Р Е
Ш Е Н
И Е № 39
гр.Пловдив,27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА,като разгледа докладваното от
съдията търг. дело №119/2019 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да
се произнесе, взе предвид следното:
Субективно пасивно
съединени искове с правна квалификация по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ.
Ищецът „МПД
ТРЕЙД“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* твърди,че между него и ответното
дружество „Джордимекс Комерсиал“ЕООД има сключен договор за доставка от
16.01.2018 г.,като във връзка с този договор е бил подписан и договор за поръчителство
от 16.01.2018 г.,по силата на който вторият ответник-М.К.Д. в лично качество се
е задължил спрямо дружеството-ищец да отговаря солидарно за изпълнение на всички
задължения на ответното дружество по посочения договор за доставка.
Ищецът твърди на следващо
място,че в изпълнение на договора за доставка многократно е доставял на
ответното дружество стоки /полимери/ и/или услуги,за което бил издал следните
фактури:фактура №19555 от 29.06.2018 г.,фактура №19613 от 06.07.2018 г.,фактура
№19629 от 09.07.2018 г. и фактура №19641 от 10.07.2019 г.,вследствие на което
за дружеството-ответник възникнало задължение в общ размер на 97 288,65
лв.Според твърдението на ищеца,падежа на плащане по първата фактура бил на
датата 28.08.2018 г.,по втората-на датата 04.09.2018 г.,по третата-на датата
07.09.2018 г. и по четвъртата-на датата 08.09.2018 г.,но ответното дружество не
извършило в срок никакво плащане по нито една от фактурите,макар да не
направило никакви оспорвания на съдържанието или размера на издадените фактури
и с оглед на това следвало да се счита за доказано,че дружеството е приело
съдържанието на фактурите,респективно-дължимостта и изискуемостта на
сумите,посочени в тях.Ищецът заявява,че до ответното дружество била отправена
от него покана да погаси доброволно задължението си,но до подаване на ИМ същото
не сторило това.При тези твърдения ищецът счита,че има правен интерес за
иницииране на настоящото производство срещу дружеството-ответник и солидарно
задълженото с него лице.
На база гореизложеното
ищецът моли да бъде постановено съдебно решение,с което да бъдат осъдени
двамата ответници солидарно да му заплатят сумата от 97 288,85
лв.,представляваща дължимо парично задължение по фактури,издадени вследствие на
доставени стоки/услуги по сключения между ищеца и дружеството-ответник договор
за доставка от 16.01.2018 г.Претендира ответниците да му заплатят и законната
лихва за забава върху главницата,считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на дълга.Моли на основание чл.78 от ГПК
ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят и сторените в настоящото
производство деловодни разноски.
Ответниците „ДЖОРДИМЕКС
КОМЕРСИАЛ“ЕООД с ЕИК ********* и М.К.Д. с ЕГН ********** са подали поотделно
отговор на исковата молба,но и двата отговора са подадени след изтичане на
преклузивния законен срок по чл.367,ал.1 от ГПК.Неподаването на писмен отговор
в законния срок е преклудирало правото на ответниците да ангажират
доказателства по предявения срещу всеки от тях иск,но няма за последица
лишаването на ответниците от правото да вземат становище по иска и
обстоятелствата,на които той се основава,както и да изразят становище по
представените и ангажирани от ищеца доказателства.С оглед на това съдът
приема,че следва да съобрази взетото от ответниците становище по предявения
срещу всеки от тях иск,въпреки подаването на отговора им след визирания в
закона срок.
В отговора си всеки от
двамата ответници излага едни и същи аргументи срещу иска.В тази връзка и
двамата ответници поддържат,че изложеното в исковата молба не отговаря на
всичко договорено между страните и че страните си дължат помежду си суми,които
следва да бъдат прихванати една срещу друга.Поддържат довода,че в настоящия
случай се прави опит от ищеца за заплащане едностранно на суми,без да се вземе
под внимание задължението на самото дружество-ищец към „Джордимекс
Комерсиал“ЕООД и че след извършване на прихващане на дължимите се на последното
дружество суми от ищеца,евентуалното вземане на последното,ако въобще има
такова,ще бъде в минимален размер.По тези съображения ответниците са поискало
исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
Пловдивският окръжен
съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
Най-напред следва да се
посочи,че в свои молби от 24.06.2019 г. и от 08.10.2019 г.,дружеството-ищец е
поискало постановяване на неприсъствено решение спрямо дружеството-ответник.В
тази връзка ищецът заявява,че от ответното дружество няма подаден отговор на
ИМ,а само от другия ответник- М.К.Д. и то в личното му качество,поради което
същият отговор не може да се счита за подаден и от името на
дружеството-ответник.Това твърдение на ищеца не отговаря на
действителността,защото отговор на ИМ е подаден и от ответното дружество чрез
неговия законен представител и това бе посочено от съда по-горе в настоящото
решение.Макар и подаден след изтичане на законния срок,постъпилия отговор на
ответното дружество и взетото в него становище по предявения срещу дружеството
иск съставлява според съда пречка за постановяване на неприсъствено решение
спрямо този ответник,защото поначало процесуалните предпоставки за
постановяване на такова решение спрямо ответника изискват най-общо казано
абсолютно пасивно поведение на същия до и в първото съдебно заседание по
делото,в частност-липсата на отговор на исковата молба,а в случая такова
пасивно поведение от страна на ответното дружество не е налице.Затова съдът
счита искането за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответното
дружество за неоснователно и следва да се произнесе с обикновено решение не
само спрямо ответника-физическо лице /спрямо който ищецът не е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение/,но и срещу дружеството-ответник.
По съществото на
предявените срещу ответниците искове съдът приема следното:
По делото е представен от
ищеца,приет е като доказателство и не е оспорен в законния срок от
ответниците,цитирания в исковата молба договор за доставка,сключен на
16.01.2018 г. между дружеството-ищец в качеството му на продавач и
дружеството-ответник „Джордимекс Комерсиал“ЕООД в качеството му на
купувач.Договорът е сключен за срок до 16.01.2019 г. и с него е уговорена
продажбата на стоки от ищеца на ответното дружество,а именно:полимери,съгласно
офертите на продавача и поръчките на купувача.В чл.4.1. от договора е
уговорено,че цената на продуктите се определя чрез оферта на продавача,а според
чл.4.4. срокът на плащане на цената е 60 календарни дни от датата на
експедиция.Наред с това в чл.4.8. от договора е предвидено,че „срокът за
плащане ще бъде определян за всяка фактура с падеж“.
Освен горния договор,по
делото е представен и договор за поръчителство от 16.01.2018 г.,сключен между
дружеството-ищец и ответника М.К.Д.,съгласно който този ответник в качеството
си на поръчител се е задължил спрямо ищеца-продавач да отговаря за изпълнението
на всички задължения на купувача по договора за доставка от 16.01.2018 г.,в
това число и за заплащане на отложено плащане /стойност по
фактура,лихви,наказателни лихви,и други разноски/ за срока и при
условията,уговорени в договора за доставка.Съгласно чл.1.2. от договора за
поръчителство,поръчителят се е задължил спрямо продавача да отговаря и за всички
последици от неизпълнението на главното задължение от страна на
купувача.Или,както се установява,предвид представения договор за
поръчителство,е налице солидарна отговорност на двамата ответници за
задълженията на дружеството-ответник,произтичащи от сключения с ищеца договор
за доставка.
Исковата претенция спрямо
ответниците-солидарни длъжници,е обоснована с твърдението за извършени доставки
от ищеца-продавач на дружество-купувач в изпълнение на сключения помежду им
договор за доставка,за които доставки са били издадени описаните в исковата
молба четири броя фактури.Тези фактури също са представени по делото в заверени
от ищеца копия и са следните:1/фактура №19555 от 29.06.2018 г. на стойност от
270 лв. с ДДС и падеж на плащане-28.08.2018 г. /посочен в самата
фактура/;2/фактура №19613 от 06.07.2018 г. на стойност от 3984,76 лв. с ДДС и
падеж на плащане-04.09.2018 г.;3/фактура №19629 от 09.07.2018 г. на стойност 40
723,20 лв. с ДДС и с падеж-07.09.2018 г. и 4/фактура №19641 от 10.07.2018 г. на
стойност от 52 358,40 лв. с ДДС и с падеж-08.09.2018 г.Или,общата стойност на
горните четири фактури възлиза на сумата от 97 336,36 лв. с начислен ДДС,но
както е посочено в ИМ,с кредитно известие по фактура №19555 дължимата по нея
сума е намалена с 47,71 лв.,а това дава отражение и на общата стойност на
фактурите,която при това положение възлиза на 97 288,65 лв.
Описаните по-горе фактури
са двустранно подписани от издателя им /дружеството-ищец/ и от страна на
ответното дружество,посочено във фактурите като получател на
стоката/услугата,описана в съдържанието им.Освен това,ищецът е представил и
четири броя експедиционни нареждания,съответно от датите 29.06.2018
г.,09.07.2018 г.,10.07.2018 г. и 18.07.2018 г.,които също са двустранно
подписани и удостоверяват предаването от продавача,съответно-приемането от
купувача на стоката по издадените фактури,която е описана като вид и количество
в експедиционните нареждания.
Както се установява от
заключението на съдебно-считоводната експертиза,изготвено от в.л.В.Ш.,неоспорено
от страните и кредитирано от съда като безпристрастно и професионално
извършено,процесните четири броя фактури,издадени от ищеца,са осчетоводени в
счетоводството на ответника „Джордимекс Комерсиел“ЕООД и стойността на
фактурите е отразена като задължение към доставчика „МПД Трейд“ЕООД /т.е. към
дружеството-ищец/ по кредита на сметка 401 „Доставчици“ и по дебита на
сметки:302-“Материали“ с данъчна основа на фактурата и 4532-начислен
ДДС.Фактурите също така са включени в дневник за покупките и справки-декларации
по ЗДДС,а ответното дружество е ползвало данъчен кредит по тези фактури,както е
констатирало вещото лице.Последното е констатирало още,че по данни от
счетоводството на ищеца,към 15.02.2019 г.-датата на завеждане на ИМ и към
момента на изготвяне на заключението /04.10.2019 г./,процесните четири фактури
не са платени от ответното дружество на дружеството-ищец.
Гореизложената фактическа
обстановка,установена по делото,налага извода,че предявените от ищеца
осъдителни искове за ангажиране солидарната отговорност на двамата ответници за
заплащане на исковата сума от 97 288,65 лв. като неплатена стойност на
продадени и доставени стоки по процесния договор за доставка и издадените въз
основа на него четири броя фактури,описани по-горе,се явяват доказани по
основание и в пълния предявен размер.В тази връзка съдът отчита,че се установи
наличието на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между него и
ответното дружество-сключеният помежду им договор за доставка,изпълнението от
ищеца като продавач по договора на основното му задължение за предаване на
ответното дружество-купувач на съответно договорени и закупени материали
/полимери/,описани както във фактурите,така и в приложените експедиционни
нареждания.Доказа се и размера на претендирана сума от 97 288,65 лв.,която е
формирана от стойността на процесните четири броя фактури /с включен ДДС/ и
след приспадане на сумата от 47,71 лв. по кредитното известие към фактура №19555
от 29.06.2018 г.Тази сума се дължи от ответното дружество в качеството му на купувач
по сключения с ищеца договор за доставка и в качеството му на получател на
стоките по процесните фактури,а се и от ответника-физическо лице М.Д. в
качеството му на поръчител по ключения с ищеца договор за поръчителство.Казано
обобщено,двамата ответници носят солидарна отговорност за заплащане на исковата
сума от 97 288,65 лв.
По делото няма данни някой
от двамата ответници да е заплатил на ищеца дължимата сума в размер на 97
288,65 лв. и при лежаща върху тях доказателствена тежест за установяване на
такова плащане,ответниците не ангажират никакви доказателства за погасяване на
посочената сума,дори и в частичен размер.Междуврпочем,в депозираните от двамата
ответници отговори на исковата молба,същите не са възразили срещу дължимостта
на исковата сума само с аргументи за наличие на насрещно задължение на ищеца
спрямо дружеството-ответник и с евентуалната необходимост за извършване
прихващане на двете насрещни задължения,но нито е уточнен вида,характера и
размера на въпросното насрещно задължение на ищеца спрямо ответното
дружество,нито е заявено в законния срок възражение за съдебно прихващане,като
се има предвид,че самите отговори на ответниците са подадени след срока по
чл.367,ал.1 от ГПК,който се явява както срок за подаване на отговор на ИМ,така
и срок,в който може да бъде заявено едно възражение за прихващане.В същите
отговори не се твърди да е извършено и извънсъдебно прихващане на парично
задължение на ответниците спрямо ищеа с някакво насрещно парично задължение на
последния.Така,че заявените в отговорите на двамата ответници идентични
възражения за недължимост на исковата сума остават абсолютно голословни и по
никакъв начин не променят направеният от съда извод за основателността на
исковата претенция спрямо двамата ответника в пълния й предявен размер.
Предвид всичко изложено
по-горе,съдът счита,че процесните субективно пасивно съединени искове ще следва
да се уважат изцяло,като се осъдят двамата ответници да заплатят солидарно на
ищеца исковата сума от 97 288,65 лв.,представляваща неплатена цена на продадени
и доставени стоки по процесните четири броя фактури,издадени на основание
договора за доставка от 16.01.2018 г.Тази сума следва да се заплати солидарно
от ответниците ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на подаване
на исковата молба в съда-15.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца и сумата
от 4241,55 лв. съдебни разноски,включваща платена държавна такса в размер на 3891,55
лв. и платено възнаграждение за вещо лице в размер на 350 лв.Адвокатско
възнаграждение не следва да се присъжда на ищеца,тъй като по делото е
представено само пълномощното за представляващия го адвокат,в което няма
уговорено адв. възнаграждение,а наред с това не е представен договор за правна
защита и съдействие,в който евентуално би било уговорен размера и начина на
плащане на възнаграждението за адвоката-пълномощник на дружеството-ищец.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„ДЖОРДИМЕКС
КОМЕРСИАЛ“ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив,район Западен,ул.“Битоля“№22 и М.К.Д. с ЕГН ********** ***,п.к.4015,да
заплатят СОЛИДАРНО на „МПД ТРЕЙД“ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив,район Южен,кв.Коматево,ул.“Околовръстен път“№15А,сумата
от 97 288,65 лв. /деветдесет и седем хиляди двеста осемдесет и осем лева и
шестдесет и пет стотинки/,представляваща дължима и неплатена цена за продадени
и доставени стоки по договор за доставка от 16.01.2018 г.,сключен между
дружеството-ищец и ответното дружество „Джордимекс Комерсиал“ЕООД,и по
издадените въз основа на договора фактури,както следва:фактура №19555 от
29.06.2018 г.,фактура №19613 от 06.07.2018 г.,фактура №19629 от 09.07.2018 г. и
фактура №19641 от 10.07.2018 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 15.02.2019 г. до окончателното й изплащане,а също да
заплатят СОЛИДАРНО на ищеца и сумата от 4241,55 лв. /четири хиляди двеста
четиридесет и един лева и петдесет и пет стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :