РЕШЕНИЕ
№ 8828
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20221110170000 по описа за 2022 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН). Образувано е по молба на П. Д. П., действаща лично и като законен
представител на малолетното дете К. Н. Д. срещу Н. К. Д., която се поддържа и в
съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил актове на
домашно насилие спрямо първата молителка в периода от 24.11.2022г. до 19.12.2022г.
изразяващи се в отправяне на обиди спрямо нея чрез текстови съобщения изпратени
чрез платформата „вайбър“. С уточнителната молба се заявява, че ответника е
осъществил и акт на домашно насилие спрямо молителката в присъствието на детето К.
Д. на 20.12.2022г., изразяващ се в това, че на въпросната дата пред дома на майката на
молителката ответника е отправял обиди спрямо молителката, като при опита й да се
придвижи към входа на блока ответника е започнал да дърпа за якето и ръката детето
К., сграпчил го е силно и се е бил протегнал да му удари шамар, който бил поет от
молителката.
Ответникът по молбата взема становище, което поддържа и в съдебно заседание,
като оспорва твърденията и посочва, че не е осъществил описаните от молителката
деяния. Подържа, че между страните има висящо производство за родителски права,
като сочи, че на първа инстанция съдът е възложил родителските права на него и
1
именно това е поводът за завеждане на настоящото производство.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона
(чл. 5 ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на първоначалната молба и насрещната молба за защита
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно
това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради
което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по
чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.
По делото не се спори, че молителят и ответникът са живели във фактическо
съпружеско съжителство, а втория молител –К. Д. е тяхно дете. Последното
обстоятелство се установява и от представеното по делото удостоверение за раждане
(л. 6 от делото). В този връзка ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които
може да се търси защита – чл. 3, т. 2, предл. второ и чл. 3, т. 4 ЗЗДН. Описаните в
молбата актове на от 24.11.2022г. до 20.12.2022г. представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
физическо, психическо и емоционално насилие спрямо първата молителка. Актът на
насилие, описани в молбата, по отношение на малолетния молител, също представлява
домашно насилие под формата на психическо и емоционално насилие, по смисъла на
чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, извършено в присъствие на детето.
По делото са представени писмени доказателства - удостоверение за раждане на
К. Н. Д. (л. 6 от делото), декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л. 5 и л. 47 от делото),
социален доклад от ДСП-Сердика (л. 77-л. 79 от делото), както и актуален социален
доклад от ДСП – Сердика (л. 163 - л. 165 от делото), заверени копия от материалите
към преписка № 226000-14604 от 03.11.2022г. по описа на 02-ро РУ - СДВР (л. 99 – л.
122 от делото).
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са
представени. Представената по делото електронна кореспонденция съдът не цени,
доколкото същата не представлява годно доказателство по смисъла на ГПК, още
повече, че от същата не може да се установи и между кои лица е водена тя.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и
нарушена комуникация в резултат на битови и междуличностни противоречия. Това се
2
установява както от всички разпитани по делото свидетели, така и от пространните
изложения на страните в молбата, уточнителната такава и становищата на ответната
страна.
Следва да се отбележи, че декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е обявена от закона за
достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други събрани
доказателства. В случая обаче по отношение на твърдения от молителката акт на
домашно насилие, за които се твърди от молителката с уточнителната молба да е
извършен на 20.12.2022г. са присъствали свидетели. Ето защо декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН не следва да се ползва от доказателствената стойност, придадена й от чл.
13, ал. 3 ЗЗДН в тази част, като молителката следва да проведе пълно и главно
доказване на твърдения акт на насилие, каквито са и указанията на съда с доклада по
реда на чл. 146 от ГПК.
Показанията на всички разпитани свидетели са относими към делото и следва да
бъдат подложени на анализ оценка едни спрямо други. При обсъждане на показанията
на свидетели съдът може да даде вяра на една част от изложените от свидетелите
показания, а друга част да заключи, че са противеречиви и да не им даде вяра. Съдът
прецени показанията на св. Соня Д.а и св. Владимир Д. по реда на чл. 172 ГПК, а
именно съобрази родствените връзки на двамата свидетелите със молителката.
