Р Е
Ш Е Н И Е
гр.Варна,
……………………02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, в публичното заседание на тридесети
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ирена Обретенова
при секретаря Румела Михайлова и като разгледа докладваното от съдията
Обретенова адм.д. N 1476 по
описа за
2018 година, за да се
произнесе, взе предвид :
Производството
е по реда на чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба от Я.Й. *** против Заповед за задържане
на лице рег.№ 433зз-273 от 11.04.2018г.,
издадена от старши полицай в Първо РУ при ОД на МВР Варна, с която е
разпоредено задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР. Развиват се са
оплаквания за неспазване на установената форма – липса на изложени фактически
основания за издаване на акта, противоречието му с материалния закон и с целта
на закона. Посочва се, че наложената мярка нито е обусловена от легитимна цел,
нито е била пропорционална по смисъла на чл.6, ал.2 от АПК и не е било
необходимо и оправдано постановеното ограничение на свободното му придвижване. Моли
се за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли за нейното отхвърляне. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Със Заповед за
задържане на лице рег.№ 433зз-273 от 11.04.2018г. е заповядано задържането на Я.Й.Й.
с ЕГН ********** с адрес *** за срок до
24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В заповедта не се съдържат
фактически основания за нейното издаване. Подписана е от нейния издател – старши полицай
в Първо Районно управление към ОД на МВР-Варна – И. Ц. Ц., който според
представеното удостоверение УРИ 365000-24851/02.07.2018г. на началник сектор
„Човешки ресурси” в ОД на МВР-Варна /л.37/ изпълнява длъжността „старши полицай
в група „Опазване на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” към Първо
РУ при ОД на МВР-Варна. Жалбоподателят е отказал да получи екземпляр от
заповедта – обстоятелство, което е удостоверено с подписа на св.И. А. И. върху
разписка на л.14. Видно от дневник ОДЧ /л.45 - 48/, оспорената заповед е издадена на 11.04.2018г.
в 3,30ч. Според съдържанието на коментирания дневник, жалбоподателят е бил настанен
в полицейското управление, в помещението за настаняване на задържани лица на
същата дата в 4,00ч. и е бил освободен в 10,25ч. /л.48/, като в 4,50ч. му е
оказана лекарска помощ от Д-р И. заради получена нервна криза, хипертония
/л.46/.
Към преписката
се съдържа Докладна записка от Д. В. Д. – служител в Първо РУ-Варна с рег.№
438р-8182/11.04.2018г. /л.38/, с която нейният издател е докладвал следното: за
времето от 19.00ч. на 10.04.2018г. до 7,00ч. на 11.04.2018г. съвместно с И.Ц. е
изпълнявал ППД като автопатрул с позивна 113а; около 3,00ч. са получили сигнал
от ОДЧ за агресивно лице, което е отправяло закани и заплахи с физическа
саморазправа към други лица на ул.”Сливница” до хотел „Черно море”; пристигайки
на място са установили лицата П. Д. Б., С. И. А., З. Р. З. и К. П.с посочени
ЕГН и телефони, които посочили друго лице от мъжки пол във видимо нетрезво
състояние, отправящо по-рано закани и заплахи към тях – „ще ви убия, ще ви
застрелям, ще ви заколя”; лицата заявили, че два месеца по-рано същото лице ги
е заплашвало с пистолет, за което е било задържано в РУ; въпросното лице се
намирало до будка за цигари на бул.”Княз Борис” I до спирка ”Севастопол”; насочили се към
него, като му разпоредили да застане на място с вдигнати ръце; обискирали
лицето, но не открили оръжие; лицето било установено по лична карта като Я.Й.Й.;
при проверката същото лъхало на алкохол и се държало неадекватно; лицата, към
които Й. отправял заплахи заявили, че се страхуват за живота и здравето си, тъй
като били за пореден път негова мишена; докладвали в ОДЧ и задържали Й. в РУ, а
тъжителите поканили да дадат обяснения по случая в РУ; в арестното помещение Й.
продължавал да се държи неадекватно, започнал да блъска по стените и да вика;
оказали му медицинска помощ; при задържането и настаняването на Й. в арестното
помещение използвали помощни средства –
белезници; физическа сила не била използвана. С оглед съдържанието на докладната
записка и отбелязваните действия по часове в коментирания дневник ОДЧ, може
безспорно да се приеме, че ДЗ е съставена след издаване на оспорената заповед
за задържане и след приключване на наряда /ППД/ в 7,00ч. на 11.04.2018г.
Издадената докладна записка е адресирана до началника на Първо РУ-гр.Варна и
екземпляр от нея не е връчван на жалбоподателя.
Към преписката
се съдържат информационна карта на дейността на наряда № А 954060 от
10.04.2018г. /л.40/, от която е видно, че същият се състои от служителите И.Ц.
и Д.Д. за смяна от 19.00ч. до 7.00ч. с участък на обслужване 113А. В отчета за
дейността, съдържащ се в картата е посочено, че в 3.30ч. са изпратени от ОДЧ на
ул. „Княз Борис” I
пред хотел „Черно море” - мъж заплашва с оръжие граждани, лицето е задържано и
отведено в РУ, оформени са документи.
Представен е и
журнал ОДЧ от 10.04.2018г., в който е посочено, че в 3,00ч. на тел.112 е
постъпил сигнал от А. П. за скандал и заплахи от пияно лице до х-л „Черно море”.
В проведеното по
делото с.з. на 07.11.2018г., издателят
на оспорения акт И. Ц. Ц. е дал обяснения в следния смисъл: пристигнали са по
сигнал от дежурния служител в РУ на място – пред хотел „Черно море”, хора са им
посочили лице, намиращо се близост до автобусната спирка и будка за цигари;
отишли са при него, проверили са го за оръжие, но такова не са открили у него,
лицето отказало да даде личната си карта; в тяхно присъствие то продължавало да
отправя закани и заплахи на въпросните лица и заради тези приказки са го задържали
– поставили му белезници и го откарали в Първо РУ.
По делото е
разпитан като свидетел Д. В. Д. – изготвил приложената към преписката докладна
записка. В показанията си, същият посочва следното: работи в сектор „Охрана на
обществения ред”, в Първо РУ от 2003г.; с колегата си е изпълнявал ППД
/патрулно-постова дейност/ за периода от 19.00ч. до 7.00ч.; отишли са по сигнал на площад Севастопол за
това, че лице в нетрезво и агресивно
състояние заплашва граждани с физическа саморазправа; отивайки на място,
констатирали, че пред заведението „Макдоналдс” имало 4-5 човека, които са
подали сигнала; тези лица им посочили
лице от мъжки пол, намиращо се в близост – до магазинче за цигари на
спирката на бул.”Княз Борис”I и бул.”Сливница”, срещу заведението „Макдоналдс”; лицето било в
нетрезво състояние, тъй като е лъхало на алкохол; разстоянието между подателите
на сигнала и посоченото лице било 20-30 метра; попитали лицето дали носи оръжие
и то потвърдило; обискирали го и не открили такова у него; по лична карта
установили, че е Я.Й.; по време на проверката пред проверяващите полицаи Й.
отправял закани срещу лицата, които са подали сигнала; викал е, че ще ги убие,
псувал, държал се неадекватно; лицата искали да пуснат жалба срещу него и за
това се наложило да го задържат; не е оказал съпротива и са го отвели.
Свидетелят посочва още, че през февруари
миналата година, т.е. два месеца преди процесния инцидент е получен друг сигнал
срещу Й. за това, че отправя закани
срещу лица и ги заплашва с пистолет. Тогава той е имал оръжие, което е било
иззето при задържането му; за носенето на оръжие той е имал разрешително.
Като свидетел е разпитана
и А.Л.Т.. Същата установява, че през м.април 2018г. е работела като продавач-консултант
в павилион за цигари и алкохол на спирка
„Севастопол” срещу заведението „Макдоналдс”. На 11.04. е била на работа, нощна
смяна. През нощта в около 2-3ч. е дошъл Я., когото познавала отпреди, но чието
фамилно име научила впоследствие при разпита й в РУ, проведен през май 2018г. Купил
си цигари и тя излязла пред павилиона за пуши с него. Скоро след това дошли
полицаи, които веднага с издаването си му сложили белезници на ръцете,
впоследствие го съборили на земята. Основната проверка била за оръжие. Той
отрекъл да има такова. Проверили и установили, че няма. Я. имал в себе си лична
карта и с нея установили самоличността му. Не е влизал в пререкания нито с
полицаите докато течала проверката, нито с викачите – граждани, които били
по-встрани – не се е обръщал към тях, не им е казвал нищо. Убеждавал полицаите,
че няма оръжие, молил ги да го пуснат, но те не пожелали. Свидетелката счита,
че когато е дошъл, Я. не е бил пиян. Впоследствие го отвели с полицейския
автомобил.
Й. подал жалба срещу
неправомерното му задържане на
11.04.2018г., във връзка с която била образувана преписка № 5159/2018г. по
описа на Районна прокуратура Варна /материалите по нея са приобщени към
доказателствата по делото/. Преписката е приключила с постановление за отказ да
бъде образувано досъдебно производство от 23.08.2018г. на прокурор в РП Варна.
По преписката са дали писмени сведения разпитаните в съдебното заседание
свидетели, издателя на акта и
жалбоподателя. Показанията на св. А.Т. съответстват напълно на дадените по настоящото дело, за разлика от
показанията на св. Д. и обясненията на издателя на акта Ц.. В дадените писмени
сведения по прокурорската преписка двамата полицаи не са посочили, че в тяхно присъствие Й. е
отправял закани и заплахи към други граждани.
При тези данни,
Съдът не кредитира показанията на св. Д. и обясненията на издателя на акта,
дадени по делото в тази им част - досежно твърденията, че когато са отишли на
място по подаден сигнал, жалбоподателят е отправял в тяхно присъствие закани и
заплахи към лица, намиращи се на площад „Севастопол” пред заведението
„Макдоналдс” и че именно поради това, същите са задържали Й.. Такива показания
полицаите Д. и Ц. не са давали преди настоящото дело по какъвто и да е повод – не
само по прокурорката преписка, но и в докладната записка на Д. до началника от
11.04.2018г. Показанията им в тази част противоречат и на показанията на св.Т.,
разпитана по делото, която категорично отрича Й. да е влизал в пререкание с
граждани – викачите, каквито е имало по-встрани в момента на проверката – не се
е обръщал към тях, не им е казвал нищо. Като се има предвид, че свидетелката
работи в будка за цигари и алкохол /малко помещение, изградено от метал, цялото
в прозорци/, дори и да е била в нея, обслужвайки клиенти, същата щеше да чуе,
ако жалбоподателят беше отправял заплахи и закани към лица, намиращи се на 20 - 30 метра от тях.
Съдът кредитира
показанията на св. Т., която е обективен и безпристрастен свидетел без родство
или друга зависимост със страните, за разлика от другия разпитан по делото
свидетел Д., който е служител и колега на издателя на акта и е участвал в
задържането на жалбоподателя. В тази връзка съдът приема, че няма обективни
данни и доказателства за това, че жалбоподателят действително е отправял закани
и заплахи, още по-малко с оръжие, каквото е нямал в себе си – липсва каквото и
да е сведение от тъй наречените потърпевши лица за отправени към тях заплахи и
закани на 11.04.2018г. от страна на жалбоподателя, нито данни за образувано
срещу него досъдебно производство или преписка за престъпление във връзка с
тези му действия.
Въз основана на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в изискуемия 14-дневен срок /заповедта е от 11.04.2018г., а жалбата е входирана
на 23.04.2018г./ от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, поради
което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По своята правна
същност, издадената от органите на МВР заповед за задържане за срок до 24 часа
представлява принудителна административна мярка, законността на която подлежи
съгласно чл.72, ал.4, предл.1 от ЗМВР на съдебен контрол по отношение на всички
основания за оспорване, регламентирани в общата разпоредба на чл.146 АПК.
Разглеждайки тези основания, съдът приема следното от правна страна:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл.72, ал.1 от ЗМВР – безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че
издателят на заповедта – И. Ц. Ц. заема длъжността старши полицай в група „ООР”-
сектор „Охранителна полиция” към Първо РУ към ОД на МВР-Варна.
Съгласно
изричната норма на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, в заповедта за задържане следва да са посочени
фактическите и правни основания за задържането. Заповедта е издадена на
правно основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Според тази разпоредба полицейските
органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Вписването в заповедта единствено на правното основание за издаването й не
изпълнява изискванията на закона за мотивиране. В нея следва да се отрази, че
по отношение на нейния адресат към момента на задържането му са налице данни от
категорията на посочените в нормата, като същите се отразят посредством
описание на престъплението, фактическата обстановка на извършването му и
участието на лицето в него. Това в случая не е налице - в процесната заповед не
са вписани каквито и да е фактически основания за издаването й.
Констатираната
липса на мотиви не може да бъде запълнена и с данните по Докладна записка с
рег.№ 438р-8182/11.04.2018г., изготвена от полицай Д. В. Д.. В тази връзка
съдът съобразява следното: Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОС
на гражданската колегия на ВС на РБ, мотивирането на административния акт
задължително включва в себе си посочването на фактическите основания за
издаване на акта. Чрез тях, както е
посочил ВС се постигат две цели: довеждат се до знанието на страните съображенията,
по които административният орган е издал или отказал да издаде искания акт и от
друга страна, наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния
административен орган и съда като „не съществуват пречки мотивите да бъдат
изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се
постигнат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране
на индивидуалните административни актове и отказите за издаването на такива”. В
случая дори и да се приеме, че Докладна записка № 438р-8182/11.04.2018г.
запълва липсата на фактическите основания, непосочени при издаването на
заповедта /макар, че същата не изхожда от издателя на акта/, то докладната
записка не отговаря на първата от посочените от ОСГК на ВС цели – „да се доведе
до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал
или е отказал да издаде искания акт”. Докладната записка е последваща
издаването на акта и не е доведена до знанието на Й., защото е акт със
специфична цел – да бъде уведомен началника за случая, в който органите на
Първо РУ са взели отношение и няма за адресат задържаното лице. Като
вътрешнослужебен акт, докладната записка
не е станала известна на задържаното лице преди приемането й като доказателство
в съдебното производство. При тези данни липсата на описани в заповедта
фактически основания за издаването й съставлява съществено нарушение на формата
на акта, регламентирана в чл.74, ал.2 от ЗМВР и налага нейната отмяна /така в
Решение № 12710/26.11.2015г. по адм.д.№ 15223/2014г. на ВАС, пето отд./.
Съдът намира, че
при издаване на оспорената заповед е допуснато и нарушение на материалния
закон. Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е принудителна
административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН. За прилагането й е необходимо
наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от
задържаното лице. Нормата оправомощава полицейските служители да задържат
лице само когато има данни, от които да
се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно
лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на конкретно
престъпление. Съгласно Решение на ЕСПЧ от 24.06.2013г. по жалби № 50027/2008г. и № 50781/2015г. – П. и П. срещу
България „за да е налице обосновано подозрение, следва да има факти и
информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице
може да е извършило престъпление”.
В конкретния
случай липсват каквито и да е доказателства, които обективно да сочат, че към
момента на задържането са били установени фактически обстоятелства и са били
налице данни, релевиращи обосновано предположение, че има вероятност
жалбоподателя да е извършител на престъпление по НК или да е съпричастен към
извършване на такова престъпление. Действително в докладната записка, изготвена
от полицай Д. се сочи, че определени поименно изброени четири лица са се
оплакали, че Й. им е отправял закани и заплахи, че ще ги убие. Тези лица обаче
са различни от лицето, подало сигнала в полицейското управление – А. П., във
връзка с който те са осъществили проверката. Освен това липсват сведения,
дадени от тях по преписката за това, че в действителност са били заплашени от Й.
на процесната дата, няма и данни за образувано досъдебно производство или
преписка във връзка с твърдяното за извършено от него престъпление. В направения
отчет за дейността на наряда, съдържащ се в информационната карта на л.40 е
отразено, че служителите са изпратени от ОДЧ на място пред хотел „Черно море” и
че мъж заплашва с оръжие граждани, който
те са задържали. В действителност обаче у Й. не е било открито оръжие, а
самоличността му е била установена с носената в него лична карта. Събраните по делото доказателства не
обосновават наличието на предпоставките по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – че по
отношение на жалбоподателя се били налице данни, че е извършил престъпление. Заповедта
е издадена в нарушение на материалния закон, което е друго основание за нейната
отмяна.
Задържането за
срок до 24 часа по чл.72 от ЗМВР като ПАМ в зависимост от ситуацията би могло
да има превантивен или преустановителен характер и се предприема с цел да се
предотвратят вредните последици от извършеното престъпление или за да се осуети
прикриването на престъплението, както и с цел започването на разследване срещу
вероятния извършител на престъплението. Приложената мярка с оглед поведението
на жалбоподателя като задържано лице – преди и след задържането не е била
насочена към осуетяване прикриването на извършено престъпление. Не може да се
смята и че постановеното задържане е било с цел създаване на условия за
предприемане и безпрепятствено провеждане на последващи процесуални действия по
разследване на вероятния извършител на престъпление. Приложената мярка се явява
несъответна на целта на закона. В случая изобщо не е ясно каква всъщност е била
и конкретната цел за нейното налагане и не е доказана необходимостта от
задържането на жалбоподателя.
Налице е в тази
връзка нарушаване на основен принцип на административното производство –
принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, който задължава
административният орган да упражнява правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като с издадения акт не допуска засягане правата и
законните интереси на гражданите в по-голяма степен от най-необходимото за
постигане на законната цел. По делото е безспорно установено, че на
11.04.2018г. в около 3,00ч. жалбоподателят е бил пред будката за цигари и
алкохол на спирка Севастопол, когато са
пристигнали полицаите, не е носел оръжие в себе си, не е оказал съпротива при
поставяне на белезници и отвеждането му. Липсват преки доказателства за това,
че е отправял закани и заплахи към конкретни лица – тези лица не са дали
сведения нито в административното производство, нито пред съда. Показанията на
св. Д. и обяснението на издателя на акта Ц. в обратния смисъл не кореспондират
на останалия събран доказателствен материал, в т.ч. и на дадените от тях
писмени сведения по преписката пред РП-Варна и в докладната записка до
началника на Първо РУ Варна, поради което не се кредитират и се възприемат
единствено като насочени към обосноваване на издадения административен акт,
т.е. за целите на доказването на тезата на ответника в настоящото производство.
С прилагане на
принудителната административна мярка полицейският орган е излязъл извън обхвата
на преследваната от закона легитимна цел. Засегнати са правата на адресата на
акта в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се
налага регламентираната от закона мярка, поради което е допуснато нарушаване на
принципа на съразмерността.
С оглед
изложеното, Съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен
и следва да бъде отменен. При този изход
на спора, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски. Такива жалбоподателят е направил за заплащане на държавна такса в размер на 10 лева, копия от
документи по делото в размер на 8,89 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева за адв.П.Н., подал жалбата и осъществил процесуалното
представителство по делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК, ОД на МВР-Варна
следва да бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя - в общ размер на 419,89
лева.
Водим от
гореизложените съображения и на основание чл.172 и 173 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Я.Й. *** Заповед за задържане на лице № 433зз-273/11.04.2018г. на
старши полицай в Първо РУ към ОД на МВР-Варна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР-Варна да заплати на Я.Й.Й. с ЕГН ********** *** разноски по
делото в размер на 419,89 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ:……………………….