Р Е Ш Е Н И Е
№
………./ .04.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на девети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
мл.с. И. СТОЙНОВ
при секретар Петя Петрова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 2259 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от „ЕЛИТРАНС
БЪЛГАРИЯ“ ООД, чрез адв. В.Д., срещу Решение № 4154 от 10.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 16956/2018 г. по описа на ВРС, X с-в, В ЧАСТТА, с която
първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ „Елитранс-България“ ООД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Х.Г., ЕГН **********, сумата от 6 706,54 (шест хиляди седемстотин
и шест лева и петдесет и четири стотинки), представляваща сбор на дължими
командировъчни средства за периода от 06.08.2017 г. – 11.12.2017 г. или общо
127 календарни дни, дължими по Наредбата за командировки и специализации в
чужбина.
Жалбоподателят
„ЕЛИТРАНС БЪЛГАРИЯ“ ООД счита постановеното решение в обжалваната част за
неправилно и необосновано. Сочи, че съдът не се е съобразил със събраните по
делото доказателства и не ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Излага, че
неправилно съдът е заключил, че преведената сума по банковата сметка на ищеца
представлява единствено дължимата му се за съответния месец заплата. Твърди, че
трудовото възнаграждение на работника е било 800 лв. и заплатените от
работодателя суми в повече от това възнаграждение са били за извършените от
ищеца международни командировки. Релевира възражение за прихващане със
заплатените от него на работника суми в размер на 3 842.88 лв. и 1 200 лв. в
случай, че се установи, че същите не представляват командировъчни пари. Моли за
отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. В съдебно
заседание поддържа жалбата.
В
срока по чл. 263 ГПК въззиваемият И.Х.Г. е депозирал писмен отговор, с който
счита жалбата за неоснователна. Твърди, че преведените по банковата сметка на
работника суми са за дължимо трудово възнаграждение, а не командировъчни
средства. Сочи, че се е установило, че е работил 144 календарни дни в чужбина,
за които съдът му е присъдил дължимите командировъчни средства в минимален
размер. Излага, че ако въззивника твърди, че е получил суми без основание,
следва да ги търси в друго производство. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната част.
По
предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Твърди
се в исковата молба, че по силата на трудов договор № 5/02.08.2017 г. ищецът
бил назначен от ответника на длъжност – шофьор на товарен автомобил, код по
НКИД № 83322006 – шофьор, товарен автомобил/международни превози/, код по НКПД
4941. Основното трудово възнаграждение на ищеца било 800,00 лв., с надбавка от
0,6 % за придобит трудов стаж. В изпълнение на задълженията си по цитирания договор
ищецът работил изцяло в страните от ЕС. От 01.01.2018г. трудовото
правоотношение било прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. За целия срок
от 4 месеца трудова ангажираност, работникът получил само 830,00 лв. Претендира
сумата от 7 776,00 лв., представляваща командировъчни средства за 144 дни.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Сочи се, че искът е допустим, но по същество е неоснователен. Ответното
дружество е заплатило на ищеца заплата за м. август, септември, октомври,
ноември и декември 2017 г., както и командировъчните средства в размери,
предвидени в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Не
се оспорва, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение и
че същото е прекратено на 01.01.2018 г. по взаимно съгласие. Ищецът работил при
пълно работно време от 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 800 лв., платими до края на месеца, следващ месеца, за който се
отнася трудовото възнаграждение. От 06.08.2017 г. до 11.12.2017 г. ищецът е бил
командирован със задача международен превоз на стоки с товарен автомобил рег. №
В 8805 ВМ в държави от ЕС, като за този периода на ищеца са изплатени и
командировъчни. С платежни нареждания от 04.08.2017 г., 07.08.2017 г. и
18.08.2017 г. са преведени авансово командировъчни суми в размер на 1 200 лв.
за изпълнение на международните рейсове на работника. По ведомост за заплати за
м. август 2017 г. е начислено основно трудово възнаграждение в размер на 730,43
лв. и командировъчни средства в размер на 806,00 лв. или БТВ в размер на 1 536,43
лв., като същото е изплатено на работника. По ведомост за заплати за месец
септември 2017 г. е начислено основно трудово възнаграждение в размер на 800 лв.
и командировъчни средства в размер на 1276,70 лв., които са изплатени на
работника по банков път. По ведомост за заплати за месец октомври 2017 г. е
начислено основно трудово възнаграждение в размер на 800 лв. и командировъчни
средства в размер на 712,83 лв., които суми са изплатени на работника по банков
път. По ведомост за заплати за месец ноември 2017 г. е начислено основно
трудово възнаграждение в размер на 800 лв. и командировъчни средства в размер
на 1047,35 лв., които суми са изплатени на работника по банков път. По ведомост
за заплати за месец декември 2017 г. е начислено основно трудово възнаграждение
в размер на 800 лв., като нетният размер на сумата е изплатена на работника по
банков път.
Съставът
на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни
изводи:
Няма
твърдения в тази насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно
изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Решението е обжалвано в частта, с която
първоинстанционният съд е уважил предявения осъдителен иск за осъждане на
работодателя да заплати на работника сумата от 6 706,54
лв., представляваща сбор на дължими командировъчни средства за периода от
06.08.2017 г. – 11.12.2017 г. или общо 127 календарни дни, дължими по Наредбата
за командировки и специализации в чужбина. В останалата част е влязло в сила.