Разпитани в хода на съдебното дирене, свидетелите Соня Д.а и Владимир Д.
пресъздават различни моменти от изострените конфликти между молителката и
ответника. В конкретния случай от показанията на свидетелите в това число и от
показанията на св. Силвия Борисова, не се установява ответника да е извършил
твърдения в уточнетелната молбата акт на домашно насилие на 20.12.2022г. по
отношение на този акт на домашно насилие на първо място се констатират
противоречия в показанията на свидетелката Соня Д.а, майка на молителката и
Владимир Д., брат на молителката. Следва да се отбележи, че св. Соня Д.а твърди да е
налице конфликт между молителката и ответника при които той ги е нападнала пред
дома им на 22.12.2022г., а не на 20.12.22г. Същевременно св. Владимир Д. не сочи
конкретна дата, но твърди, че е и той е присъствал на този конфликт каквито твърдения
в сезиращата молба няма.От друга старана от показанията на св. Венцислав Иванов и
св. Петър Андреев се установява, че ответника на посочената дата 20.12.2022г. е бил
цял ден със тях, като и двамата свидетели са категорични, че ответника не се е виждал
въпросният ден с молителката, майка й и детето. По изложените съображения съдът
счита твърдения акт на домашно насилие на 20.12.2022г. за недоказан.
По отношение на описания в молбата актове на домашно насилие показанията
на свидетелите периода от 24.11.2022г. до 19.12.2022г. изразяващи се в отправяне на
обиди спрямо нея чрез текстови съобщения изпратени чрез платформата „Вайбър“
съдът кредитира показанията на свидетелите Владимир Д. и свидетелката Силвия
3
Борисова, които заявяват, че са виждали, молителката им ги е показвала, текстови
съобщения от ответника съдържащи обидни квалификации. Освен това всеки от
свидетелите сочи, че лично е възприемал как ответника отправя подобни обидни
квалификации и телефонен разговор. По делото не са събрани други доказателство,
които до оборват твърденията на свидетелите, че ответника е отправял обидни към
молителката чрез текстови съобщения. Предвид това твърденията в молбата за това, че
ответника от 24.11.2022г. до 19.12.2022г. изразяващи се в отправяне на обиди спрямо
нея чрез текстови съобщения изпратени чрез платформата „вайбър“. Установявайки
обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че агресивното и нападателно
поведение от страна и на страните както и обидното отношение от страна на ответника
спрямо първата молителка, изразяващо се в отправяне на обидни и нецензурни думи
спрямо нея, граничи с ненормално ниво на комуникация между тези страни. Същото
попада извън границите на нравствеността и съвременните виждания за човешко
общуване, съгласно, които противоречията, независимо от техния характер, следва да
се разрешават чрез диалог и при противопоставяне на аргументи. Още повече това
поведение е укоримо, когато същото става достояние на малолетното дете на страните,
което го прави неволен свидетел на този тип отношения. В случая се касае за ескалация
на отношенията в поведението на молителката и ответника, които не могат да разрешат
по нормален път възникналите спорове. Между тях е налице непримирим конфликт на
лична основа, основан на семейни въпроси. Общуването помежду им е извън рамките
на добрия тон, разбирателството, взаимното доверие, семейната идилия и
хармоничност.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната
комуникация между П. Д. П. и Н. К. Д., съдът намира, че става въпрос за вербална
агресия изразена от страна и на двамата, респективно – чрез словесните обръщения на
ответника към жената с която е живял на фактически начала и от която има дете е
осъществено домашно насилие, под формата на психическо и физическо по отношение
на П. П. от страна на бащата на детето й. По делото обаче не се установява тези
текстови съобщения да са станали достояние на малолетното дете. Това е така, тъй
като свидетелите сочат, че дето е ставало свидетел на обидите отправени от ответника
негов баща към майка му, молителката в производството, но чрез осъществен
телефонен разговор, а не чрез текстови съобщения, каквито са твърденията в молбата.
Предвид изложеното, а и с оглед твърденията в молбата за начина на осъществяване на
вербалната агресия от страна на ответника, съдът счита, че в конкретния случай не
може да се приеме, че акта на домашно насилие е извършен в присъствието на детето.
Съдът не кредитира и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН подадена от молителката в
качеството й на законен представител на малолетния молител. Това е така, тъй като
декларацията следва да изхожда лично от пострадалото лице, по аргумент, че
наказателната отговорност за неверни декларирани данни е лична.
4
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание,
имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите
лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно
установен акт на домашно насилие, какъвто в случая е налице.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме изложените в молба
за защита твърдения за частично доказани.
По вида на мярката за защита
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на
страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16,
ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника по първоначалната
молба следва да бъде приложена посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка за защита по
отношение само на молителката.
Задължаването на ответника да се въздържат от извършване на домашно
насилие – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй
като предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо
извършителя на насилието.
Тази мярка ще създаде достатъчно гаранции за пострадалото лице, че в бъдеще
няма да бъдат отново обект на домашно насилие. Същите, съдът определи като взе
предвид, че от извършения акт на домашно насилие не са настъпили за молителката
значителни вредни последици за живота и здравето им, но извършените деяния сочат
на наличие на пряка и непосредствена последваща опасност за това.
В конкретния случай, съдът смята, че останалите мерки визирани в ЗЗДН от т. 2
до т. 4 на чл. 5 са неадекватни като защита в настоящото производство, с оглед изхода
на делото.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен
да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200.00 до 1000.00
лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие,
настъпилите последици за молителката от извършеното спрямо нея деяние, счита, че на
ответника следва да бъде наложена глоба в минимален размер от 200.00 лева.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото и двете страни,
представени са списъци на разноските по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на делото
ответникът по молба следва да бъде осъден да заплати на първата молителката ½ от
5
направените разноски в настоящото производство в размер на 500.00 лева, а
молителката следва да бъде осъдена да заплати на молителя направените от него
разноски в размер на 450.00 лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН. Съдът намира
възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение на всяка една от
страните за неоснователни предвид обстоятелството, че съдът не е задължен да
определи размер, идентичен на минималния съобразно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения такъв /арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК/, както и
предвид обстоятелството, че се касае до твърдения за наличие на повече от два акта на
насилие, както и предвид обстоятелството, че по делото са проведени три открити
съдебни заседания, поради което не намира за необходимо адвокатското
възнаграждение на процесуалните представители на всяка една от страните да бъде
намалено до минималния, предвиден в чл. 22 от цитираната по-горе Наредба,
съответстващ на фактическата сложност на делото и броя на проведените заседания.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на по
25.00 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Н. К. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, кв. .......
ЗАДЪЛЖАВАМ на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Н. К. Д., ЕГН: **********,
да се въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на П. Д. П., ЕГН:
**********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Н. К. Д., ЕГН:
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на Н. К. Д., ЕГН: **********, глоба в
размер на 200.00 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Н. К. Д., ЕГН: **********, да
заплати на П. Д. П., ЕГН: **********, сумата в размер на 500.00 (петстотин) лева,
предствляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Н. К. Д., ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд, държавна такса в размер на 25.00
6
(двадесет и пет) лева.
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 2 ЗЗДН на П. Д. П., ЕГН: **********, действаща
като законен представител на малолетното дете К. Н. Д., ЕГН: ********** срещу Н. К.
Д., ЕГН: **********, по повод твърдените актове на домашно насилие 24.11.2022г. до
19.12.2022г., както и за твърдения акт на домашно насилие на 20.12.2022 г., като
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, П. Д. П., ЕГН: **********, да
заплати на Н. К. Д., ЕГН: **********, сумата в размер на 450.00 (петстотин) лева,
предствляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – СДВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7