Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, .............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар М.Симеонова, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 886 по описа за 2018
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявeн е от Д.И.М.
против „ДЗИ - О.З.“ ЕАД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
Ищецът твърди, че на 23.02.2015г. на път ПП I – 1, край Мездра в посока гр. Ботевград за София настъпило
ПТП, по вина на водача на л.а „Хонда Шатъл“ с рег. № ******– Ц.А.Д., чиято отговорност била
застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. В
резултат на пътно-транспортното произшествие на 08.04.2015г. настъпила смъртта
на съпругата на ищеца – Т.Д.М.. Ищецът претърпял неимуществени вреди, изразили
се в болка и страдание от нейната смърт, поради което претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 23.02.2015г. до окончателното изплащане. Ответникът оспорва иска, като прави
следните възражения: оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди; оспорва
размера на претендираното обезщетение; поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от съпругата
на ищеца, тъй като пътувала без поставен обезопасителен
колан и страдала от тежки придружаващи заболявания, които допринесли за
настъпване на леталния изход. Моли съда да отхвърли иска. Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът трябва да ангажира доказателства
за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото
обезщетение. Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното
произшествие отговорността на водача на л.а „Хонда Шатъл“ с рег. № ******е била застрахована по договор за застраховка
”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което се потвърждава и от
служебно извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд. Видно от влязла в сила присъда
по НОХД № 514/2016 г. на Окръжен
съд – София, НО, седми състав, подсъдимата
Ц.А.Д. е призната за виновна в това, че на 23.02.2015 г. на главен път ПП
I - 1, 177.5 км., местността „Копяновец”, в землището на с.Новачене, обл.Софийска,
в посока от гр.Мездра към гр.Ботевград, при управление на лек автомобил марка „Хонда”, модел „Шатъл” с per. № ******е нарушила правилата за движение по пътищата: чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП,
вр. с чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е
забранено да превишава стойността на скоростта, която се сигнализира с пътен
знак, а именно като нарушила въведения с пътен знак № В 26: „Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената”, с надпис на него „60”, забрана
за движение със скорост над 60 км/ч., като се е движила със скорост 73 км/час; чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне”; чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП
- „Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и
значения: 1. „Единична непрекъсната линия” – M1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат” и по
непредпазливост е причинила смъртта на Т.Д.М. от гр. Враца и средни телесни
повреди на трети за спора лица, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр.
чл. 343, ал. 1,6. „б”, пр. 2 и б. „в” вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 58 а, ал. 4 вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК я е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от седем
месеца, което наказание е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с
изпитателен срок от три години и седем
месеца, като я е оправдал частично по повдигнатото срещу нея обвинение за
допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП - „Водачите са длъжни
да намалят скоростта и при необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.”
Съгласно чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Софийски окръжен съд, настоящият
състав приема, че е установено противоправното поведение на водача Ц.А.Д., нейната
вина, съставомерните последици, които са част от състава на
престъплението/настъпилата смърт на Т.Д.М./, и причинно-следствената връзка
между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 10.01.2018
г. ищецът е съпруг на Т.Д.М., която е
починала на 08.04.2015г.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателствени средства.
От показанията на св.И./внучка на ищеца/ се установява, че дядо й тежко е приел
новината за катастрофата, непрестанно разпитвал как е жена му, а след като
починала – стресът за него бил голям. По цяла нощ не спял, не можел да се
храни, плачел. Все още страдал от загубата на съпругата му. Били добро
семейство, уважавали се много с жена му, тежко му било без нея. Свидетелката
живеела заедно с тях и с майка си и баща си в една къща и имала наблюдения.
От показанията на св. Л.– родственик на ищеца, се установява, че ищецът и
съпругата му са живеели заедно като семейство от около 50 години. Често ги
виждал на тържества, на семейни събирания, винаги били заедно. Ищецът тежко
приел смъртта на жена си, променил се -
преди карал мотопед, после изведнъж спрял да го кара, казал, че не се
чувства добре и няма да се занимава повече, не подновил шофьорската си книжка и
си останал в къщи. Имал някакви заболявания, установени от ТЕЛК. Остарял преждевременно.
Свидетелят посещавал дома му един или два пъти месечно. Виждал го всеки път, когато
ходел, но ищецът не споделял с него.