Не е спорно между страните
и от доказателствата по делото се установява, че И.Х.Г. и „ЕЛИТРАНС-БЪЛГАРИЯ“
ООД са сключили Трудов договор № 5 от 02.08.2017 г., по силата на който ищецът
е работил при ответното дружество на длъжност „Шофьор товарен автомобил“ за
основно трудово възнаграждение в размер на 800 лв. и ДТВ в размер на 0.6 %. Със
Заповед № 3 от 01.01.2018 г. трудовото правоотношение е прекратено по взаимно
съгласие. За периода от 06.08.2017 г. до 11.12.2017 г. ищецът е бил
командирован със задача международен превоз на стоки с товарен автомобил с
рег.№ В 8805 ВМ в държави от Европейския съюз.
Спорният въпрос между
страните е дали работодателят е изплатил дължимите командировъчни средства на
работника за периода на командироването му в чужбина.
Пред първоинстанционния
съд е допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е изготвило
експертно заключение, в което е отговорило на въпросите: колко дни ищецът е бил
в командировка, дали към приключване на трудовото правоотношение на ищеца са
останали неизплатени средства за командировъчни, какъв е техният размер и дали
същите са заплатени след това от работодателя.
Според вещото лице
Трифонова за периода от 06.08.2017 г. до 11.12.2017 г. ищецът е бил
командирован общо 127 дни, като му се дължат по 27 евро на ден, съгласно
Наредба за командировки и специализации в чужбина, Приложение № 3 за шофьори на
автомобилни превози при единична езда, доколкото няма друга уговорка между страните,
като общата дължима сума е с левова равностойност от 6 706,54 лв. Вещото
лице е изготвило три варианта на експертизата, доколкото е съобразило, че освен
основното трудово възнаграждение на ищеца, допълнително са му били платени
3 842,88 лв. доплащания по ведомост и 1 200 лв. средства по банка, с
вписани основания „вноска“ и „захранване“. За доплащанията вещото лице
уточнява, че представляват начислени допълнителни възнаграждения на база
изминат пробег в километри, върху които също са начислени лични удръжки от
работника и дължимите върху тях осигуровки на работодателя. В съдебно заседание
вещото лице сочи, че според него тези доплащания не съставляват командировъчни,
защото върху тях не би следвало да има лични удръжки на работодателя. Експертизата
не е оспорена от страните.
Съобразно разпределената в
процеса доказателствена тежест е следвало ответникът пълно и главно да
установи, че е изпълнил задължението си да заплати на ищеца следващите му се
командировъчни средства за процесния период. В настоящия процес този факт не е
доказан по безспорен начин.
Действително се установява
по делото, че освен основното си трудово възнаграждение за процесния период,
ищецът е получил и суми в общ размер на 3 842,88 лв. и 1 200 лв. Не
се установява, обаче, основанието за заплащането на тези суми и това, че същите
именно съставляват дължимите командировъчни средства.
На първо място същите не
са в точния размер от 6 706,54 лв., което поставя под съмнение дали сумите
са изчислявани и заплащани като командировъчни средства, доколкото техния
размер се определя по простата формула от Наредба за командировки и
специализации в чужбина, а именно 27 евро на ден. На второ място при
заплащането им на ищеца по банков път не е посочено тяхното основание, а именно
че съставляват командировъчни средства, а са посочени други основания. На трето
място според вещото лице върху тези суми са правени лични удръжки от
работодателя, а върху командировъчни средства не следва да се правят удръжки.
На следващо място в счетоводството на ответника е отразено, че допълнителните
доплащания се правят на база изминат пробег в километри, което е основание
различно от заплащането на командировъчни средства, които се следват на база на
отработените дни в чужбина.
Доколкото самият ответник
не е отразил редовно и надлежно в счетоводството си основанието за заплащането
на процесните суми, то счетоводните му записвания не следва да се ползват с
достатъчна достоверност. С достатъчна достоверност не се ползват и банковите
преводи, доколкото от посочените в тях основания не може да се направи
еднозначен извод за причините за плащането на съответните суми. Няма никакви
други доказателства, които да обосновават извода, че тези суми съставляват
именно заплатени командировъчни средства.
В този смисъл ответникът
не е доказал пълно и главно фактите, за които носи доказателствена тежест, и
предявеният от ищеца иск за заплащане на дължими командировъчни средства се
явява основателен до определения от първоинстанционния съд размер от
6 706,54 лв.
Поради съвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС решението в обжалваната част е
правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора в
полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение, за доказване плащането
на което е представен договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4154 от 10.10.2019 г., постановено по
гр.д. № 16956/2018 г. по описа на ВРС, X с-в, В ЧАСТТА, с която
първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ „Елитранс-България“ ООД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Х.Г., ЕГН **********, сумата от 6 706,54 (шест хиляди седемстотин
и шест лева и петдесет и четири стотинки), представляваща сбор на дължими
командировъчни средства за периода от 06.08.2017 г. – 11.12.2017 г. или общо
127 календарни дни, дължими по Наредбата за командировки и специализации в
чужбина.
В
останалата част Решение № 4154 от
10.10.2019 г., постановено по гр.д. № 16956/2018 г. по описа на ВРС, X с-в, Е
ВЛЯЗЛО В ЗАКОННА СИЛА.
ОСЪЖДА „ЕЛИТРАНС
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ж.к. „Трошево“, ул. „Йордан Йовков“, бл. 46, вх. А, ет. 1, ап. 2, ДА ЗАПЛАТИ на
И.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна жалба и процесуално
представителство пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.