РЕШЕНИЕ
№ 7840
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20221110106120 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Ф. СТ. излага, че сключил договор за въздушен превоз от Летище
Бургас до Летище Москва, Шереметиево, с превозвач ответника „Б.Е.“ АД. Полетът
FB689 бил планиран за 04.09.2018г. Ищецът се явил на Летище Бургас, където разбрал,
че полетът му бил отменен. На основание чл. 7, пар. 1, б. „б“, вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от
Регламент /ЕО/ 261/2004г., ответникът-превозвач му дължал обезщетение в размер на
400 евро (за полети с разстояние между 1 500 – 3 500 км). Поканен, ответникът не
платил дължимото обезщетение, предвид на което ищецът депозирал заявление по чл.
410 ГПК за сумата, както и обезщетение за забава в размер на сумата 159.30 лева за
периода от 28.09.2019г. до 29.08.2021г. В срока по чл. 414 ГПК ответникът възразил
срещу издадената заповед по чл. 410 ГПК, поради което ищецът моли съда да признае
горните вземания за установени, за които по ч.гр.д. № 51105/2021г. по описа на СРС,
70-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира
разноски.
Ответникът „Б.Е.“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва активната процесуална
легитимация на ищеца, като твърди, че носител на процесното вземане било дружество
„К.“ ЛТД, страните не били обвързани от договор за превоз – оспорва представения
електронен билет. Не се установявало твърдението на ищеца, че се е явил навреме за
1
полета – 45 минути преди излитане. Не бил получавал поканата на ищеца за плащане,
не бил признавал извънсъдебно вземането на ищеца, тъй като служителите му от отдел
„Жалби и рекламации“ нямали представителна за ответното дружество власт да
извършват признания от негово име. В условията на евентуалност възразява за изтекла
кратка погасителна давност, като се позовава на кратката такава по чл. 135 ЗГВ. Моли
за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на
производството, основани на ненадлежно учредена представителна власт от страна на
ищеца. По делото е представено пълномощно, с което ищецът Ф. СТ. оправомощава
Адвокатско дружество „В. и партньори“, както и подписалия исковата молба адв. В.,
като свой процесуален представител, за предявяване по съдебен ред на процесното
вземане срещу ответника. Пълномощното е заверено с „вярно с оригинала“ от
упълномощения адвокат В. и на основание нормата на чл. 32 ЗА има силата на
официално заверен препис. Отделно от изложените мотиви настоящият съдебен състав
намира, че с арг. чл. 42 ЗЗД, на липса на представителна власт може да се позовава
единствено мнимо представляваният, но не и насрещната страна в процеса.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004г.:
Приложим към процесните отношения закон на основание чл. 1 и чл. 19 от
Регламент /ЕО/ 261/2004г. е същият регламент. С чл. 5 и чл. 7 от регламента са
предвидени правата на пътниците при отмяна на въздушен полет, когато последният
има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е
и процесният въздушен превоз.
Разпоредбата на чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламента, при отмяна на полет,
предвижда право на пътника да получи обезщетение по чл. 7 от опериращия въздушен
превозвач, освен ако не са налице предвидените в същия текст изключения, а именно:
пътникът да е информиран за отмяната минимум две седмици преди началото на
полета по разписание; да е информиран за отмяната между две седмици и седем дни
преди началото на полета по разписание и му е предложено премаршрутиране, което
му позволява да замине не по-късно от два часа преди началото на полета по
разписание и да достигне неговия краен пункт на пристигане за по-малко от четири
часа след времето за пристигане по разписание; или да е информиран за отмяната по-
малко от седем дни преди началото на полета по разписание и да му е предложено
премаршрутиране, което му позволява да замине не по-късно от един час преди
началото на полета по разписание и да достигне неговия краен пункт на пристигане за
по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание, респ. да е налице
2
изключението по пар. 2, а именно опериращият въздушен превозвач да докаже, че
отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
В конкретния казус ответникът не е въвел възражения от кръга на
гореобсъдните правоизключващи такива, предвид на което за основателността на
предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните възникнало валидно
облигационно правотношение по договор за въздушен превоз, по силата на който
ответникът – опериращ въздушен превозвач се задължил на 04.09.2018г. да изпълни
полет FB 689 от от Бургас до Москва, който полет бил отменен. Тежестта на доказване
във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета
лежи върху опериращия въздушен превозвач – ответника (чл. 5, пар. 4 от Регламента).
По делото е представен електронен билет на името на ищеца Ф. СТ. за въздушен
превоз от Летище Бургас до Летище Москва, SVOF, с полет на ответника „Б.Е.“ АД FB
689, планиран по разписание на дата 04.09.2018г. в 05:00 часа и пристигане в 07:40 часа
до крайната дестинация. Съдът е уважил доказателственото искане на ищеца по чл. 190
ГПК, като е задължил ответника „Б.Е.“ АД да представи по делото техническия и
полетен дневник за процесния полет. Вместо това по делото е постъпило становище на
ответника от 05.05.2022г., в което се позовава на изтекъл срок за съхранение на същите
документи, предвид на което и съдът е уважил искането на ищеца за снабдяване със
съдебно удостоверение, което да му послужи пред Летище Бургас. Установява се от
представения по делото е неоспорен отговор от страна на летището с рег.индекс FR-
OUT-BOJ-701/09.06.2022г., че в архива на Летище Бургас, в полетната програма на
ответната авиокомпания „Б.Е.“ АД бил заявен полет FB 689 за 04.09.2018г. по
направление Летище Бургас – Летище Москва /Шереметиево/, но след 02.08.2018г.
този полет вече не фигурирал в полетната програма на ответника.
От гореобсъдените писмени доказателства настоящият съдебен състав намира,
че по делото се установяват твърденията на ищеца, че имал качеството пътник за
планирания от ответника полет FB 689 за 04.09.2018г. по направление Летище Бургас –
Летище Москва /Шереметиево/, който полет впоследствие бил отменен. Ответникът не
твърди, а и при носена от последния тежест от доказателствата по делото не се
установява ищецът С. да бил уведомен за отмяната. Ето защо съдът приема, че
фактическият състав на вземането на ищеца за обезщетение за отменен полет е
изпълнен.
Напълно неоснователно е възражението на ответника, че ищецът С. не бил
активно легитимиран да предяви исковете, тъй като титуляр на правото било
дружество „К.“ ЛТД. Твърдението на ответника не се установява от доказателствата по
делото, в т.ч. и от представеното пълномощно, с което ищецът С. упълномощил
дружество „К.“ ЛТД да го представлява пред трети лица във връзка с процесната
3
претенция, да подава искания до авиокомпанията, да преговаря с нея, да получава
информация, да събира плащания от негово име, които да му прехвърли след удържане
на уговорения комисион.
Предвид разпоредбата на чл.7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент /ЕО/ 261/2004г.
размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната
и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг. В процесния случай
разстоянието на полета на ищеца С., определено при спазване на чл. 7, пар. 4 от
Регламент /ЕО/ 261/2004г., съобразно неоспорената по делото справка на картограф по
метода на дъгата на големия кръг, е 1 611 км, предвид на което и дължимото
обезщетение е в размера по б. „б” на пар. 1 на чл. 7, а именно 400 евро.
Възражението на ответника, че ищецът не се бил явил поне 45 минути преди
излитането е напълно ирелевантно, доколкото нормата на чл. 3, пар. 2 от Регламента
изключва същото изискване в случаите на отмяна на полет по чл. 5 от Регламента.
По горните мотиви ответникът дължи заплащане на обезщетение по чл. 7 от
Регламент /ЕО/ 261/2004г. на ищеца С.. Ето защо съдът следва да разгледа
своевременно заявеното с отговора на исковата молба възражение на ответника за
погасяване на вземанията по давност.
Ответникът в случая твърди, че приложим бил специалният давностен срок,
предвиден от нормата на чл. 135 ЗГВ. Същата разпоредба в приложимата й към казуса
редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021г.) предвижда, че правото на иск
срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двегодишен
срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на
въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на
превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета
„Констативни протоколи, рекламации, давност“ обуславя извод, че посоченият
двугодишен давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът
предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на
багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при
отменени полети. Това следва и от чл. 137 ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 ЗГВ
се спират със започване на рекламационното производство. Доводи за обратното не
могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на
закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.
Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно
действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния
превозвач по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в
приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че в разглежданата хипотеза
4
приложение следва да намерят общите правила, уредени в ЗЗД, а именно чл. 111, б. „б“
ЗЗД. Нормата предвижда, че вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен
договор се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е
уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116
ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на
01.09.2021г.
Настоящият съдебен състав приема, че вземането на ищеца възникнало на
04.09.2018г., с неизпълнението от страна на ответника на поетото задължение по
валидно сключения и действащ към същата дата договор за въздушен превоз. При
носена от ответника доказателствена тежест, по делото не се установява ищецът
предварително да бил уведомен за отмяната на полет FB 689 за 04.09.2018г. Договорът
между страните не бил прекратен/развален към 04.09.2018г. и ответникът – опериращ
въздушен превозвач дължал изпълнението на превоза. Заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано в съда на 01.09.2021г. преди изтичане на тригодишния давностен срок,
поради което възражението на ответника за погасяване на вземането на ищеца по
давност се явява неоснователно.
По горните мотиви предявеният от ищеца иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7 от
Регламент /ЕО/ 261/2004г., като основателен, следва да бъде изцяло уважен. На ищеца
следва да се присъди и законната лихва от депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда до окончателното погасяване на вземането.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл.
84, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
По делото е представено писмено доказателство за отправена на 28.08.2019г.
покана от пълномощника на ищеца „К.“ ЛТД до ответното дружество на имейл
*************. При нарочно възражение на ответника, че въпросната покана не е
получена от него и носена от ищеца тежест да проведе пълно и главно доказване на
факта на достигането на поканата до знанието на ответника, доказателства за
последното не са ангажирани. Поради горната доказателствена непълнота ищецът
следва да понесе неблагоприятните последици на недоказването, като искът по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 159.30 лева – обезщетение за забава за
периода от 28.09.2019г. до 29.08.2021г., като неоснователен, бъде отхвърлен от съда.
По разноските:
5
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът, и ответника
съответно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът e заплатил 75 лева – държавна такса по делото, като съдът намира, че
следва да съобрази единствено дължимо внесената част от същата, а именно 25 лева.
Ищецът не е ангажирал доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение,
предвид на което такова не се съобразява от съда. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
право на разноски в размер на сумата 20.77 лева.
Ответникът не претендира и не доказва сторени разноски, предвид на което
такива не следва да му бъдат присъждани.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 20.77 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 51105/2021г. по описа на СРС, 70-и състав.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, пар. 1, б. „б“, вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент /ЕО/
261/2004г., че „Б.Е.“ АД, ЕИК *********, дължи на Ф. СТ., гражданин на Руската
федерация, роден на **********г., сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за
отмяна на полет № FB689, планиран за 04.09.2018г. по дестинацията Бургас-Москва
/Шереметиево/, ведно със законната лихва от 01.09.2021г. до окончателното
погасяване, за което вземане по ч.гр.д. № 51105/2021г. по описа на СРС, 70-и състав е
издадена заповед по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата 159.30 лева – обезщетение за забава за плащането на същата
главница за периода от 28.09.2019г. до 29.08.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Б.Е.“ АД, ЕИК *********, да
заплати на Ф. СТ., гражданин на Руската федерация, роден на **********г., сумата от
20.77 лева – разноски в производството по чл. 422 ГПК, сторени пред СРС, и сумата
20.77 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 51105/2021г. по описа на СРС, 70-
и състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7