Показанията на свидетелите са последователни, житейски правдиви и
непротиворечиви, поради което съдът приема за доказано по делото, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с процесното
пътно-транспортно произшествие.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което предявеният иск е
доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на смъртта на съпругата му – 74 г.;
обстоятелството, че е прекъсната връзката с неговия партньор в живота –
съпругата му, с която са живеели заедно от 50 години, създали са заедно дом и семейство;
отношенията между ищеца и съпругата му са били сърдечни – уважавали са се,
разчитали са един на друг; ищецът тежко е приел загубата на съпругата си - не спял, не можел да се храни, плачел, към
настоящия момент продължава да страда./св. И., Лефтеров/.
При определяне на обезщетението
съдът отчете обстоятелството, че мъката на ищеца от смъртта
на съпругата му ще остане до края
на живота му,
за него загубата е невъзвратима
и не може да бъде измерена
материално.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2015 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, в размер на по 100 000 лв., колкото претендира ищецът.
По възраженията за съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа в хода на делото възражение за съпричиняване на вредите от починалата Т.М.,
която пътувала без поставен обезопасителен колан, и страдала от тежки заболявания,
които допринесли за настъпване на леталния изход.
Първото
от възраженията е неоснователно, поради следните съображения:
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се
установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 23.02.2015 г., около 9:20 ч., лек
автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ ******се е движел по ПП I - 1 (Е - 79) в посока
от гр. Мездра
към гр. Ботевград.
След като е преодолял височината
на прохода „Копяновец”, находящ се преди с. Новачене,
Софийска област, е започнал да се спуска в условията
на десен за водача завой. По същото време
в обратна посока, от
гр. Ботевград към гр. Мездра, в режим
на изкачване, се
е движел т.а. „Ивеко Стралис“ с per. № ******. В района
на километър 177 + 500, поради
движение с висока скорост, водачът на лекия автомобил – Ц.А.Д. не е успяла да следва своята лента за движение и е навлязла частично в лентата за насрещно движение, където се е намирал
товарния автомобил „Ивеко“. Настъпил е удар между предните леви части на
двата автомобила, а след удара лек автомобил „Хонда“ се е върнал назад и надясно спрямо първоначалната посока на движение
и, придвижвайки се странично, се е ударил със задната си
част в дясната мантинела, считано за неговата посока
на движение, след което се е установил в покой. След удара
т.а. „Ивеко“ се е придвижил малко напред и се е установил плътно вдясно върху
своята лента за движение.
Пострадалата Т.М.е била пътник на задна дясна седалка в л.а „Хонда Сивик Шатъл“ рег.№ ******. Първият удар на автомобила е бил
в предната лява
част. В
следствие на този удар върху тялото на пострадалата са въздействали инерционни сили, насочени напред, нагоре и наляво. В последващата
фаза на връщане
на тялото назад, комбинирано с въртене,
върху нея
са действали центробежни сили, насочени в посока към лявата страна
на автомобила. Процесният автомобил е бил оборудван с
триточков инерционен колан за пътник, пътуващ на задно дясно място в
автомобила.
От медицинската експертиза
се установява, че пострадалата при катастрофата е получила следните телесни
повреди: контузия на главата, контузия на
мозъка, контузия на гръдния кош със счупване на 5-то ребро в дясно и 11 ребро в
ляво, контузия на белия дроб, открито счупване на лява подбедрица,
контузио капитис, контузио церебри, контузио торацис кум фрактура косте, счупване на дясна мишнична
кост, счупване на ямката на таза на лява тазобедрена
става, счупване на лявото рамо на долната челюст. Спрямо нея е било проведено активно реанимационно
лечение, извършени са рентгенови и лабораторни изследвания. Въпреки проведеното
лечение, на 08.04.2015г. пострадалата е починала. С оглед механизма на
настъпване на катастрофата и получените от М.травми, тя е пътувала без поставен
обезопасителен колан. В случай, че пострадалата е
била с поставен предпазен колан по време на катастрофата, не би получила
счупване на долната челюст, а травмата на главата щеше да бъде по – лека,
ударът би бил с по-малък интензитет. Основната причина за смъртта на М.е
тежката двустранна бронхопневмония, развила се на базата на контузията на белия
дроб. Такава травма може да се получи и от поставен предпазен колан.
С оглед заключението на медицинската експертиза, което
съдът приема в частта, относно установените телесни повреди и възможността за
предотвратяването на някои от тях от обезопасителния
колан, по делото се установява, че по време на катастрофата пострадалата е
пътувала без поставен колан, но дори и да бе пътувала с колан не би получила
само част от телесните повреди - счупването на долната челюст и травмата на
главата щеше да е по – лека. Коланът не би я предпазил от останалите телесни
повреди, сред които е и контузията на белия дроб, а М.е починала от тежка
двустранна бронхопневмония, която се е проявила именно в следствие контузия на
белия дроб и в този смисъл леталния изход би настъпил, независимо от това, дали
пострадалата е пътувала с поставен или без поставен обезопасителен
колан.
Неоснователно е и второто възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата.
Според заключението на вещото лице от медицинската
експертиза, общото здравословно състояние на М.преди катастрофата не е било
добро. Същата е страдала от карцином на левия бъбрек, който е отстранен. Към
момента на произшествието е имала разсейки на
карцинома в областта на белия дроб, черния дроб, черепа и дясната надбъбречна
жлеза, анемичен синдром. Според вещото лице, тези заболявания и усложненията от
тях са оказали влияние върху начина на протичане на лечебния процес и изхода от
него. В
съдебно заседание вещото лице А. заявява, че пострадалата е била с един бъбрек, другият е бил отстранен. При изваждането на единия
бъбрек се нарушава функцията на организма. Разсейките
са нарушили функциите на органите, в които се намират, т.е при пострадалата е била нарушена функцията на
черния дроб, на белия дроб, с отслабване на дишането, също така е имала и
анемичен синдром. Това означава, че не е имала достатъчно кръв в организма, т.е
по-трудно би преодоляла всякакъв вид инфекции и травми, тъй като организмът е бил
цялостно отслабен от заболяването й и от преживяното оперативно отстраняване на бъбрека. Придружаващите
заболявания на пострадалата вещото лице е установило от епикризата,
представена по делото. Експертът счита, че те са се отразили на протичането на
лечебния процес по следния начин: част от белия дроб не е функционирала, поради
наличието на разсейки; пострадалата е имала дихателна недостатъчност, поради което не е
могла да преодолее бронхопневмонията, която се е развила; имала е нарушения на функциите
на черния дроб, поради наличие на разсейки;
затруднена е била и бъбречната й функция, поради липса на единия бъбрек. Всичко
това е довело до едно общо отслабване на организма, който по-трудно се е
справил с травмите. Вещото лице заявява, че не може да бъде даден отговор на
въпроса колко живот е оставал на пострадалата с придружаващите заболявания, ако
не бе настъпила катастрофата.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице в частта, в която установява, че заболяванията на
ищцата са се отразили на начина на протичане на лечебния процес, но не и в
частта, в която е посочил, че заболяванията на ищцата са допринесли за
настъпването на нейната смърт. За
да се приеме, че заболяванията на ищцата са в причинно-следствена връзка с
нейната смърт, следва да бъде доказано по делото, че ако не бе имала процесните заболявания, нейната смърт не би настъпила след
катастрофата, а това не е установено в хода на процеса. Напротив, съгласно
чл.300 от ГПК, със задължителна за настоящия състав сила е установено от
наказателния съд, че смъртта на пострадалата е в причинно-следствена връзка с
телесните повреди, получени при катастрофата. Видно от заключението на
медицинската експертиза при ПТП пострадалата е получила контузия на белия дроб,
а основната
причина за нейната смърт е тежката двустранна бронхопневмония, развила се на
базата на контузията на белия дроб. Дори и Т.М.да не бе страдала от съпътстващите
заболявания, с оглед на получената при катастрофата контузия на белия дроб, не
е изключено развитието на двустранна бронхопневмония, която е основната причина
за настъпването на нейната смърт.
Поради изложените съображения, съдът намира и второто
възражение за съпричиняване на вредите за
неоснователно.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д.Г. ***, на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважения иск в размер 4 000 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 400
лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.И.М., **********, съдебен адрес: ***, кантора 14,
сумата от 100 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки
и страдания от смъртта на неговата съпруга Т.Д.М., настъпила на 08.04.2015г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено
по вина на водача Ц.А.Д., при управление на л.а „Хонда
Шатъл“ с рег. № ******, по време на действието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 08.04.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД да заплати на адвокат Д.Г. ***, адрес за
призоваване: гр. Враца, ул. „******,
кантора 14, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД да
заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху уважения иск в размер на 4 000 лв., а на СГС разноски
за вещи лица
в размер на 400 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :