Р Е Ш Е Н И Е
№ 331
гр.Русе, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 265 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Националното тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез процесуалния му представител, против решение №
289/16.03.2022 г., постановено по АНД № 2525/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което, на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, е отменено наказателно
постановление № 000501/07.10.2021 г., издадено от началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“,
а ответникът по касация – С.Е.С., е предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
С
наказателното постановление, за нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП и на
основание чл.179, ал.3а от същия закон, на С.Е.С. ***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева, като същият е
задължен, на основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП, да заплати и такса по чл.10б,
ал.5 от ЗП в размер на 167 лева. Като касационно основание се сочи допуснато от
въззивната инстанция нарушение на материалния закон – на чл.189з от ЗДвП вр. чл.28,
ал.7 от ЗАНН, респ. на чл.28, б.“а“ от ЗАНН, в приложимата редакция на
разпоредбата към датата на извършване на нарушението, в резултат на което районният
съд неправилно упражнил правомощието си по чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН без да са
налице предпоставките за това. Иска се отмяната на въззивното решение и
постановяване вместо него на друго, с което наказателното постановление да бъде
потвърдено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба - С.Е.С. не се явява, не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на
Районен съд – Русе следва да бъде оставено в сила.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
За да отмени наказателното
постановление и да предупреди нарушителя по реда на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН
районният съд е приел, че при извършената на 15.04.2021 г., в 16:45 часа, проверка
от контролните органи на Националното тол управление на управляваното от
ответника по касация С.Е.С. пътно превозно средство – товарен автомобил с рег.№
******, марка „МАН“, модел „ТГА 18.480 К“, с обща техническа допустима
максимална маса над 12 тона, брой оси – две, категория ЕВРО IV,
и тегленото от него
полуремарке с рег.№ Х 1478 ЕМ, брой оси – три, било установено, че в предходен
период - на 07.04.2021 г., в 11:00 ч., посоченото пътно превозно средство е било
заснето да се движи по път I-5, км
25+914, посока на движение с.Тръстеник, който път бил включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна
такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. От приетата от въззивната инстанция като
писмено доказателство разписка за маршрутна карта, е видно, че същия ден –
07.04.2021 г., в 13:12 ч., била закупена маршрутна карта с идентификационен №
21040750128333, за пътуване по маршрут: ГКПП
Русе (I-2, 99-21) –
Нова
Загора (A-1,III-554).
Няма спор, а това е
отразено и на самата маршрутна карта, че началният период на нейната валидност
съвпада с датата и часа на нейното закупуване – 07.04.2021 г., 13:12 часа. От
изявлението на процесуалния представител на касатора в съдебно заседание от
05.10.2022 г. става ясно, че технически не е възможно при закупуването на маршрутна
карта да се посочи по- ранен час на валидност от часа на нейното закупуване.
Въззивната инстанция е приела, че извършеното
нарушение е доказано по безспорен начин, но същото е с незначителна степен на
обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл.28, б.“а“
от ЗАНН, в приложимата към датата на извършване на нарушението редакция на
текста. Районният съд е посочил, че макар маршрутната карта да не е била закупена
преди започване на движението на ППС по пътищата от платената пътна мрежа, а
по-късно същия ден, задължението за заплащане на тол таксата било изпълнено
много преди приключване на превоза и преди да бъде потърсена отговорността на
водача. Приел е, че липсват и данни за извършени от последния предишни
нарушения. Крайният извод на контролираната инстанция за маловажност на
нарушението следва да бъде споделен.
Посочената в НП като нарушена
разпоредба на чл.139, ал.7 от ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен
когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Използваният от законодателя
предлог „преди“ ясно демонстрира изискуемата от закона последователност на
действията на задължения водач – същият е длъжен първо да закупи маршрутна
карта като по този начин заплати дължимата тол такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП,
а едва след закупуването й може да ползва платената пътна мрежа по декларирания
предварително заявен маршрут. Тази последователност следва и от чл.16, ал.1 от Наредбата
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система
за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние, който текст предвижда, че пътни превозни средства от
категорията по чл. 10б, ал.3 от ЗП могат да ползват платената пътна мрежа след предварително заплащане на тол такса за
деклариран предварително заявен маршрут. Този извод следва и от санкционната
разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която, в относимата си част, предвижда
следното:“Водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и няма закупена маршрутна
карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се
наказва с глоба в размер 1800 лв.“. Тълкуването на последната разпоредба води
до извод, че маршрутната карта следва да е налице към момента на управление на
ППС по съответния участък от пътя, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
И от двете посочени разпоредби обаче
– позитивна и санкционна, е видна тяхната цел, а именно да се гарантира
заплащането на дължимата тол такса. Изискването за нейното предварително
заплащане чрез закупуване на маршрутна карта преди началото на движението на
ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, т.е. с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона, е само начин да се обезпечи реалното събиране на
таксата, което би било застрашено, ако същата беше дължима едва след
приключване на ползването на платената пътна мрежа. Следователно, посоченото
изискване за предварителното плащане на таксата има само второстепенен,
акцесорен характер спрямо основното задължение – това за нейното заплащане, тъй
като само указва момента на неговото изпълнение. Щом дължимата такса е била
заплатена по инициатива на самия водач, а не под въздействието на външни
фактори като например образуваното със съставяне на АУАН
административнонаказателно производство срещу него, дори и това да е станало
след ползването на съответния платен пътен участък, то това обстоятелство
недвусмислено сочи на извод за маловажност на случая. На първо място, това
обстоятелство демонстрира липсата на противоправни подбуди при извършване на
нарушението като ясно сочи на желанието на водача да изпълни публичното си
задължение, а на второ – води до липсата на настъпили вредни последици,
доколкото таксата и то в целия дължим размер, макар и платена след ползването
на процесния пътен участък, реално е постъпила в бюджета на Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Така е и в разглеждания случай. Към
датата на извършване на нарушението – 07.04.2021 г., легалната дефиниция на
понятието „маловажен случай“, предвидена понастоящем в § 1, т.4 от ДР на ЗАНН (нова
– ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) все още не е била част от
действащото право. Поради това при изясняването му следва да се съобразява
субсидиарното приложение на НК, както се подчертава и в мотивите към
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, по-конкретно
легалната дефиниция по чл.93, т.9 от НК. Така "маловажен случай" ще е
този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид.
След съответна на закона – чл.107,
ал.5 от НПК оценка на доказателствата, въззивната инстанция обосновано е
приела, че извършеното от ответника по касация нарушение разкрива именно такава
по-ниска степен на обществена опасност. Видно от разписката за маршрутна карта,
макар и след осъщественото движение с управлявания от него товарен автомобил в
11:00 ч. на 07.04.2021 г. по път I-5, км 25+914, още същия ден, в 13:12 ч., С. закупил
маршрутна карта с предварително заявен маршрут, включващ и вече ползвания пътен
участък – от началната точка на влизането му на територията на страната през ГКПП
Русе до крайна точка гр.Нова Загора. Така, както е приел и районният съд,
водачът всъщност е заплатил дължимата тол такса за движението по процесния
пътен участък - по път I-5, км 25+914, като било нарушено единствено
изискването маршрутната карта да е закупена преди започване на движението на
товарния автомобил по него. Самото закупуване на маршрутна карта с маршрут,
включващ и процесния пътен участък, на който е установено нарушението,
демонстрира несъстоятелността на тезата на касатора, според която закупуването
й се отнася само за бъдещото изпълнение на задълженията на водача и е относима
към последващото му движение по съответните републикански пътища и поради това
не сочи на маловажност на конкретния случай. Очевидно е, че ответникът по
касация, макар и след ползването, а не преди това, както е следвало да бъде
сторено, е заплатил дължимата цена за маршрутната карта, включваща и припадащата
се част от тол таксата за ползване на пътния участък, по който той вече е
преминал, т.е. закупуването й е относимо не само към остатъка от движението по
този маршрут, а и към вече осъщественото такова движение. Това обстоятелство,
както беше посочено, безспорно сочи на извод за намерение за изпълнение на
следващите се от закона задължения, които, както е твърдял С., останали
неизпълнение преди началото на движението с ППС по този маршрут поради
технически проблем с електронното му банкиране, за реалното наличие на какъвто
проблем индиция съставлява и приложената екранна снимка от страница на
оператора „А1“ за заплащане на пътни такси с посочено съобщение: “Възникна
грешка. Моля, опитайте по-късно“.
Касационната инстанция намира, че приложението
на чл.28, б.“а“ от ЗАНН в случая не се изключва от разпоредбата на чл.189з от ЗДвП. Според чл.189з от ЗДвП (нов
– ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), за нарушенията по този
закон не се прилагат чл.28 и 58г от ЗАНН. Следователно законодателят a priori е приел, че нарушенията по ЗДвП, каквото е и процесното,
във всички случаи разкриват достатъчно висока степен на обществена опасност,
оправдаваща изключването по отношение на тях на приложението на института на
освобождаване от административнонаказателна отговорност с отправяне на писмено
предупреждение, когато случаят е маловажен. Доколко този законодателен подход е
оправдан е въпрос, чието решаване надхвърля рамките на настоящото дело.
По този начин с разпоредбата на
чл.189з от ЗДвП приложното поле на чл.28 от ЗАНН е ограничено по своя обхват,
каквато принципна възможност има в чл.28, ал.7 от ЗАНН. От обхвата на разглежданата
норма се изключени всички нарушения по ЗДвП. Очевидно, това законодателно
изменение, в сила от 23.12.2021 г., е по-неблагоприятно за лицата, извършили
нарушения по ЗДвП, спрямо съществувалото правно положение до влизане в сила на
нормата на чл.189з от ЗдвП, тъй като то не е предвиждало подобно ограничение.
Следователно по настоящото дело ще намери приложение нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Тя
предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Посочената разпоредба е израз на основен принцип
на наказателното (чл.2, ал.2 от НК) и административнонаказателното право за
приложение на по-благоприятния за дееца закон (lex mitior), който е в основата и на конституционните традиции на
европейските държави и на правото на ЕС – вж. напр. чл. 49, ал.1, изр.трето от Хартата на
основните права на Европейския съюз.
В случая наказателното постановление
е оспорено пред съда и не е влязло в сила като междувременно е последвало
влизането в сила на закон – чл.189з от ЗДвП, който се явява по-неблагоприятен
за нарушителя, поради което въведеното с него ограничаване в обхвата на
приложното поле на чл.28 от ЗАНН и изключване от него на нарушенията по ЗДвП
няма да намери приложение.
Основателно въззивната инстанция е
приела, че няма доказателства за извършвани от ответника по касация предишни нарушения
като процесното. В касационната жалба този извод се оспорва като се сочат дати,
часове и конкретни участъци от републикански пътища, на които такива нарушения
с процесното ППС всъщност били извършвани. По делото обаче доказателства за
тези твърдения не са представени нито пред въззивната, нито пред касационната
инстанция (допустими биха били писмените доказателства в хипотезата на чл.219,
ал.1 от АПК). На следващо място,
касаторът не държи сметка за обстоятелството, че тези нарушения може и да не са
били извършени от ответника по касация, а например от друг водач, управлявал
същия товарен автомобил. Административнонаказателната отговорност е лична и
същата може да бъде реализирана на посоченото правно основание - чл.179, ал.3а
от ЗДвП, само по отношение на водач, за който е установено, че е управлявал този
товарен автомобил на посочените дати и места.
По изложените съображения следва да
се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и е
постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Доколкото в касационното производство
ответникът по касация не е бил представляван, не е представил доказателства за
направени разноски и не е направил искане за тяхното присъждане, такива не му
се следват.
Така мотивиран и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК вр. чл. 63в
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 289/16.03.2022
г., постановено по АНД № 2525/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: