16-ти
състав, потвърдена
с решение от 05.12.2022 г. по ВНОХД № 3609/2022 г. по описа на СГС, НО,
V- ти въззивен състав, се установява, че А.Т.Т. е
признат за виновен в това, че на 10.01.2016 г., около 23,30 часа в с. Долни
Богров, ул. "Пета", пред № 3, чрез нанасяне на удари с ръце и
крака, с палка и с дръжката на нож в областта на главата и тялото е причинил лека телесна повреда на С. Г.Д., изразяваща се в кръвонасядане в дясната
теменна област; охлузване на долната устна вляво; кръвонасядане по задната
повърхност на гръдния кош, срединно и вляво; двойно ивичесто кръвонасядане по
задната повърхност на гръдния кош и в долната трета вдясно; кръвонасядане и
охлузване по долната повърхност на гръдния кош в средната трета вдясно,
реализирали медикобиологичния признак болка и страдание като телесната повреда
е причинена по хулигански подбуди/ без наличие на личен мотив във
взаимоотношенията, при демонстрация
на безнаказаност и пренебрежение
към установените правила, закрилящи
добрите нрави в обществото телесната
неприкосновеност и достойнството на
пострадалия/ и на осн. чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2 от НК, вр.чл.54,
ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода
за шест месеца.
Признат е за виновен за закана с
убийство на С.Г.Д. като насочил неустановен пистолет към него, държал нож и му
казал: „ще го заколи и утрепе" и това заканване е възбудило основателен
страх за осъществяването му, престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
С решение
№180/17,05,2023год. на САС, постановено
по наказателно дело №323/2023год., 7 наказателен състав, е възобновено ВНОХД №3609/2022год. по описа на СГС, НО,
като е отменено решение №785/05,12,2022год.
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
С влязло в сила на 08,04,2025год. решение № 277/08.04.2025 г., постановено по
ВНОХ №2953/2023г. по описа
на СГС, НО, III-ти въззивен състав, е изменена присъдата от
05,02,2020год. по НОХД №20691/2016год. на СРС, НО, 16 състав относно
квалификация на престъплението от такова по чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, в такова по чл. 130, ал. 1 от НК, като на подсъдимия е наложено наказание глоба в размер на 300,00лв. Изменение е наложеното наказание за престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК като на ответника е наложено наказание „пробация“;
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля М.Ц.– майка на ищеца, които съдът
цени по реда на чл. 172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди
за ищеца.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеляП.П.– съсед на ответника, от които
се установяват обстоятелства относно
настъпване на деянието.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за сума в размер на 35100,00лв.-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до изплащане на вземането.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на деликвента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно която съдът разглеждащ гражданскоправните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние, виновно извършено от дееца, настоящият състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице. От съдържанието на влязлата в сила присъда се установява ищецът да е претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с осъщественото противоправно увреждане.
От приетия по делото препис
от присъда се установява, че ответникът е причинил на пострадалия физически
увреди, представляващи лека телесна повреда на 10.01.2016 г., изразяваща се в:
кръвонасядане на дясната теменна област, охлузване на долната устна в ляво,
кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош, срединно и в ляво, двойно
ивичесто кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош и в долната
повърхност на гръдния кош в средната трета в дясно, кръвонасядане и охлузване по долната повърхност на гръдния кош в средната
трета вдясно, реализирали медико-биологичния признак „болка и страдание“. Установено
е с деянието да са причинени и интензивни
страхови преживявания от осъществена спрямо ищеца
заплаха за убийство; От свидетелските показания на свидетеляЦ.се
установява, че в деня след процесния инцидент ищецът бил в недобро физическо
състояние, с физическите травми и болки, впоследствие бил изнервен, изплашен, притеснен,
изпитвал трудности при общуване с колеги и приятели, изпитвал страх при
излизане навън, страхувал се от ответника поради отправените от последния
заплахи за живота му - състояния, каквито липсвали у ищеца преди инцидента.
Физическите увреждания
безспорно като елемент от фактическия състав на престъплението са в
причинно-следствена връзка с
противоправното деяние, с оглед вината на
дееца и задължителната сила на
присъдата за гражданските съдилища; Установиха се и търпените
психологически последици от упражненото
емоционално насилие заплаха за убийство.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на
смърт от значение са и възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди
и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
В постановени решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия към момента
на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009-
II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51,
вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение
за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие
на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер 6000,00лв. При определяне на същите,
съдът съобрази характера на причинените
физически увреждания-кръвонасядане на дясната теменна
област, охлузване на долната устна
в ляво, кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош,
срединно и в ляво, двойно ивичесто кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош
и в долната повърхност на гръдния кош
в средната трета в дясно, кръвонасядане и охлузване по долната повърхност
на гръдния кош в средната трета вдясно, причинили
на пострадалия „болка и страдание“, както и изпитания психологически
стрес от деянието, чувството на застрашеност от
отправената закана, /елемент от
фактическия състав на престъплението по чл.144 от НК/. Следва да бъдат
взети предвид и обичайните негативни преживявания свързани с такъв вид увреждане
– стрес, притеснение, физическо неразположение,
временно ограничение в
социален и битов план и др. От друга
страна, не се установи възстановителния
процес относно причинените неимуществени
вреди да е с различна от обичайната продължителност, оздравителният процес е
приключил, без функционален дефицит или инвалидизация. Не се установи да е била
необходима хоспитализация, оперативно или интензивно лечение, както и нужда от
чужда помощ в ежедневието. В този смисъл съдът не кредитира показанията на св.Ц.относно бъбречни увреждания, проблеми със ставите,
тъй като симптоматичните прояви в този
смисъл биха могли да бъдат провокирани
от множество различни от деянието фактори, а по делото липсва и медицинска документация в този
смисъл;
Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната към датата на събитието-2016год., съдът
намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Възражението на ответника за съпричиняване съдът намира за неоснователно.
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД е приложима, когато за настъпилия вредоносен
резултат има значение и поведението на пострадалия. Приносът на увредения като
обективен елемент от съпричиняването може да се
изрази в действие или бездействие, като е възможно
съпричиняването да е довело до непозволеното
увреждане, когато пострадалият е създал възможност за настъпването на деянието или когато е допринесъл за собственото си увреждане или за увеличаване
размера на вредата. В конкретната хипотеза не се установи
поведение на ищеца, което да
е допринесло за осъществяване на
деянието. В конкретната ситуация
сам по себе, фактът, че
увреденото лице се е
намирало в автомобил в 23:30 ч. пред дома
на ответника, което провокирало гнева на последния
в контекста на станалите преди време кражби от леки автомобили на живущи
в населеното място, не налага извод
за допринасяне на вредите от
инцидента. Субективната
увереност на ответника, че ищецът е извършил кражби не е обективен факт провокиращ поведение на агресия
и саморазправа. Няма данни ищецът да се е конфронтирал с ответника или да е
предизвикал с поведението си физическото посегателство и отправените заплахи от
ответника, довели до претърпените от ищеца вреди. Ето защо не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2
от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника за
дължимост на обезщетението спрямо участието на ответника, с оглед
обстоятелството при реализиране на деликта да е
налице съучастие. С оглед нормата на чл.53 от
ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят
солидарно спрямо увреденото лице, като всеки от делинквентите
отговаря за цялото задължение по арг. на чл.122 от ЗЗД. Същевременно няма данни за конкретно съпричиняване на непозволеното
увреждане от трети лице. Събраните свидетелски показания не установяват подобен
факт.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията
за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху
обезщетението следва да се присъди и законната лихва. Същата е дължима от датата на
деликта-16,01,2016год. до окончателното изплащане на вземането и без
покана върху главницата за неимуществени вреди.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК съобразно уважената
част от иска ответника следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 240,00лв.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от иска на
ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 306,00лв.
от общо 1800,00лв.- адвокатско възнаграждение. /Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за неоснователно. Съобразно
извършените процесуални действия, брой съдебни заседания, фактическа и
правна сложност на делото и минимален размер на адв. възнаграждение
по чл.7, ал.2 от НМРАВ в редакция
към датата на сключване на договор за правна защита и съдействие
м.03,2020год.-1583,00лв., договореното и
платено адв. възнаграждение в размер на
1800,00лв. отговаря на принципа в чл.36 от ЗАдв./
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника съобразно отхвърлената
част се дължат разноски в размер на 1640,00лв. от общо 2000,00лв. –адв.възнаграждение.
/Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е
неоснователно. Договореното и платено в размер на 2000,00лв. по ДПП от
09,02,2023год., съобразно горните мотиви отговаря на принципа за справедливост
и обоснованост на възнаграждението съобразно конкретиката на спора, като същото
е под минимума по НМРАВ, чл.7, ал.2 от 3458,00лв./
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Т.Т., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на С.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 6 000,00лв., обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, за което е постановено
присъда от 05,02,2020год., постановена
по НОХД №20691/2016год. по описа на СРС НО, 16 състав, ведно със
законната лихва от датата на
увреждането – 10.01.2016год., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
6000,00лв. до пълния предявен размер от 35 100,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Т.Т.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на С.Г.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 306,00лв. –
разноски.
ОСЪЖДА
А.Т.Т.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, сумата от 240,00лв.
- държавна такса.
ОСЪЖДА С.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на А.Т.Т., ЕГН **********, адрес: *** на основание чл. 78, ал.
3 от
ГПК, сумата от 1640,00лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: